рукописи

Историческата съдба на старобългарската ръкописна книга се изяснява с всяко ново проучване на книгохранилищата и ръкописните сбирки в много страни. Български паметници от средновековната епоха се съхра няват в славянските страни, Румъния, Гър- ция, Франция, Италия, в манастирите на Атонския полуостров и Синай. Най-голяма част от старобългарското ръкописно наслед ство съдържат архивните фондове и библиотеките на Съветския съюз. Ново дело на съветската археография еопи сът на славяно-руските ръкописи от XVXVI в., намиращи се в библиотеката на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов". В него са обхванати постъпленията през периода 1964-1978 г. Изданието на Н. Кобяк и И. Поздеева в същност продължава описа на Е. Конюхова на редките книги и на ръкописите от XIII—XVIII в., издирени и съхра нявани в същата библиотека до 1963 г. Някол ко години по-късно учените от Московския университет активно се включват в общосъюзните археографски експедиции. От 1971 г. под ръководството на катедрата по изворознание към Историческия факултет група от филолози, изкуствоведи, историци и библиотечни работници провежда 28 архео- графски проучвания в 19 района на страната и открива повече от 2000 паметника, от които 102 ръкописа от XV-XVII в. Най-старата библиотека в Москва съхранява и ръкописи от частни колекции като тази на известния Московски лекар и събирач на ценни книги В. Величко. Изданието е предназначено за специалистите в областта на староруската история и литература, за палеографи, археографи и историци на изкуството. Книгата представлява особен научен интерес за славистите и изследвачите на староруската култура. С професионална вещина са описани 54 ръкописа от XV-XVI в., получени в библиотеката през последните години. Характерът на археографската експедиционна дейност е наложил оформянето на три основни колекции: Ветковско-Стародубската, Верешчагинската и Молдавско-Украинската. Описът на съветските учени съдържа пред говор, опис на ръкописите, 4 приложения и указатели. Въвеждащата част отразява ме тода на работа при описанието на паметни- ците, характеризира в общи линии сбирките и изтъква най-ценните ръкописи, разяснява структурните особености на книгата. За описа на ръкописите - подчертават авто- рите - ние избрахме методиката, която осигурява, доколкото е възможно в рамките на един опис, максимално пълно разкриване на съдържанието на книгите и особеностите на външното оформление на всеки ръкопис, "1 Съставителите са се придържали към прин ципните положения, изложени в „Инструкция за описване на славяно-руските ръкописи от XI-XIV в. за Сводния каталог на ръкописите, съхранявани в СССР" (М., 1974). За разлика от авторите на инструкцията Н. Ко- бяк и И. Поздеева включват в своя опис значително по-малко ръкописи, неизвестни в научната литература. В Сводния каталог, издаден от АН СССР, ще бъдат описани стотици паметници, значителен брой от които са били обект на всестранни проучвания. От друга страна, докато Сводният каталог е предназначен за специализирани изследователски среди, разглежданият опис се предлага на по-широк кръг читатели. В тази връзка описът на археографите от Московския университет не само въвежда в научен оборот нови паметници, но и дава възможно най-пълна представа за тяхното съдържание. Това налага представянето на Ръкописите по листове, като се отбелязва съдържанието на всички влизащи в книгата сборници, включително и сборниците с постоянен състав. По отношение на пролозите съставителите са възприели отбелязването на паметта на светците по дните на месеца. Сравнително подробно се описват ръкописите с литургическо съдържание. Посочват се всички руски и славянски празници, влизащи в състава на месецословите. В предлагания опис Н. Кобяк и И. Поздеева не си поставят задачата да сравняват текстовете и да опре делят редакциите на творбите, съставящи сборниците. Авторите посочват редакциите на типа книги и само в случай, когато те са известни вече в научната литература (в публи кациите на Л. П. Жуковска, О. П. Лихачова, Н. Ю. Бубнов, Д. С. Ищенко, В. Р. Федер, Г. С. Баранкова, А. А. Момина и др.).