Хроника

Библиографски раздел

Увод в южнославянския реализъм от Боян Ничев; Старобългарска литература. Материали и изследвания, книга първа

Free access
Статия пдф
1636
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 19 и 25 март 1970 г. се състоя разширено заседание на Научния съвет при Института за литература, на което бе обсъден и приет за печат предложеният от н. с. Боян Ничев труд „Увод в южнославянския реа лизъм. (От фолклор към литература в есте тическия развой на южните славяни през XVIII и ХІХ в.)". Рецензия за труда прочете чл.-кор. Ем. Георгиев. В обсъждането взеха участие В. Смоховска-Петрова, Л. Цветков, Кр. Генов, Ил. Конев, П. Динеков, Г. Цанев, Ст. Каролев, Т. Жечев.

Библиографски раздел

L’enigme de la Catharsis tragique dans Aristote от Александър Ничев

Free access
Статия пдф
1720
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Книгата на литературоведа-елинист Александър Ничев „Загадката на трагическия катарзис у Аристотел", издадена на френски език, надхвърля значително по качество и мащабност всичко писано от него досега във връзка с проблема за същността на Аристотеловия катарзис. А в този свой труд той прави опит за многостранно осветление на една „,загадка", която от столетия занимава умовете на философи, естетици, литературни теоретици и театроведи. Задачата, която си поставя българският изследвач, е да даде цялостно изложение на една нова концепция за трагическия катарзис“, т. е. да изложи и обоснове своя теза за неговото разбиране, като същевременно в процеса на излаганите разсъждения и доказателства приведе и всички съществуващи контраверсии" относно невралгичните пунктове в тази тъй дълго обсъждана проблема" (стр. 5). Впрочем за многопосочните аспекти, в които Ал. Ничев разгръща научноизследователската си задача, говори още самата композиция на работата му. След стегнат увод, гдето набелязва основните недостатъци в така наречената медицинска теория" на Якоб Бернайс, Ал. Ничев изяснява конкретно въпроса - в същност откъде тръгва Аристотел, за да формурира тезата за трагическия катарзис". И, както трябва да се очаква, тук той отделя на първо място надлежно внимание на философа Платон, по148 специално на неговото схващане за траге дията като „подражаващо изкуство. За щото при постановката и изясняването на проблема за трагическия катарзис авторът на „Поетиката" едновременно изхожда от Платоновите схващания в тази област и в една или друга степен ги коригира или от рича, и то върху основата на принципиално различните им схващания за изкуството като „подражание" (ppnos) на действителността. Както изтъква и Ал. Ничев, тази книгапионер на науката за литературното изкуство представлява „мълчаливо възраже ние срещу естетиката на Платон". Макар и без открито, персонално посочване, тя цели да оспори „Платоновата присъда над трагическата драматургия" изобщо (стр. 216, срв. също стр. 231). Заключението на бъл гарския учен е категорично в полза на Аристотеловата теза. Изкуството „подражава" не на несъщностната външна страна на жи вота, а тъкмо напротив - отразява същ ностни явления и движещи сили в него. В процеса на естетическото познание трагедията наистина буди превратни мнения, както и неуместни чувства (des opinions erronés, ainsi que des sentiments inopportuns), но тя самата способствува те да бъдат преодолени и заместени от правдиви възгледи и от уме стни чувства (des opinions justes et des sentiments convenables). Поради това Платоновата присъда над трагедията и над „под ражателната" поезия изобщо трябва да се смята за неправилна и несправедлива" (стр. 231). Би могло определено да се каже, че в нашата наука за пръв път се прави такава обстойна, конкретна и убедителна критика на „медицинската теория" на Якоб Бернайс, в течение на един век доверчиво приемана от мнозина изследвачи на древногръцката естетическа мисъл. Схващанията на този Аристотелов коментатор (как той възприема и тълкува фактите, обсегът на текстологич ната му осведоменост, логиката на разсъжде нията му, недостатъчната обоснованост на заключенията му) българският автор под лага на същинска „анатомическа" експертиза, при която изпъкват съвършено ясно слабите положения в теорията на виенския елинист (стр. 6-15).

Библиографски раздел

Увод в южнославянския реализъм от Боян Ничев

Free access
Статия пдф
1813
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1971 г. излезе новата книга на Боян Ничев „Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през XVIIIХІХ в. Според самия автор това е теоре тико-историческо изследване на предпоставките за възникване на южнославянския реализъм, проведено с метода на сравнителното литературознание (стр. 5). Книгата е изградена върху широк сравнителен материал както из литературата, така и из фолклора на българи, сърби, хървати, сло венци. Авторът е използувал методите на теоретико-историческото и на типологи ческото изследване, за да разкрие специ фичните черти в тяхното литературно развитие, като същевременно го съпоставя с литературните традиции на Европа и Изтока и достига до извода, че макар и да остават европейски литературно-историче ски феномен, южнославянските литератури се доближават до източния модел на литературен развой според концепцията на акад. Конрад. Боян Ничев е навлязъл в една от найсложните и трудни, но изключително интересни области, където собствените методи на литературната теория и литературната история се оказват недостатъчни и се налага активната намеса на фолклористичната тео рия, социологията и народопсихологията. Като използува последните постижения на теоретическата мисъл в областта на литературознанието и фолклористиката и резул татите от многобройни конкретни изслед вания върху литературата и фолклора на южните славяни през разглеждания период, авторът е постигнал един истински синтез, а оттам вече и собствено становище за същ ността на явленията и процесите - успял е да създаде оригинален теоретически модел на естетическото развитие на южните славяни през ХVIII-XIX в. Завършеността на авторовата концеп ция се отразява и на композиционното ре шение на книгата - на първо място се изнася изводът, тезата, която след това се развива и защищава в хода на изложението. В съответствие с принципите на възприе тия дедуктивен метод още в увода авторът декларира основното си становище: „редица фолклорни процеси завършват в лите ратурата и важни литературни явления имат началото си в южнославянския фолклор" (стр. 6). И всичко по-нататък е орга низирано именно с оглед доказването на тази теза.

Библиографски раздел

Литературни портрети и проблеми от Боян Ничев

Free access
Статия пдф
1934
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Като всеки друг и Боян Ничев има своите тематични предпочитания: Емилиян Станев, Димитър Талев, Алеко Константинов, Петко Тодоров и кръгът „Мисъл", Никола Вапцаров - както се вижда, все големи представители на българската художествена мисъл, оказали съществено въздействие върху нейното развитие. Той има и своята жанрова любов - романът, неговата история, неговото настояще, проблемите на неговото развитие. Но онова, което го отличава като критик и литературен изследовател, е мащабността на критическото му мислене. Можем да я открием дори в една съвсем кратка статия като „На повратки към Ботев в 1968 г.“. Юбилейният повод за написването и не е попречил на критика да повдигне в нея редица принципни въпроси, засягащи спецификата на националното ни литературно развитие. Той търси нова методологична база за решаването им и я намира в закъс нелия преход от фолклорно към индивидуално художествено съзнание, което според него се осъществява някъде към края на миналия век. За Ничев Ботев е първият голям поет и последният народен певец в историята ни", той абсорбира опита на народната песен, за да го надмогне като етап на художествено мислене. С гигантски размах Ботев преобърна цялото естетическо съзнание на българина, накара го да отвърне поглед от поетизирането на своето минало да се откаже от канонизираната фолклорна трансформация на своето битие и го научи да възприема естетически най-животрептящите политически и социални проблеми на своето съвремие. Ботев отрече генерализирания, лишен от индивидуалност и затова сякаш отдалечен и филтриран подход на народния творец и на негово място въздигна страстната ангажираност на една могъща и суверенна творческа личност. Проблемът за трансплантацията на фолклора в новата българска литература е покорил трайно теоретичното мислене на Боян Ничев. Плод на дългогодишните му проучвания и размисъл бе книгата „Увод в южнославянския реализъм", която своевременно получи твърде висока оценка в нашия литературен печат. Този проблем продължава да ангажира усилията и в някои статии от новата му книга „Литературни портрети и проблеми“. Очевидно Ничев си е поставил задачата да изгради своя цялостна хипотеза за генезиса и спецификата на новото ни литературно развитие, да обясни неговите проблеми на една нова методологическа основа. За него писането на биографично-литературни очерци или дори на литературни портрети е един първичен етап при създаването на национална история на литературата ни, етап, който нашето литературознание надмогна още в края на петдесетте години. Но неговите ре цидиви още продължават да се представят за сталон на научен и исторически подход („История на българската литература", чийто трети том Ничев критично анализира в ста тията си „Литературна история и национална съдба“). Него не го задоволява самоцелното ровене във фактите, нито описанието и сис тематизацията им, нито повърхностното им интерпретиране. Дори успешното навлизане в психологическия свят на твореца, в специ фичните му естетически проблеми и в сти ловата му система Ничев смята само като подготовка към голямата задача изследване закономерностите на литературния процес. Тази задача така е обсебила научното му мислене, че дори и в статии, посветени на отделни творци („Минало и съвременност у Емилиян Станев“ и „Никола Вапцаров или нашият поетичен диалог със света"), тя измества конкретния литературен анализ или портретен синтез.

Библиографски раздел

„Съвременният български роман” от Боян Ничев

Free access
Статия пдф
2725
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Книгата на Боян Ничев „Съвременният български роман“, резултат от сериозни на учни проучвания в продължение на едно десетилетие, е фундаментален труд, първо по рода си цялостно изследване на съвременния български роман в литературноисторически итеоретически аспект. Като изключим по- стиженията на Тончо Жечев в областта на съв ременната ни романистика, почти нито един от нашите литературоведи и литературни критици не се е занимавал така задълбочено и детайлно с проблемите на епичното в съв ременната българска художествена проза. Боян Ничев познава няколковековното развитие на жанра в Европа, философските обобщения, социално-психологическите синтези и нравствените присъди в европейските образци на романния жанр. Солидната теоретична подготовка и владеенето на конкретния материал му дават възможност да изследва Новооткритите художествени територии" на българския епос на фона на цялостното развитие на европейския роман, да прави своите оригинални наблюдения и обобщения върху съвременната народопсихология, върху духа на нашето време. Боян Ничев приема тезата на Бахтин, че Романът е нов, незавършил своето развитие, нензчерпал възможностите си жанр на новото време, който се оформя пред очите ни, и изследва неговата същност в процес на съзиждане и развитие. Той успява да докаже чрез конкретните си умни и често пъти вдъхновени анализи, че през последните три десетилетия романът ни си създава свой нов, национален модел и се превръща постепенно в един от основните жанрове на литературата ни (каквито преди него са били разказът, повестта, поемата, лирическото стихо- творение), че вече се включва в системата на художествената ни култура. Пътя на българския роман авторът разглежда в тясна връзка с пътя на българското общество през десетилетията. Научният му теоретико-аналитичен подход се съчетава с културно-историческия и социологичния, от което неговото изследване печели извънредно много. Б. Ничев търси да улови характерните черти на българското битие, разнооб разните превъплъщения на народопсихологията, смяната на разнообразните социални типове: успява да докаже жизнеността на жанра, да разкрие начините, по които бъл гарският роман решава дилемата човек - общество, съотношенията между историче ската необходимост и човешката нравственост. Ничев успява да проследи като вълнуващ роман съдбата на българския съвременен ро- ман, поднасяйки ни наблюденията си над най-интригуващите страници от неговата история. По този начин трудът му става увле кателен, увличащ с разсъжденията си върху националната ни съдба, върху народностното ни битие и не остава само строго научен и тео ретичен труд върху един основен жанр. Типологичното, теоретично изследване се превръща и във вълнуващ разказ за героичните и трагични съдби на българските хора през драматичните последни три десетилетия от нашия живот. Боян Ничев еисторик и теоретик на жанра и в същото време е интерпретатор на бъл гарския бит, история, съвременен живот. Със редоточавайки се над самия жанр на романа, над неговите теоретични и естетически същностни черти, над многобройните му национални превъплъщения, той не изпуска от погледа си спецификата на отделните романисти и не пренебрегва ценностната система. Ничев напълно преодолява слабостите на подобен вид типологически изследвания, в които най-често се елиминират естетическите критерии и се изравняват различните художествени стойности. Защото „Съвременният български роман" е особен вид типологическо изследване, обогатено от много различни компоненти: народопсихологически, психологически, социологически и конкретно аналитични анализи и обобщения. Авторът успява да обхване в проблемна широта състоянието и развитието на жанра, който за него не е само прозаичен жанр, а жанрово течение с разнообразни тенденции и струи; успява да докаже полигенетичния развой на националния ни роман и различните пътища на съз даването му, както и пътищата, по които се създават художествените традиции за бъде щото развитие на жанра - в процес, в диалектически развойно движение.

Преглед

Библиографски раздел

Проблеми и профили на Боян Ничев

Free access
Статия пдф
3320
  • Summary/Abstract
    Резюме

    „Проблеми и профили" е книгата, която в сянката на такива монументални литературоведски трудове на Боян Ничев като „Увод в южнославянския реализъм" (1971) и осо бено „Съвременният български роман“ (1978) би могла да остане извън онова внимание, което тя наистина заслужава. Но ще бъде лекомислено да сметнем, че статии като „Съ временният български роман - проблеми и съдба“, „Съвременност и литературна история", „Роман и национален живот“, „Литература, фолклор и естетическо възпитание" и др. са само още една проява на трайния интерес на критика към проблемите, които той с такава респектираща ерудиция, проникновение и изследователски замах е разгърнал в най-добрите си книги. Също така погрешно ще бъде да преценим навлизането на Б. Ничев във „В белетристичния свят на Павел Вежинов“, „В света на Андричевите разкази" или в „Белетристиката на Атанас Наковски“ като своеобразно отпускане" на теоретика в по-топлите и спокойни води на литературнокритическия портрет. Защото у изследовател с интересите и неведнъж утвърждаваните качества на Б. Ничев нито връщането към разработвани по-рано проблеми е преповтаряне, нито портретуването на един или друг конкретен творчески свят е обичайната критическа живопис, в която хронологията на теми и мотиви отвежда най-много до характерологични открития от типа на „Хе съвсем различен писател от у Верен на своя творчески натюрел, Боян Ничев едва ли би обърнал поглед натам, където зад събраните отделни статии не ще се различи единната концепция, ако в изследването на конкретното литературно явление не прозират следите на глобални литературни проблеми, руслата на ония мощни подводни течения, които прокарват новите пъ тища в развитието на един творец, на един жанр, на цяло литературно направление, заедно с обкръжаващия го т. нар. „литературен живот", най-сетне на цяла една национална литература в контекста на главните й (при това доста трудно откриваеми и определими в движение) социални, исторически, регио нални и наднационални взаимозависимости. С това не искам да кажа, че в „Проблеми и профили" се решават вкупом всички тези глобални задачи пред литературознанието и критиката, но трябва да подчертая: ако книгата си поставя по-близки цели, отколкото, да речем, едно монументално изследване, то тази нейна насоченост се компенсира" на пълно с поставянето на въпросите в нови, неочаквани ракурси, с откриването на нови нюанси в постановката на проблемите, в които започват да проблясват неподозирани по-рано отношения и взаимозависимости; картината на литературния процес и ролята на отделни творци за реализирането на новите насоки в него се обогатяват с нови ори гинални интерпретации. Изобщо онова, което респектира и в тази книга на Боян Ничев, е умението му да открива проблеми, нерешени въпроси, изненади, интересни поводи за изследователско любопитство там, където за мнозина диалектиката, борбата на противоречията, двигателната енергия на литературния процес си остава неизявена, неясна или просто отсътвуваща. В този аспект „Проблеми и профили" представлява не само ня какъв сбор от щедро нахвърляни проблемни находки (всяка от които впрочем - разра ботена подробно - би могла да роди поне студия, ако не отделна книга), но е стъпка към по-нататъшното цялостно, комплексно осветляване на националния литературен мо дел, на спецификата на нашия литературен развой в контекста на целия социокултурен комплекс от влияещи му фактори - нацио нална история, национална съдба, национално самосъзнание и народопсихология, идеологическо развитие, взаимоотношения меж ду фолклорно, художествено и естетическо съзнание, самосъзнание и ценностна ориен тация, влияние и реакции спрямо чужди ли тературни модели и т. н. Пристрастието на Боян Ничев към проблемите на романа - като водеща за съвре менността, развиваша се и строяща се пред очите ни жанрова формация, побрала и от разила в себе си най-съществените особености на националното ни литературно развитие и най-вече неговите актуални проблеми - може лесно да се оправдае с ироничната фра за на Тибоде: „Новото време подари на човечеството само две нови страсти - никотина и романа..."

    Ключови думи