Литературни списания от СССР и Белгия

Не е възможно да се обхване цялото съ държание на кн. 11/1979 г. на сп. „Во просы литературы", орган на Института за световна литература „Максим Горки" и Съюза на съ ветските писатели, защото стремежът да се представи литературоведската мисъл в целия и изследователски диапазон характеризира облика на списанието. Затова ще се спрем само на някои статии, които според нас представляват особен интерес. Разбира се, това не намалява достойнствата на другите работи, които по необходимост остават извън този обзор - статиите „Идеологическата борба и изкуството" на В. Дмитриев, „Старинен, но съвременен жанр" на А. Нинов, „Чове кът и природата в лириката на Есенин" на И. Евентов, „Предан безкористно, до свя тост... (Естетическите възгледи на М. Налбандян)" на Е. Джрбашян, както и на крайно интересната публикация „Към творческата биография на Н. Заболоцки" от Никита Заболоцки и др. Първата статия, на която ще се спрем по-обстойно, е „За цял живот“ (Бележки за романа на К. Симонов „Тъй нареченият личен живот") от Л. Лазарев. Интересът ни към нея епредизвикан от няколко обстоятелства: първо, творчеството на Константин Симонов е широко популярно и у нас (както впрочем и в много други страни); второ, Л. Лазарев еедин от най-добрите познавачи на съветската литература за Великата отечествена война - един от върховете в която е именно творчеството на Симонов... И, трето, но може би най-важно - наблюденията на критика върху сходството и разликите между, Тъй на реченият личен живот“ и трилогията „Живи и мъртви представляват съществен интерес при изучаването на съвременния роман и будят асоциации с типологически сходни яв ления в нашата литература.