Литературни списания от СССР, ГДР, ФРГ и Дания

На уводно място в бр. 12 от 1984 г. под заглавие „Съпоставяйки литературата с живота на народа“ е поместена обширна редак ционна информация за състоялата се през юни 1984 г. Всесъюзна творческа конференция на тема „Всенародният подвиг, извършен на целината, претворяването в живота на Продоволствената програма на СССР и на шата съвременна литература". На конферен цията са изнесени доклади от О. Сюлейманов - усвояването на целината като неувяхваща тема на съветската литература", и от Ю. Суровцев - Селските труженици и художественото слово (80-те години)". И в докладите, и в направените многобройни изказвания са засегнати важни проблеми на лите ратурата, посветена на живота на селото, взет в различни негови аспекти - социален, икономически, духовен, нравствен. Селската тема е разгледана - както изтъква в заключителните си думи Ю. Суровцев - в найтясна връзка с други актуални проблеми на многонационалната съветска литература и живота на съветското общество, както и във връзка с въпросите, които вълнуват днес цялото човечество - запазването на мира, предотвратяването на ядрената катастрофа. В статията си „Идейно-емоционалната изразителност на стила" известният съветски литературовед В. Новиков спира вниманието на читателя върху един недостатъчно осветляван в литературознанието, теорията на литературата и критиката въпрос - въпроса за стила. Идейно-емоционалната изразител ност на стила - изтъква Новиков - е вътрешно качество на произведението, показател за художественото майсторство на писателя. Обикновено експресивните качества на художественото слово се свързват в човешкото съзнание с особеностите на лирическия жанр, но след като бъде преодолян естетическият стереотип на възприятието, лесно можем да се убедим - както твърди авторът на статията, - че и в епическата проза словото е богато с различни изразни нюанси. В тази насока дори може да се говори за определена тенденция, обусловена от много фактори, като главният от тях е все по-засилващото се 154 внимание на литературата към вътрешния свят на героя и все по-голямата роля на субективното начало в художественото усвоя ване на сложните явления от действителност та. Епосът и лириката си взаимодействуват не само в лирическите жанрообразувания, но и в спическите. Това взаимодействие проли чава и в произведения на политическа тема - в политическите жанрове гласът на автора и неговият образ като борец за мир и спра ведливост ярко се усещат и определят градуса на повествованието. В. Новиков е избрал повестта на Чингис Айтматов „Джамиля" и въз основа на наблю денията си върху нея прави своите изводи и обобщения във връзка с поставената тема. Проследява развитието на сюжета, отбелязва изпитанията, през които преминават герои те - това е позволило на Ч. Айтматов не само да разкрие вътрешния им свят, да покаже силата и устойчивостта на техните характери, но и да представи сложността на всички факти от живота, които са оказали въздействие върху нравственото израстване на героите. Всичко в повестта е взаимно свър зано и взаимообусловено. По особен начин в тази творба - пише Новиков - си взаимодействуват епосът и лириката, строгият, суров реализъм и романтическите вълнения, а това придава на художественото слово и на стила на произведението особена идейно-емо ционална наситеност. Изпитанията, през кои то преминават героите, усилват рязко емо ционалното звучене на прозата, изпълват я с особен драматизъм. Изразителността на словото нараства от особената композиционна връзка на събитията и ситуациите, сюжетните линии, преплитането на чувствата и дълбоките взаимоотношения на героите, тех ните психологически състояния. Тук Новиков припомня мисълта на М. Горки, който образ но се е изразил така - словото е основното средство на писателя, а формата еодеждата на чувствата, на идеите. Емоционалните одежди, в които писателят Айтматов облича сюжетните ситуации, образуват своего рода система от огледала, в които се отразява безкрайният свят на човешките чувства. Зад картината, нарисувана от писателя и неговото слово, винаги се усеща пулсът на големия живот.