эстетики

С големия съветски литературовед и естетик М. Бахтин ние се запознахме късно. След второто издание на „Проблемы поэ тики Достоевского" (1963) и първото издание на „Творчество Франсуа Рабле (1965) през няколко години се появи поредица от негови статии: „Слово в романе" (Вопросы литературы, 1965, кн. 8), Эпос и роман" (Вопросы литературы, 1970, кн. 1), „Слово в поэзии и прозе (Вопросы литературы, 1972, кн. 6), „К эстетике сло ва" (Контекст, 1973), „Искусство слова н народная смеховая культура. Рабле и Гоголь" (Контекст, 1972), „Время и пространство в романе" (Вопросы литературы, 1974, кн. 3). С изключение на „Эпос и роман" или, както е оригиналното заглавие на статията, прочетена като доклад през 1941 г. „Романът като литературен жанр", всички статии са откъси от по-големи тру дове. „Слово в романе“ и „Слово в поэзии и прозен са откъси от големия му труд „Слово в романе", написан през 1934-1935 г. „К эстетике слова" е откъс от ранната ра бота на Бахтин, написана през 1924 г. „Проблема содержания, материала и формы в словесном художественном творчестве". „Рабле и Гоголь (Искусство слова и народ ная смеховая культура)" е откъс от дисертационен труд за Рабле и не влиза в кни гата му за френския писател. Работата за хронотопа в романа е откъсот цялостния труд „Формы времени и хронотопа в романе. Очер ки по исторической поэтике". Всички изброени трудове досега не са публикувани. Бахтин за нас бе автор на книгите за Достоевски и Рабле, на споменатите статииоткъси и на по-малко известната книга за марксизма и езикознанието. Разбира се, достатъчно е да се прочетат двете му книги, за да се схване мащабът на този литературовед, огромната художествена и теоретическа материя, която е била проучена и интерпретирана, за да се изведат устойчиви литературни концепции. Те са достатъчни, за да се изяви обемът на неговата критическа, литературно-историческа мисъл, но и на неговите теоретически построения за литературността и особено за романа. Публикуваните след 1965 г. статии, макар и откъси от цялостни тру дове, още повече повишиха нашето мнение за съветския литературовед и естетик, разшириха и практически уточниха представите му за литературно развитие и синтези в определени епохи у гениален творец. Както се казва на банализиран език, „Вопросы литературы и эстетики" запълни една празнина. Сега с достатъчна увереност може да проследим теоретическите схваща ния на Бахтин, да ги видим като едно ця лостно построение. Защото при него почти няма „случайно" написана работа, всички си взаимодействуват в изграждането на единно построение.