„Проблеми и профили" е книгата, която в сянката на такива монументални литературоведски трудове на Боян Ничев като „Увод в южнославянския реализъм" (1971) и осо бено „Съвременният български роман“ (1978) би могла да остане извън онова внимание, което тя наистина заслужава. Но ще бъде лекомислено да сметнем, че статии като „Съ временният български роман - проблеми и съдба“, „Съвременност и литературна история", „Роман и национален живот“, „Литература, фолклор и естетическо възпитание" и др. са само още една проява на трайния интерес на критика към проблемите, които той с такава респектираща ерудиция, проникновение и изследователски замах е разгърнал в най-добрите си книги. Също така погрешно ще бъде да преценим навлизането на Б. Ничев във „В белетристичния свят на Павел Вежинов“, „В света на Андричевите разкази" или в „Белетристиката на Атанас Наковски“ като своеобразно отпускане" на теоретика в по-топлите и спокойни води на литературнокритическия портрет. Защото у изследовател с интересите и неведнъж утвърждаваните качества на Б. Ничев нито връщането към разработвани по-рано проблеми е преповтаряне, нито портретуването на един или друг конкретен творчески свят е обичайната критическа живопис, в която хронологията на теми и мотиви отвежда най-много до характерологични открития от типа на „Хе съвсем различен писател от у Верен на своя творчески натюрел, Боян Ничев едва ли би обърнал поглед натам, където зад събраните отделни статии не ще се различи единната концепция, ако в изследването на конкретното литературно явление не прозират следите на глобални литературни проблеми, руслата на ония мощни подводни течения, които прокарват новите пъ тища в развитието на един творец, на един жанр, на цяло литературно направление, заедно с обкръжаващия го т. нар. „литературен живот", най-сетне на цяла една национална литература в контекста на главните й (при това доста трудно откриваеми и определими в движение) социални, исторически, регио нални и наднационални взаимозависимости. С това не искам да кажа, че в „Проблеми и профили" се решават вкупом всички тези глобални задачи пред литературознанието и критиката, но трябва да подчертая: ако книгата си поставя по-близки цели, отколкото, да речем, едно монументално изследване, то тази нейна насоченост се компенсира" на пълно с поставянето на въпросите в нови, неочаквани ракурси, с откриването на нови нюанси в постановката на проблемите, в които започват да проблясват неподозирани по-рано отношения и взаимозависимости; картината на литературния процес и ролята на отделни творци за реализирането на новите насоки в него се обогатяват с нови ори гинални интерпретации. Изобщо онова, което респектира и в тази книга на Боян Ничев, е умението му да открива проблеми, нерешени въпроси, изненади, интересни поводи за изследователско любопитство там, където за мнозина диалектиката, борбата на противоречията, двигателната енергия на литературния процес си остава неизявена, неясна или просто отсътвуваща. В този аспект „Проблеми и профили" представлява не само ня какъв сбор от щедро нахвърляни проблемни находки (всяка от които впрочем - разра ботена подробно - би могла да роди поне студия, ако не отделна книга), но е стъпка към по-нататъшното цялостно, комплексно осветляване на националния литературен мо дел, на спецификата на нашия литературен развой в контекста на целия социокултурен комплекс от влияещи му фактори - нацио нална история, национална съдба, национално самосъзнание и народопсихология, идеологическо развитие, взаимоотношения меж ду фолклорно, художествено и естетическо съзнание, самосъзнание и ценностна ориен тация, влияние и реакции спрямо чужди ли тературни модели и т. н. Пристрастието на Боян Ничев към проблемите на романа - като водеща за съвре менността, развиваша се и строяща се пред очите ни жанрова формация, побрала и от разила в себе си най-съществените особености на националното ни литературно развитие и най-вече неговите актуални проблеми - може лесно да се оправдае с ироничната фра за на Тибоде: „Новото време подари на човечеството само две нови страсти - никотина и романа..."