С утвърждаването на християнството като държавна религия в Римската империя през IV в. и с разпространението на християнския мироглед по цялата средиземноморска ойкумена се набелязва процесът на преориентиране на всички сфери на късноантичната духовна култура по пътя на новата идеология. Естестве но той обхваща и областите на естетическото съзнание, на художествената практика и на теорията на изкуството. В настоящата статия бих искал да се спра върху някои тенденции, зародили се у главните теоретици на новата култура - църковните от и от IV-V в. в тяхното разбиране за изкуството и литературата. По-нататъшното развитие на тези тенденции довежда до възникването на своеобразната средновековна теория на изкуствата. В нейната основа до голяма степен влизат късноантичните представи за изкуствата, осмислени в светлината на християнския мироглед. Следва да се припомни, че античността, а след нея и средните векове придават на термина изкуство (tezvn, ars) съществено различно значение от това, което се възприема в наше време. В същност всички области от духовната и предметнопрактическата дейност на човека през късноантичния период се нарича artes. През античността се набелязва и разделянето на изкуствата на свободни (artes liberaies) и служебни (artes vulgares). Към последните се отнасят изкуствата, изискващи физически усилия, към първите - чисто духовните. През II в. от н. е. Гален счита за високи изкуства риториката, диалектиката, геометрията, аритметиката, астрономията, граматиката и музиката като теоретична дисциплина на математическия цикъл. Към служебните изкуства се отнасят всички занаяти. Живописта, скулптурата и архитектурата автоматично попадат в низшия разряд, макар още Гален да счита, че изобразителните изкуства могат да бъдат отнесени и към свободните изкуства. "1 Служебните изкуства се разглеждат като имащи ути литарно предназначение, а свободните - като служещи за удоволствие. През V в. в енциклопедичния трактат „За брака на Филология и Меркурий" на картагенеца Марциан Капела се привежда система на седемте свободни изкуства, коя то, усъвършенствувана от Боеций и Касиодор, става традиционна за средните векове. Свободните изкуства се подразделят на „тривий", включващи граматика, риторика, диалектика, и „квадривий", състоящ се от музика, аритметика, геометрия и астрономия. Към служебните или „механичните“ (artes mechanicae) през този период отнасят музиката като изпълнителско изкуство, живописта, скулптурата, архитектурата и различните занаяти.