славянских

В Съветския съюз се съхраняват извънредно много стари славянски ръкописи, X—XVIII в. Те се намират главно в Москва (ГБЛ, ГИМ, ЦГАДА), Ленинград (ГПБ, БАН), Киев, Одеса, Вилно. Събрани в разни библиотеки, музеи и архиви, те са достъпни за научни изследвания. Някои от тях имат печатни описи; за други сбирки има вътрешни служебни описи, което също улеснява работата с тях. За трета част сбирки се работи по инвентарни книги. В тези сбирки покрай руските ръкописи има и чужди по произход стари славянски ръкописи - български, сръбски, румънски. Различни са причините за тяхното пренасяне в Русия - откупуване, подаряване, постъпле ния от научни командировки, военни походи и пр. Ръкописите са писани на пергамент или на хартия. Разбира се, преобладаващото число са хартиените ръкописи. Изготвянето на научни описи на старите славянски ръкописи има повече от 150-годишна практика. Тази задача и днес настойчиво стои пред науката, понеже за много сбирки няма такива описи. През последните две десетилетия особено внимание се обърна на пергаментните старославянски ръкописи, най-ранни свидетелства за писменост и кул турни изяви у българи, сърби, руси. Стана практика по-големите книгохранилища, пазещи такива славянски пергаментни ръкописи, да пристъпят към научната обработка на ръкописите и да издават научни описа ния за тях. Пръв труд от такъв характер бе 131 книгата на Е. Е. Гранстрем „Описание рус ских и славянских пергаменных рукописей. Рукописи русские, болгарские, молдовлахийские, сербские" (Ленинград, 1953). Опи сани са ръкописите, съхранявани в Държав ната публична библиотека „Салтиков-Шчед рин" - Ленинград. Подобен характер има и трудът на Н. Б. Тихомиров, който описа славянските пергаментни ръкописи в Държавната библиотека „Вл. И. Ленин" - Москва. Публикацията му има наслов „Каталог русских и славянских пергаменных рукопи сей XI-XII веков, хранящихся в Отделе рукописей Государственной библиотеки СССР им. В. И. Ленина. - Записки Отдела рукописей, вып. 25. Москва, 1962, с. 143-183; вып. 27, Москва, 1965, с. 93-148; вып. 30, Москва, 1968, с. 87-155; вып. 33, Москва, 1972, с. 213-220. Най-нов труд от този род е наскоро излязлата книга „Пергаменные рукописи библиотеки Академии наук СССР. Описание русских и славянских рукописей XI-XVI веков" (Ленинград, 1976. 234 с. +65 снимки). Книгата е дело на Н.Ю. Бубнов, О. П. Лихачова и В. Ф. Покровска. Академичната библиотека в Ленинград е наследница на стари книжовни фондове, както и на сбирки на видни руски учени-слависти, които са успели да съберат известно количество старославянски ръкописи (напр. И. И. Срезневски, А. И. Яцимирски, П. А. Сирку, А. С. Петрушевич, П. Н. Лихачов, Е. М. Калужняцки и др.). Всички тези сбирки съдържат немалко славянски пергаментни ръкописи или части, а понякога фрагменти от ръкописи. Значителна част от тях са описвани и по-рано в една или друга публикация, разкриваща богатството на дадена ръкописна сбирка, или в публикация, специално посве тена на даден ръкопис.

Сравнително-историческите изследвания имат вековно съществуване. Віевропейските страни те се утвърждават поразлеично време. Понятието сравнителен (comparatve) по отношение на литературата е въведгно в Англия през 1848 г. от Matthew Anold при превода на употребяваната от Ampers historie comparée. Във Франция от Villemain, който използува понятието по аналогия на Cuviers Anatomie comparée (1800) на litterature comparée (1829). Най-често приемат за начало на сравнителния метод XVIII в., ко гато Андреас установил отношението на Ру со към Ричардсон. В същност сравнителният метод се поя вява най-напред в езикознанието при създа ването на сравнителни речници. От XVI в. 1 Rene Wellek. Grundbegriffe der Literaturkritik. Stuttga rt-Berlin-Köln-Mainz, 1965 започва разпространението на речници на няколко езика. В 1537 г., след това в 1544 г. чешкият хуманист Сигизмунд Гелениус (Sigismundus Gelenius под друго название Hruby) издава в Базел сравнителен речник на 4 езика. Lexicon symphonum quo quatuor linguarum Europae familiarium, graecae scilicet, latinae, germanicae ac slovanicae concordia consonantiaque indicatur. Развитието на филологията в края на XVIII и началото на XIX в. създава предпоставки за неговото широко приложение както в езикознанието, така също и в литературознанието. Още Добровски застава на такава позиция и след него редица учени подемат същата насока. Показателен е фактът, че В. И. Григорович в магистерската си дисертация „Кратък преглед на славянските литератури" обръща внимание на сравнителното изучаване на славянските литератури. Несъмненият интерес към сравнителните изследвания се дължи на убеждението на уче ните за древността на народностите, за тях ното родство, особено на славянските, поради което чрез сравнението са издирвали сходството, за да потвърдят тезата за етническото родство на славяните и за тяхната самобитност. В този твърде ранен период на приложение на сравнителните изследвания предмет на науката са били не частни яв ления като взаимоотношенията на отделни автори, а общи, имаши международна взаи мозависимост. Научната актуалност на този метод ебила в издирването на закономерности, действуващи в исторически и между народен план. На това се дължи неговото предимство пред другите начини на изследване и научната му висота.