Литературни списания от СССР, Румъния, ГФР, Холандия

Разнообразното съдържание на първите шест книжки на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на съветските писатели и на Института за световна литература „Максим Горки" при АН СССР, носи белега на големите събития в обществено-политическия и културния живот на Съветския съюз - XXV конгрес на КПСС и VI конгрес на съветските писа тели. И това се отнася не само до статиите на В. Озеров, Л. Якименко и В. Баранов, пряко посветени на постиженията и задачите на литературата в светлината на партийните документи, но и до цялостната насока на задълбочено и взискателно изследване на литературния процес. Наред с интересните публикации по проблеми на литературната история и теория отчетливо се очертава стремежът да се изследва, от една страна, съвременният етап в развитието на социалистическия реализъм върху материал от литерату рите на социалистическите страни и с обединените усилия на учени от различни националности и, от друга страна - аналитично да се вникне в настоящето на съветската литература, да се очертаят тенденциите в развитието и, които подсказват нейния утрешен ден. Първата книжка на сп. „Вопросы литературы" за 1976 г. добре илюстрира тези Две взаимосвързани направления. Наред с продължението на дискусията за състоя нието на съвременната съветска проза под рубриката „Черти на литературата от последните години" на челно място е поместена стенограма от международната творческа среща на представители на социалистически литературоведски списания под наслова „По законите на братството (Взаимодействието на социалистическите литератури на съвременния етап)". Заедно със своите съветски колеги размисли за взаимообогатяването на социалистическите литератури споделят представители на списанията „Зин унд форм" (Берлин), „Критика" (Будапеща), „Литерарни месеч ник" (Прага), „Израз" (Сараево) „Лите ратурна мисъл" (София). 144 В статията си „Обогатяването на реализма и движението на теоретическата мисъл Д. Николаев разглежда творче ството на Салтиков-Шчедрин като процес на обогатяване на критическия реализъм с условно-иносказателна и гротескна образност (процес, водещ началото си още от Гогол), проследявайки същевременно теоретическото му осмисляне в критическата практика на Белински, Черни шевски, Добролюбов. Е. Каранфилов в статията си „Писател, критик, читател" разглежда ролята на критиката в общу ването на читателя с литературата. Особен интерес представлява статията на Ю. Давидов „Преодолян ли е човекът? (Проблемът за личността и културата в епохата на крушение на буржоазния хуманизъм)". Заглавието определено на сочва към Ницше, но интересите на ав тора са съсредоточени в значително потесен временен интервал - годините след Втората световна война, когато този проблем постепенно отново застава в цен търа на вниманието на буржоазната фи лософска мисъл - след бурните дебати през 10-те и 20-те години на века и времен ното отстъпление под натиска на обще ствено-политическата действителност в го дините на борбата срещу фашизма. Проследявайки възгледите на Р. Гвардини, изложени в най-известното му съчинение „Краят на новото време", Ю. Давидов констатира принципно различната насоченост - при еднакви изходни предпоставки - в сравнение с Ортега-и-Гасет: съзнанието, че романтичното отрицание на „масовия човек" трябва да отстъпи пред търсенето на позитивно разрешение. От хвърляйки от етическа гледна точка рене сансовия порив към самоосъществяване, Гвардини търси разрешението на конфликта между елита и масата в самоограничението на властта, противопоставено на Ницшеанската воля към власт". Католиче ският философ търси пътищата на самоосъществяването в почти стоически тъл кувана самоконцентрация, т. е. в отноше нието на личността към бога, а не към света.