Описание

В Съветския съюз се съхраняват извънредно много стари славянски ръкописи, X—XVIII в. Те се намират главно в Москва (ГБЛ, ГИМ, ЦГАДА), Ленинград (ГПБ, БАН), Киев, Одеса, Вилно. Събрани в разни библиотеки, музеи и архиви, те са достъпни за научни изследвания. Някои от тях имат печатни описи; за други сбирки има вътрешни служебни описи, което също улеснява работата с тях. За трета част сбирки се работи по инвентарни книги. В тези сбирки покрай руските ръкописи има и чужди по произход стари славянски ръкописи - български, сръбски, румънски. Различни са причините за тяхното пренасяне в Русия - откупуване, подаряване, постъпле ния от научни командировки, военни походи и пр. Ръкописите са писани на пергамент или на хартия. Разбира се, преобладаващото число са хартиените ръкописи. Изготвянето на научни описи на старите славянски ръкописи има повече от 150-годишна практика. Тази задача и днес настойчиво стои пред науката, понеже за много сбирки няма такива описи. През последните две десетилетия особено внимание се обърна на пергаментните старославянски ръкописи, най-ранни свидетелства за писменост и кул турни изяви у българи, сърби, руси. Стана практика по-големите книгохранилища, пазещи такива славянски пергаментни ръкописи, да пристъпят към научната обработка на ръкописите и да издават научни описа ния за тях. Пръв труд от такъв характер бе 131 книгата на Е. Е. Гранстрем „Описание рус ских и славянских пергаменных рукописей. Рукописи русские, болгарские, молдовлахийские, сербские" (Ленинград, 1953). Опи сани са ръкописите, съхранявани в Държав ната публична библиотека „Салтиков-Шчед рин" - Ленинград. Подобен характер има и трудът на Н. Б. Тихомиров, който описа славянските пергаментни ръкописи в Държавната библиотека „Вл. И. Ленин" - Москва. Публикацията му има наслов „Каталог русских и славянских пергаменных рукопи сей XI-XII веков, хранящихся в Отделе рукописей Государственной библиотеки СССР им. В. И. Ленина. - Записки Отдела рукописей, вып. 25. Москва, 1962, с. 143-183; вып. 27, Москва, 1965, с. 93-148; вып. 30, Москва, 1968, с. 87-155; вып. 33, Москва, 1972, с. 213-220. Най-нов труд от този род е наскоро излязлата книга „Пергаменные рукописи библиотеки Академии наук СССР. Описание русских и славянских рукописей XI-XVI веков" (Ленинград, 1976. 234 с. +65 снимки). Книгата е дело на Н.Ю. Бубнов, О. П. Лихачова и В. Ф. Покровска. Академичната библиотека в Ленинград е наследница на стари книжовни фондове, както и на сбирки на видни руски учени-слависти, които са успели да съберат известно количество старославянски ръкописи (напр. И. И. Срезневски, А. И. Яцимирски, П. А. Сирку, А. С. Петрушевич, П. Н. Лихачов, Е. М. Калужняцки и др.). Всички тези сбирки съдържат немалко славянски пергаментни ръкописи или части, а понякога фрагменти от ръкописи. Значителна част от тях са описвани и по-рано в една или друга публикация, разкриваща богатството на дадена ръкописна сбирка, или в публикация, специално посве тена на даден ръкопис.

Така се нарича една глава от неголямата книжка на Радко Маринов Радославов, книжовник от нашето Възраждане и участник в революционното движение от 1876 г. Пълното заглавие на книгата е: „Следствия от кримейската война на 1854-56 г. За памят по възстанието в Търновското окръжие и описание на търновските тъмници от Р. Радославова. Търново. Печ. Л. Каравелова 1878 г.". Книгата е библиографска рядкост. Радко Маринов Радославов е роден в с. Златарица, тогава Еленска околия. в семейството си ce на обеднял, някога заможен селски род. Изпитвайки силно влечение към наука, преодолявайки с рядко упорство всички трудности и несгоди, успява да стане един рядко за времето образован българин. Учил в Елена, Шумен (при Сава Доброплодни), а по-късно, подпомогнат от родолюбивия търновски търговец и обществен деец, известният Пандели Кисимов, известно време учи в Прага заедно с Васил Д. Стоянов (един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила), но поради заболяване е принуден да прекъсне следването си и да завърне в България. В 1861 г.г. отново заминава да продължи образованието си в английския колеж на о-в Малта, изпратен там от протестантския мисионер в България д-р Лонг. Това му дава възможност да овладее няколко нови европейски езика, познава и някой стари езици - в областта на лингвистиката показва голяма дарба. Завърнал се в отечеството си, избира учителското поприще, на което служи предано до края на живота си. Радко М. Радославов е и ревностен читалищен деец. Сътрудничи в периодичния печат (в. „Македония", в. „Зорница“ и др. цариградски издания, сп. „Промишленост“ в Свищов и др.). Автор е и на следните трудове: „Тържествено възспоменание за освобождението на Търново от генерал Гурко“, „Църквата Св. София", „Слово за хилядогодишнината на Св. Кирил и Методий", „Руските стремления на Балканския полуостров". В подготовката на Априлското въстание взема активно участие като председател на революционния комитет в гр. Дряново, където по това време е учител. Предателство осуетява обявяване то на въстанието в Дряново. Заедно с други членове от комитета Радко Радославов е задържан и хвърлен в търновския затвор, откъдето излиза след амнистията по случай възшествието на престола на новия султан. По време на Освободителната война участвува доброволец в сраженията около Горна Оряховица. След Освобождението е първият кмет на Горна Оряховица и отново учител. Умира в 1894 г. в Търново. Син на Радко Радославов е писателят Иван Радославов. Тук предаваме откъси от книгата, чието заглавие стои в началото на тези бележки. Правопи сът и пунктуацията са осъвременени, лексикалните особености са запазени. ....Понеже и аз се считах в броя на обвинените и стоях в затвора, дето можах сичко подробно да науча, но в настоящата си книга ще изложа по-забележителните неща, които ще бъдат за спомен на нашето потомство.