Проф. Клод Пишоа е между крупните съвременни изследователи на френската ли- тература през XIX в., дългогодишен препо162 давател в университетите Намюр (Белгия и Вандербилт - Нашвил (САЩ), с име на найавторитетния в наши дни бодлерист", автор на блестящо написан етюд върху поста на „Цветя на злото“, с който завършва 16- томната „Френска литература", която проф Клод Пишоа ръководи от 1968 г. при па рижкия издател Арто. С този монументален труд на именития френски историк на лите ратурата се реактуализира - както писа един критик - перспективата, която имаме за еволюцията на френската литература от средните векове до днес". Томът, предмет на настоящите кратки бележки, обхваща второто романтично поколение (1843-1869), т. е. литературното поколение, към което принадлежи Шарл Бодлер и което е едно от най-пълните и найинтересните от забележителния труд, осъще ствен под грижливото ерудирано ръковод ство на Клод Пишоа. Изданието, образец на класическо изследване, се открива с кратко въведение, което авторът предшествува със следните думи на френския историк и поли тически писател Токвил: „Надявам се, че съм написал настоящата книга без предубеж дение, но не искам да кажа, че съм я написал без страст. В едно кратко предисловие на автора че тем: „Историите на литературата делят обикновено XIX в. по средата на две части Февруари 1848 г. беше, разбира се, полити ческо събитие, но още в края на годината имаше едно възвръщане към установения режим. Икономическото и техническото развитие си възвърнаха подема. Митът на про греса организира тридесетилетието от смърт та на Стендал до публикуването на „Въз питание на чувствата" и спроти отношението им към него се определяха писателите... Тази епоха вижда, от друга страна, да съжи телствуват крупните творчески постройки на епическата поема и на философската система (Льору, Гобино), и които характеризират първите десетилетия на века с изследвания, отнасящи се до произхода на най-модерната поезия и свидетелствуващи за най-хуба вия разцвет на романтизма: сюрнатурализма.