По страниците на литературни списания от СССР, Англия

В разнообразното съдържание на сп. „Вопросы литературы", орган на Съюза на писателите на СССР и Института за световна литература „Максим Горки" при АН СССР, особено силно впечатление прави стреме жът да се намери най-подходящото съотношение между публикациите по проблеми на съвременната - съветска и чужда - литература, по литературна история и теория на литературата. В кн. 7 привлича вниманието обсъждането на пиесата на В. Черных День приезда - день отъезда", видяна като израз на определени социално-психологически тенденции, породени от НТР. (Това се подчертава и от наслова, под който протича обсъждането - След Чешков".) За стремежа да се види творбата от различни гледни точки показателен е фактът, че наред с литературните критици и автора участие в обсъждането взима и Г. Тараторкин - изпълнител на главната роля в спектакъла на театър „Моссовет" Пак към съвременната, но този път амери- канска литература е насочена статията на А. Мулярчик „Смяна на литературните епохи“. Тя разглежда някои насоки, които свързват в литературата на САЩ „гнева" на 30-те години с бунта“ (разбиран естествено в по- особен смисъл) на 60-те години. Аналогията между тези две твърде различни десетилетия крие, разбира се, и твърде сериозни отлики - нещо, което особено ярко личи в творческия път на Хемингуей, изразител на прогресив ните демократични тенденции на 20-те и 30-те години, но постепенно стигнал до радикален разрив с предишните си разбирания, което особено нагледно личи в недовършения му роман „Острови на течението". Изобщо за автора на статията творчеството на „Папа Хем" е до голяма степен изходна точка и база за сравнение със следващите генерации, въп реки че литературната панорама на 30-те Години в САЩ е твърде по-широка. Но онова, което обединява творбите на Т. Уайлдър и Н. Уест, на Дж. Стайнбек и С. Луис - да споменем само някои по-ярки творци - е тенденцията към пряко насочване в сърце вината на социалните проблеми, към социа лен критицизъм. Твърде скоро обаче кризата на буржоазно-демократичните възгледи, съз нанието за тяхната ограниченост и пасивност пред лицето на историята дава отражение и в творчеството на споменатите писатели. Именно тук търси А. Мулярчик началото, определило в много отношения една сравнително далечна епоха, каквато са 60-те години на американската проза. Анализирайки „Цялото кралско войнство" на Робърт Пен Уорън и „Арфата на тревите" на Труман Къпоути, „Зрително поле“ на Райт Морис, „Лолита" на В. Набоков, някои разкази на Селинджър, „Зимата на нашето недоволство" на Дж. Стайнбек и др., авторът стига до извода, че „бунтът на 60-те години е ръководен от идеята за моралното съвършенство на човека - нещо, което подсказва и забележимото спадане на социалния тонус на американската белетристика. Безспорен интерес представлява и статията на А. Битов „Трима „пророка". Този интерес започва още от замисъла: статията на известния белетрист представлява коментар на литературно-историческо изслед ване, написано от фиктивен, измислен автор. Но това не е просто мистификация или пародия; стремежът на А. Битов е да изследва някои стереотипи на литературоведското мислене, датирани - чрез беглите биографични данни за мнимия автор - в съвсем определено време. И затова статията на А. Битов - плод колкото на фантазията на белетриста, толкова и на някои обективно съществуващи тенденции в литературната история - е не само увлекателно иронична, но привлича вниманието и върху един тип учен, който не е продукт само на чистата фикция. Централно място в кн. 7 има статията на Б. Бялик „Особеното огледало на изку ството. (Препрочитайки статиите на В. И. Ленин за Л. Н. Толстой)". Както показва и за главието, авторът се стреми да разкрие Лениновото разбиране на спецификата на изкуството, реализирано на практика в забеле жителните му статии за Толстой. С тази цел Б. Бялик (известен познавач на творчеството на М. Горки, автор на няколко книги за него) прави сравнителен анализ на схващанията на Горки и на Ленин относно творчеството на Толстой. Отхвърляйки опростителските тъл кувания, авторът разкрива - може би поправилно еда се каже реконструира - проникновеното Лениново разбиране на специ фиката на изкуството, намерила великолепно изражение и в статиите му за Л. Н. Толстой. 151 Значителен интерес представляват и поместените в кн. 7 на сп. „Вопросы литературы" неизвестни материали из архива на В. Брюсов. Кн. 8 се открива със статията на В. Кожевников „Време на велики дела", която разглежда темата за труда в съвременната съ ветска литература. Литовският критик и литературовед В. Кубилюс в статията си „Формирането на националната литература - подражателност или художествена трансформация?" се спира, анализирайки опита на Литовската литература, на въпросите за отношенията между фолклора и литерату рата, за външните влияния и тяхната трансформация в периода на формиране на една национална литература.