Резюме
Известното миланско двумесечно списание за литературна критика и информация „Уомини е Либри“ продължава своите интересни анкети при участието на видни италиански и чуждестранни специалисти, които третират в широк научен план различни проблеми из областта на хуманистичното знание. В найновия бр. 73 на „Уомини е Либри“ продължава анкетата на тема: „Семиология и литературна критика“, водена от Джовани Палмиери по въпросник от шест точки, първият от които гласи: „В какво се състои специ фичният принос на семиологията в литературната критика? Отнася ли се просто до едно по-голямо внимание към езика на дадено произведение или до нещо повече, Вторият въпрос е: „Често се говори за „обективност" (oggettività), каквато различните структурални методологии биха могли да гарантират в литературния анализ. Например руските формалисти си бяха поставили заДачата да създадат една „наука на литера- турата". Какво мислите в случая по това?" Третият въпрос е: „Днес в много сектори на литературната семиология има стремеж към една преоценка на автора, смятан прочее като проводник на едно литературно послание. Какви са според вас качествата и границите на една критическа перспектива, която има за привилегия систематично-комуникативния аспект на литературата?" Четвър тият въпрос е: „Смятате ли плодотворен опита за търсене на пресечна точка между семиологията и психоанализата, т. е. между науката за комуникация и науката за некомуникация, или ако щете, за инвертирана комуникация", да се изразим с езика на Лакан? Петият въпрос е: „Семиология и пси хоанализа могат ли да намерят пресечна точка само в една философско-епистемологична перспектива или даже в литературната специфика, например шо се отнася до проблемите на поетическия текст?" Шестият въ прос е: „В литературната критика семиологията развива ли се в опозиция или в съ трудничество с филологията? Какво мислите за опитите (школа Павезе) за преосмисляне на филологията в семиотичен план и обратно?"
По страниците на литературни списания от СССР и Италия
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:149-150Брой страници2ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Литературна мисъл
- Инверсия:
-
Е-поща
-
ИнституцияИнститут за Литература БАН
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеИзвестното миланско двумесечно списание за литературна критика и информация „Уомини е Либри“ продължава своите интересни анкети при участието на видни италиански и чуждестранни специалисти, които третират в широк научен план различни проблеми из областта на хуманистичното знание. В найновия бр. 73 на „Уомини е Либри“ продължава анкетата на тема: „Семиология и литературна критика“, водена от Джовани Палмиери по въпросник от шест точки, първият от които гласи: „В какво се състои специ фичният принос на семиологията в литературната критика? Отнася ли се просто до едно по-голямо внимание към езика на дадено произведение или до нещо повече, Вторият въпрос е: „Често се говори за „обективност" (oggettività), каквато различните структурални методологии биха могли да гарантират в литературния анализ. Например руските формалисти си бяха поставили заДачата да създадат една „наука на литера- турата". Какво мислите в случая по това?" Третият въпрос е: „Днес в много сектори на литературната семиология има стремеж към една преоценка на автора, смятан прочее като проводник на едно литературно послание. Какви са според вас качествата и границите на една критическа перспектива, която има за привилегия систематично-комуникативния аспект на литературата?" Четвър тият въпрос е: „Смятате ли плодотворен опита за търсене на пресечна точка между семиологията и психоанализата, т. е. между науката за комуникация и науката за некомуникация, или ако щете, за инвертирана комуникация", да се изразим с езика на Лакан? Петият въпрос е: „Семиология и пси хоанализа могат ли да намерят пресечна точка само в една философско-епистемологична перспектива или даже в литературната специфика, например шо се отнася до проблемите на поетическия текст?" Шестият въ прос е: „В литературната критика семиологията развива ли се в опозиция или в съ трудничество с филологията? Какво мислите за опитите (школа Павезе) за преосмисляне на филологията в семиотичен план и обратно?"