dans

Книгата на литературоведа-елинист Александър Ничев „Загадката на трагическия катарзис у Аристотел", издадена на френски език, надхвърля значително по качество и мащабност всичко писано от него досега във връзка с проблема за същността на Аристотеловия катарзис. А в този свой труд той прави опит за многостранно осветление на една „,загадка", която от столетия занимава умовете на философи, естетици, литературни теоретици и театроведи. Задачата, която си поставя българският изследвач, е да даде цялостно изложение на една нова концепция за трагическия катарзис“, т. е. да изложи и обоснове своя теза за неговото разбиране, като същевременно в процеса на излаганите разсъждения и доказателства приведе и всички съществуващи контраверсии" относно невралгичните пунктове в тази тъй дълго обсъждана проблема" (стр. 5). Впрочем за многопосочните аспекти, в които Ал. Ничев разгръща научноизследователската си задача, говори още самата композиция на работата му. След стегнат увод, гдето набелязва основните недостатъци в така наречената медицинска теория" на Якоб Бернайс, Ал. Ничев изяснява конкретно въпроса - в същност откъде тръгва Аристотел, за да формурира тезата за трагическия катарзис". И, както трябва да се очаква, тук той отделя на първо място надлежно внимание на философа Платон, по148 специално на неговото схващане за траге дията като „подражаващо изкуство. За щото при постановката и изясняването на проблема за трагическия катарзис авторът на „Поетиката" едновременно изхожда от Платоновите схващания в тази област и в една или друга степен ги коригира или от рича, и то върху основата на принципиално различните им схващания за изкуството като „подражание" (ppnos) на действителността. Както изтъква и Ал. Ничев, тази книгапионер на науката за литературното изкуство представлява „мълчаливо възраже ние срещу естетиката на Платон". Макар и без открито, персонално посочване, тя цели да оспори „Платоновата присъда над трагическата драматургия" изобщо (стр. 216, срв. също стр. 231). Заключението на бъл гарския учен е категорично в полза на Аристотеловата теза. Изкуството „подражава" не на несъщностната външна страна на жи вота, а тъкмо напротив - отразява същ ностни явления и движещи сили в него. В процеса на естетическото познание трагедията наистина буди превратни мнения, както и неуместни чувства (des opinions erronés, ainsi que des sentiments inopportuns), но тя самата способствува те да бъдат преодолени и заместени от правдиви възгледи и от уме стни чувства (des opinions justes et des sentiments convenables). Поради това Платоновата присъда над трагедията и над „под ражателната" поезия изобщо трябва да се смята за неправилна и несправедлива" (стр. 231). Би могло определено да се каже, че в нашата наука за пръв път се прави такава обстойна, конкретна и убедителна критика на „медицинската теория" на Якоб Бернайс, в течение на един век доверчиво приемана от мнозина изследвачи на древногръцката естетическа мисъл. Схващанията на този Аристотелов коментатор (как той възприема и тълкува фактите, обсегът на текстологич ната му осведоменост, логиката на разсъжде нията му, недостатъчната обоснованост на заключенията му) българският автор под лага на същинска „анатомическа" експертиза, при която изпъкват съвършено ясно слабите положения в теорията на виенския елинист (стр. 6-15).

През 1935 г. младият българин Стоян Цонев, студент по литература в Гренобълския Университет, представя докторска дисертация на тема „Финансистът във френския театър до Революцията" (L'Homme d'argent au thieatre français jusqu' à la Revolution), един грижливо и документирано изработен труд, който спира на времето вниманието на видния френски литературен критик Емил Анрио (днес покойник). Във водената от него руб рика „Курие литерер" на големия парижки всекидневник „Льо Тан", излизал до Втората световна война, Анрио посвещава обширна обзорна статия на труда на младия бълга рин. „Приносът на младия българин - пише френският критик - е сам по себе си прекрасен и внася с въведението си няколко нови разсъждения, които могат да послужат като жалони за едно по-задълбочено изследване на този твърде сложен проблем." Анрио изтъква, че сюжетът на труда е нов и би могъл да бъде подхванат и разработен по-основно и изразява пожелание към автора на дисертацията да продължи изследванията си върху подхванатата интересна тема. Стоян Цонев, когото темата за финансиста във френската литература беше силно въодушевила, както за това свидетелствува солидно изработената му докторска дисертация, се залавя да продължи работата си, макар често пъти с цената на едва преодо лими трудности във връзка с предварителните консултации и с издирването на съответната документация. Но с амбиция и труд се превъзмогват и непреодолими спънки. Така нашият трудолюбив и упорит труженик в ли- тературата ни дава своя принос, в който продължава по същия изследователски път развитието на темата, този път под заглавие Финансистът във френската комедия при стария режим".