Литературни списания от СССР, ЧССР, ГДР и ФРГ

Брой 5 се открива с рубриката „XXVII конгрес на КПСС и проблемите на литературата", в която е поместена статията на съветския писател С. Залигин „Време на големи грижи". В нея авторът споделя свои размисли, наблюдения, бележки, отправя пожелания във връзка със засегнатите на XXVII конгрес проблеми на литературата и литературната критика. Най-големите трудности днес в целия свят - отбелязва С. Залигин - се състоят в това, че не се проявява достатъчно реализъм в оценките на нещата в политиката, робува се на погрешни концепции за безкрайни превъоръжавания, на необосновани хипотези за безпределно използуване на природните ресурси. Ето защо това, което чухме на конгреса, ни изпълва с надежда по силата на своя та трезвост, на своя реализъм и на очертаните перспективи в онова единствено направление, в което те могат да бъдат полезни и необходими на човечеството. В началната част на статията си С. Залигин говори за огромното значение на научно-техническата революция, на научно-техническия прогрес. Ни кога - пише той - бъдещето не се е намирало в такава тясна връзка и зависимост с настоящето. Защото днес силата и могъществото на техниката ина науката и всички действия и мероприятия, кои то се извършват с тяхна помощ, определят много точно утрешния ден. Стига се до сближаване на настоящето с бъдещето, защото основите и прин ципите на бъдещата цивилизация се изграждат сега: по силата на това, че всяко наше действие днес е мощно, глобално. Ние използуваме атомната енергия, строим атомни централи, а това опре деля направлението на целия живот и морал за следващите 30-40 години напред. А у нас често не достига разбиране в тази насока - днес събитията са толкова грандиозни, мощни и глобални, че няма да сме в състояние да коригираме това, което се създава днес, ще ни бъде неимоверно по-трудно, ако днес не сме абсолютно точни и реалистични. С. Залигин е на мнение, че литературата не проя вява достатъчно усещане за това, колко отговорен е моментът на нашия днешен живот, както това се изтъкна на XXVII конгрес на КПСС, усет за съвре менния, преломен характер в развитието на нашето общество, на света в цялост". Литературата - пи ше С. Залигин - трябва да подсказва на човека: гледай напред, това, което правиш днес, ти го пра виш за векове. Но нашата литература възприема и разбира това със закъснение. Ние разработваме техниката, новата енергетика, транспорта, изобщо всички отрасли. Привидно техниката е изцяло в наши ръце. Но минава време -10-30 години - и ние се оказваме в плен на техниката. Ние сме подчинени на тези принципи, които някога сами, произволно, невинаги достатъчно премислено сме установили, и да се изтръгнем обратно от тях ние много трудно, практически невъзможно без сериозни щети. По-нататьк С. Залигин се спира на взаимоотношенията между човека и природата - той отбелязва преди всичко един чисто психологически момент в тези взаимоотношения. За половин век отношенията между човека и природата рязко са се променили. Някъде откъм средата на 30-те го дини непрекъснато се говореше за покоряване на природата. „Сега разбираме -пише С. Залигин, - че да покоряваш енещо просто: една сила дейст вува върху друга, едната побеждава, другата търпи поражение - който е по-силен, той побеждава, Но това еелементарен подход. Въпросът не се свеж да само до възможността да покоряваме, а да създадем съюз. Както в човешкото общество тряб ва да постигнем съюз между хората, по същия на чин трябва да търсим съюз между човешкото общество и природата. Нашето време пише С. Залигин - трябва да бъде време на разумни съюзи - съюз с науката, съюз с техниката, съюз помежду ни и съюз с природата. Ако не постигнем тези съю зи - няма да имаме бъдеще."