Вопросы

Изтеклата IV годишнина на списание „Вопросы литературы", орган на Съюза на писателите и Института за световна литература „А. М. Горки" при Академията на науките на СССР, отбеляза нови сериозни успехи в усилията за разглеждане и изясняване на редица главни проблеми на марксистко-ленинската естетика, теория и история на литературата. За нашия читател списание „Вопросы литературы" е като голям и светъл прозорец към света на литературната теория, като най-авторитетен орган на съветската литературоведска мисъл. Политиче ският и духовен подем на съветските народи след ХХ и ХХІ конгрес на КПСС се отразява върху патоса на списанието. Първата книжка на „Вопросы литературы" от 1961 г. се открива със статията на И. Виноградов „За бегущим днем " - бележки за романа на В. Тендряков. Авторът се спира на противоречивите изказвания за романа, направени от редица съветски критици, отхвърля някои от тях и след подробен анализ изяснява някои особености на автора със склонността му към изобразяване на интелектуален герой", при което основното е „борбата на идеи, упорито търсене на жива, сложна и значителна мисъл“. И доколкото този материал" е нов за писателя, той не съумява достатъчно свободно да се отнесе към него, ясно да отдели него от себе си. . . " С това отчасти се обяснява и противоречивото възприемане на Андрей Бирюков, главен герой в „За Бегущим днем". В статията „Поэты Антильских островов" Е. Галперина проследява етапите на зараждане, развитие и съвременното състояние на поезията в Република Хайти, в Западна Индия (о-ви Ямайка, Тринидад и др.) и в Британска Гвиана. Стре меж към национална и политическа свобода, интерес към минало и фолклор, гняв и презрение към колонизаторите - 110 тия черти характеризират поезията на Антилските острови. Въпросите за чистотата, благозвучието и творческото използуване на съвре менния литературен език привличат вниманието и на писатели, и на критици, и на читатели. На тях се спира Е. Ханпира в късата си реплика „Поговорим о нашей речи". В отношението ни към езика оче видно е необходима широта, трезво разбиране особеностите на художествената реч, тъй като всеки краен пуризъм може да доведе до обедняване на словото. В подкрепа на тия мисли Е. Ханпира привежда убедителни примери от литературното творчество на М. Горки, С. Сергеев-Ценски, Вл. Маяковски, В. И. Ленин и др.

С голямо удоволствие ще изпълня молбата на редакцията на списание „Литературна мисъл и ще разкажа за плановете на нашето списание. Неотдавна „Вопросы литературы" публикува аналогично изказване на главния редактор на родствения нам литературоведчески орган в България др. П. Зарев и разменянето на подобен род информации е според мен практическо осъществяване на нашия литературен контакт. Можем да се надяваме - работите вървят така, че съветските и българските критици и литературоведи не само по-добре ще бъдат информирани за направеното от едните и другите, но по-често ще участвуват в общото разрешаване на някои изслед вани проблеми. Ето защо толкова по-важно е да се знае какви проблеми интересуват всяка от двете страни. Нашата работа през текущата година ще мине под знака на подготовката за предстоящия XXII конгрес на КПСС. Тъй като на конгреса ще се отчете важен исторически период и ще се приеме нова програма на партията - програмата на строителството на комунизма - това задължава дейците на литературата да разберат пътя на нейното развитие, по-дълбоко да се замислят за закономерностите при изграждането на великото изкуство на комунизма, за отличителните черти на това изкуство. Ето защо разделът „На съвременна тема", с който се открива всеки брой на нашето списание, трябва да бъде не само достатъчен по обем, но и остро проблемен, включващ статии от обобщаващ характер, анализиращи процеса на литературното развитие в условията на победилия социализъм. Запланирани са уводни статии във всеки брой за работата на критиците и литературоведите в съвременните условия; за съдържанието им дават представа заглавията: „Критиката и идеологическата борба“, „Критиката и животът", Социалистическата естетика - на ново равнище“, „Критиката и естетическото възпитание на народа". Статиите от раздела „На съвременна тема" следва да разглеждат постигнатото вече от литературата и да набележат по-нататъшни пътища за по-дълбоко художествено осмисляне на живота, за по-високо майсторство. В нашия план фигурират работи на теми: задълбоченото отразяване на съвременната тема от литературата (В. Сурвило), трудът и човекът (от М. Кузнецов), боевият съветски хуманизъм и абстрактният, съзерцателен хуманизъм (В. Озеров), проблема за изграждането на новия човек в литературните произведения (В. Баскаков), морално-етичната тема в изкуството (С. Коритная), Литературата и животът на селото (Ф. Светов), търсенето на нови форми в изку ството (С. Гайсарян), за гражданствеността на младата поезия (Р. Копилова) и т. н. Освен това ще бъдат публикувани прегледи за състоянието на отделни литературни жанрове: за прозата (Т. Трифонова), за публицистиката (В. Литвинов) и др. В редица статии и публикации смятаме да разработим важната тема за партийността на литературата и с конкретни факти да покажем колко плодотворно е партийното Ръководство на литературата, новите форми и методи, които с огромна полза партията прилага в днешните условия. Изобщо списанието вижда задачата си в анализирането на онези нови черти и особености на литературния процес и на целия ход на литературния живот, които се развиха особено много именно в периода на нашия живот, ознаменуван с решенията на ХХ конгрес на КПСС.

Славна горкиевска традиция е да се призовават художниците на словото към колективни дела: към откровени разговори и дискусии, към разгърнати обсъждания на най-актуалните проблеми на съвре менността, към различни почини за творческо стимулиране на литературата, изкуството и културата. Половин век тези традиции активно се доразвиват на нов етап от съвременните творчески съюзи, институти, редакции и културни организации на съвтеските писатели, художници, учени и културни деятели. Нов ярък документ на тези живи тради ции и на подчертаното желание за съвме стни инициативи е и книжка 12 - 1965 на „Вопросы литературы орган на Съюза на писателите в СССР и на Института за световна литература „А. М. Горки" при Академията на нау - ките в CCCP. Инициативата на редколегията да по- свети цял отделен брой на списанието на литературите на социалистическите страни в Европа е не само похвална и навременна, но и твърде симптоматична за назрелите съвременни условия, при които европейските писатели от социали стическите страни трябва да разгръщат своите творчески усилия.

Авторитетното съветско списание, изда вано от Съюза на писателите, Института за световна литература „М. Горки“ и Акаде мията на науките, навлезе в своята 14-а годишнина. Първите шест книжки за 1970 г. правят впечатление със своето разнообразие и предлагат на читателя интересни статии из областта на теорията, литературната история и критиката. В раздела за рецензии се отбелязват почти всички литературоведски книги, издадени в СССР, както и много от значителните прояви в чужбина. Рубриката „Сериозно и на шега" привлича с пародии, фейлетони, бележки.

И главната заслуга на автора е, че той разкрива не само теоре тическия аспект на тия все още нерешени, дискусионни проблеми, а въз основа на обобщението на почти целия досегашен опит на съветските литературоведи, философи, социолози набелязва пътищата за тяхното конкретно решаване, предлага свои „модели“ в усь вършенствуването на методиките и методо логията на литературоведите марксисти, стреми се да разкрие новото в областта на теорията и историята на литературата, в утвърждаването на общотеоретичните и специ фично литературните основи на метода на социалистическия реализъм. B първа глава от книгата се набелязват Главните методологически задачи, които има да решава съвременното литературознание. Авторът взема отношение към някои опити (главно в средата на учените-философи) да отрекат правото на частните мето дологии, мотивирайки се с това, че марксизмът-ленинизмът по същество е обща методология на всички останали науки. „При такова разбиране на въпроса - подчертава А. С. Бушмин - методологията на частните науки се лишава от своята самостоятелност, разтваря се, изчезва във философската всеобща методология и се свежда само до приложение, конкретизация на последната в специалните области на знанието, а творческият подход, новите откри тия в методологията се смятат за дело само на философите." Според учения това положение е една от причините за индиферентизъм и скованост в инициативата на представителите от частните науки в посока на самостоятелни методологически дирения. „Назряла е нуждата от частнонаучни методологии, разработени така, че специалистите в различните области на хуманитарното знание биха се почувствували и те представители на единната марксисткоЛенинска наука за обществото и човека", заключава А. С. Бушмин.

С големия съветски литературовед и естетик М. Бахтин ние се запознахме късно. След второто издание на „Проблемы поэ тики Достоевского" (1963) и първото издание на „Творчество Франсуа Рабле (1965) през няколко години се появи поредица от негови статии: „Слово в романе" (Вопросы литературы, 1965, кн. 8), Эпос и роман" (Вопросы литературы, 1970, кн. 1), „Слово в поэзии и прозе (Вопросы литературы, 1972, кн. 6), „К эстетике сло ва" (Контекст, 1973), „Искусство слова н народная смеховая культура. Рабле и Гоголь" (Контекст, 1972), „Время и пространство в романе" (Вопросы литературы, 1974, кн. 3). С изключение на „Эпос и роман" или, както е оригиналното заглавие на статията, прочетена като доклад през 1941 г. „Романът като литературен жанр", всички статии са откъси от по-големи тру дове. „Слово в романе“ и „Слово в поэзии и прозен са откъси от големия му труд „Слово в романе", написан през 1934-1935 г. „К эстетике слова" е откъс от ранната ра бота на Бахтин, написана през 1924 г. „Проблема содержания, материала и формы в словесном художественном творчестве". „Рабле и Гоголь (Искусство слова и народ ная смеховая культура)" е откъс от дисертационен труд за Рабле и не влиза в кни гата му за френския писател. Работата за хронотопа в романа е откъсот цялостния труд „Формы времени и хронотопа в романе. Очер ки по исторической поэтике". Всички изброени трудове досега не са публикувани. Бахтин за нас бе автор на книгите за Достоевски и Рабле, на споменатите статииоткъси и на по-малко известната книга за марксизма и езикознанието. Разбира се, достатъчно е да се прочетат двете му книги, за да се схване мащабът на този литературовед, огромната художествена и теоретическа материя, която е била проучена и интерпретирана, за да се изведат устойчиви литературни концепции. Те са достатъчни, за да се изяви обемът на неговата критическа, литературно-историческа мисъл, но и на неговите теоретически построения за литературността и особено за романа. Публикуваните след 1965 г. статии, макар и откъси от цялостни тру дове, още повече повишиха нашето мнение за съветския литературовед и естетик, разшириха и практически уточниха представите му за литературно развитие и синтези в определени епохи у гениален творец. Както се казва на банализиран език, „Вопросы литературы и эстетики" запълни една празнина. Сега с достатъчна увереност може да проследим теоретическите схваща ния на Бахтин, да ги видим като едно ця лостно построение. Защото при него почти няма „случайно" написана работа, всички си взаимодействуват в изграждането на единно построение.