Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Нов подем в развитието на съветската литература

Free access
Статия пдф
177
  • Summary/Abstract
    Резюме

    През последните две години съветската литература стана предмет на оживени разисквания във всички страни. Най-видни писатели като Луи Арагон, Х. Лакснес, Гомо Жо, Н. Гиленс, Л. Крючковски, Ана Зегерс и други писаха за нея с чувство на дълбока признателност за това, че тя им е открила света, роден от Октомври, за това, че в нея е знамето на двадесетия век, под което са изправени най-изпитаните борци за свободата и щастието на човечеството. Специално внимание на съвет ската литература и на проблемите на социалистическия реализъм отдели и буржоазният печат. Използувайки критиката на култа към личността, на неговото отрицателно влияние в литературата, буржоазните идеолози решиха, че е настъпил удобен момент да дискредитират съветската литература, да унищожат авторитета и влиянието на тази литература сред многобройните и почитатели. Даже спокойните и невъзмутими чеда на Албион се запалиха на тази тема и започнаха да поучават съветските писатели как да пишат. В статията „Първи стъпки на една нова руска литература" в броя си от 16 август 1957 година „Таймс литерари съплимънт“ вижда бъдещето на руската съветска литература в произведения като романа на Дудинцев „Само с хляб не се живее“,", разказа на Яшин Лостове" и някои други произведения от алманаха „Литературная Москва". Макар и да се признава художествената несъстоятелност на тия произведения, то тяхната „тенденция" се утвърждава като нов път", като продължение на класическата руска литература от XIX век. В статията даже се воюва против „чистото изкуство". Литературата не Може да бъде откъсната от живота, но докато пред английските писатели, които произлизали главно от „средната класа“, стояла задачата да защищават режима на социално благоденствие", то съветските писатели трябвало да се борят срещу сегашния строй, защото социалните противоречия в него не били разрешени. Като изказват съчувствие към литературния живот в СССР от 20-те години, авторите на статията съжаляват за по-далечното минало, искат връщане с четири десетилетия назад към идеологическия разкош на стария режим".

    Проблемна област
    Статии
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Жизнени проблеми на естетиката

Free access
Статия пдф
243
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Институтът по история на изкуството при АН СССР е взел полезната инициатива да публикува всичко научно ценно, което се появява в областта на марксистко-ленинската естетика" в последователни сборници, без предварително да групира или ограничава статиите и изследванията, а също кръга на авторите и характера на материалите, както се казва в предварителните бележки на излезлия вече първи сборник.

    Проблемна област
    Преглед
Submitted on

По страниците на литературния печат в СССР

Библиографски раздел
Статии

Дискусия в СССР за славянофилството

Free access
Статия пдф
1589
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Преди около пет-шест години, когато у нас широко се обсъждаше въпросът за националното своеобразие на българската литература, някои участници в дискусията не можеха да намерят думи, за да изразят учудването си, че се припомнят някои тенденции и понятия на славянофилите. Днес ние сме свидетели на широка дискусия в СССР върху идейното наследство на славянофилството. И можем да кажем, че това е един от най-забележителните факти в съветския идеологически живот след 1956 година. Каквото и да мислим за философското, критическо и историческо наследство на славянофилството, не можем да не забележим, че една такава дискусия енов опит за осъзнаване националното своеобразие на руската култура, нейния път на историческо развитие, на връщане към нейните извори и корени, търсене пътища за нейното бъдеще в съвременния свят. Една такава дискусия неизбежно поставя изконния въпрос за руската култура, въпросът Запад - Изток, Запад - Русия, оказал се изключително плодотворен за руската култура, изкуствено сне ман през последните десетилетия.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

СССР – сп. „Вопросы литературы” за 1970 г., кн. 1–6

Free access
Статия пдф
1662
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Авторитетното съветско списание, изда вано от Съюза на писателите, Института за световна литература „М. Горки“ и Акаде мията на науките, навлезе в своята 14-а годишнина. Първите шест книжки за 1970 г. правят впечатление със своето разнообразие и предлагат на читателя интересни статии из областта на теорията, литературната история и критиката. В раздела за рецензии се отбелязват почти всички литературоведски книги, издадени в СССР, както и много от значителните прояви в чужбина. Рубриката „Сериозно и на шега" привлича с пародии, фейлетони, бележки.
    Ключови думи
    СССР, Вопросы, литературы
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Полша, Франция, ГДР, Англия

Free access
Статия пдф
1701
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В кн. 7 на авторитетното съветско спи сание привлича вниманието теоретическата статия на Лидия Гинзбург „За документалната литература и за принципите на изграж дане на характера". Обект на разглеждане е документалистиката, която представлява голяма част от всяка национална култура и започва да придобива все по-голямо значение - това са мемоа ри, исторически наблюдения, биографии, писма и всевъзможни есеистични жанрове". Авторката подчертава, че през XIX в. границите между чистата“ и документалната литература са вече размити. След като посочва отличителните белези на характера в документалните жанрове, авторката пише: „От писмата и дневниците към биографиите и мемоарите, от мемоарите към романа и повестта нараства естетическата структур ност... От тази гледна точка писмото и романът представляват различни степени от изграждането на образа на личността и на всяка от тези степени в изграждането задъл жително участвува естетически елемент." След общите постановки Гинзбург преминава към разглеждане на някои принципи на съвременната психология и изтъква на първо място динамичното схващане за личността. Гинзбург проследява развитието на идеята на Уйлям Джеймс за множестве ността на социалните личности в един индивид и на Юнг, който лансира концепцията за маската, спира се на опитите на някои структуралисти да въведат своя терминология за определени понятия, без да изменят съ ществено тяхното съдържание и функции. Гинзбург има интересни мисли за характеристиката на социалния тип, но подчер тава, че душевният живот на индивида не се покрива от една типологическа формула, нито дори от много формули. „Тези формули не бива да се разглеждат като психологическа реалност, а само като условен образ, модел, проявяващ функциите на човека или господствуващите, ключовите признаци на неговата личност и поведение. Тези фор само мули не са изображение на човека, а опорни точки за неговото опознаване." Ав торката на статията споменава за опита на Сент-Бьов и по-късно на Иполит Тен да направят кръстоска на историята с психологията. Биографията на Михаил Бакунин е удачен пример за илюстриране търсенията на Гинзбург и тя отделя широко място, за да анализира главните етапи и преображе нията на тази сложна личност. Мемоарите на Сен Симон дават възможност на еруди раната теоретичка да извлече от тях точни наблюдения и обобщения. Може ли кралят да бъде обект на социална типология? Отговорът на този въпрос е довел авторката на статията до оригинални мисли за личността на Людовик XIV и за монарха като съчетание и сблъсък между формулата на средния човек с умерени делови качества и форму лата на обоготворилия се славолюбец. В кн. 7 са поместени няколко статии, посветени на различни въпроси от миналото и настоящето на руската и на съветската литература. „Ленин и проблемите на теорията на реализма" от А. Иезуитов, „Исто рията на един спор от годините на револю цията" от Н. Трифонов, „Ранният Леонов" от Г. Белая, „Възвръщането на Баратински" от Ст. Расадин и др.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Полша и ГФР

Free access
Статия пдф
1718
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Голямото съветско литературно списание, което излиза вече 46 години, започна в кн. 11/70 анкета на тема „Науката за литературата днес". На първо място е публикувано изказването на Михаил Бахтин „Посмело да използуваме възможностите". Още в началото на своята статия Бахтин подчертава: „Нашето литературознание разполага с големи възможности - у нас има много сериозни и талантливи литературоведи, включително и млади, ние имаме високи научни традиции, установени както в миналото (да си спомним само Потебня или Веселовски), така и през съветската епоха (можем да споменем Тинянов, Томашевски, Айхенбаум, Гуковски и др.), има, разбира се, и необходимите условия за неговото развитие (изследователски институти, катедри, издателски възможности и др. под.)." След като преценява реализацията на тези възможности за недостатъчна, Бахтин отбелязва, че „литературознанието е в същност още млада наука, то не притежава такива изработени и проверени чрез опита методи, каквито има при естествените науки, и затова отслабването на борбата между направле нията и страхът от смели хипотези неизбежно водят към банални истини и шаблони, които не ни липсват". Бахтин смята, че в последно време са се появили интересни и дълбоки статии, че има големи явления: „Имам пред вид книгата на Н. Конрад „Изток и Запад", книгата на Д. Лихачов Поетика на старата руска литература". Това са във висша степен отрадни явления през последните години. Забележимо явление станаха и „Трудове по знаковите системи", бр. 4 (направление на младите изследвачи начело с Ю. Лотман), макар те да събуждат спорове в научната среда. След това Бахтин се спира върху задачите на историята на литературата, като прави изрична уговорка, че пред критиката стоят важни и първостепенни задачи. „Преди всичко литературознанието трябва да установи по-тясна връзка с историята на културата. Литературата е неотделима част на културата, тя не може да бъде раз- брана вън от контекста на цялата култура на дадена епоха. Нейното откъсване от останалата култура е недопустимо. А, както често се прави, направо през главата на културата, литературата се съпоставя със социалноикономическите фактори. Тези фактори въз действуват на културата в нейната цялост и само чрез нея и заедно с нея - на литературата" - пише Бахтин. След това големият съветски учен се спира на въпроса за спецификата на литературата и неговото разглеждане, т. нар. специ фикаторство. Според него то е чуждо на найдобрите традиции на руската наука. „При спецификаторските увлечения игнорираха въ просите за взаимовръзката и взаимозави симостта между различните области на културата, често забравяха, че границите на тези области не са абсолютни, че в различни епохи те са били прокарвани различно; не отчитаха, че тъкмо най-напрегнатият и най-продуктивен живот на културата преминава на границите на отделните нейни области, а не така и не тогава, когато тези области се затварят в своята специфика. Специално трябва да се подчертае, че между отделните области на културата в пределите на една епоха може да има не само взаимодействие, но и борба: единството на културата на епохата е твърде сложно явление и то не прилича на обикновената хармония; то повече прилича на незавършен в пределите на епохата спор." Бахтин се спира на характеристиките, които се дават в научни трудове на отделни епохи, и смята, че тези характеристики найчесто отразяват само борбата на литературни направления или просто - вестникарската шумотевица. „Могощи гльбинни течения на културата (особено в низините, сред народа), които действително определят творчеството на писателите, остават неразкрити, а поня кога и съвсем неизвестни на изследвачите. При такъв подход не може да се проникне в дълбочината на големите произведения и самата литература започва да изглежда дребна и несериозна работа."
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Полша, Франция, САЩ и Белгия

Free access
Статия пдф
1737
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Кн. 1 на списанието се открива с рубри ката «Пред XXIV конгрес на КПСС». Под обединяващо заглавие «Икономика - живот - литература» са поместени изказвания на писателите Ю. Кузменко, Е. Малцев, А. Авдеенко, Г. Бровман, Л. Гурунц и В. Липатов, а също и читателски мнения. Голямата част от тези публикации са посветени на назрели проблеми в съвременната съветска литература и литературознанието. Излязлата преди две години книга на В. Ковалевски «Тетрадки от полевата чанта» получи висока оценка от литературната критика и имаешумен успех. Главната причина за това беше Документалната и основа. В статията си «По студени следи» Б. Бялик твърдо, аргументирано, с подчертана отговорност и възмутено чувство за справедливост отрича документалния характер на книгата на Ковалевски. Сам участник в някои от описваните събития, свидетел на военната обстановка и дейността на журналистите, Бялик познава много от хората, за които се разказва в книгата, и затова си позволява да отбележи: «Объркаността възниква в тези случаи, когато авторът е трябвало да разпределя сведенията по дати и когато е искал да създаде «ефект на присъствието», на собственото си присъствие там, където никога не е бил.» Бялик не изключва възможността да се създаде пълнокръвно документално произведение дори когато сам не си бил участник във войната. Той привежда за пример книгата на Смирнов «Брестката крепост». Нейният автор изповядва, че се е стремил «нито един факт да не може да бъде оспорван от участник или от очевидец». Статията на Б. Бялик сигурно ще породи дискусии, защото в нея се разобличава псевдодокументалността и се поставят някои съществени въпроси от Литературно-теоретически и от нравствен характер. Интересната статия на Ю. Кагарлицки «Реализъм и фантастика» е посветена на появата и развоя на фантастичната литература, един жанр, пряко свързан със стре межа на хората да проникнат в тайните на света, да опознаят и подчинят природата, да променят битието си. «За да се изобрази човекът, трябва да се започне от сътворението на света ида се завърши с неговите очаквания 126 от вечността» - отбелязва авторът. Според него реалистичната фантастика е свързана преди всичко с творчеството на Жул Верн, чиято фантастика би могла да бъде наречена «предметна». Жул Верн дава в ръцете на героите си необичайно усъвършенствувани ма шини и апарати и благодарение на това ги поставя във фантастична ситуация. За разлика от него Уелс доказва, че материалната ци вилизация, развивайки се в рамките на несправедливо общество, ще доведе човечеството до гибел. Уелс използува много от похватите на Жул Верн, но естетическата основа на неговите творби е друга. Той оперира с фантастични образи, а тяхната почва е романтизмът. Ка гарлицки изтъква, че новата фантастика започва от «Машината на времето» на Уелс. «Той усети, че науката помогна на романтизма да се върне във фантастиката» - отбелязва съветският критик, като подчертава: «Макар и да звучи парадоксално, именно романтизмът помогна на съвременната фантастика да остане реалистична фантастика.» Авторът на статията посочва, че фантастиката от ХІХ-ХХ в. се характеризира с принципа на единната предпоставка» («в основата лежи единно фантастично ядро, истинността на което постепенно се обосновава с всички достъпни средства»). В заключение авторът пише: «Литературните прогнози не могат да кажат много за новия реализъм във фантастиката. Изчерпаността (или да допуснем, известна изчерпаност) на принципа «единна предпоставка» не означава, че реализмът се е изчерпал. Ние само не можем да предвидим формите на този нов реализъм.» «Страниците за Чернишевски, за които става дума тук, са типични за «славистиката», от която се вижда не гербовият печат на автора, а печатът на политическата доктрина на антикомунизма в нейния традиционен вариант» - това е общото впечатление от някои публикации на западни литературоведи в статиите на В. Ерофеев и А. Сигрист. Съветските автори показват грубото извра щаване на хуманистичните и революционни традиции на руската литература от XIX в. Въвеждайки читателя в атмосферата на изследванията на Доминик Арбан върху Достоевски, Ерофеев с ироничен похват сочи завоалираното с добри намерения интерпретиране на творчеството на великия писател. Г-жа Арбан, която 20 години подробно е проучвала и най-малките детайли от живота и творчеството на писателя, «прави опит да разшифрова творчеството на Достоевски и да каже своята дума за него. Тя надмина позводените граници и счупи всички рекорди на изследователска смелост, превърна творчеството на Достоевски от явление на общоевропейската култура в ребус, направи писателя роб на своите комплекси, превърна литературното му дело в покаяние за извършен грях и в безуспешен опит да се освободи от този грях».
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Полша, Франция, ГДР и ГФР

Free access
Статия пдф
1751
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Анкетата на тема „Науката за литературата днес", която започна сп. „Новый мир" през 1970 г., продължава в кн. 1 и 3,1971 r. Възможност за богати размисли предлага една от последните работи на акад. Н. Конрад „Октомври и филологическите науки“, в която се разкриват разбиранията му за историята на съвременната литературоведческа мисъл и нейните днешни задачи. Като прави преглед на развоя на следоктомврийската литература, ученият подчертава, че не само темата на литературното произведение трябва да отговаря на идеологията на новосъздадената пролетарска литература, а и формата и самите творчески похвати са от съществено значение. По-нататък в статията се изтъква, че в обстановката на революционни настрое ния продължава да съществува с пълна жизненост и цялата дотогавашна литература. Център на пропаганда на новите идеи става Руската асоциация на пролетарските писатели За своето време тя изиграва много голяма роля за литературоведческата мисъл. Найвлиятелни са културно-историческата и пси хологическата школа. „Съвсем противоположна беше школата, получила наименованието „формалистична" - продължава акад. Конрад., Това беше високообразована, научно активна младеж, излизаща от демократични, но не от революционни слоеве на старата руска интелигенция; тяхната критика беше насочена както срещу дореволюционния, така и срещу следоктомврийския облик на социологическата школа; ... в основата лежеше мисълта, че литературата е дълбоко специфично явление, непринадлежащо нито към идеологията, нито към психологията." След това ученият подчертава, че се е създала необходимост от установяване на ново, свое отношение към цялата дотогавашна литература. При усвояване на литературното наследство литературоведите възприели формулата: „критическо отношение към литературното наследство". Дълбоко било осъзнато, че всеки писател от голям мащаб и високо равнище принадлежи не само на своята класа, но и на своя народ, тъй като изразява изцяло тенденциите на времето си. Така въпросът на „културното наследство" в областта на литературата 146 бил решен и опасността да се изпадне в нихилистично отношение към ценностите, съз дадени от творческия гений на човечеството, т. е. опасността от творческо подивяване предотвратена. Наложила се формулата: „ култура социалистическа по съдържание, национална по форма". Тя се разпространила и в литературата. „Социалистическият реализъм станал общ за всички литератури на СССР" - отбелязва акад. Конрад. И понататък: „Комуникативните отношения с литературите на несоциалистическите страни се оказаха трудни. За да не се достигне до духовно, културно осакатяване, трябваше да се пристъпи към тези литератури чрез концепциите на съвременността и хуманизма. Да се търси човешкото у човека и преди всичко етическото начало в него." На края на статията авторът обръща внимание върху новите тенденции в худо жествената литература и преди всичко върху грижливото отношение към езика. „В. Виноградов се стреми да построи теория за пое тическата реч, т. е. специфичен език за художествената литература на структурална основа. По този начин литературознанието се приближава към границите на семинотиката. " В статията „Отивам към милионите" на В. Шкловски е подчертана необходимостта от съединяване на истинското литературознание с киното и телевизията. „Киното много се отличава от литературата. Законите на литературното произведение не могат да бъдат пренесени непосредствено в кинематографичното произведение. Ние взимаме само събитийната част на произве дението, т. е. разказваме произшествия, да ваме вестникарска хроника, добре изиграна,... а в същност не само събитийната част показва замисъла на писателя." „Нашето литературознание трябва да научи човека да се наслаждава на истинското изкуство. Художественото образование на милионите, тези, които ще възприемат изкуството, е една от най-важните задачи на нашата наука. Тя не трябва да си губи усилията в книгите за ограничения брой читатели, ако иска да служи на общото дело" - завършва статията си Шкловски. В бр. 1 епоместена и статията на Вл. Огнев „У нашите приятели". От огромния поток преводна литература е отделено особено внимание на литературата на четири социалистически страни: България, Унга рия, Полша и Югославия. В статията се изтъква, че изкуството на социалистическите страни, носещо редица особености на национално своеобразие, особени традиции и различия в културното развитие, притежава не по-малко и цял ред общи характерни черти, определящи общността на идеологията, на новите социалистически отношения между хората, между човека и обществото. Авторът засяга такива въпроси:
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, ГФР, Полша, Испания, Италия

Free access
Статия пдф
1791
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В осмата книжка на списанието е поместена блестящата студия на С. С. Аверинцев „Греческая „литература" и ближневосточная словесност". Два творческих принципа" - без съмнение едно изключително постижение в областта както на литературната теория, така и на сравнителното литературознание. С необикновена методологическа стабилност в изследването са съпоставени поетиките на гръцката античност и на близкоизточната (главно библейската) „словесност". От характеристиката на старогръцката литература и старогръцкото изкуство като начало и норма за художестве ната култура на новото време авторът извежда спецификата на „не нормалната" библейска художествена традиция. С внушителни литературно-исторически, теоретически ифилософски основания се защищава тезата, че словесното творчество на древните народи от Близкия Изток и литературата на антична Гърция са явления от принципиално различен порядък, несъизмерими помежду си, непод Даващи се на съпоставка чрез понятията „уровен“ или „стадиалност“. Прилагането на едни и същи критерии към тях би означавало, че се разтваря в универсални категории ця лата неимоверност“, цялата уникалност на естетическата инициатива на древна Гърция; същевременно това би означавало, че постиженията на близкоизточните народи се мерят с чужда на техните самобитни постиже ния гръцка мярка. В Гърция става това, което не е станало и принципиално не е можело да стане в близкоизточния свят - литературата за първи път става самозаконна форма на човешката дейност. Външният знак на тази автономизация е възникването на специална теория на литературата, т. е. на поетика, на литературна критика и филология. „Литература, допускаща подобен род рефлексия над своите резултати, е явление от съвършено друг порядък, отколкото литературата, която по самата си същност не допуска това." Но литература, която не е осъ ществила такова самосъзнание и самоопре деление, не е непременно „по-ниска“, „победна" или „примитивна"; по отношение на нея самият термин литература" получава по-друг смисъл. Крайно интересни са и следващите мисли на изследователя - за различния социален статус на литературно творчество. Очертани са типът „мъдрец" и типът „пророк" в древната история на Близкия Изток като носители на книжовното знание. Проследява се раждането на професионалния литератор в Гърция през епохата на елинизма. Понятието за индивидуално авторство енеизвестно на близкоизточните литератури - функционално го замества понятието за личен авторитет. Авторът привлича богата аргументация, за да подчертае значението на едно от най-големите открития на мисълта и въобра жението - откритието на характера от древ ните гърци. Близкоизточните литератури описват душевните свойства като динамична енергия, а не като предметен атрибут". Нататък се изяснява връзката между индиви дуалния характер и индивидуалния стил. Специфично за елинския подход към битието е пластически-обективиращото описа ние", докато за близкоизточната словесност е характерно повествованието". Авторът търси разликата между двата типа художествена изява в различното възприемане на универсума: за гърците светът е законосъобразна и симетрична пространствена структура, а библейският свят е поток на времето. Тъкмо затова близкоизточната поетика е поетика на притчата, а тя изключва пластичността. Със статията „Семиотика и художественное творчество" М. Храпченко (кн. 9) обосновава своя методологическа пози ция по един особено злободневен и спорен проблем на съвременната литературна теория - проблема за възможностите и границите, в които може да бъдат разпространени върху литературата и изкуството принципите на семиотиката, една от интензивно развиващите се в наши дни наука. Авторът подлага на подробно критическо разглеждане някои знакови теории за художественото творчество (в това отношение специално внимание e отделено на концепциите на Ч. Морис, Я. Мукаржовски, Ю. Лотман), за да покаже, че са възможни и други, по-конструктивни според него аспекти на семиотическо изследване. Във връзка с въпроса за мястото и ролята на знаковите процеси в литературата е разгле дано съотношението между т. нар. есте тически знаци“ и забележителните творчески открития в историята на словесното изкуство; при това каноничните начала в епохата на 115 средновековието например не са противопоставени на естетическата ценност на средновековното творчество. Обосновава се мне нието, че знаковостта не е равнозначна на условността в изкуството. Подчертават се съществените различия и някои прилики между синтетичния художествен образ, от една страна, и образа, изпълняващ функци ята на естетически знак, от друга, които авторът възприема като нееднородни естетически категории.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Полша, ГФР, Франция, Белгия, Италия

Free access
Статия пдф
1917
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Последните броеве на сп. „Вопросы ли- тературы" за 1972 г. отделят широко място на историческата дата - 50-годишнината на СССР. Юбилейните материали заемат голяма част от кн. 10 и 11 и запълват изцяло Кн. 12. В тях са отразени преди всичко постиженията и опитът на съветската лите ратура. В дните на всенародния празник редакцията на списанието прави равносметка на развитието на съветската литература за половин столетие. За тази цел тя се обръща с въпроси към писатели, учени и литературоведи от всички съюзни републики. Отговорите на писателите и преводачите, направени на основата на собствената практика и на опита на приятелите по перо, по интересен начин потвърждават изводите на учените и критиците, като в известна сте пен ги конкретизират. Значението на прево- даческото майсторство особено подчер тава Лев Озеров. Припомняйки интересното изказване на грузинските поети, че по пре водите на Пастернак те по новому видели природата на метафоричността на родната поезия, Л. Озеров пише: „Преводната лите- ратура има двойно влияние върху литературния процес. Първо, за литературата, на която се превежда авторът. Второ, Литературата, от която се превежда произведението. Този въпрос у нас е слабо раз- работен. А той представлява голям теоре тически и, разбира се, практически интерес." В кн. 12 е поместена статията на доктора на филологическите науки и автор на редица книги по проблемите на литературата на народите на СССР Г. И. Ломидзе „Източ ници на единството". Една от задачите в развитието на социалистическите литератури, пише той, беше да се преодолее грамадният разрив, съществуващ между националните култури в съветската държава. При това така наречените „изостанали" култури до гонваха по-развитите не по пътя на изку ственото „Възпиране" на последните. Не, напредналите култури се движеха напред свободно и стремително, а другите също интензивно растяха. Възможността за техния интензивен ръст се обуславяше от ре дица причини, между които нереализираната сила на собствения художествен потенциал, потискан в експлоататорското общество, и главно, че в социалистическото общество сдържаната от векове народна енергия намира, своето единствено русло. „Социализмът доказа, че примамливите художествени върхове са достъпни за всички народи, че у всеки народ съществуват неизчерпаеми възможности за естетическо изображение на живота.“ Остро критикувайки работите на така наречените „съветолози" в Западна Европа и САЩ, Г. И. Ломидзе утвърждава тезиса за диалектическото единство на социалното и националното. Методологически и полемически бележки на тема „Две нации и две култури“ - така е озаглавена статията на В. Осоцкий, поместена в кн. 10. Авторът съсредоточава вниманието си върху ленинските заслуги за създаването както на многонационалната съветска държава, така и на съветската многонационална литература. В кн. 12 в статията „Хоризонти, мащаби, критерии" (Проблеми на националното и интернационалното в литературознанието и критиката) В. Осоцкий отново се връща към проблема за методологията при изследването на литературния процес. В ста тията се анализират два големи колективни труда, излезли в навечерието на 50-годишнината на СССР: „Национално и интернационално в съветската литература" (1971) и сборникът от критически статии под заглавие „Единство" (1972). В посочените книги В. Осоцкий високо оценява плодо творното взаимопроникване и значителното разширяване на кръгозора. С проблема за проникновеното влияние на руската поезия върху поезията на народите на СССР, особено на гигантите на руската поезия Блок, Маяковски, Есенин, Твардовски..., се занимава Ал. Михайлов в статията „Хилядолистната книга на пое зията" (кн. 11).
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Франция, Полша, Англия ГФР

Free access
Статия пдф
1931
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Списанието предоставя част от странините в първата си книжка на чуждестранни приятели". Под заглавието „Книги, носещи правда на света. Многонационалната съветска литература и художественото развитие на човечеството“ е публикувана анкета, в която взимат участие представители на литературната мисъл от България, Унгария, Хаити, ГДР, Мексико, Полша, Румъния, САЩ, Чехословакия, Югославия, ЮАР. Редакцията се обръща към тях с два въпроса: 1. Какво значение има опитът на многонационалната култура и литература в СССР за съвременния световен литературен процес, 2. Каква е ролята на съветската литература в личната им творческа съдба. Отговорите на чужде странните приятели" - поети, прозаици, преводачи, литературни критици - са съсредоточени около няколко основни положения: Многонационалната съветска литература високо носи знамето на активния хуманизъм, нейните произведения, създадени на десетки езици, отдавна са намерили път към сърцата на многомилионни читателски маси извън границите на СССР, художествените и завоевания помагат на прогресивните писатели в техните творчески и идейни търсения. С особен възторг се коментира съчетанието на националното и интернационалното в нея като една от най-ярките изяви на ленинската национална политика, като доказана вярност към нейните принципи. Реализа цията на формулата национална по форма, социалистическа по съдържание" по своето социално-политическо и културно значение се сравнява с най-велики явления на културата, които са ознаменували цели исторически епохи в художественото развитие на човечеството - разцвета на античната гръцка култура, Възраждането, рационализма на XVII в." (според определението на К. Кирице, Румъния). Б. Анашенков разисква по един злобо Дневен въпрос - влиянието на научно-техническата революция върху състоянието и перспективите на съвременното художествено развитие (статията „Прогресът на техниката и консерватизмът" на литературата"). Сходни материали предлага рубриката „Диа134 лози, представена в книжката от дискусията върху филма на А. Тарковски „Соларис". Под обединяващото заглавие „Науката, човекът, нравствеността са изложени становищата на няколко автори във връзка със сложни проблеми: равномерно ли протичат прогресът на техниката и прогресът на нрав ствеността, Докъде се простира обществе ната и моралната отговорност на учения, Какво е социалното съдържание на научнотехническата революция? Усложнението на социалните връзки на личността, подчертава се в заключителните редове от името на редакцията, е въпрос за степента на човешкото участие в съдбините на света, въпрос за вечните нравствени ценности и техния нов, съвременен облик, с една дума - това е въпрос за хуманизма. 150-годишнината от рождението на Ш. Петьофи е отбелязана със статия на Ал. Гершкович, в която се проследява отношението на прогресивните обществени кръгове в Русия през 60-те години на миналия век към личността и творчеството на поета. Рубриката „История на литературата" е представена и от изследването на Б. Косте лянец „Още един път за „Ревизор". Кн. 2 на списанието предлага на читателите си щастлива среща със С. С. Аверинцев. Студията му „На кръстопътя на литературните традиции (Византийската литература: извори и творчески принципи) приковава вниманието не само с обемната и необикновено отговорна и ангажираща тема. Отново авторът ни приобщава към резултатите на своето изследователско дарование, респектира с умението си да извлича философско-исторически и литературно-теоретически смисъл от конкретното знание, да открива нови и нови начини за оползотворяване на избраното методо логическо тълкуване. И не на последно място - да активизира читателя в размис лите му за настоящето, предоставяйки му богати възможности за сравнение между далечното минало и днешния ден.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Полша, Югославия, ГДР, ГФР, Франция, Дания

Free access
Статия пдф
2078
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В 1 кн. под заглавие „В търсене на формули" е поместена статия на И. Тертерян за латино-американския роман. Авторът подчер тава ролята на обществено-историческите съ бития, които определят чертите на литературния процес. Разкрива се раздвижването на художественото съзнание вследствие революционната ситуация, придобило в повишената си активност настъпателен характер идовело до създаване на грандиозни модели на света, до синтез на история и съвременност. И. Тертерян се спира по-основно на докладите и изказванията от колоквиума на Вашингтонския университет през пролетта на 1966 г., който отбелязва 60-те г. като нов в качествено отношение етап от историята на латино-американския роман. Колоквиумът според автора очертава имената и произведенията, нуждаещи се от обсъждане, изтъква централната проблема за дискусии (проблема за влиянието), отбелязва позиции и възможни подходи към литературата. Статията „Единство на естетическата и историческа критика" от М. Кургинян продължава започнатато през 1973 г. на страниците на списанието обсъждане на пробле ма за наследството на руските революционни демократи. Обект на авторските разсъж дения са преди всичко методологическите завети на В. Г. Белински, разглеждани във връзка с развитието на философските му и обществено-политически идеи и в светлината на утвърдената от него теория за реа лизма. Акцентува се на единството от принципни положения, формулирано от Белински в статията „Речь о критике", а именно - сливане на историческия и естетическия подход при изучаване на литературата. Самата логика на развитието на литературата и литературната теория, отбелязва авторът, е поставила пред Белински необходимостта от преодоляване на нормативната критика на класицизма, след това до отказ от много положения на романтичната и хегелианска критика и накрая до неизбежното сблъскване с вулгаризаторското, емпирическо отношение към историята. Като доказателства за прилагане на принципа на единна критика са посочени три статии-монографии: „Хамлет“, „От ума си тегли“ и „Герой на нашето време". Кургинян се спира на по-главните моменти в тях, подчинени на последователно провеждания преход от конкретен „микроанализ" към раз криване на широките, общотеоретични закономерности. По-нататък в статията се отбелязва свърз ването на проблемите на романа с проблемите на романтизма. В „За руските повести и за повестите на Гогол" Белински развива мисълта за движението на жанровете и тях ната специфична йерархия, създавана в опре делена литература през определен период от развитието й. Спирайки се на природата на романа и неговите закономерности, Белински отбелязва две основообразуващи начала: напрегнат драматизъм и епическа ши рота и пълнота в обхвата на събития, положения, характери. Новата йерархия на жанровете се разглежда чрез развитието на принципа за единна критика. Отчита се, че в монографиите-разбори на отделни произведения руският критик е създал оригинален вариант на научно-критически микроанализи, нови жанрове и методология на литературоведското изучаване, породени от изискванията на самото литературно развитие. Интерес представляват „Бележки за Пушкин" от Евгений Винокуров преди всичко със своеобразното си емоционално възприемане и интерпретиране на личността и произведенията на великия руски писател. Фрагментът „Дон Кихот и Татяна“ носи едно ново виждане чрез паралела между героинята от „Евгений Онегин" и рицаря на Сервантес. „Моцарт и Салиери" поставя въпроса за присвоеното от човека право сам да се избира за съдия на другите, породен от бли зостта между Салиери на Пушкин и Разколников на Достоевски. В уводната статия на кн. 2 - Нов етап на социалистическите литературни връзки" - е направен преглед на по-важните въпроси, засегнати на научната конференция Общото и особеното в литературата на социалистическите страни в Европа", отбелязани са пътищата за развитие на социалистическия реализъм. В дискусионен аспект вниманието се спира и на ролята и търсенията на критиката, набелязват се основните пунктове за бъдещата работа при разглеждане на съставните части на по-общата структура - литература на страните от социалистическото единство.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, ГДР, Полша, Холандия, Австрия, Италия

Free access
Статия пдф
2099
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В кн. 7 най-голям интерес представлява статията „Цялостен ли е структурният анализ?" на полския изследовател Е. Чаплее вич. Статията се занимава преди всичко с обосноваността на претенциите на структурната поетика за пълнота на анализа на литературния факт в съчетанието на три канонични аспекта: синтактика, семантика и прагматика. Още в началото на статията започва защитата на мисълта, че при този тип анализ по-скоро може да се говори за свеждане на художествения факт до понятието „цялостна" структура, откол кото за наличието на действителна цялост. В развитието на структурната поетика авторът отделя две фази. Първата - „класическа" 20-50-те години на ХХ в., представена от много школи с обединяващ ги интерес към синтактичния аспект на проблема, или естетическата функция на произведението като насоченост към собстве ния му строеж. Знакът става единствена реалност в изкуството и обособявайки се, губи контакт с действителността, към която се отнася. Това довежда в известна степен до приглушаване на семантическия аспект. Авторът се спира по-подробно на концепциите на Роман Якобсон като един от найхарактерните представители на тази фаза. Отбелязано е и въздействието на Ф. де Сосюр с неговата теория за знака, чието влияние в структуралната поетика все още не е преодоляно напълно. Внимание е отделено и на семантичните елементи у Ю. Тинянов и Мукаржовски, на прагматичните акценти в послед ния, които въпреки наличието си не отместват центъра на синтактичните струк тури. 50-те г. са отбелязани като нов етап в развитието на структурната поетика. Едновременно с това се отчита, че оформянето на новото разбиране на литературата и изкуството не е лишено от подкрепата на доста възгледи и постановки на Якобсон. Според Ю. Лотман литературата принадлежи на по-високо равнище от езика, защото художественият текст притежава осо бена семантична структура. Синтактичното отношение между „вторичната“ и „първичната" знакова система придобива във втората фаза от развитие на структуралната поетика нов диапазон на рефлекси. „Вто ричните" знакови системи се обявяват за моделиращи: произведението на изкуст вото се определя като проект, въплъщаващ едно или друго разбиране на структу рата на действителността. Издигането на семантичната функция в абсолют води до откъсване от естетическата функция. Произведението на изкуството подобно на пре дишната фаза се обявява за структура с максимална сложност. Но сега вниманието се прехвърля върху съдържанието като „модел на света“ и този модел става главен предмет на структурния анализ. „Новият структурализъм подчертава отличията на вторичните семиологични системи от първичните езикови системи. Това довежда до оспорване на лингви стичния характер на вторичните системи и отделяне на черти, сочещи нелингвистичен характер. В подкрепа на мислите си Е. Чаплеевич се спира на някои от позициите на Леви-Строс, Р. Барт, Б. Успен ски, Ю. Лотман. След прегледа на по-важните етапи от историята на структурното направление авторът стига до извода, че „резултатите, достигнати на отделните фази, не се допъл нят един друг, не създават монолитна конструкция, а, напротив, взаимоизключ ват се един друг и се подлагат на съмнение". Синтактичният структурализъм отблъсква семантиката и прагматиката, семантич ният структурализъм пренебрегва синтактиката (респективно и прагматиката). Прагматичният структурализъм, все още неизявен напълно, но обещаващ условия за сближаване между научна теория и интуиция, също не гарантира модел за „цялостен“ анализ.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, Румъния, ГФР, Холандия

Free access
Статия пдф
2294
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Разнообразното съдържание на първите шест книжки на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на съветските писатели и на Института за световна литература „Максим Горки" при АН СССР, носи белега на големите събития в обществено-политическия и културния живот на Съветския съюз - XXV конгрес на КПСС и VI конгрес на съветските писа тели. И това се отнася не само до статиите на В. Озеров, Л. Якименко и В. Баранов, пряко посветени на постиженията и задачите на литературата в светлината на партийните документи, но и до цялостната насока на задълбочено и взискателно изследване на литературния процес. Наред с интересните публикации по проблеми на литературната история и теория отчетливо се очертава стремежът да се изследва, от една страна, съвременният етап в развитието на социалистическия реализъм върху материал от литерату рите на социалистическите страни и с обединените усилия на учени от различни националности и, от друга страна - аналитично да се вникне в настоящето на съветската литература, да се очертаят тенденциите в развитието и, които подсказват нейния утрешен ден. Първата книжка на сп. „Вопросы литературы" за 1976 г. добре илюстрира тези Две взаимосвързани направления. Наред с продължението на дискусията за състоя нието на съвременната съветска проза под рубриката „Черти на литературата от последните години" на челно място е поместена стенограма от международната творческа среща на представители на социалистически литературоведски списания под наслова „По законите на братството (Взаимодействието на социалистическите литератури на съвременния етап)". Заедно със своите съветски колеги размисли за взаимообогатяването на социалистическите литератури споделят представители на списанията „Зин унд форм" (Берлин), „Критика" (Будапеща), „Литерарни месеч ник" (Прага), „Израз" (Сараево) „Лите ратурна мисъл" (София). 144 В статията си „Обогатяването на реализма и движението на теоретическата мисъл Д. Николаев разглежда творче ството на Салтиков-Шчедрин като процес на обогатяване на критическия реализъм с условно-иносказателна и гротескна образност (процес, водещ началото си още от Гогол), проследявайки същевременно теоретическото му осмисляне в критическата практика на Белински, Черни шевски, Добролюбов. Е. Каранфилов в статията си „Писател, критик, читател" разглежда ролята на критиката в общу ването на читателя с литературата. Особен интерес представлява статията на Ю. Давидов „Преодолян ли е човекът? (Проблемът за личността и културата в епохата на крушение на буржоазния хуманизъм)". Заглавието определено на сочва към Ницше, но интересите на ав тора са съсредоточени в значително потесен временен интервал - годините след Втората световна война, когато този проблем постепенно отново застава в цен търа на вниманието на буржоазната фи лософска мисъл - след бурните дебати през 10-те и 20-те години на века и времен ното отстъпление под натиска на обще ствено-политическата действителност в го дините на борбата срещу фашизма. Проследявайки възгледите на Р. Гвардини, изложени в най-известното му съчинение „Краят на новото време", Ю. Давидов констатира принципно различната насоченост - при еднакви изходни предпоставки - в сравнение с Ортега-и-Гасет: съзнанието, че романтичното отрицание на „масовия човек" трябва да отстъпи пред търсенето на позитивно разрешение. От хвърляйки от етическа гледна точка рене сансовия порив към самоосъществяване, Гвардини търси разрешението на конфликта между елита и масата в самоограничението на властта, противопоставено на Ницшеанската воля към власт". Католиче ският философ търси пътищата на самоосъществяването в почти стоически тъл кувана самоконцентрация, т. е. в отноше нието на личността към бога, а не към света.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Англия

Free access
Статия пдф
2341
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В разнообразното съдържание на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на писателите на СССР и Института за световна литература „Максим Горки" при АН СССР, особено силно впечатление прави стреме жът да се намери най-подходящото съотношение между публикациите по проблеми на съвременната - съветска и чужда - литература, по литературна история и теория на литературата. В кн. 7 привлича вниманието обсъждането на пиесата на В. Черных День приезда - день отъезда", видяна като израз на определени социално-психологически тенденции, породени от НТР. (Това се подчертава и от наслова, под който протича обсъждането - След Чешков".) За стремежа да се види творбата от различни гледни точки показателен е фактът, че наред с литературните критици и автора участие в обсъждането взима и Г. Тараторкин - изпълнител на главната роля в спектакъла на театър „Моссовет" Пак към съвременната, но този път амери- канска литература е насочена статията на А. Мулярчик „Смяна на литературните епохи“. Тя разглежда някои насоки, които свързват в литературата на САЩ „гнева" на 30-те години с бунта“ (разбиран естествено в по- особен смисъл) на 60-те години. Аналогията между тези две твърде различни десетилетия крие, разбира се, и твърде сериозни отлики - нещо, което особено ярко личи в творческия път на Хемингуей, изразител на прогресив ните демократични тенденции на 20-те и 30-те години, но постепенно стигнал до радикален разрив с предишните си разбирания, което особено нагледно личи в недовършения му роман „Острови на течението". Изобщо за автора на статията творчеството на „Папа Хем" е до голяма степен изходна точка и база за сравнение със следващите генерации, въп реки че литературната панорама на 30-те Години в САЩ е твърде по-широка. Но онова, което обединява творбите на Т. Уайлдър и Н. Уест, на Дж. Стайнбек и С. Луис - да споменем само някои по-ярки творци - е тенденцията към пряко насочване в сърце вината на социалните проблеми, към социа лен критицизъм. Твърде скоро обаче кризата на буржоазно-демократичните възгледи, съз нанието за тяхната ограниченост и пасивност пред лицето на историята дава отражение и в творчеството на споменатите писатели. Именно тук търси А. Мулярчик началото, определило в много отношения една сравнително далечна епоха, каквато са 60-те години на американската проза. Анализирайки „Цялото кралско войнство" на Робърт Пен Уорън и „Арфата на тревите" на Труман Къпоути, „Зрително поле“ на Райт Морис, „Лолита" на В. Набоков, някои разкази на Селинджър, „Зимата на нашето недоволство" на Дж. Стайнбек и др., авторът стига до извода, че „бунтът на 60-те години е ръководен от идеята за моралното съвършенство на човека - нещо, което подсказва и забележимото спадане на социалния тонус на американската белетристика. Безспорен интерес представлява и статията на А. Битов „Трима „пророка". Този интерес започва още от замисъла: статията на известния белетрист представлява коментар на литературно-историческо изслед ване, написано от фиктивен, измислен автор. Но това не е просто мистификация или пародия; стремежът на А. Битов е да изследва някои стереотипи на литературоведското мислене, датирани - чрез беглите биографични данни за мнимия автор - в съвсем определено време. И затова статията на А. Битов - плод колкото на фантазията на белетриста, толкова и на някои обективно съществуващи тенденции в литературната история - е не само увлекателно иронична, но привлича вниманието и върху един тип учен, който не е продукт само на чистата фикция. Централно място в кн. 7 има статията на Б. Бялик „Особеното огледало на изку ството. (Препрочитайки статиите на В. И. Ленин за Л. Н. Толстой)". Както показва и за главието, авторът се стреми да разкрие Лениновото разбиране на спецификата на изкуството, реализирано на практика в забеле жителните му статии за Толстой. С тази цел Б. Бялик (известен познавач на творчеството на М. Горки, автор на няколко книги за него) прави сравнителен анализ на схващанията на Горки и на Ленин относно творчеството на Толстой. Отхвърляйки опростителските тъл кувания, авторът разкрива - може би поправилно еда се каже реконструира - проникновеното Лениново разбиране на специ фиката на изкуството, намерила великолепно изражение и в статиите му за Л. Н. Толстой. 151 Значителен интерес представляват и поместените в кн. 7 на сп. „Вопросы литературы" неизвестни материали из архива на В. Брюсов. Кн. 8 се открива със статията на В. Кожевников „Време на велики дела", която разглежда темата за труда в съвременната съ ветска литература. Литовският критик и литературовед В. Кубилюс в статията си „Формирането на националната литература - подражателност или художествена трансформация?" се спира, анализирайки опита на Литовската литература, на въпросите за отношенията между фолклора и литерату рата, за външните влияния и тяхната трансформация в периода на формиране на една национална литература.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Румъния, Франция, Австрия.

Free access
Статия пдф
2373
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Всяка нова книжка на сп. „Вопросы литературы", орган на ИМЛИ „Максим Горки" и Съюза на съветските писатели, носи на читателите задълбочени изследвания в един широк спектър - от литературната история и теория през проблемите на естетиката, културата и идеологията до съвременната съветска и световна литература. И все пак в богатото съдържание на кн. 11 на списанието се откроя ват две публикации, които до голяма степен бележат нов подход към разглежданата в тях проблематика. Впрочем несправедливо би било в тяхна га сянка да останат незабелязани такива интересни материали като изследването на М. Зелдович „Методът на критика и народността на писателя", което обобщава резултатите от серията публикации под наслов „Наследството на революционните демократи и съвременността"; или остро публицистичната статия на А. Кривицки „И все пак, какво представлява съветологията?“, разобличаваща спекулациите на западните съветолози от рода на Г. Струве; мислите, споделени от акад. Д. С. Лихачов, С. Сартаков и Евг. Винокуров в руб риката „В творческата лаборатория"; статиите на Л. Якименко, Г. Асатиани и др. Но безспорно централен в книжката е раз- говорът на тема „Взаимодейстието на науката и изкуството в условията на НТР", организи ран съвместно от сп. „Вопросы философии" и сп. „Вопросы литературы“. По същество това е пръв опит да се потърси комплексен подход към една проблематика, която често е обект на спекулативни или наймалкото повърхностни и едностранчиви тео ретизации. Стремежът на организаторите е бил именно да набележат и степенуват множе ството аспекти на проблема в тяхната взаимна връзка, като привлекат в разговора представители на различни специалности, които да изложат различни гледни точки и аспекти на взаимодействието на науката и изкуството в условията, създадени от бурно развиващата се научно-техническа революция. Разговорът се открива от И. Фролов, главен редактор на сп. „Вопросы филосо фии", който поставя като централен въпроса за човека като център на взаимодействието Между науката и изкуството при НТР". Подчертавайки принципната разлика на научнотехническата революция при капитализма и при социализма, И. Фролов отбелязва като основен проблем по-нататъшната хуманизация на културата (разбирана в най-широк смисъл - и като материална култура, и като комплекс от постижения на хуманитарните и точните науки и изкуството) при социализма. Характерно за хода на разговора е, че повечето от участниците предпочитат да обсъж дат един или няколко тясно свързани проблема, върху които работят. Това придава на техните изказвания и самостоятелна стойност, и завършеност, и същевременно общата картина на обсъждането се очертава чрез наслагването и преплитането, а понякога и полемиката между отделните изказвания. Така например И. Грекова - по професия писател - говори за все по-силното взаимодействие и дори родство между науката и изкуството в областта на научното търсене, което се опира - както и изкуството - на интуицията още в постановката на пробле мите. И колкото и големи да са различията в професионалните" интуиции на учения и художника, именно тук е и дълбокото родство на техните занимания. А. Стругацки пък засяга един друг въпрос от,чисто" писателска гледна точка - новите нравствено-социални типове, породени от НТР, когато материалното благоденствие далеч не автоматично води до усъвършенству ване в духовната сфера. Акад. И. Лифшиц се спира, солидаризирайки се донякъде с И. Грекова, на въпроса за неповторимостта на човека като основна движеща сила и в изкуството, и в науката. Д. Данин в своето изключително интересно, макар и твърде спорно изказване акцентира върху обратната страна на проблема - прин ципно различните начини, по които изкуството и науката служат на човешкото самоусъвър шенствуване. На ролята на изкуството в нерешените проблеми на възпитанието при условията на НТР се спира акад. Б. Кедров.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Дания

Free access
Статия пдф
2434
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първите четири книжки на сп. „Вопросы литературы" за 1977 г. продължа ват достойно линията на списанието, която се отличава със съчетанието между задъл бочено и аналитично вникване в проце сите в съвременната съветска и световна литература, приносно осветляване на тео ретически проблеми и внимание към въз лови моменти от литературната история, видени в духовния контекст на съвременността. Именно това придава вътрешно единство независимо от тематичната и про блемна пъстрота на отделните книжки на сп. „Вопросы литературы", орган на Института за световна литература „Максим Горки" и Съюза на съветските писатели. Кн. 1 от 1977 г. се открива със статиите на Л. Новиченко, Ю. Суровцев, Е. Кни пович, А. Бочаров, А. Сахаров под наслова „Пред петгодишнината от постановле нието на ЦК на КПСС. „За литературнохудожествената критика". Разглеждайки различни въпроси, свързани със състоя нието на критиката и задачите, стоящи пред нея, авторите принципиално и обосновано отбелязват някои съществени моменти в развитието на критиката през този период, спират се на постиженията и нерешените и проблеми. Безспорно централно място в книж ката заема статията на Д. Ф. Марков „Исторически отворена система за правдиво отражение на живота“, която обобщава резултатите от няколкогодишния разговор по проблемите на социалистическия реализъм, воден на страниците на списанието, а също така и в други съветски издания. * Статията на В. Ковский „Реалният живот на романа“ е насочена към някои нови явления в съветската проза от послед ните години, които сигнализират за поя вата на една особена разновидност на жанра, и по-точно за активните трансформационни вътрешножанрови процеси, които оформят физиономията на съвременния съветски роман. Със статията на Н. Джу- * Статията на Д. Ф. Марков публику ваме изцяло в кн. 5/1977 г. - бел. ред. 14) сойти „Излизайки от фолклора“ списанието започва разговор за взаимоотношението „фолклор - литература" във времето на поставяне основите на литературата - една тема, която има пряко значение за ред т. нар. „новописмени" литератури на Някои съветски народи, преживели в няколко десетилетия развойни процеси, чиито мащаби в други случаи се измерват с векове. Като пример за стремежа да се разглеж дат литературно-историческите въпроси в съвременен идеологически и естетически контекст може да бъде посочена статията на М. Гус „Вехите" на реакционната идеология". Статията на Ю. Коринец „Дет ската книга и политиката" допълва богатото и разнообразно съдържание на книж ката заедно с интересните материали от рубриките „В творческата лаборатория", „Публикации и спомени“, „Дискусии, бе лежки, отзвуци“, „Обзори и рецензии" и др. Кн. 2 на списанието се открива с обсъждането на произведенията на Валентин Разпутин, в което вземат участие О. Салинский, В. Оскоцкий, Ю. Селезнев, А. Овчаренко и Е. Старикова. Тази плодо творна традиция на списанието - да съ бира критиците около кръглата маса, за да бъде разгледано творчеството на някои от изтъкнатите съвременни съветски писатели - и в дадения случай доказва своите предимства, главното от които е, че в съприкосновението на няколко различни гледни точки се открива възмож ност да се осветлят различни страни на дадено творческо дело, да се види явле нието в цялата му пълнота и многоизме римост.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Дания, Белгия

Free access
Статия пдф
2461
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сред разнообразното съдържание на книжка шеста на сп. „Вопросы литературы" - орган на ИМЛИ „Максим Горки“ и Съюза на съветските писатели - привлича вниманието статията на Л. Тимофеев „Възможен ли е експеримент в поетиката?“, която засяга проблеми от първостепенна важност при изу чаването на стиховата реч и предлага - повече като насока, отколкото като завършен резултат - интересни насоки за разрешаването им. Трябва веднага да подчертаем, че в тази остро полемична статия, предлагаща принципно нов подход в изучаването на някои аспекти на поетиката, далеч не всичко е напълно убедително и неоспоримо. По-съществените възражения ще бъдат изложени конспективно в края на нашето изложение; впрочем това е напълно обяснимо и закономерно и по-съще ствено според нас е да се спрем на пробле мите, които засяга статията на Л. Тимофеев, ина принципно новото в тяхното изучаване. Противно на първите асоциации, които буди буквално преведеното заглавие, става дума не за експериментиране на творците в областта на поетиката, а за нещо съвсем различно: възможно ли е да се проведе експеримент (в смисъла, влаган в това понятие от точните науки) при изучаването на поетиката? Оказва се, че по отношение на някои частни аспекти на поетиката това е напълно Възможно. Въпросът, който е централен в статията на Л. Тимофеев, в последно време занимава твърде често литературоведите, но не толкова с оглед на теоретическото му осмисляне, колкото като извор на най-различни, често напълно произволни интерпретации; това е проблемът за отношението между звук и смисъл в стиховата реч (най-общо казано), или, по-конкретно - възможно ли е отделни звукове в стиха благодарение на своето закономерно повторение с честота, по-висока от средностатическата за дадения език, да се „семантизират“, т. е. да бъдат носители на определен, словесно неизразен смисъл? И какъв е „механизмът" на тази семантиза ция? Л. Тимофеев не поставя така глобално проблема. Той се ограничава да посочи само няколко примера на твърде произволна интерпретация на определени звукосъчетания в стиха и само мимоходом отбелязва принципното си несъгласие с негласно допусканото предположение, че поетът като че ли сам „изковава“ думите за своята творба. И за да ограничи своето изследване в сферата на доказуемото, далеч от „импресионистичните" (както той ги нарича) интерпретации, предлага - едно изключително находчиво хрумване - да се изследват вариантите на отделните стихове, останали в литературното наследство, и проследявайки мотивировката на правените от поета промени, да се установи относителният дял на тези от тях, които явно са продиктувани от търсенето на определено звукоповторение. Именно това е експериментът - есте ствено той не може да бъде абсолютно точен, защото не сме сигурни дали са запазени всички варианти и най-вече защото осмислянето на запазените поправки в техния хронологичен ред отчасти носи характера на догадката. И все пак относителната точност на този подход е далеч по-голяма от смелите и немотивирани интерпретации, намиращи място в анализа на отделните творби. Според характера на мотивите, които са диктували отделните поправки, Л. Тимофеев ги дели на няколко типа (от които само един е свързан изключително или поне преимуществено с търсенето на звукоповторение) и изследва процентното им съотношение в творчеството на трима поети - Пушкин, Блок и Маяковски. Подборът, разбира се, не е случаен - това са трима поети от различни времена и направления.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

„Пергаментные рукописи библиотеки Акад. Наук СССР. Описание русских и славянских рукописей XI – XVI веков” от Н. И. Бубнов, О. П. Лихачева и В. Ф. Покровская

Free access
Статия пдф
2464
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В Съветския съюз се съхраняват извънредно много стари славянски ръкописи, X—XVIII в. Те се намират главно в Москва (ГБЛ, ГИМ, ЦГАДА), Ленинград (ГПБ, БАН), Киев, Одеса, Вилно. Събрани в разни библиотеки, музеи и архиви, те са достъпни за научни изследвания. Някои от тях имат печатни описи; за други сбирки има вътрешни служебни описи, което също улеснява работата с тях. За трета част сбирки се работи по инвентарни книги. В тези сбирки покрай руските ръкописи има и чужди по произход стари славянски ръкописи - български, сръбски, румънски. Различни са причините за тяхното пренасяне в Русия - откупуване, подаряване, постъпле ния от научни командировки, военни походи и пр. Ръкописите са писани на пергамент или на хартия. Разбира се, преобладаващото число са хартиените ръкописи. Изготвянето на научни описи на старите славянски ръкописи има повече от 150-годишна практика. Тази задача и днес настойчиво стои пред науката, понеже за много сбирки няма такива описи. През последните две десетилетия особено внимание се обърна на пергаментните старославянски ръкописи, най-ранни свидетелства за писменост и кул турни изяви у българи, сърби, руси. Стана практика по-големите книгохранилища, пазещи такива славянски пергаментни ръкописи, да пристъпят към научната обработка на ръкописите и да издават научни описа ния за тях. Пръв труд от такъв характер бе 131 книгата на Е. Е. Гранстрем „Описание рус ских и славянских пергаменных рукописей. Рукописи русские, болгарские, молдовлахийские, сербские" (Ленинград, 1953). Опи сани са ръкописите, съхранявани в Държав ната публична библиотека „Салтиков-Шчед рин" - Ленинград. Подобен характер има и трудът на Н. Б. Тихомиров, който описа славянските пергаментни ръкописи в Държавната библиотека „Вл. И. Ленин" - Москва. Публикацията му има наслов „Каталог русских и славянских пергаменных рукопи сей XI-XII веков, хранящихся в Отделе рукописей Государственной библиотеки СССР им. В. И. Ленина. - Записки Отдела рукописей, вып. 25. Москва, 1962, с. 143-183; вып. 27, Москва, 1965, с. 93-148; вып. 30, Москва, 1968, с. 87-155; вып. 33, Москва, 1972, с. 213-220. Най-нов труд от този род е наскоро излязлата книга „Пергаменные рукописи библиотеки Академии наук СССР. Описание русских и славянских рукописей XI-XVI веков" (Ленинград, 1976. 234 с. +65 снимки). Книгата е дело на Н.Ю. Бубнов, О. П. Лихачова и В. Ф. Покровска. Академичната библиотека в Ленинград е наследница на стари книжовни фондове, както и на сбирки на видни руски учени-слависти, които са успели да съберат известно количество старославянски ръкописи (напр. И. И. Срезневски, А. И. Яцимирски, П. А. Сирку, А. С. Петрушевич, П. Н. Лихачов, Е. М. Калужняцки и др.). Всички тези сбирки съдържат немалко славянски пергаментни ръкописи или части, а понякога фрагменти от ръкописи. Значителна част от тях са описвани и по-рано в една или друга публикация, разкриваща богатството на дадена ръкописна сбирка, или в публикация, специално посве тена на даден ръкопис.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Холандия и Италия

Free access
Статия пдф
2505
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ноемврийската книжка на сп. „Вопросы литературы", орган на Института за световна литература „Максим Горки" и Съюза на съветските писатели, е посветена на 60-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция - едно епохално събитие, преобразило историята на човече ството. В същност революционното преустройство на света по законите на марксизмаленинизма, развитието на съветското общество, намерило израз в литературата - както в художествени творби, така и в творческото обогатяване на естетиката и литературната теория, - епостоянна тема, опре деляща главните насоки в дейността на списанието, особено в юбилейната година. И В този смисъл материалите, намерили място в Кн. 11 на сп. „Вопросы литературы", са закономерно продължение на стремежа да се осмисли натрупаният социален и естетически опит от позициите на зрялото социалистическо общество. Една особено интересна инициатива на списанието е опитът да се видят новите черти в литературата на социалистическия реализъм чрез подбор от изказвания на видни писатели от социалистическите страни и същевременно чрез разговор-обсъждане на тема „Героят на активното социално дей ствие", в който взимат участие литературоведи и критици от литературно-критическите списания на Унгария, ГДР, Полша, България, Югославия, както, разбира се, и домакините от сп. „Вопросы литературы". Кн. 11 се открива с изказванията на Б. Полевой, Б. Райнов, В. Коротич, Л. Мещерхази, Х. Кант и С. Залигин. В своите изказвания тези видни творци разглеждат различни аспекти на темата „Революция и литература". Разнообразни по своя характер, често сливащи осмислянето на собствения си творчески път с по-общи, теоретични размисли, изказванията на писателите са обединени около проблема за революционните преобразования в действителността, довели до създаването на качествено нов тип литература - литературата на социалистическия реализъм, и нов тип творец - писателят-комунист. Своеобразно продължение на тези размисли, но вече от подчертано литературоведска гледна точка е и организираната от списанието международна среща-разговор на тема „Героят на активното социално действие". В своето встъпление Е. Сидоров разглежда проблема за героя в светлината на теорията на социалистическия реализъм. Анализирайки голям материал от съвременната съветска литература, той убедително доказва, че на мястото на изкуствено конструираните герои, „въплъщаващи" идеала, идва все по-дълбокото навлизане в реалните черти на съвременника. Маркирайки различни насоки в отделните жанрово-тематични сфери на белетристиката, Е. Сидоров акцентира особено върху това, че въпросът за положителния герой енере шим, ако не се изследва конкретното развитие и обогатяване на социалистическия идеал в живота. Ю. Мартинович (Югославия) развива тезата за два основни типа герои, отговарящи на двете основни насоки в разбирането за изкуството - отразяващо жи вота такъв, какъвто трябва да бъде" (коренът на тази концепция той извежда още от Платон), или такъв, какъвто е" (мимезиса" на Аристотел). От тази гледна точка той се спира и на някои преломни произведения в развитието на югославската литература. М. Синелников анализира някои от най-интересните произведения на съвременната съветска белетристика и драматургия, като показва как производствените проблеми се трансформират в нравствени, как активното социално действие формира и самия герой. К. Прокич (Югославия) разглежда многозначността на термина „герой" от гледище на естетиката и подкрепя тезата си с примери от днешната югославска литература. Ю. Суровцев се спира на традицията героят да се разглежда в неговата действеност, типична за съветската литература още от самото и начало, и на доразвитието на тази традиция във връзка с натрупания социален опит. Интересен аспект на темата засяга П. Панди (Унгария) - взаимовръзката между характер и действие и критерият за „социалната достоверност на действието" като пробен камък за автентичността на героя. В. Гирнус (ГДР) подчертава активността на героя (епическия субект) като принципно качество на литературата и разглежда някои произведения, типични за различните етапи в раз146 витието на литературата на ГДР. 3. Рьониш (ГДР) доразвива изказването на своя колега, като се спира на някои най-нови произведения. Г. Цанков (България) разглежда развитието на българската литература в последните 10-15 години с оглед новите процеси в развитието на обществото, като с анализ на някои от най-интересните творби, появили се в последно време, доказва, че все по-уверено централно място в съвременната българска белетристика заема героят на активното социално действие.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР, Дания и Франция

Free access
Статия пдф
2568
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първите три книжки за тази година на сп. „Вопросы литературы", орган на Инсти тута за световна литература „Максим Горки" и Съюза на съветските писатели, продължават основните насоки в дейността на това издание: всестранно и задълбочено да се анализира развитието на съвременната съветска литература; да се осветляват от марксически позиции етапи, направления или личности, свързани с литературното и културното наследство; своевременно да се разглеждат найинтересните явления в световната литература. Разбира се, обликът на списанието се допълва и от крайно интересните архивни материали и публикации, от любопитните интервюта с видни писатели, от рецензиите за литературоведски и критически книги и пр. Книжка първа от т. г. се открива с рубри ката „Живот, изкуство, критика", под която са поместени статиите на М. Пархоменко Епосът на революционното обновление на света" и на И. Гринберг „Свят, отворен за поезията". В същност с тях продължава за дълбоченото изследване на тенденциите в развитието на съвременната многонационална съветска литература. В статията на Пархоменко например се проследява традицията на съветската литература в епически мащабното пресъздаване на новия социален живот, на крупните събития в над шестдесетилетната история на СССР. От литературата на 20-те години до най-новите явления в прозата - това еширокият диапазон на вниманието на изследователя. Анализирайки обилен материал, Пархоменко проследява постепенните натрупвания в литературата от последните години, които подсказват нов епически „взрив". Статията на И. Гринберг разглежда преображенията на приказното, чудесното“ (от чудо) начало в съвременната поезия и проза. Безспорно голям интерес буди и статията на В. Кутейшчикова „Историко-културната самобитност на Латинска Америка: идеята и нейното осъществяване“. Тук, както се вижда, става дума за традициите и етапите в развитието на един регион", който в последните десетилетия се оказа в центъра на вниманието на световната културна общественост с оригиналността и значимостта на своята поезия и проза. В. Кутейшчикова 138 проследява развитието на културата в Латинска Америка, разкривайки сложния механизъм на първоначално доминиращо влияние на испанската литература и култура, заменено от повика към европеизъм и модернизъм, за да се стигне до осъзнаване на самобитността на своя регион и качественото му извисяване в художественото творчество. Между интересните материали в книжката безспорно се нарежда и статията на В. Каменов „По законите на поезията (За вътрешния живот на епоса на Толстой)", в която се анализират някои структурни особености на епическото творчество на Толстой, както и статията на В. Молчанов „Управление чрез изкуството, или изкуството на управлението". Впрочем значителен интерес представлява и разговорът с Н.Думбадзе в рубриката „В творческата лаборатория“, а сред архивните публи кации се открояват „Дм. Фурманов за мемоарната литература, посветена на гражданската война“ и „Ранните пушкински студии на Ана Ахматова". Книжка втора се открива с материали от научната конференция „Великият Октомври и литературният процес на съвременната епоха". Статията на В. Дмитриев „Търсе нията на нов герой" разглежда някои интересни прозаични творби от последно време, около които имаше и оживени критически спорове, обединени от стремежа да се пре създадат нови социално-психологически типове. Под рубриката „Идеология, естетика, култура" е поместена статията на Ц. Кин Да пишем книги или да се занимаваме с политика?", в която се анализира културнополитическата ситуация в съвременна Италия, някои симптоматични явления, свързани с кризата на традиционната буржоазно-либерална интелигенция. Сто и петдесет годишнината от рожде нието на Н. Г. Чернишевски е отбелязана със статията „Изпитанието на времето" от Е. Плимак. Романът „Какво да се прави?" и неговите критически интерпретации в различни времена са обект на изследване в статията, допринасящи да се навлезе по-дълбоко в идейното съдържание на творбата. От по-друг характер е статията на М. Чудакова „Поетиката на Михаил Зошченко (Проблемът за авторското слово)".
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР и Англия

Free access
Статия пдф
2602
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „Литературное обозрение“ е орган на Съюза на съветските писатели с главен редактор Леонард Лавлинский. Списанието излиза ежемесечно от януари 1973 г. За големия му успех сред широките читателски кръгове можем да съдим и от тиража - 29 хиляди екземпляра. Популярността му е лесно обяснима - всеки брой предлага срещи с известни писатели, критици, дейци на културата и изкуството, които излагат своите становища за развойните процеси в съвременната литература, спорят върху най-интересните проблеми на литературната еволюция, рецензират новоизлезлите книги на съветски и чужди творци. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед върху съдържанието на първите четири книж ки за 1978 г., за да се убедим в разнообразието и актуалността на предлаганите статии и рецензии. Особен интерес представляват продължаващите от брой в брой разговори в Дискусионния клуб на „Литературное обозре ние". Със статия на поетесата Татяна Глушкова „Традицията - съвест на поезията“ в Кн. 1 и 2 продължава започналата през миналата година дискусия за критиката на съвре менната поезия. Своето принципно несъгласие с изложените от поетесата възгледи споделят в кн. 4 проф. В. Кулешов и писателят Кирил Ковалджи. Със статии на Л. Финк и Н. Кизименко продължава и дискусията за нравствените търсения в съвременната критика. Привлича вниманието и дискусията за съот ношението между факта и измислицата в Литературата, за която ще разкажа поподробно. Сред най-интересните статии трябва да посочим посветените на книгата на Ю. Карякин „Самообман Раскольникова“, статията на И. Подберезкий за съвременната филипинска литература, интересния разказ на Елвира Горюхина за начина, по който нейните уче ници възприемат творчеството на Василий Шукшин. В рубриката „Литературен архив" правят впечатление писмата, разменени между Твардовски и Маршак и особено спомените на А. Гладков за Пастернак. Всеки брой на списанието предлага и десетки рецензии за новоизлезли книги. Нека сега се върнем към дискусията за Законите на художествеността, която се открива със статията на Игор Золотуски „Найдобрата истина е измислицата“. Критическият патос на тази блестящо написана апология на художествената измислица е насочен сре щу злоупотребата с документалността в съв ременната литература. „Тези думи принадле жат на Шекспир - обяснява заглавието 3., - и макар да са вложени в устата на шута, аз мисля, че Шекспир не се ешегувал. Много Шекспирови пиеси въобще не приличат на живота, в същност по-голямата част от тях са такива." Авторът припомня несъгласието на Толстой с разбирането на Шекспир за истина или художественост и изтъква, че за нас днес и Хамлет, и Наташа Ростова са високохудожествено обрисувани образи. Но когато съвременните кинематографисти се опитват да пренесат на екран романите на Толстой, те търсят подражанието, наподобяването във всичко - дори и във външната прилика на героите. Това според 3. е невъзможно, когато става дума за света на Достоевски, защото в този свят трябва да се представи „лицето на идеята, нейните, ако може така да се каже, психология и жизнена история“. Обръщайки се към съвременната литература, 3. смята, че в нея най-силно е разпро странено описанието. Той изтъква, че дори в училищата се преподава за нехудожестве ността на знаменитите философски отклонения на Толстой във „Война и мир“ и в „Севастополски разкази", но ако те се откъснат от тъканта на творбите, равновесието, целостта на художествения свят на Толстой ще бъдат нарушени. И ако днес в съветската литература преобладава, грубо казано, толстоевското начало, то според 3. то е до известна степен отслабено от отсъствието на същия този елемент, който изглежда чужд в системата на Толстой - философията на Толстой, неговото разбиране за света и човека, което ние, вече борейки се с Толстой, отделяме на неговите картини". Но дори и тези картини, твърди 3., при всичката си стихийност имат граници и образуват конструирана от всичките части художествена Вселена, която представлява собствено творение на Толстой. Тази организация, това творчество 3. не вижда в съвременната проза.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР и ФРГ

Free access
Статия пдф
2644
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Богатото и разностранно съдържание на ки. 6 на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на писателите на СССР и Института за световна литература „Максим Горки", предлага на читателя много интересни из- следвания върху различни проблеми из теорията на художествения превод, историята на руската класическа литература, тенденциите в развитието на съвременната съветска литература и пр. Заслужава внимание например подборката материали под наслов Черти на художествената култура на зрялото социалистическо общество" - „Образът на живота, героят и литературата" от Г. Бровман, „Диалектиката на единството и различията" от Ю. Кузменко, Повече внимание към новото" от В. Ос- коцкий, „Заедно с колектива" от Ю. Лукин, „Да стигнеш до същността" от В. Баранов и Гледайки в бъдещето" от Ю. Андреев. За щото с тях продължава традицията на списанието да разглежда проблемите на развитието на съвременната литература (и в по- широк смисъл - художествена култура изоб що) в цялата им комплексна сложност, тър- сейки взаимовръзката между процесите в об- щественото развитие и стимулираните от тях тенденции в изкуството и културата. Наближаващата 150-годишнина от рожде нието на Н. Г. Чернишевски е отбелязана със статията на Б. Итенберг Из историята на „Писма без адрес"; в областта на литературната история - макар и с явно мемоарен характер - са и бележките на О. Форш „За себе си, за Петров-водкин и Читателя". На българския читател несъмнено ще бъде интересна и статията на Е. Книпович „Призванието на изследователя", защото е посве тена на трудовете на един литературовед, който отдавна е получил заслужено признание У нас - Борис Сучков. (Достатъчно е да при- помним, че капиталното му изследване Историческата съдба на реализма“ е пре ведено на български, което не може да се каже - за жалост - за много и много други класически литературоведски книги.) По традиция списанието отделя немалко място и на изследвания върху чужди - класически и съвременни - литератури. Сред материалите от този род в кн. 6 трябва да отбележим на първо място статията на В. Земсков „Какво завещание ни е оставил Шекспир?". Разглеждайки последната творба на великия писател („Буря"), авторът разкрива недокосвани досега страни от идейно-художествените възгледи на Шекспир, най-пълно въплътени в сложната образна структура на пиесата. Не по-малък интерес представлява и „Историята започва - историята продъл жава от И. Тертерян, посветена на сложните ипротиворечиви процеси в съвременната испанска литература, предизвикани от новия обществено-политически климат в Испания след краха на франкизма. Тази подборка се допълва от статията на Б. Тарасов „Инте лектуалният демонизъм" и поетическата „гимнастика" (Естетическите възгледи на Пол Валери)". Ние ще се спрем по-подробно обаче на две други статии, чиято методологическа актуалност и перспективност ни се струва несъмненена - въпреки отделни спорни или направо неубедителни моменти в тях. Става дума за „Обективният критерий (Обликът на лирическия герой и поетиката на превода)" от Аида Абуашвили, поместена под рубри ката „Художественият превод и взаимодей ствието на литературите“ заедно със статията на В. Коротич „Още по-добре, още по-пълно, още по-ползотворно…
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР и САЩ

Free access
Статия пдф
2708
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сп. „Вопросы литературы" има отдав нашна традиция да посвещава поне веднъж годишно дадена книжка на литературата на някоя социалистическа страна. Сега послед ната книжка от 1978 г. с посветена на опре делена тема - на проблемите на съвременния роман (не само в рамките на литературите на СССР, а и в световен мащаб, като естествено в центъра на вниманието е опитът на литературите на социалистическия реали зьм), на новите тенденции в развитието му. И ако само преди около десетилетие и половина се спореше умира ли романът", Днес световната литературоведска мисъл е озадачена не само от - въпреки песимистич ните прогнози - неговата жизненост, но и от протеевите превъплъщения на съвременния му облик. Трудно еда се предпочете някой от инте ресните материали, намерили място в тази книжка на списанието. Тук ще срещнем и диалози между известни романисти (Константин Симонов) или изследователи на жанра (Борис Бурсов), и критици; и традиционната рубрика „Из творческия опит“, в която са отпечатани изказвания на писатели от различни страни - Г. Бакланов, Д. Веллерсхоф, Х. Кант, Д. А. Мальта, В. Минач и др. И все пак един от най-интересните материали е обсъждането на проблемите на съвременния роман с участието на литературоведи от различни страни под наслов, Романът - епос на съвременната литература". Всеки от участниците в този разговор засяга определени аспекти от многостранната и неизчерпаема проблематика на жанра. П. Топер например, изхождайки от връзките между общественото и литературното развитие, се спира на исторически новата концепция за човека, реализирана в литературите на социалистическия реализъм. В. Садковски (Полша) разглежда необходимостта от епика" в съвременния културен контекст, като не без основание сочи, че тя се поражда и като антитеза на т. нар. Литература на въ просите". Е. Сидоров изтъква няколко нови черти на съвременния съветски роман, които определят неговото своеобразие спрямо поСкорошни или по-отдавнашни образци на 134 жанра: концентриране на вниманието върху личността, разбирана като проекция на социалната проблематика, наличието на опре делен трагически елемент" в най-добрите произведения на съвременността, който обаче не води до песимистични внушения за историята и човека и пр. Б. Ничев (България) се спира главно на два въпроса: на различните концепции за произхода на романа и на проб лема за вътрешната мяра на жанра, като разглежда в тази светлина развитието на бъл гарския роман. Крайно интересно е изказването на Г. Белая, която се опитва да опре дели - според нейния израз - ценностния център на даден тип роман, характерен за отделните литературни периоди. Б. Помогач (Унгария) разглежда новите аспекти на хуманистическите идеали в съвременния роман, като привежда примери от съвременната унгарска проза. На „класическия" в последно време въпрос - „Документ или измислица?" - е посветил изказването си Н. Тун (ГДР). Е. Симион (Румъния) подчер тава новото в самото разбиране за същ ността на жанра, дошло във втората половина на ХХ в., и в тази връзка се спира на жанровите разновидности в румънската литература от последните няколко десетилетия. Ю. Мартинович (Югославия) сочи условността на жанровата йерархия, особено в нашето време на смели междужанрови синтези, и разглежда по-обстойно някои нови произведения. А. Бучис се спира на опасността от наличието на априорни схеми в изследването на съвременния роман и акцентира върху кардиналното разминаване на редица видни романисти от ХІХ в. с концепциите и практиката на техни известни колеги от нашия век, за да обоснове схващането си, че основната слабост на днеш ната теория на романа е, предоверяването "към историческото минало за сметка на задълбо ченото и непредубедено изследване на настоящата художествена практика.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР и Франция

Free access
Статия пдф
2772
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сред разнообразните материали, намерили място в кн. 5 от тази година на сп. „Вопросы литературы“, особено се открояват поредната „кръгла маса", посветена на темата „Художественият превод и взаимодействието на литературите“, и статията на Д. Урнов „Превратностите на „преоценката“. Разговорът около кръглата маса по проблемите на художествения превод, в който взимат участие видни писатели, преводачи и критици, е логично продължение на усилията на списанието да осветлява актуалните въпроси на преводаческото майсторство, да разгръща теоретическото им осмис ляне и по този начин - наред с много други издания, разбира се - да създава стабилна теоретико-методологическа база за небивалата по мащабите си преводна дейност, с която се характеризира днешният ден на съ ветската култура. Затова не е странно, че между централните проблеми, засегнати в разговора, се оказват някои въпроси, повдигани в отделни публикации в списанието - например статиите „Обективният крите рий" на А. Абуашвили (ВЛ, кн. 6/1978), „Мярата на съвършенството“ на Н. Джусойти и „Всесъюзният контекст на М. Новикова (ВЛ, кн. 10/1978) „Преводът и битието на литературата“ на Ю. Левин и „Преображението на оригинала" на Л. Озеров (ВЛ, Кн. 2/1979) и др. При цялата разностранност на разговора, при неизбежната „разцентрованост" на отделните изказвания може определено да се каже, че централен в случая е въпросът за адекватността между превод и оригинал. Разбира се, централен не означава единствен; но той придобива особено значение, защото дори когато отделни участници разглеждат съвсем други проблеми (например особената „Двуезична" и даже „многоезична ситуация, в която са поставени болшинството съветски читатели днес, вза имодействието между преводна и оригинална литература и пр.), неминуемо те приемат а приори наличието на естетически пълноценен превод, който активно функционира в дадена национална литература именно като такъв. А безспорно естетически пълноценен и оттам функционален - е адекватният пре 148 вод. Но тази неоспорима изходна постановка ражда немалко разногласия и спорове, когато се опитаме да я конкретизираме дори и в тясно практически аспект - какви са кри териите за адекватността на един или друг превод и какви са пътищата за постигането на тази адекватност? И понеже това е в същ ност централният въпрос в теорията и практиката на превода изобщо, нека проследим мненията на участниците в разговора по съ щия проблем - без естествено да стесняваме рамките на обсъждането. Във встъпителното изказване на П. Топер са поставени ред проблеми, възникващи във връзка със сегашната културна и литературна (а и езикова) ситуация. Много интересен - засяган и от ред други участници - например е въпросът за разликата между „превод" и различните степени на отдале чаване от оригинала, означавани с термини като переложение“, „подражание на...", , по мотиви от..." и т. н. И тук отново възниква въпросът - тази разлика може да бъ де определена във всеки конкретен случай само на базата на ясен и общоприет критерий за адекватност. П. Топер не дава формулировка на такъв критерий, но определено се разграничава от мнението на А. Абуашвили в статията и „Обективният критерий" (към тази статия, за която ние сме инфор мирали читателите си в нашата рубрика „Из чуждестранния печат, взимат отношение и много други участници в разговора - именно поради първостепенната важност на засегнатите в нея проблеми): „На интересната статия на А. Абуашвили „Обективният критерий" (...) е свойствена все пак тъга по преводакопие (перевод-слепка“), което, както отдав на е добре известно, е непостижимо поради различията между езиците. В статията има даже такава фраза: „Целта на превода е не да интерпретира, а да репродуцира. За съ жаление - или за щастие - репродуцирането при превода е невъзможно и преводът винаги по необходимост, по самата си природа е интерпретация, така че присъствието в него на творческото начало, т.е. на индивидуалността на преводача, е необходимо и неизбежно" (с. 7). Но когато трябва да определи В какво се изразява това творческо начало, П. Топер се задоволява с най-общи положе ния („Творческата индивидуалност на преводача (...) се изразява не в това, че превеж дащият от себе си" добавя нещо в превеж даното произведение, а в това с какви сред ства - своите, неповторими, специфични средства на своя роден език - той достига най-доброто изпълнение на преводаческата задача, с. 7), а въпроса за адекватността и критериите за адекватност той изобщо не засяга.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР и Италия

Free access
Статия пдф
2788
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Известното миланско двумесечно списание за литературна критика и информация „Уомини е Либри“ продължава своите интересни анкети при участието на видни италиански и чуждестранни специалисти, които третират в широк научен план различни проблеми из областта на хуманистичното знание. В найновия бр. 73 на „Уомини е Либри“ продължава анкетата на тема: „Семиология и литературна критика“, водена от Джовани Палмиери по въпросник от шест точки, първият от които гласи: „В какво се състои специ фичният принос на семиологията в литературната критика? Отнася ли се просто до едно по-голямо внимание към езика на дадено произведение или до нещо повече, Вторият въпрос е: „Често се говори за „обективност" (oggettività), каквато различните структурални методологии биха могли да гарантират в литературния анализ. Например руските формалисти си бяха поставили заДачата да създадат една „наука на литера- турата". Какво мислите в случая по това?" Третият въпрос е: „Днес в много сектори на литературната семиология има стремеж към една преоценка на автора, смятан прочее като проводник на едно литературно послание. Какви са според вас качествата и границите на една критическа перспектива, която има за привилегия систематично-комуникативния аспект на литературата?" Четвър тият въпрос е: „Смятате ли плодотворен опита за търсене на пресечна точка между семиологията и психоанализата, т. е. между науката за комуникация и науката за некомуникация, или ако щете, за инвертирана комуникация", да се изразим с езика на Лакан? Петият въпрос е: „Семиология и пси хоанализа могат ли да намерят пресечна точка само в една философско-епистемологична перспектива или даже в литературната специфика, например шо се отнася до проблемите на поетическия текст?" Шестият въ прос е: „В литературната критика семиологията развива ли се в опозиция или в съ трудничество с филологията? Какво мислите за опитите (школа Павезе) за преосмисляне на филологията в семиотичен план и обратно?"
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

По страниците на литературни списания от СССР и Полша

Free access
Статия пдф
2804
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Полското списание „Miezęcnik literacki" във всеки свой брой публикува нови лите ратурни творби на съвременни полски поети и белетристи. Особено интересен за нас е критическият отдел, където свои литературноисторически, теоретически и компаративистични изследвания представят видни полски литературоведи. В настоящия преглед ще отделим особено внимание на статията „Роман и диалектика" от Анджей Менцвел, публикувана в кн. 5 от 1979 г. Анализирайки смислово-композиционната структура на известния роман „Сто години самота“ от колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес, авторът достига до интересни, макар и спорни, заключения за вътрешния строеж и смисловообразуващите елементи на романния жанр. Менцвел започва анализа си със заключи телните редове от поетичния летопис на Маркес - Аурелиано Буендия се връща към пергаментите на Мелкиадес, за да разчете съдбата на рода си, вятърът се спуска и разлиства пророческите страници, в които е записан и този миг, мигът, когато селото ще изчезне, за да остане само той, потопен в своята самота над старинния пергамент.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР и ГДР

Free access
Статия пдф
2824
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Осма книжка на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на писателите на СССР и Института за световна литература „Максим Горки", прави впечатление с разнооб разното си съдържание, насочено към възлови проблеми на теорията на литературата, литературната история и критика. Продължава обсъждането на съвременната Документална литература. В статията на И. Янская и В. Кардин „Човешкият документ и документалната литература" се разглежда различното използуване на автентичните човешки документи - дневници, писма, слу жебни документи и др. - за изграждането на художествено (или документално-художе ствено) произведение. Статията на А. Рубашкин „Пътешествие след мисълта" изследва промените в поетиката на пътеписния жанр. Творчеството на видния съветски писател-документалист С. С. Смирнов е анализирано в статията за да не бъде никой забравен..." от Б. Бялик. С тези статии кореспондира и поместеното под рубрика „В творческата лаборатория" изказване на Алес Адамович. На съвременната чешка поезия е посве тена статията на С. Никольский В сиянието на всяка лампа...", изследваща развитието на прометеевската тема в чешката поезия от 20-те години на века, от класическите творби на Иржи Волкер и Незвал до наши дни. Ст. Рассадин в своята статия „Драмата на Николай Язиков" се връща към една от интересните личности сред постите от пуш кинската плеяда, разглеждайки творчеството на Язиков като поле на едновременно притегляне от могъщия творчески пример на Пушкин и настойчиви, повече или по-малко съзнателни, но почти винаги неуспешни опити за художествено „разграничаване" от този пример. Именно тук е според Ст. Рассадин първопричината на творческата драма на Язиков, за неравностойността на литературното му наследство и недоизградения му облик на творец.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР и Белгия

Free access
Статия пдф
2840
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Не е възможно да се обхване цялото съ държание на кн. 11/1979 г. на сп. „Во просы литературы", орган на Института за световна литература „Максим Горки" и Съюза на съ ветските писатели, защото стремежът да се представи литературоведската мисъл в целия и изследователски диапазон характеризира облика на списанието. Затова ще се спрем само на някои статии, които според нас представляват особен интерес. Разбира се, това не намалява достойнствата на другите работи, които по необходимост остават извън този обзор - статиите „Идеологическата борба и изкуството" на В. Дмитриев, „Старинен, но съвременен жанр" на А. Нинов, „Чове кът и природата в лириката на Есенин" на И. Евентов, „Предан безкористно, до свя тост... (Естетическите възгледи на М. Налбандян)" на Е. Джрбашян, както и на крайно интересната публикация „Към творческата биография на Н. Заболоцки" от Никита Заболоцки и др. Първата статия, на която ще се спрем по-обстойно, е „За цял живот“ (Бележки за романа на К. Симонов „Тъй нареченият личен живот") от Л. Лазарев. Интересът ни към нея епредизвикан от няколко обстоятелства: първо, творчеството на Константин Симонов е широко популярно и у нас (както впрочем и в много други страни); второ, Л. Лазарев еедин от най-добрите познавачи на съветската литература за Великата отечествена война - един от върховете в която е именно творчеството на Симонов... И, трето, но може би най-важно - наблюденията на критика върху сходството и разликите между, Тъй на реченият личен живот“ и трилогията „Живи и мъртви представляват съществен интерес при изучаването на съвременния роман и будят асоциации с типологически сходни яв ления в нашата литература.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР и Дания

Free access
Статия пдф
2884
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Последната книжка на сп. „Вопросы литературы" от миналата година продължава традицията на тематичните броеве, с които обикновено завършва ежегодното течение на списанието. Само че, докато по-рано те обикновено бяха посветени на определена братска национална литература, този път темата е литературната критика. Седем години след знаменитото постановле ние на ЦК на КПСС „За литературно-художествената критика" редакцията е решила с помощта на най-видните съветски критици иписатели да огледа състоянието на литературознанието и критиката, неговите постижения и все още нерешени проблеми; методологическото му обогатяване и формите на активното му участие в литературния процес новите задачи, произтичащи от развитието на обществото, на културата и на художественото творчество, и непреодолените слабости. А широкото участие на чуждестранни литератори още повече разширява кръга на обсъждането, дава възможност за интересни паралели относно състоянието на критиката в различни страни, откроява както общото, така и специфичните проблеми. Едва ли е необходимо специално да подчертаваме какъв интерес представлява и за нас тази книжка на „ВЛ“. Защото пробле мите на литературната критика и за нас продължават да бъдат един от невралгичните пунктове в литературния и общокултурния живот. Десетгодишнината от речта на др. Тодор Живков пред столичните комсомолци, навършила се миналата година, бе сериозен повод за равносметка и самокритично обглеждане на постигнатото и непостигнатото и за българските критици: доказателство за това са и освен отделните авторски публи кации многото колективни разговори на писатели и критици, посветени на проблемите на литературната критика, които намериха място в централните ни литературни издания; такива разговори продължават да се водят и сега и ползата от тях е несъмнена, независимо че в някои от тях можем да срещ нем и немотивирани, пресилени или просто несериозни мнения. С една дума, и бъл гарската литературна критика е в процес на самопреценка и набиране на нови сили, косто 146 още повече увеличава интереса ни към публи кациите в тази книжка на „ВЛ". Книжката се открива със статията на Георги Марков „Слово за критиката“, където сбито и конспективно еподчертано главното изискване към литературната критика - да се развива в крак с развитието на литературата и с развитието на самия живот, който е главният критерий за постиженията или неуспехите както на писателите, така и на критиците. Може би централно място в броя заема традиционната „кръгла маса" на „ВЛ", посветена естествено на проблемите на литературно-художествената критика, в която взе мат участие и ред чуждестранни писатели и критици. След встъпителното слово на М. Козмин, очертаващо широкия кръг от въ проси, свързани с развитието на литературата и критиката като неразделна част от културното и общественото развитие, следват изказванията на множество съветски литератори и гости: Л. Лазарев, П. Фехер, В. Озеров, Д. Ценд, Х. Хрзалова, Г. Залис, В. Нойберт, Д. Затонски, Ат. Свиленов, Б. Тругларж, А. Менцвел, А. Бучис, Лиу Ван Бонг, Е. Сидоров. Не е възможно да се спираме поотделно на всяко от тези изказвания, имащи нерядко обема на кратка статия; но ако трябва да систематизираме повдигнатите в тях проблеми, ще видим, че те обхва щат почти всички въпроси, които са актуални и за нашата критика. Централно място сред тях заема проблемът за творческото продължение на боевите традиции на маркси ческата литературна наука, което единствено може да осигури на критиката място - според заглавието на едно от изказванията - ,,в авангарда на идеологическата борба". Тясно свързани с този проблем са и въпросите като методологическото обогатяване на критическия инструментариум", търсенето на по-многостранен контакт с многоликата читателска аудитория, стремежа националните Литературни явления да се разглеждат в контекста на световната литература и пр. и пр.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР, Куба и САЩ

Free access
Статия пдф
3054
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Основано преди осем години, за този срав нително кратък срок сп. „Литературное обозрение" - издание на СП на СССР за критика и библиография - се превърна в една от найавторитетните литературоведски и критически трибуни, доказа незаменимостта си като деен участник в литературния процес. Ориентирано предимно към съвременната литература, ЛО дава място и на интересни публикации в областта на литературната теория и история, архивистиката; изследва проблемите, възникващи на стика" между литературата и други изкуства или средства за масова информация - театър, кино, телевизия и пр. Но това е само най-общата характеристика на проблемно-тематичното разнообразие на списанието, която едва ли може да даде вярна представа за него, ако не бъде допълнена поне с още две съществени черти. Едната от тях е жанровото разнообразие на публи кациите, което сякаш обхваща целия възможен диапазон на литературоведските и критическите жанрове - от проблемната статия, обстойната аналитична рецензия, през отзива, анотацията до репликата, писмото до редакцията, диалога „критик - писател“, спомените и пр. При това жанровото разнообразие се допълва в повечето случаи от присъствието на мнозина от най-добрите съвет ски критици - творци с ярка индивидуалност, със запомнящ се личен стил. А втората, може би най-съществената - това е аналитичният и дискусионен дух на поме стените работи; дискусионен в най-хубавия смисъл на думата - в смисъл на изследване и спор по принципни въпроси, без дребнави лични нападки и немотивирани „излитания", но с онази пламенна и майсторска защита на собствените възгледи, която едушата на вся ка дискусия... И в това отношение - както впрочем и във всяко друго - Литературное обозрение" може да бъде пример за нас. Първите три книжки на ЛО за 1981 г. потвърждават впечатлението за списанието като деен участник в литературния процес, като орган на критическото самосъзнание на литературата, където задълбочено се анализи рат тенденциите в развитието на поезията, белетристиката, документалистиката, драматургията и самата критика, отсява се перспек146 тивното от безплодното, спорното от безспорното, и по този начин активно се влияе върху самия литературен процес. От тази гледна точка ще се спрем на някои на соки в дейността на сп. „Литературное обозрение“, естествено без претенцията да обхванем изцяло богатото му и многообразно съдържа ние. Ако говорим за едно списание като у частник в литературния процес, при това участник, който в голяма степен го и направлява, това неминуемо има малко условен смисъл. Особено пък щом става дума за специализирано литературнокритическо издание, на страниците на което не се появяват художествени произведения. Истинският сми съл на понятието в този случай се разкрива в малко по-различен аспект: списанието може реално и дейно да участвува в развитието на литературата само ако го анализира задълбочено, за да експлицира неговите закономерности във взаимообусловеността им и сложното им взаимно влияние. И което е още по-важно - ако ги оценява от позициите на обществено-историческата необходимост със строгостта, точността на класово-партийния критерий. Именно това според нас е найважната черта на повечето публикации в ЛО, посветени на съвременната съветска литература, взети к а то цял о независимо от наличието на редица спорни, недостатъчно мотивирани и пр. моменти в някои от тях. Можем да започнем например със статията на Феликс Кузнецов, с която се открива кн. 1 на „Литературное обозрение" от 1981 г. Независимо от сравнително краткия си обем тя представлява сбита равносметка-обобще ние на литературното развитие в последните години, видяно преди всичко в светлината на нерешените проблеми, на непостигнатите цели, на предстоящите задачи. И в това отношение тя може да бъде пример как, без да се изпада в черногледство и подценяване на реалните постижения, а, напротив, изхож дайки и менно от тях, трябва да се акцентира върху онова, което предстои да бъде сторено, да се обръща внимание дори върху епизодично проявяващи се слабости не с цел да бъдат те раздути и хиперболизи рани, а за да не им се позволи да се превърнат в хронически недъзи.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ФРГ и Франция

Free access
Статия пдф
3071
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В кн. 5 на „Иностранная литература" за 1981 г. откриваме ярки доказателства за интереса на съветската културна обществе ност към литературния живот в България. На челно място в списанието е поместена поемата на Лъчезар Еленков „Животът е висок", преведена великолепно от съветския поет и голям приятел на България Олег Шестински. В превод на Шестински съвет ските читатели имат вече поетически сборници от Евтим Евтимов, Павел Матев, Слав Хр. Караславов и Владимир Голев. Не по-малко значение имат българските теми и в творчеството на критика и теоретика, главния редактор на „Иностранная литература" Николай Федоренко. Наскоро българските читатели се запознаха с книгата му „Созополски багри“, а новата статия на литературоведа, посветена на творчеството на поета Евтим Евтимов, доказва, че българската тема не е случаен момент в интересите на Федоренко. Критикът търси мястото на Евтимов в българската национална поетична традиция. Но той се връща и още по-назад, за да припомни, че изумителната красота на Рило- Пиринския край е възпята още от Овидий в неговите „Метаморфози". Древният поет пише, че това е късче от Алпите, хвърлено в сърцевината на Балканския полуостров. И запленен от красотата на тези места, самият Федоренко тръгва по горските пътеки, за да подиша планинския въздух, за да се наслади на Вихрен - царство на ветровете и страш ните бури". „Дивна, благодатна и щедра земя. Тя е поле на непрестанни битки за народна свобода, място на паметни исторически събития" - възкликва критикът. Той проследява биографията на поета, интересно разказва за неговото детство, за умението му да общува с природата, за здравия му родов корен. Федоренко открива в реалистическата тъ кан на поезията на Евтимов баладния момент, ехото от миналото. „Може да се твърди - пише той, - че „Пирински балади"..., опре делиха бъдещето на Евтим Евтимов, изиграха съдбоносна роля в неговото творчество. " Според критика най-привлекателно в поетическото дарование на твореца е проник142 CLBASICHNO новеното, философско отношение към своето призвание. Стиховете му са пълни с упорит стремеж към висша правда, към истински хуманизъм, към социална справедливост. Умението му да разкрие многоликостта на родната природа ев духа на „великите народни творения, на многовековния народен опит и мъдрост". Особено впечатление прави на Федоренко стихотворението „Българска земя", в което според него се е вместило го лямото сърце на този син на българската земя". Критикът не се задоволява само с общението със стиховете - той търси образа на живия човек и в личните срещи открива един „обаятелен, непосредствен събеседник", който не се бори за светлините на сцената“, „не гони популярност“. Има само една грижа: да открие и да изрази истината“. „Може би - продължава Федоренко - именно затова Евтим Евтимов така властно ни увлича в своя поетичен свят. Критикът се спира на редица творби на поета, той говори за поемата „Пирински орел", посветена на Иван Козарев, за стихотворенията „Пирин“, „Старият явор" и др. и умело открива във всички тях най-характерното за поетиката на Евтимов - „искреността, прямотата, честността“; „Във всичко, което твори, поетът изразява своя народ. Това сякаш е възложено от художника, от самия народ, който го е надарил с талант и мъдрост. По-нататък Федоренко разкрива партийността на поета, умението му да покаже историята на революцията като живо минало, спира се на проблема за традицията и новаторството в Евтимовата поезия, за верността му към онази революционна традиция в бъл гарската поезия, която започва от Ботев, Смирненски, Вапцаров. Федоренко не пропуска да запознае съвет ския читател и с магията на любовната лирика на Евтим Евтимов: своеобразието на лириката на поета, разкриваща интимното чувство в по-широк обществен контекст, намира свой особен израз, в частност в сборника „Нощи“, който може да се нарече антология на лирическите жанрове". В заключение Федоренко изтъква, че творчеството на Евтимов „може да се отнесе към явленията, носещи в себе си двуединното начало - национално и общочовешко. Съдбата му се слива със съдбата на България, със съдбата на човечеството."
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, Полша и Франция

Free access
Статия пдф
3545
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Бр. 1 предлага разнообразни материали, засягащи както въпроси на литературната теория и критика, така и на литературната история. В рубриката, с която се открива броят Жизнь. Искусство. Критика", е поместена статията на Ю. Богданов „Опитът в теорията - опит в развитието на литературата". С нея редакцията на „Вопросы литературы" продължава започналата през 1983 г. диску сия по теоретични проблеми на социалстическия реализъм, в която участвуват Д. Марков, Н. Анастасиев, И. Баскевич, Ю. Андреев (със статии, поместени съответно в бр. 1, 3, 4 и 9 от 1983 г.). Със своята статия Ю. Богданов се включ ва в обсъжданите проблеми, като главното му внимание енасочено към статията на Ю. Андреев „Заметки содержаниста", поместена в бр. 9 на списанието от 1983 г. Авторът Ю. Богданов се противопоставя и оспорва ре дица гледища и твърдения на Ю. Андреев, според който, въпреки постигнатите големи успехи на съветската литература, не всичко, що се отнася до съдържанието, е благополучно. Той изказва мнение, че в днешната сьветска художествена литература са изобразени слабо хората от съвременното село, недостатъчно е изобразена съвременната армия, липсват в такова количество и с такова качество, каквото бихме желали, ярки художествени произведения за живота на съвре менната работническа класа" и т. н. Ю. Андреев счита за непозволен разкош при тези тревожни условия и при огорчителната липса на пълноценни художествени протуберанси със световна значимост критиците и литературоведите да разсъждават по проблеми на постиката и естетиката. Ю. Андреев пише: Допускам, че по определени частни" въпро си е назряло времето да се изкажем, но какво обобщение може да се направи, след като за сега не може да се говори сериозно, на академическо равнище за тънкостите на поетиката въз основа на съществуващи книги, отговарящи на важни нужди на днешното вре Me…
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР, Австрия

Free access
Статия пдф
3568
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Началната статия на кн. 2 Носталгия по класическата форма" е посветена на литовската литература. Авторът и Витаутас Кубилюс проследява състоянието и развойните тен денции в литовската литература след Втората световна война. В първите редове на изследването вниманието на читателя е насочено към един вечно актуален проблем в развитието на изкуството и литературата - новаторството и традицията, като се изтък ва, че през различни исторически периоди взаимоотношенията между тези две неразривно свързани страни на литературния процес далеч не са гладки и безбурни, поняко га се стига до резки стълкновения между новаторските и традиционните тенденции и на авансцената излиза ту едната, ту другата от тях. Литовската литература попада във водо въртежа на европейските литературни тече ния направо от фолклора и усвоява активно съвременните форми на художествената реч. През 50-те години тя си спечелва званието търсеща, новаторска литература, литература, която преодолява инерцията. Но - както пише В. Кубилюс - на литовската литература и ставало все по-трудно да удържи на необ ходимата висота гордо веещото се знаме на новаторството, литературният живот се стабилизирал и духът на радикални промени не можел вече да подхранва художественото слово. Жаждата по експерименти се изтлас ква малко по малко от носталгията по кла сическата форма. След като легализира дифузията на жанровете и хибридните композиции, литовската литература започва да тъ гува по трайни и устойчиви форми. Докато през 50-те години тя гори от решимост да създаде нещо съвършено ново, то по-късно погледът й е отправен към традициите, схващани като корени на националното своеоб разие и сила. Новаторите, възприели идеята за вулканичност на творчеството, заменят плана на произведението с импровизацията, причинната зависимост с променливата въл на на настроението, последователното развитие на художествената идея - с импулсивна смяна на изобразителния план, хармонията в интонацията и стила - с контрастни съ четания. B периода на новаторските търсения и жанровете претърпяват съществени измене ния - появяват се отделни форми, които не могат да се вместят в традиционните схеми на жанра. В стремежа си да се освободи от тес ните граници на литературното мислене в следвоенните години, от външната и вътреш ната регламентация, Е. Межелайтис провъз гласява програма, която да интегрира всич ки жанрове и форми на творчеството - да се създаде един синтез от поетически форми, където биха се сплавили в едно цяло минало, настояще и бъдеще, каноническите и белите стихове, прозата и диалогът, мисълта и чув ството, музиката и пластиката".
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР и ГДР

Free access
Статия пдф
3581
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Бр. 4 се открива със статията на Лариса Полякова „Споровете за метода - спор за човека". С нея тя участвува в дискусията, посветена на теоретически проблеми на социалистическия реализъм. Характерна осо беност на водената дискусия, както изтъква авторката, е нейният световен аспект, насочването и към тенденциите и закономерностите на световната литература, обърнала поглед към изследването на човека, изправен пред глобалните проблеми на съвременната действителност. Никога в историята на световното изкуство не есъществувал толкова мощен стимул за сближаване, за сходни художнически търсения, които усилват процеса на взаимодействие и взаимно влияние между отделните национални литератури - пише Полякова. Но същевременно тя счита, че би било непростима грешка да се виждат в съвременната световна литература само естестическите аналогии - днес, в периода на нарасналата конфронтация на двете обществени сили - социализма и капитализма, - дискусията за социалистическия реализъм като метод, отразяващ все по-усложняващия се живот, най-прогресивните тенденции, се превръща във важен фактор с идеологическо значение. Тя се води на фона на откровен интелектуален спор на две философии за положението на съвременния човек в света. В този спор литературата зае ма едно от авангардните места. В художест вените решения се разкриват не само аналогиите, но и основните принципни разногласия. Няма нищо по-пагубно за изхода на дискусията и за състоянието на метода като цяло от нивелирането на творческите открития въз основа само на художественоструктурните сходства. В теоретическите дебати за реализма днес излиза на преден план национално-генетичният, художествено-типологичният аспект. В статията е цитирано и изказването на португалския писател Марио Вентура: ... . Всеки народ, всяка култура са способни да си създадат свой собствен реа лизъм... В Латинска Америка се създаде т. нар. магически реализъм, който е тясно свързан с историята на континента, с неговата митология, неговите легенди, пейзаж, неговия фолклор, с присъщия му начин на типизация. И този реализъм не е като европейския". Португалският писател изтъква необходимостта да се изучава националната специфика на световния реализъм, естетическата сила и внушителност на националните традиции.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ФРГ

Free access
Статия пдф
3594
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Брой 5 се открива със статията на Алек сандър Панков „По следите на героя (Проблемът за положителния герой в съвременната критика)". Както личи от подзаглавието и, тя е посветена на отношението на съветската критико-теоретична мисъл към проблема за положителния герой в съветската литература. В общи линии са проследени различните промени, които претърпява концепцията за положителния герой в съветската литература, като най-голямо внимание е отделено на последното десетилетие. В уводната част на статията си авторът се спира на концепцията за положителния герой, поддържана през 30-50-те години. Тази концепция включва възгледа за положителния герой като участ ник в историята, съзидател и борец, строител на новия свят; той е ярка и активна личност, проводник е на историческите преобразова ния и изразител на идеите на прогреса. Алек сандър Панков отбелязва и един съществен тезис - необходимостта да се покаже формирането на героя, закаляването му в преодо ляване на препятствията или, както се е изразил авторът, - героят трябва да се роди пред очите на читателя. А. Цанков си задава въпроса защо след като съществува известна по-голяма или по-малка яснота относно концепцията за положителния герой, непрекъснато възникват спорове за него? Защо е нужно литера- турните теоретици и критици да призовават най-настойчиво писателите да създават поредните положителни герои - въплъщение на човека на новата ера"? Авторът коментира някои спорове за положителния герой - отбелязва неудачната практика на производствения роман от края на 40-те години, краха на теорията за без- конфликтността, оттеглянето на литературата от илюстративността, от дидактическия схе матизъм. Александър Панков поддържа станови- шето, че теорията за положителния герой не може да се развие без връзка с теорията за художествения характер. В статията са посо чени три основни аспекта в теорията на струк турата на художествения характер: 1. Картината на външното пространстве но поведение на човека в характерни обстоя телства; 2. Описание на качествата на човека, които се групират на природни или телесни и на етични и социални - в този пункт се набляга, че реализацията на човешките качества винаги се осъществява в конкретен социално-културен контекст; 3. Изображе ние на човешката психология - т. е. на душевния живот на човека, неговото съзнание и подсъзнание. Сложното съчетание на тези три страни на човешкия образ прави характера на героя максимално жив, пълнокръвен, дълбок. А обособяването, изтъкването само на един от трите набелязани компонента води до поеднозначни и еднолинейни образи. Никога не трябва да се забравя - пише Александър Панков, - че човешкият образ еконкретно художествено единство, отделните черти на характера се разгръщат не механически и не автономно, а цялостно, по пътя на различни преходи от външното към вътрешното, от вътрешното към външното. Описанието на постъпките винаги съдържа информация за психологическото състояние, а описанието на психологическите състояния може огледално или символично да замества външните действия.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, Дания и Белгия

Free access
Статия пдф
3606
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В две последователни статии (поместени в бр. 5 и 6 от т. г.) под заглавие „Белински в световната естетика" известният съветски литературовед В. Днепров разглежда основ ните естетически възгледи на В. Г. Белински, проследява тяхното зараждане и последователно развитие, като главното му внимание енасочено към въпроса за мястото и приноса на Белински в световната естетическа мисъл. Авторът се спира преди всичко на вза имоотношението Хегел - Белински. В. Дне пров отбелязва най-характерните особености на Хегеловата естетика и изтъква, че тя със своята стройност и симетрия е най-високото достижение на естетиката на новото време. Идеите на Хегел - пише Днепров - до голяма степен са определили естетиката на Белински. Но естетиката на Белински, запазвайки достиженията на Хегеловата естетика и влизайки по известни пунктове в стълкно вение с нея, прави и крачка напред, като развива по своему някои съществени положения в нея. В. Днепров се спира на главното в уче нието на Белински - разработката на есте тиката на реализма,- тук именно според ав тора на изследването Белински не е могъл да не влезе в спор с Хегел по твърде важни въпроси. Нито един теоретик на изкуството от времето на Белински - споделя авторът - не е представил проблема за реализма с та кава пълнота, с такова богатство на идеи и мотиви, не е показал необходимостта от реа лизма така убедително, както това е напра вил Белински. Според Днепров Белински от стъпва на Хегел, що се отнася до размаха на идеите, но го превъзхожда като естетик - с остротата и решителността в оценката на новите явления в изкуството. Каквито и да са били слабостите на Белински - пише Дне пров,- той създава ново звено в развитието на световната естетика след Хегел и нито един теоретик на изкуството не може да оспори тази роля на Белински. С известно чув ство на вина - вина, която носим ние, за щото не сме съумели да отстоим, да му запазим принадлежащото му по право място в историята на световната естетика" - Днепров говори за неправдата, извършена спрямо Бе лински, за да се стигне до там, че в историята на световната естетика него или не го споменават, или го включват в списъка на способните провинциалисти в науката! В. Днепров е отделил място в студията си и на различията между естетиката на Хегел и естетиката на Белински в сферата на историзма, спрял се е на раздела от Хегело вата естетика, посветен на идеята за пре красното в изкуството и влиянието, което изпитва Белински в тази насока - за диалек тиката на художественото съдържание. В последния раздел от изследването си Днепров разглежда отношението на В. Г. Плеханов към естетиката на Белински, според него много възгледи на Плеханов представляват продължение и развитие на есте тическите възгледи на Белински, особено пъл но възприема той неговото разбиране за историзма и „научната естетика". В този пункт според Днепров възгледите на Белински се оказват звено в развитието на световната естетическа мисъл: между Хегел и Плеханов, Магистралното направление на руската есте тика влиза в руслото на световното естетиче ско развитие. Западните историци и теоретици на изкуството игнорират тази важна линия, като по този начин изпадат в разрез с истината. Достатъчно е да се сравни пише Днепров - естетиката на неохегелианците с естетиката на Белински, за да се види на каква висота се е издигнал Белински в сравнение с тях.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ЧССР, ГДР и Испания

Free access
Статия пдф
3624
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Бр. 7 се открива със статията на Ю. Лукин „Слушайки пулса на времето (Закономерности на изкуството и диалектиката на художественото познание)". Авторът изтък ва обемността и сложността на поставената тема и счита, че не може да претендира за цялостното й и пълно разглеждане, а в ста тията си изказва само някои свои по-общи съображения. Отбелязани са важни особености в развитието на художествената култура на социализма - нейната съществена черта според автора е, че обогатявайки в новите исторически условия най-добрите традиции, найценните черти от културата на всеки народ в съветската страна, социалистическата художествена култура си е изработила за повече от 60-годишното си съществуване свои собствени традиции. И както развитото социалистическо общество се опира на собствената си обществена база, така и изкуството на развития социализъм се опира на собствените си идейни, етически, естетически социалистически общосъветски традиции, кои то не отменят и не ликвидират, а включват в себе си в творчески преработена форма найдобрите традиции на културата от миналото.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР,ФРГ, Дания, Португалия и Венецуела

Free access
Статия пдф
3646
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „Идеологическата борба в литературите на западните капиталистически страни. Съв ременен стап - под това заглавие редакция та на списанието дава обширна информация за състоялата се през юни т. г. научна конференция, организирана от Института за световна литература (ИМЛИ), в която са взели участие и сътрудници от Института за САЩ и Канада към АН на СССР, Инсти тута по изкуствознание към Министерството на културата на СССР, Госкино на СССР. На конференцията са разгледани широк кръг въпроси, свързани с извънредно актуалната тема: идеологическата борба и западната култура. В информацията се изтъква, че и докладчиците, и участниците с изказвания не са могли да направят един напълно изчерпателен преглед на процесите, стълкновенията и противоречията, които характеризират идеологическата, духовната атмосфера на капиталистическите страни през последното десетилетие. Посочени са само определени тенденции на идеологическата борба, които обаче са толкова характерни и показателни, че дават възможност да се изгради ясна пред става за състоянието на нещата на един от най-важните участъци на идеологическия фронт. Конференцията е била открита от П. Палиевски, който във встъпителното си слово е подчертал важността и актуалността на темата, поставена за обсъждане на конференцията. Доклад на тема „Спецификата на идеоло гическата борба на съвременния етап е изнесен от И. Млечина - в него е изтъкната безпрецедентната по своите мащаби и необузданост психологическа война, която се води против Съветския съюз и социалистическите страни и в значителна степен се разгръща именно в областта на литературата и изкуството, които са мощни средства за въздействие върху умовете и сърцата на хората. И. Млечина се спира в доклада си на поддържаната с всички сили и средства те ория за еднаквата отговорност" за нараства щата опасност от ядрена война на САЩ и... Съветския съюз. Идеята за еднаква отговорност", за „съветската военна заплаха" е подета охотно от буржоазната пропаганда и за съжаление - изтъква Млечина - оказва влияние и върху някои представители на западната интелигенция, особено когато се проявява в идеите на европоцентризма, украсена с външни белези на обективност. Най-важна черта на идеологическата борба на съвременния етап според доклада на И. Млечина, е задълбочаването на поляри зацията, засилването на противоречията сред западната интелигенция, което намира израз, от една страна, в подема на неоконсервативни настроения, а, от друга - в търсене на алтернативни решения. В доклада на Млечина са посочени редица други явления, разгледани са отделни книги иантологии, в които намира отражение духът на мистицизъм и ирационализъм, отбелязан е подемът на така наречената „Хитлерова вълна", Хитлер е представен като герой на много филми, романи, пиеси, мюзикъли, и то не само в ГФР, но и в други страни в Западна Европа.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ФРГ и Дания

Free access
Статия пдф
3661
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място е поместена речта на генералния секретар на КПСС К. У. Черненко „Да утвърждаваме правдата на живота, високите идеали на социализма, произне сена на 25 септември 1984 г. на юбилейния пленум на Управлението на Съюза на съ ветските писатели, посветен на 50-годишни ната на Първия всесъюзен конгрес на съ ветските писатели. Със статията на Вера Фортунатова „Ди намичността на метода на социалистическия реализъм" редакцията на списанието продължава обсъждането на теоретически проблеми на социалистическия реализъм, започнало в началото на 1983 г. Във връзка със статиите на участвуващите в дискусията Ю. Андреев (Для чего литература?" - бр. 9 /1983) и на Л. Полякова (,,Споры о методе - спор о человеке" - бр. 4/1984) В. Фортунатова се противопоставя решително на известни техни гледища, оспорва някои твърдения и изказва свои съображения и размисли, като главното и внимание е насочено, както това личи и от заглавието на статията и, към динамичността на метода на социалистическия реализъм. Авторката взема за пример изминатия път на зараждане, формиране и разцвет на една нова литература - литературата на Германската демократична република - и изтъква огромните преимущества, които притежава методът на социалистическия реализъм: тя отбелязва неговата универсалност, голя мата му продуктивност както в отноше нието му към класическото наследство, така и към опита на съвременното изкуство, посочва необикновеното богатство от изобразителни и стилови възможности, отделя вни мание на поддържаната в съветското литературознание теза за социалистическия реа лизъм като „отворена система", която според Фортунатова е намерила ярък израз в развитието на литературата на ГДР. Литературата на младата социалистическа република - пише авторката - за кратьк исторически период успя да усвои и преработи богатото хуманистично наследство на своята страна, изпита върху себе си огромното идей но-естетическо въздействие на съветската култура и с интерес и внимание следи духовния 152 живот на много чужди страни. Литературата на ГДР днес владее голям и разнообразен арсенал от средства за художествено изобра жение. Като се спира на литературни произве дения на Х. Кант, Ю. Брезан, Б. Райман, Ф. Фюман, Д. Нол, У. Пленидорф и др., Фортунатова отбелязва богатството на художествените похвати, използувани от писателите социалистически реалисти. Залича ването на жанровите граници, взаимното проникване и взаимното обуславяне на различни стилови похвати, насочването към иносказателни форми, използуването на асоциативността (но лишена от абсурдност, както е у модернистите) - всичко това свидетелствува за динамичните процеси в развитието на новата социалистическа литература. Отбелязани са и творби, които представляват своеобразен литературен колаж - като пример тук с посочен романът на У. Пленцдорф „Новите страдания на младия В.", в който, насочвайки се към класическото наследство, авторът разрешава съвременни идейно-художествени задачи и в това няма никаква еклектика. Романите на Х. Кант - пише фортунатова - представляват нов жанр, който синте зира на нова художествена основа немските национални литературни традиции от Гри мелсхаузен до Клайст, от Флеминг до Хайне. Същевременно романите на Х. Кант са ро мани изповеди, които разкриват потока на съзнанието. Повествованието в тях е изгра дено върху някакъв причудлив ритъм, дви жи се с неочаквани скокове, композицията създава впечатление за разкъсаност, липсва последователност на събитията, но писателят изкусно скрива добре промислената си идея зад привидно свободна композиция, зад преднамерена фрагментарност.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ и Дания

Free access
Статия пдф
3675
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място в бр. 12 от 1984 г. под заглавие „Съпоставяйки литературата с живота на народа“ е поместена обширна редак ционна информация за състоялата се през юни 1984 г. Всесъюзна творческа конференция на тема „Всенародният подвиг, извършен на целината, претворяването в живота на Продоволствената програма на СССР и на шата съвременна литература". На конферен цията са изнесени доклади от О. Сюлейманов - усвояването на целината като неувяхваща тема на съветската литература", и от Ю. Суровцев - Селските труженици и художественото слово (80-те години)". И в докладите, и в направените многобройни изказвания са засегнати важни проблеми на лите ратурата, посветена на живота на селото, взет в различни негови аспекти - социален, икономически, духовен, нравствен. Селската тема е разгледана - както изтъква в заключителните си думи Ю. Суровцев - в найтясна връзка с други актуални проблеми на многонационалната съветска литература и живота на съветското общество, както и във връзка с въпросите, които вълнуват днес цялото човечество - запазването на мира, предотвратяването на ядрената катастрофа. В статията си „Идейно-емоционалната изразителност на стила" известният съветски литературовед В. Новиков спира вниманието на читателя върху един недостатъчно осветляван в литературознанието, теорията на литературата и критиката въпрос - въпроса за стила. Идейно-емоционалната изразител ност на стила - изтъква Новиков - е вътрешно качество на произведението, показател за художественото майсторство на писателя. Обикновено експресивните качества на художественото слово се свързват в човешкото съзнание с особеностите на лирическия жанр, но след като бъде преодолян естетическият стереотип на възприятието, лесно можем да се убедим - както твърди авторът на статията, - че и в епическата проза словото е богато с различни изразни нюанси. В тази насока дори може да се говори за определена тенденция, обусловена от много фактори, като главният от тях е все по-засилващото се 154 внимание на литературата към вътрешния свят на героя и все по-голямата роля на субективното начало в художественото усвоя ване на сложните явления от действителност та. Епосът и лириката си взаимодействуват не само в лирическите жанрообразувания, но и в спическите. Това взаимодействие проли чава и в произведения на политическа тема - в политическите жанрове гласът на автора и неговият образ като борец за мир и спра ведливост ярко се усещат и определят градуса на повествованието. В. Новиков е избрал повестта на Чингис Айтматов „Джамиля" и въз основа на наблю денията си върху нея прави своите изводи и обобщения във връзка с поставената тема. Проследява развитието на сюжета, отбелязва изпитанията, през които преминават герои те - това е позволило на Ч. Айтматов не само да разкрие вътрешния им свят, да покаже силата и устойчивостта на техните характери, но и да представи сложността на всички факти от живота, които са оказали въздействие върху нравственото израстване на героите. Всичко в повестта е взаимно свър зано и взаимообусловено. По особен начин в тази творба - пише Новиков - си взаимодействуват епосът и лириката, строгият, суров реализъм и романтическите вълнения, а това придава на художественото слово и на стила на произведението особена идейно-емо ционална наситеност. Изпитанията, през кои то преминават героите, усилват рязко емо ционалното звучене на прозата, изпълват я с особен драматизъм. Изразителността на словото нараства от особената композиционна връзка на събитията и ситуациите, сюжетните линии, преплитането на чувствата и дълбоките взаимоотношения на героите, тех ните психологически състояния. Тук Новиков припомня мисълта на М. Горки, който образ но се е изразил така - словото е основното средство на писателя, а формата еодеждата на чувствата, на идеите. Емоционалните одежди, в които писателят Айтматов облича сюжетните ситуации, образуват своего рода система от огледала, в които се отразява безкрайният свят на човешките чувства. Зад картината, нарисувана от писателя и неговото слово, винаги се усеща пулсът на големия живот.
Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Н. С. Державин – един от основоположниците на съветското славянознание (Към 150-годишнината от началото на славянознанието в университетите на Русия и СССР)

Free access
Статия пдф
3679
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В историята на славянознанието особено място заема следоктомврийският период от неговото развитие. Той започва с трудовете на първите изтъкнати съветски учени-слависти - Н. С. Державин, В. И. Пичета, В. Д. Греков и др. Началният етап на съветското славянознание се опира органично върху традициите на родната и чуждестранната славистика. В това се пречупват обективните закони на приемствеността в движението на научната мисъл. Огромният фактологически материал по история на националната и световната славистика, натрупан към границата на ХІХ-ХХ в., създадените в класическото славянознание на миналото методологически опит и методика на научноисторическите търсения - всичко това не е могло да не се отрази върху начинанията на родоначалниците на съветското славянознание. Но в тяхната научна и обществена дейност отчетливо се съзира и качествено различният теоретико-методологически принцип на възникналата нова славистична школа. Нейна база става марксистко-ленинското учение. Съществено важен методологически фактор е ориентацията към осмисляне и научно-обективно изтълкуване на комплекса от социално-обществени функции на славянознанието като наука, влизаща в идеологическата система от знания, призвани да спомагат за построяването на социалистическото общество. Именно на тази основа възникват научните изследвания на съветските слависти в социологията, историята, етнографията, фолклористиката, литературознанието, езикознанието и другите области, които „свидетелствуваха за определено изместване на вниманието на изследователите от древния период към най-важните явления на литературата през XIX в., към постиженията на съвременните революционни писатели"
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР, Австрия и Испания

Free access
Статия пдф
3690
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В юбилейната рубрика „Към 40-годишнината от победата" са поместени статиите на С. Страшнов „Родени от войната (За поетическите поколения)" и на Ал. Рубашкин „Еренбург на война". Статията на С. Страшнов е посветена на поетическите поколения, родени от войната". В началната част е направен преглед, в който се проследява употребата на понятието „пое тическо поколение". В допушкинската епоха - се казва в статията - поетите се характеризират съобразно с литературните жанрове, които разработват - елегик, одописец, баладик и т. н. Същевременно съществува и друг принцип на обединяване - около крупни художествени индивидуалности - например, поет на пушкинската епоха“, „поет от тютчевската плеяда", "поет от некрасовската школа и др. В съветската критика разговор за поетическите поколения започва през 20-те години - един от първите, третиращ тази тема, е А. В. Луначарски, който в 1924 г., когато общото внимание е приковано към борбите на литературните групировки, дава обемна сравнителна характеристика на пър вата и втората вълна на пролетарската поезия. В литературата се появяват нови форми на развитие, поетите се освобождават от груповите пристрастия и в средата на 30-те години - пише Страшнов - е било възмож но да се говори вече за няколко поколения съветски поети, всяко от които носи със се бе си свои теми, поставя си свои поетически задачи". Въвеждането в оборот на новото понятие поетическо поколение" е продикту вано от самия характер на изменилия се ли тературен процес. В тази връзка е отбелязана и мисълта на видния съветски литературовед М. Б. Храпченко, който казва: „В ХХ век не само значителните, но и повече или по-малко забеле жимите изменения в характера на образното творчество в много по-голяма степен са свързани с колективните усилия на писателите, отколкото в XIX век, когато основните пътища на литературното развитие се опре делят преди всичко от творческите завоевания на големи художници на словото." Страшнов се спира и на направеното в тази насока от немския литературовед Ю. Петерсен - той разглежда факторите, които водят до създаване на литературни поколе ния: това са сходното идейно наследство, датата на раждането, образованието, личната връзка, единство на преживяното, един и същ образец за подражание и стил и др. Нуждата от понятието творческо поколение се повишава там - пише Страшнов, - където художникът съзнателно се ориентира към сближаване с действителността, а различ ните литературни обединения се отнасят едно към друго без антагонизъм. Всичко това е особено актуално за изкуството на социа листическия реализъм. Но въпреки известни опити да бъде определено понятието поетическо поколение" - счита Страшнов - все пак някои аспекти на проблема остават неизяс нени. Първо, това е въпросът за съотноше нието между социални и литературни поколе ия, а следователно и въпросът за художе ствената специфика на последните. Второ - изтьква Страшнов - трябва да се замислим над това, в каква степен творческата еволю ция на писателя зависи от момента и характера на неговото съвместно с поетическата генерация самоопределение. Това ще позво ли да се изясни диалектиката на взаимодей ствието в литературния процес на общото, особеното и индивидуалното.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ и Белгия

Free access
Статия пдф
3706
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На първо място в броя е поместена статията на Иван Савелиев Черти на общността" с подзаглавие „Бележки върху съвременната проза". Авторът привлича вниманието на читателите към прозата през 80-те години ипо-точно разглежда романи и повести от четирима автори, принадлежащи към четири национални литератури на съветската страна - Анатоли Ананиев, Васил Биков, Миколас Слуцкие и Отар Чиладзе. Съветската многонационална литература от последного десетилетие се стреми - пише Савелиев - да осмисли художествено дълбоките вътрешни процеси, които се извършват в бързо развиващото се съветско общество. Естетическата и етичната стойност на поя вилите се през последните няколко години Романи и повести, за които става дума в статията, се състои в това, че авторите им изследват внимателно сложни характери в необикновени обстоятелства и дори често в напълно екстрени ситуации, когато героят има възможност да разкрие себе си докрай. Такива са произведенията на Анатоли Ананиев „Години без война" (на български е излязла само първата книга от този романепопея), повестта на Васил Биков Прокобата" (преведена на български през 1985 г.). на литовския писател Миколас Слуцкис „Пътуване до планините и обратно" (романът не е преведен на български) и на Отар Чиладзе, Железният театър" (също не е пре веден).
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ, Мексико и Колумбия

Free access
Статия пдф
3722
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В рубликата „Жизнь. Искусство. Критика" е поместена статията на С. Шерлаимова „Кое е главното в реализма?" - с нея авторката участвува в провежданата повече от две години дискусия по теоретически проблеми на социалистическия реализъм (началото на дискусията епоставено със статията на Д. Ф. Марков „Системно единство на социалистическия реализъм", поместена в бр. 1, 1983 г. на „Вопросы литературы"). Като утвърждава способността на социалистическия реализъм към безкрайно развитие, неговата „отворена система", Д. Марков настоява за изследване на постиката на съвременното социали стическо изкуство, за диференциация на неговите форми. Обаче насочването към проблеми на поетиката, тезата за свобода на формата - пише С. Шерлаимова - предизвикаха бурни Възражения сред някои опоненти, които отново се заеха да доказват опасността от „отворената концепция". С. Шерлаимова възразява на участвува щите в дискусията Ю. Андреев и С. Петров, които оспорват „разводненото, непритежаващо терминологическа точност словосъче тание отворена концепция" и че тази формула не е необходима на изследователите на социалистическия реализъм" (Ю. Андреев). „Трябва да подчертаем, че споровете се водят не за концепцията на социалистическия реализъм в нейната цялост, а само за това дали е удачна или неудачна формулата „отво рена концепция" - тя се оказа малко плодотворна и не успя да примири спорещи те страни" (С. Петров). С. Шерлаимова не споделя опасенията на двамата автори и набляга на обстоятелството, че живият литературен процес, новите взаимоотношения между литературата и дей ствителността, напрегнатата идеологическа борба в областта на естетиката и литературната критика изискват непрекъсната проверка на теоретическата въоръженост, уточня ване на изходните позиции в сравнение с конкретната художествена практика и със задачите на съвременното развитие. Толкова раздразнилата опонентите формула „отворена концепция" - пише тя - се утвърди през последното десетилетие в резултат именно на такъв подход към литературната теория. В раздела под заглавие „Единният метод на социалистическия реализъм" авторката прави кратък историко-литературен преглед на поставения проблем, отбелязва резолю цията на ЦК на РКП (б) от 1925 г. във връз ка с политиката на партията в областта на художествената литература, спира се на Програмата, приета на Първия конгрес на съвет ските писатели. Споровете, възникнали око ло приетата на Първия конгрес програма, според Шерлаимова произтичат от това, че ня кои теоретици свързват понятието „реализъм" в термина „социалистически реализъм" направо с конкретното литературно течение на XIX в. А това понятие - подчертава авторката - има тук общоестетически, философски смисъл, ориентира към изследване и тълкуване на реалните закономерности на действителността. Разбира се посочва се в статията - това съвсем не намалява значението, което имат за новото, социалистическото изкуство традициите на великия реализъм на XIX в. - от Сендал и Балзак до Толстой, Достоевски и Чехов. В отговор на ревизионистическите и неоавангардистки оценки за социалистическия реа лизъм като изкуство на безжизнени форми, като изкуство, което само илюстрира общест вено-политически тезиси, се появява необходимостта да се изтъкне новаторската същ ност на този метод, способността му за безкрайно развитие и обогатяване. Опирайки се на наследството на марксистката критика и на натрупания опит в развитието на социали стическите литератури, отхвърляйки опростенчеството и авангардистките имитации, поднасяни като социалистическо изкуство, в Съ ветския съюз в началото на 70-те години, преди всичко в трудовете на Б. Сучков и Д. Марков, бе създадена формулата „отво рена концепция", призната вече и в редица социалистически страни.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ.

Free access
Статия пдф
3736
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Брой 5 е посветен изцяло на 40-годишни ната от победата във Великата Отечествена война. В уводната статия на редакцията, оза главена „Летопис на народния подвиг", се казва: този брой на списанието се посвещава на знаменателно събитие в историята на Съ ветската страна - 40-годишнината от деня на победата над фашизма. На пръв план се изтъква значителната роля, която е изиграла отечествената литература в тази най-кръвопролитна от всички войни, водени някога на планетата. В годините на най-тежки изпитания - се казва в статията - съветската литература доказа неопровержимо своето кръв но родство с народа, доказа, че е изразителка на неговите мисли и надежди, глас е на неговата душа и съвест. Повече от хиляда съвет ски писатели участвуват във Великата Оте чествена война и над четиристотин от тях загиват по нейните фронтове. След победата се формира литературно направление, което е едно от водещите в съ ветското изкуство: наричат го обикновено „военно", но по своята същност то е антивоенно- то е тревожен призив, вик на паметта. В произведенията на писателите фронтоваци са поставени най-острите социални, нравстве ни и философски въпроси на съвременността. Споменът за преживяното е свещен, защото в съветската литература военната тема притежава особен морален статус: всеки, който се насочва към нея, трябва да притежава пределна честност, максимална точност, правда и дълбочина в тълкуването на характерите и събитията. Литературата, посветена на човека на война - се казва в уводната статия на редакцията - и включваща всички видове и жанрове, обединяваща автори от всички възрасти и на ционалности, която вече половин век се развива и задълбочава, е уникално явление не само в съветската, но и в световната художе ствена култура. За списание „Вопросы литературы" се е превърнало в традиция да посвещава на юби лея от победата специални броеве - през 1965 г. е издаден брой, посветен на 20-годиш нината, през 1975 - по случай 30-годишнината и настоящия брой през 1985 по случай 40-годишнината от този светъл празник. В Постановлението на ЦК на КПСС във връзка с годишнината се казва: „Високо признание на народа заслужиха през годините на войната дейците на съветската култура - писатели, поети, композитори, артисти, худож ници, кинодейци, журналисти. Със своите произведения те възпитаваха пламенен патриотизъм и мъжество у съветските хора. " Тези думи са били ръководни за редакцията при съставянето на настоящия брой. Той се открива с изказването на генерал-полков ник И. П. Репин, член на Военния съвет - началник на Политическото управление на Московския военен окръг. В своето изказване, озаглавено „В строя на победителите - ли тературата" силата на въздействието, влия нието на военната литература се оценява от гледна точка на един военачалник, ветеран от Великата Отечествена война. Генерал Репин отбелязва три произведения, изиграли огромна роля в духовното обогатя ване на бойците, в мобилизацията им за разгрома на врага - „Война и мир" от Л. Н. Толстой, „Науката за ненавистта" от М. Шолохов и „Как се каляваше стоманата" от Н. Островски. А такива въздействуващи книги - пише генерал Репин - имаше десетки, стоти ци, хиляди и чрез тях бойците и команди рите получаваха неповторими уроци на пла менна любов към родината, беззаветна пре даност към социализма, героизъм в боевете с неговите врагове. Авторът се спира и на ог ромната роля на военната публицистикатук споменава имената на А. Н. Толстой, Б. Горбатов, М. Шолохов, И. Еренбург, чиисила на то статии са притежавали ударната бойни патрони и снаряди. Прозаиците и пое тите създават великолепни художествени образи, послужили на бойците като нравствени ориентири, по които те сверяват своите постъп ки и действия в боя. Днес - пише И. Репин,- както и в суровите години на войната във възпитанието на бойците, в тяхното нравстве но и духовно обогатяване винаги чувствуваме помощта и поддръжката на дейците на съвет ската литература. Със своето творчество те способствуват за претворяването в живота на важното изискване на КПСС: да се утвържда ват в съзнанието на трудешите се, преди всич ко на младото поколение, идеите на съветския патриотизъм и социалистическия интернацис нализъм.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, Куба и Чили

Free access
Статия пдф
3748
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Броят се открива с рубриката „Идеология. Естетика. Култура", в която е поместена ста тията на В. Молчанов „Политическата атака". Повод за написването на статията му дава, както сам авторът пояснява, книгата на изве стния американски литературовед - енциклопедист Рене Уелек „Атаката срещу литерату рата и други очерци". Уелек изброява някол ко атакуващи страни, но според него найпламенната и най-бурна атака е „политически мотивираната". На въпроса от страна на коя класа или социална група се води такава атака, Уелек пояснява: „Съществува гледище, според което литературата (а явно и цялото изкуство) е консервативна или поне може да бъде третирана като сила, която служи на интересите на управляващата класа.“ Съотношението - изкуство -политика" - пише Молчанов - е твърде добре изследвано в марксистката естетика. Широко известни са трудовете на Ю. Барабаш, А. Зися, Г. Куницин, М. Лифшиц, Ю. Лукин, О. Макаров и др., в които скрупульозно точно е анализиран процесът на взаимовлияние между изкуството и политиката. Обаче - продължава авторът - това влияние не е веднъж завинаги установено. То се променя в зависимост от мястото и вре мето. Извънредно важно е да се има предвид политическата ситуация, степента на политиче ската активност в даден исторически момент. В. Молчанов смята,че е неудобно да застане в позата на наставник и да поучава западните интелигенти какво да правят и какво - не. Много по-целесьобразно според него е да направи критически анализна социално-култур ната среда на буржоазното изкуство, на усло вията (курс. В.М.), при които художественото творчество на Запад става обект на политиче ско манипулиране, а художникът се превръща в политически пропагандатор. В първия раздел на статията си, озаглавен „Новият Зоил", авторът се спира на книгата „Изкуството - враг на народа" от английския философ и публицист Роджър Тейлър, който по своя темперамент много напомня древноe 1 R. Wellek. The Attack on Literaturand Other Essays, Chapel Hill (North Caroli na), 1982. гръцкия философ-софист Зоил, известен с това че безпощадно и твърде често нелепо е атаку вал и живи, и отдавна починали авторитети с цел да ги развенчае и подрони вековния им престиж. Посочената книга на Тейлър му спечелва странна слава - самото и заглавие подсказва, че това е една парадоксална книга, Въпреки че парадоксалността сама по себе си не е признак на ниско духовно качество. Тейлър - посочва Молчанов - не играе с читате ля на криеница. Той излага ясно и категорично своето авторско гледище: „Нека моето гледище се окаже предизвикателно, аз твърдя: изкуството и философията са врагове на народните маси. Ето защо моят замисъл не е в това да доведа изкуството и философията сред ма сите, а по-скоро да вдигна, да въоръжа масите срещу тях.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР, Холандия, Англия и Италия

Free access
Статия пдф
3780
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място е поместена информация от редакцията за състоялата се през ноем ври 1984 г. в Тюмен конференция, организи рана от Съюза на писателите на СССР, Тюменския и Томския обком на КПСС, на тема „Новото в живота - ново в литературата. Въпроси на патриотическото, интернационалното и трудовото възпитание в колективите на Западносибирския нефтогазов комплекс и ролята на художествената литература във формирането на съветския характер". На конференцията са присъствували около сто литератори от всички съюзни, автономни републики, от Москва, Ленинград, от много краища и области. Присъствували са също делегати от писателските съюзи на братските социалистически страни: България, Унга рия, ГДР, Полша, Румъния, Чехословакия, Куба и Монголия. Конференцията е била открита с встъпително слово от В. Озеров. Доклади са изнесли В. Поволяев - Писателят на предните линии на социалистическото строителство" и Ю. Андреев - „Развитието на живота и задачите на литературата". В доклада на В. Поволяев са анализирани проблеми на тру довия колектив в светлината на личното и общественото, личността е разгледана като микромодел на колектива. В доклада на Ю. Андреев проблемите на съвременната лите ратура, посветена на делата и хората в Сибир, са обхванати в широк контекст - и историко-литературен, и житейски. Темата за Сибир е обширна, аспектите и са многообразни, в литературата за Сибир са концентрирани най-характерните черти и проблеми на общосъюзната литература. След резюмето на докладите също в резюмиран вид са предадени и изказванията, направени от делегатите на конференцията - както на тези от съветската страна, така и на Делегатите - гости от социалистическите страни. Брой 7 предлага на читателите и статията на известния съветски литературовед и кри тик И. Бернщайн „Новият живот на вековните образи", посветена на рецепцията и творческото преосмисляне на класическите произведения в литературите на социалистическите страни. На пръв план авторът се 150 спира на идеята за „динамическата подвиж ност" на класическото наследство и неговата „непрекъсната актуализация". За литерату рата на ХХ в. е твърде характерно преосмис лянето на вековни образи и сюжети. Може бисподеля авторът - именно грандиозните све товноисторически трусове на нашата пре ломна епоха подтикват художниците да проецират своите размисли за живота върху този екран, който им предоставя историята на културата. Западната литература - пише И. Бернщайн - познава различни ексцентрични модификации на вековни образи, които имат малко общо с дълбокия смисъл на първоосновата и са свързани понякога с повърх ностно експериментиране, характерно за мо дернистичните направления. Но често сре щаме и нещо друго - изтъква той, - когато вековните образи са третирани като сво еобразна форма за осмисляне на жива и ак туална проблематика. В западната компаративистика е много разпространена идеята за вечното възвръ щане" - извънисторическо функциониране на някои вечни подсъзнателни константи, определяеми само от импулси, идващи от архаични времена, а не от историческите обстоятелства и хода на естетическото разви тие. Такава постановка на въпроса обаче е чужда на марксическото литературознание, което изхожда от социално-историческата обусловеност на новото осмисляне на ве ликите образи от световната култура и тех ния живот в художественото съзнание и читателско-зрителското възприятие. Самото функ циониране на вековните образи в социали стическите литератури е принципно различ но от модернистичните превращения на вековните образи.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР,ФРГ и Мексико

Free access
Статия пдф
3800
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На уводно място бр. 8 предлага на читателите статията на Л. Федосеева „Посланик на социалистическата култура“, посветена на естетическото въздействие на съветската многонационална литература върху чуждестранния читател. Това въздействие е закономерна проява на вечната традиция на обмен на културни ценности между народите. Авторката смята, че е назряла необходимостта да се разкрият реалните форми и видове влияние на идеите и образите на съветската литература върху различните слоеве чуждестранни читатели, а своята статия тя посвещава специално на проблема, как се възприема в чуж бина положителният герой (тук и навсякъде курсивът е на Л. Ф.) на съветската литература. Като материал за анализ са и послужи ли многобройни отзиви за произведения на съветската литература, изпратени от студенти в задочното отделение на Института за руски език „А. С. Пушкин" за периода 1975- 1980 г., а също читателски отзиви от чужбина, получени в редакцията на списание „Советская литература на иностранных языках". В методологическо отношение Л. Федосеева се позовава на трудове на М. Храпченко, в които той последователно разработва различни страни на историко-функционалния метод за изучаване на литературното произ ведение. Както е известно - се казва в статията, - общественият и естетическият идеал се разкриват по различни начини. Той може да бъде разкрит в образа на положителния герой, може да бъде изразен от писателя и косвено: чрез авторската идея, дори посредством авторската лирическа интонация, която също може да звучи и чрез отрицанието", как не трябва". Обаче - подчертава Л Федосеева - пре ди всичко яркият характер на положителния герой е способен да формира и развие миро гледа на читателя. Съветската литература е особено привлекателна за читателите в капиталистическите страни, защото те откриват в нея това, което не е в състояние да им даде буржоазната литература: образа на ге- рой, господар на своята съдба, социалноактивна личност, оптимистична, уверено гле даща в бъдещето. Когато става дума за тази художестве но-философска концепция за човека - пише авторката, - не можем да не споменем името на М. Горки, който поставя нейните основи. Огромно и многоаспектно е влиянието на М. Горки в чужбина - то излиза извън пре делите на чисто художествената литература и включва въздействието на цялата му житейска философия. Както изтъква Ал. Фадеев: „У М. Горки за пръв път положителният герой е носител на социалистическите идеа ли в тяхното научно марксистко-ленинско разбиране, герой, призван да осъществи социализма в живота на обществото." Л. Федосеева привежда отзиви на чита тели студенти от Финландия, Франция, САЩ и др. във връзка с въпроса, с какво ги прив личат героите на М. Горки. В цитираните размисли по повод Горкиеви образи се разкрива позитивното, адекватното възприе мане на съветската литература. Този тип възприятия съдържат хуманистични, здрави духовни и социални начала, те се пораждат от естествения стремеж на читателя към героя носител на високи идеали. В статията са приведени отзиви и мнения на чуждестранни читатели относно възприемането образа на В. И. Ленин в съвет ската литература - цитирани са отзиви за творби на М. Горки, М. Шагинян, Е. Евтушенко, посветени на В. И. Ленин. След като се спира на редица положи телни отзиви на чуждестранни читатели от 70-те години, възпитани в буржоазна среда, Л. Федосеева изтъква, че в условията на изострена идеологическа борба подобно въз приемане на положителния герой на съветскаB та литература отразява известни промени духовното изграждане на читателя. Тези промени, разбира се, още не са довели до прелом в мирогледа, но до известна степен го прибли жават. Под влияние на образите и идеите на съветската литература у чуждестранния читател се поражда духовен имунитет против буржоазната култура, укрепва солидарност та на трудовите хора.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ и Испания

Free access
Статия пдф
3816
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Броят се открива с рубриката „Пред XXVII конгрес на КПСС", в която се поместена статията на Анатолий Карпов „Народна от самите си извори". В нея авторът проследява най-напред употребата на термина „народ ност" - за пръв път той се появява в тру дове на италиански, френски и немски есте ти от XVIII в. (Дж. Вико, Ж.-Ж. Русо, И. Хердер), като още при възникването си се свързва с качествени характеристики на художественото творчество. В това понятие се влагал различен смисъл, но неизменна остава представата за народността като мярка за ценност в изкуството. В своя завършен вид това понятие е формулирано в руската ре волюционнодемократическа критика. Добролюбов твърди: да се говори за степента на участие на народността в развитието на руската литература" - това означава да се говори за верността на литературата към правдата на живота, за активното утвърждаване в нея на хуманистичните идеали, за нейната демократичност и способност да заеме място сред жизненонеобходимото за широките на родни маси. Ожесточените спорове за съ Държанието на принципа на народността на литературата - изтъква А. Карпов - са били винаги отражение на класовата борба. Появата на това понятие се дължи на вниманието към историческата съдба на народа, към ролята, която той играе в живота на страната, на обществото. Ето защо схващането за народността е пряко обусловено от представата за народа: неговия състав, облик, характерни черти. Тази представа се променя съобразно с нарастването на активността на народните маси и тяхната роля както в историята, така и в процеса на социално-икономическото развитие. Заслуга на прогресивната мисъл на XIX в. е все повече утвърждаващото се схващане за народа като трудеща се, експлоатирана маса, това мнозинство, което е движещата сила на социалното и икономическото развитие. Белински формулира това схващане по следния начин: Под народ винаги се разбира масата от народонаселението, най-нисшият и основен слой на държавата." И докато първата част от формулировката (масата от народонаселението") изобщо не предизвиква възражения, то, 162 да се съгласят, че именно народът е основният слой в държавата", са могли само тези, които са споделяли убежденията на стоящия на революционно демократически позиции критик - пише А. Карпов. Представата за народа - и така е било винаги - се е оказвала една от най-важните в системата на политическите възгледи. Известно е, че в Русия от миналия век масата от народонаселението е съставлявало селячеството: именно към него са обръщали поглед, когато са размишлявали и говорели за ролята на народа в развитието на страната и обществото. И в литературата селячеството ебило в центъра на вниманието. Писателят се е стремил да разбере и изрази светоусещането на селянина, когато се е опит вал да застане на позициите на народа, да му даде възможност да каже своята дума за живота, за света. Белински вижда първоосновата на народността във верността на художника към жизнената правда, във верността на изображението на картините от руския живот". За да бъде верен на правдата на живота, за художника е нужно да притежава не само талант, но и мъжество. И което е не по-малко важно, да умее да се добере до правдата, която никога не лежи на повърхността, и за да я постигне, трябва да притежава прогресивен мироглед, да разбира законите, по които е устроен светът. Затова жизнената правда се открива само в прогресивното изкуство. Верността към жизнената правда е присъща на реализма: в реалистичното изкуство принципът на народността намира своето найпълно въплъщение. Необходимостта за художника да се насочи към живота на социалните низини се диктува в реалистичната естетика не само от стремежа да възпроизведе съществени страни на човешкото битие, но и от желанието да изрази, да утвърди позицията на мнозинството. Това е характерно за Белински, а също за Чернишевски и Добролюбов, които продължават на нов етап на общественото и литературното развитие разработката на концепцията за народността в литературата.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР Австрия, Испания и Куба

Free access
Статия пдф
3830
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Книжка 1 се открива с рубриката „Пред XXVII конгрес на КПСС", в която е поместе на обширна информация за състоялата се през май 1985 г. международна среща на „кръглата маса", организирана по традиция от редакцията на „Вопросы литературы", на тема „Литературите на социалистическите страни: резултати, тенденции на развитие, задачи за изследване". В срещата са участву вали освен съветски критици и литературове ди и гости - делегати от България, Виетнам, ГДР, Куба, Монголия, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия. В уводните думи към информацията се изтъква голямото значение, което се отдава на литературно-художествената критика в проекта за нова редакция на Програмата на КПСС, която предстои да бъде приета от XXVII конгрес. В нея литературно-художе ствената критика е поставена наравно с обществените институти, от които до голяма степен зависи духовното равнище на народа. Ето защо имаме пълно основание да твър дим - се казва в уводната част на инфор мацията, че мяра за нейната професионална зрелост (курс. в оригинала) е дълбочината, с която възприема преживявания момент. Поставената за обсъждане тема дава възможност, без да се изпускат от внимание националните особености на текущия литературен процес, да се види общото, което обеди нява творческите усилия, което обединява отделните писатели и отделните литератури. В проекта за нова редакция на Програмата на КПСС се подчертава, че не са еднакви равнищата на икономическото и политическото развитие, историческите и културните традиции в социалистическите страни, условията, в които се намират те. Но, каквито и да са особеностите на всяка отделна социаЛистическа страна..., всички те имат еднак ви класови интереси. Това, което обединява, сплотява социалистическите страни, е глав ното и то е неизмеримо повече от това, което може да ги разделя". Мащабно поставената тема позволява да се погледне на литературата в светлината на социалнополитическото, духовното със тояние на съвременния неспокоен свят. На първо място е публикуван изнесеният от Д. Марков доклад пред участниците в „кръглата маса“ на тема „Социалистическият реализъм: теория и практика", а след това са отразени и направените изказвания. В доклада си Д. Марков прави преглед на изминатия 40-годишен период в развитието на социалистическите литератури. Посочва се изключително важният резултат от Вто рата световна война - извършените народнодемократически, социалистически революции, дълбоките обществени преобразования в много страни. В следвоенния период социализмът излиза извън пределите на една страна и се създава световната социалистическа система. Отбелязва се, че в някои страни още преди Втората световна война съществува револю ционно-социалистическа литература. През 20- 30-те години в Чехословакия, България, Полша и други страни съществуват крупни течения на революционни литератури - тех ните традиции се обогатяват значително под влияние на революционните изменения, настъпили след Втората световна война. Днес съветската и другите социалистически литератури образуват важно направление в световния литературен процес.
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ЧССР, ГДР и ФРГ

Free access
Статия пдф
3906
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Брой 5 се открива с рубриката „XXVII конгрес на КПСС и проблемите на литературата", в която е поместена статията на съветския писател С. Залигин „Време на големи грижи". В нея авторът споделя свои размисли, наблюдения, бележки, отправя пожелания във връзка със засегнатите на XXVII конгрес проблеми на литературата и литературната критика. Най-големите трудности днес в целия свят - отбелязва С. Залигин - се състоят в това, че не се проявява достатъчно реализъм в оценките на нещата в политиката, робува се на погрешни концепции за безкрайни превъоръжавания, на необосновани хипотези за безпределно използуване на природните ресурси. Ето защо това, което чухме на конгреса, ни изпълва с надежда по силата на своя та трезвост, на своя реализъм и на очертаните перспективи в онова единствено направление, в което те могат да бъдат полезни и необходими на човечеството. В началната част на статията си С. Залигин говори за огромното значение на научно-техническата революция, на научно-техническия прогрес. Ни кога - пише той - бъдещето не се е намирало в такава тясна връзка и зависимост с настоящето. Защото днес силата и могъществото на техниката ина науката и всички действия и мероприятия, кои то се извършват с тяхна помощ, определят много точно утрешния ден. Стига се до сближаване на настоящето с бъдещето, защото основите и прин ципите на бъдещата цивилизация се изграждат сега: по силата на това, че всяко наше действие днес е мощно, глобално. Ние използуваме атомната енергия, строим атомни централи, а това опре деля направлението на целия живот и морал за следващите 30-40 години напред. А у нас често не достига разбиране в тази насока - днес събитията са толкова грандиозни, мощни и глобални, че няма да сме в състояние да коригираме това, което се създава днес, ще ни бъде неимоверно по-трудно, ако днес не сме абсолютно точни и реалистични. С. Залигин е на мнение, че литературата не проя вява достатъчно усещане за това, колко отговорен е моментът на нашия днешен живот, както това се изтъкна на XXVII конгрес на КПСС, усет за съвре менния, преломен характер в развитието на нашето общество, на света в цялост". Литературата - пи ше С. Залигин - трябва да подсказва на човека: гледай напред, това, което правиш днес, ти го пра виш за векове. Но нашата литература възприема и разбира това със закъснение. Ние разработваме техниката, новата енергетика, транспорта, изобщо всички отрасли. Привидно техниката е изцяло в наши ръце. Но минава време -10-30 години - и ние се оказваме в плен на техниката. Ние сме подчинени на тези принципи, които някога сами, произволно, невинаги достатъчно премислено сме установили, и да се изтръгнем обратно от тях ние много трудно, практически невъзможно без сериозни щети. По-нататьк С. Залигин се спира на взаимоотношенията между човека и природата - той отбелязва преди всичко един чисто психологически момент в тези взаимоотношения. За половин век отношенията между човека и природата рязко са се променили. Някъде откъм средата на 30-те го дини непрекъснато се говореше за покоряване на природата. „Сега разбираме -пише С. Залигин, - че да покоряваш енещо просто: една сила дейст вува върху друга, едната побеждава, другата търпи поражение - който е по-силен, той побеждава, Но това еелементарен подход. Въпросът не се свеж да само до възможността да покоряваме, а да създадем съюз. Както в човешкото общество тряб ва да постигнем съюз между хората, по същия на чин трябва да търсим съюз между човешкото общество и природата. Нашето време пише С. Залигин - трябва да бъде време на разумни съюзи - съюз с науката, съюз с техниката, съюз помежду ни и съюз с природата. Ако не постигнем тези съю зи - няма да имаме бъдеще."
Submitted on

Из чуждестранния печат

Библиографски раздел
Из чуждестранния печат

Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ и Франция

Free access
Статия пдф
3920
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Студията на съветския литературовед В. Кова ленко „Герой, идейност, майсторство" е посве тена на белоруската проза от последните го дини. В нея авторът споделя свои мисли, впе чатления, наблюдения за състоянието и развойните тенденции на белоруската проза. В уводния първи раздел (студията има пет раздела) авторът се спира на атмосферата след XXVII конгрес на КПСС. Грандиозните планове за революционно пре образование на икономическата структура на стра ната и на обществените отношения, начертани от партията в документите и решенията на XXVII конгрес на КПСС и призвани да ускорят научнотехническия прогрес, да повишат социалната активност на трудещите се, да укрепят демокра тическите начала в живота на съветското общество, пораждат бодро чувство на оптимизъм, което обагря ярко всички помисли на майсторите на литературното дело. Патосът на обновлението обхваща все по-широко литературнотворческите сили на страната. За това свидетелствуват проведените републикански писателски конгреси. Силно и впечатляващо прозвуча гласът на писателите в поддръжка на новаторските начинания на партията, които изискват и от литературното творчество всепроникващ новаторски дух. Партията направлява дейността на художниците на словото към още по-плодотворно укрепване на връзките им с живота на народа. А да бъдеш с народа - пише В. Коваленко, - това означава да влезеш с цялата същност на душата, ума и таланта си в атмосфе рата на решителните промени, които засягат всич ки сфери на народното битие - промени икономически, технически, социално-психологически и нравствено-духовни. Да се сближиш с живота, чрез средствата на изкуството да разкриеш слож ните, противоречиви процеси, които стават в него, да направиш дълбоки художествени обобщения - това не е задача от кампаниен характер, а жизнена необходимост, условие за понататъшното успешно развитие на съветската литература. В каква степен съвременната белоруска литература, по-специално белоруската проза от последните години, се доближава до големите изисквания на времето с неговите неотложни, остро, а понякога и тревожно появяващи се проблеми? Разбира се, всестранен отговор на този въпрос не може да се даде без сериозен аналитичен труд и колективни усилия. Както е известно - изтъква В. Коваленко, - съвременността в изкуството не е понятие, кое то може да се изчерпи лаконично, с няколко думи. Често виждаме, че теми и проблеми, решавани върху материал от историческото минало, благодарение на дълбокото художествено осми сляне придобиват действена актуалност и зло бодневна идейна острота. Такова произведение според автора на студията е романът на И. Ша мякин „Петроград Брест", който обогатява жанровите възможности на белоруската проза. Писателят е определил творбата си като исто рически роман", но той съдържа толкова явна социална идея, която притежава остро политическо звучене и до голяма степен определя неговото своеобразие-той може да се смята за предвестник на жанра „политически роман" в белоруската проза.
Submitted on

Хроника

Библиографски раздел
Обсъдени научни трудове

Значимо слово за Венелин (Резултати от първата научна конференция в СССР, посветена на 150-годишнината от смъртта на Ю. И. Хуца-Венелин)

Free access
Subscribe to СССР