Социалната проблематика на Илия Волен

„Една лунна вечер, уморен и измъчен от жетвата през деня, си дадох оброк да описвам живота такъв, какъвто е, та дано се измени и стане по-хубав." Така сам писателят Илия Волен ни обяснява смисъла и задачите на своето творчество. И в това обяснение се крие ключът към неговите книги, към неговата гражданска позиция, към целия му живот дори. „Животът такъв, какъвто е“ — този оброк, сключен като тайно отмъщение на съдбата, е малко общ и неясен като теория, но е изпълнен с голяма, бих казал, реализирана амбиция. Като всеки реалист Илия Волен не просто описва случки от живота, а се стреми да обясни, да изтълкува, да оцени житейските факти, да разреши по своему проблема за същността на човешката личност в нейното отношение с обществото, да създаде собствен идейно-художествен свят, който да утвърждава или отхвърля реалния. Илия Волен тръгва от традицията на българския разказ, черпеш теми главно от селския бит, но новата съвременна нему обстановка, идейните и художествените му позиции, силата на таланта му го правят един от добрите майстори на нашата белетристика, един от продължителите на линията Вазов - Елин Пелин - Йовков. C Казвам това само като отправен пункт при разглеждане цялостно творчеството на Илия Волен. Ще добавя още, че и с нравственото си съдържание това творчество се доближава до общото звучене на нашата проза. Тази нравственост е определяща и в социалните анализи, които далеч не се изчерпват констатацията, че бедният е добър, а богатият - лош. Впрочем писателят никога не се плъзга по подобна елементарна идея, която вулгаризира социалния фактор и на която са подвластни единствено посредствените автори. Но писателят не забравя, че душевният мир на човека в крайна сметка е проекция на социалното обкръжие. Мисля, че това добре се илюстрира от разказа „Грудка". Млада богата вдовица приема за любовник своя ратай, но след време, въпреки обещанията си, се омъжва за вдовец от съседното село. Сюжетът вече ни подсказва и мотивите, и социалния смисъл на постъпката на младата жена. Тя пренебрегва влечението на тялото, подтиска чувствата си, за да се омъжи за богатия вдовец. Любовта е духовна и физическа връзка, която трудно се контролира от здравия разум, докато бракът е социален акт. Хармонията между тях е невъзможна (или поне е трудно осъществима) в общество, чийто принцип е социалното неравенство. Грудка не може да отхвърли морала на съсловната си принадлежност. Тя е готова да отдаде чувствата си и тялото си на един бедняк (което е все още по-малък „грях"), но имота си - никога! Тя няма сили, а и не еспособна на това. Простодушният ратай Свиден е измамен, огра 9 бен, унизен, тъй като амбицията му да излезе от социалния си кръг и да влезе в друг чрез женитбата се е провалил. Може би, елементаризирайки идеята на писателя, бихме доловили и поуката от неговото внушение: щастието се гради върху хармонията... И тук пламва дълбокият конфликт, неразрешимото противоречие, чиято жертва са и Свиден, и Грудка.