търновските

Така се нарича една глава от неголямата книжка на Радко Маринов Радославов, книжовник от нашето Възраждане и участник в революционното движение от 1876 г. Пълното заглавие на книгата е: „Следствия от кримейската война на 1854-56 г. За памят по възстанието в Търновското окръжие и описание на търновските тъмници от Р. Радославова. Търново. Печ. Л. Каравелова 1878 г.". Книгата е библиографска рядкост. Радко Маринов Радославов е роден в с. Златарица, тогава Еленска околия. в семейството си ce на обеднял, някога заможен селски род. Изпитвайки силно влечение към наука, преодолявайки с рядко упорство всички трудности и несгоди, успява да стане един рядко за времето образован българин. Учил в Елена, Шумен (при Сава Доброплодни), а по-късно, подпомогнат от родолюбивия търновски търговец и обществен деец, известният Пандели Кисимов, известно време учи в Прага заедно с Васил Д. Стоянов (един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила), но поради заболяване е принуден да прекъсне следването си и да завърне в България. В 1861 г.г. отново заминава да продължи образованието си в английския колеж на о-в Малта, изпратен там от протестантския мисионер в България д-р Лонг. Това му дава възможност да овладее няколко нови европейски езика, познава и някой стари езици - в областта на лингвистиката показва голяма дарба. Завърнал се в отечеството си, избира учителското поприще, на което служи предано до края на живота си. Радко М. Радославов е и ревностен читалищен деец. Сътрудничи в периодичния печат (в. „Македония", в. „Зорница“ и др. цариградски издания, сп. „Промишленост“ в Свищов и др.). Автор е и на следните трудове: „Тържествено възспоменание за освобождението на Търново от генерал Гурко“, „Църквата Св. София", „Слово за хилядогодишнината на Св. Кирил и Методий", „Руските стремления на Балканския полуостров". В подготовката на Априлското въстание взема активно участие като председател на революционния комитет в гр. Дряново, където по това време е учител. Предателство осуетява обявяване то на въстанието в Дряново. Заедно с други членове от комитета Радко Радославов е задържан и хвърлен в търновския затвор, откъдето излиза след амнистията по случай възшествието на престола на новия султан. По време на Освободителната война участвува доброволец в сраженията около Горна Оряховица. След Освобождението е първият кмет на Горна Оряховица и отново учител. Умира в 1894 г. в Търново. Син на Радко Радославов е писателят Иван Радославов. Тук предаваме откъси от книгата, чието заглавие стои в началото на тези бележки. Правопи сът и пунктуацията са осъвременени, лексикалните особености са запазени. ....Понеже и аз се считах в броя на обвинените и стоях в затвора, дето можах сичко подробно да науча, но в настоящата си книга ще изложа по-забележителните неща, които ще бъдат за спомен на нашето потомство.