In memoriam

С името на Николай Лилиев са свързани няколко области на нашата национална култура и литература, в които покойният безшум но и апостолски работи десетилетия наред. Елин от големите наши поети, Лилиев вгради своето име в пан теона на видните майстори на българския стих. Въпреки символизма под неговото човечно, благородно и изтънчено перо прозвъннаха пес ни на красотата и хуманността. В тях българският език разкри своето музикално и звуково вълшебство, а стихът ни стана по-гъвкав, поизящен и по-сигурен инструмент за изразяване на тънки душевни състояния. Академик Лилиев има специални заслуги за основаването на Института за литература при БАН. Той бе един от първите негови организатори и години наред вземаше най-дейно участие в работат на Института със своите обширни литературни познания и езикови култура. Смъртта завари поета като драматург на Софийския народен театър, където се разгърна неговото голямо преводаческо изкуство Овладял до съвършенство няколко европейски езика, Лилиев даде ре дица блестящи преводи на именити произведения на класическата съвременната драматургия. Благодарение на неговото тънко художе ствено чувство чуждите произведения зазвучаха на родната ни сцен с цялото свое богатство. В неговите статии и изказвания по въпросите на художествения превод се съдържаха много точни и тънки наблю дения. До последните дни той не напусна поста си като драматург, наведен над текста на нови пиеси или напътствуващ с компетентното си слово младите драматурзи.