конференция

През втората половина на м. август м. г. във Варшава, по инициативата на ститута за литературни изследвания на Полската академия на науките, се състоя пър вата международна конференция по въпросите на поетиката, в която взеха участие литературоведи, лингвисти и фолклористи от Съветския съюз, Полша, Чехословакия, България, Румъния, Унгария, Германската демократична република, Съединените щати, Англия, Франция, Холандия, Израел. В програмата на конференцията бяха включени доклади на видните съветски учени академици и професори В. В. Виногра дов, А. И. Ефимов, Н. И. Жинкин и Д. С. Лихачов, но в конференцията взеха уча стие само последните двама. Полски литературоведи и лингвисти, начело с организа торите на конференцията С. Жулковски, М. Р. Майенова и К. Вика, взеха участие с доклади от всички области на поетиката. Твърде деен в работата на конференцията бе световно известният полски лингвист проф. Ю. Курилович. Най-многочислена беше делегацията на САЩ, ръководена от видния лингвист и славист проф. Р. Якобсон, който взе участие в разискванията по повечето доклади. Между участниците в конфе ренцията бяха познатият чешки славист и българист проф. К. Хоралек, румънският академик-литературовед Т. Виану, немският славист и фолклорист, професор в Йенския университет Х. Пойкерт, холандският славист, сега професор в Калифорния Схонефелд и мн. др. България беше представена от Петър Динеков, Любомир Андрейчин, Стоян Джуджев и Емил Георгиев. В продължение на 10 дена, в утринни и следобедни заседания бяха прочетени 50 доклада и направени около 120 изказвания по тях. Докладите бяха групирани тематично, така че всеки ден се прочитаха и обсъждаха доклади от една определена област. Трудно е в една информация като нашата да бъдат обхванати поставените на конференцията проблеми. Те бяха наистина многобройни и разнообразни и засягаха всички области на поетиката, като се свързваха и с близките области. Бе създадена подходяща атмосфера за резултатна научна работа. Владееше методът на убеждението, на аргументите. Само рядко прозвучаваше остър полемичен тон, разкриващ основни мирогледни противоречия и различни схващания по за поставените въпроси. Тъй като у нас терминът „поетика" не е особено популярен, а някои го смятат дори остарял, като включват съдържанието на тая дисциплина в теорията на литерату рата, за нашия читател не е безинтересно изяснението на самото понятие и съдържа ние на тоя клон от литературознанието. Изяснява го може би доста пълно тематиката на докладите, които набелязваме в информацията си. Немският професор Х. Пойкерт (ГДР) пътем формулира в доклада си оная концепция за понятието, която приема: уче ние за същността, жанровете и формите на поетическото творчество и за пръсъщите им съдържание и изобразителни средства, което чрез сравнително наблюдение над отделните произведения привежда към определението на типологическите особености жанровите закономерности.

Комитетът за класически проучвания Ейрене (Мир), учреден от академиите на социалистическите страни по покана на българския комитет при Н РБ, устрои тази пролет Шестата си международна конференция в Пловдив. На конференцията се събраха много гости от чужбина, специа листи в различни области на науката за класическата древност. Те бяха очаровани, че заседават в град, който въпреки силно биещия пулс на социалистическата индустрия е запазил като хилядолетни свидетели на своето минало следи от тракийската, гръцката и римската култура, а в Археологическия си музей съхранява уникалното и прочуто по цял свят златно съкровище от Панагюрище. Всички чуж денци без съмнение са отнесли в своята родина най-възторжени впечатления и от новия живот тук и от старото ухание, което се носеше от античността. Организационният комитет на конференцията, начело със своя председател акад. Вл. Георгиев бе попаднал на отличната идея да назове заседателните зали на отделните секции в хотела с четирите стари имена на Пловдив: Пулпудева, Филипополис, Евмолпиада и Тримонциум. Заседанията започнаха на 24 и продъл жиха до 29 април 1962 година. Тук българските лингвисти, историци, литератори и археолози се срещнаха с изтъкнати свои колеги от СССР, Унгария, Румъния, Чехословакия, Полша, ГДР и Югославия. Като гости присъствуваха и двама западни учени - Пиер шантрен, председател на Френската академия за надписи и литература и Роналд Сайм (Англия), генерален секретар на международния съвет по фи- лософия и хуманитарни науки към ЮНЕС- ко.

От времето на Тацит, когато е започнало метонимизирането на понятието стил, до наши дни с него са ставали и продължават да стават неща, каквито с други понятия едва ли са се случвали: „стил" е разширявал и застрашително продължава да разширява обема си... Съвременните литературоведи с основание се оплакват, че в тяхната област стил е все още ненаучен термин, че все още му липсва що-годе определено и общозадължително съдържание. Хвърлим ли обаче поглед върху работата на техните колеги - теоретиците на музиката, живописта, архитектурата - натъкваме се на същата терминологическа неустановеност, която се проявява още по-рязко при опита да се изведе терминът стил от равнището на теорията на един род изкуство до равнището на естетиката. Междувременно „стил" навлиза и в терминологията на антрополози, етнографи, психолози (бихейвиъристите например), кибернетици... За употребата му в ежедневната реч и публицистиката („разговорен“ и „публицистичен" стил) едва ли има смисъл да говорим, след като и заглавието на настоящата бележка стана жертва на това терминологично „разностилие".

От 7 до 12 октомври т.г. в Дома на журналистите - Златни пясъци се състоя между народна конференция на тема „Актуални проблеми на съвременната българска литература", организиран от Института за литература при БАН. Присъствуваха изтъкнати специалисти по български език и литература, преводачи от СССР, Унгария, Полша, ГДР, Чехословакия, Югославия, Румъния, ГФР, Гърция, Италия. В работата на конфе ренцията взеха участие акад. Георги Цанев, проф. Михаил Бъчваров, проф. Куйо Куев и други наши учени и критици. Доклад за българския роман след Девети септември 1944 г. изнесе Тончо Жечев, директор на Института за литература. Развитието на разказа и повестта през последните тридесет години разглежда Кръстьо Куюмджиев. На литературознанието бе посветен докладът на Георги Димов. Прочетени бяха също докладите: „Лириката през тридесетилетието" от Здравко Петров, „Проблеми на новата българска драматургия" от Ваня Бояджи ева и „Съвременната българска литература за деца и юноши" от Николай Янков. Мнозина от присъствуващите българисти споделиха свои наблюдения и преценки за развитието на нашата литература през го дините на народната власт, както и за съвре менното и състояние. Д-р Дитмар Ендлер (ГДР) направи обстойно изказване, просле дявайки отношението на съвременната проза към традициите. С точни и богати познания за миналото на българския роман, д-р Енд лер проследи върховите постижения на нашата нова романистика. В началото на изказването си той се спря на творби от Димитър Талев и Георги Караславов, които разкриват съдбата на няколко поколения герои, и причисли тези произведения към „семейния роман". След това видният бъл гарист от ГДР разгледа творби от Димитър Димов, Николай Хайтов, Антон Дончев, Камен Калчев, Емилиян Станев и др., ко1 Всички доклади са отпечатани в кн. 4/1974 на сп. „Литературна мисъл" в съкра тен вид. ито бележат нови моменти от прогреса на съвременната българска проза. На някои от най-значителните произве дения на драматургията се спря Нина Пономарьова (СССР). Тя изтъкна постиженията в изображението на новия човек, направи ин тересни съпоставки с конфликти и проблеми, застъпени в различни драматургични произведения в Съветския съюз. Войтех Галонз ка (Полша) сподели свои мисли върху пре ливането на поезия и проза през последните две десетилетия. Той напомни бързия разцвет на българската поезия след 1956 г. и сравнително по-бавното реагиране на прозата. Но пък вече от дълго време тя заема главното място. В. Галонзка напомни огром ната популярност на разказа, като се спря подробно върху книгите на Йордан Радичков и особено на сборника „Барутен буквар", в който полският българист открива белези на епопея. След това той разгледа особе ности в произведения на Емилиян Станев, Вера Мутафчиева и др. С изказвания по различни проблеми на съвременната българска литература участвуваха също Виктория Захаржевска (СССР), Добри Вичев (ГДР), Бранко Властелица (Югославия), проф. Константин Велики (Румъния), Луиджи Дела Гата (Италия), както и критиците Стефан Елефтеров, Сабина Беляева, Светлозар Игов и Михаил Неделчев.

В своята поредица „Епоха и култура" Партиздат възнамерява да предложи на бълтарския читател трудове на наши и чужди автори, в които ще се изследват и разясняват различните аспекти и страни на културата, ще се разглеждат съществуващите теории за културата и ще се осветляват в тяхната обществено-историческа обусловеност. Като първа книга на поредицата е отпечатан трудът на Атанас Натев „Изкуство и културна конфекция", в който са събрани статии и студии, писани през последните години - някои от тях вече публикувани в периодичния печат или като послеслови към произведения на драматурзи. Така книтата няма характер на цялостна монография, а по-скоро излага различни подстъпи към Няколко трудни и щекотливи теми от съ временния културен живот, като събужда надеждата за една бъдеща монографична разработка, което впрочем е надежда и на самия автор. Със своята „мозаична структура (очевидно увлечението по структурните описания не отминава и рецензента) книгата обаче доставя необходимия поглед върху проблемите, предлага на критичния читател съавторство в свързването на отделните компоненти в цялостна система, а повторението на няколкото „лайтмотива" в различните дялове създава нужните акценти при проследяването на сложните и нелишени от литературно изящество ходове на мисълта на автора. Като гост-професор по театрална есте тика в Свободния университет в Западен Берлин и лектор в различни европейски университети Атанас Натев е имал възможността да обгледа „от натура“ пъстрата картина на културния и художествения живот на Запад, да улови неговия естетически живец и да усети политическия му привкус, да ги анализира, свободен от догматични пристрастия, невъзможни при една тъй широка осве Доменост и висок научноизследователски кръгозор. В предговора към книгата си авторът отбелязва, че разчита на критичното сътрудничество на читателя - с настоящите редове ще се опитаме да поведем желания диалог, в който в същност се корени смисълът на всяко писание, наречено за удобство рецензия. Три са основните теми, около които гравитира аналитичната мисъл на автора на „Изкуство и културна конфекция“ - темата за т. нар. „масова култура", темата за съдбата на изкуството, за неговите специфични възможности и бъдещо развитие в условията на научно-техническата революция, в епохата на „ техническата възпроизводимост на художествената творба“ и темата за възмож ностите на естетическата мисъл да обхване научно художественото своеобразие на изкуството. Първите две теми се разглеждат в дяловете „Пресечни точки“ и „Изкуство против себе си". Анализират се задълбочено съще ствуващите съвременни теории за бъдещето на изкуството и съотношението между естетика и идеология. Деидеологизацията на изкуството, неговата „емиграция върху гледищата без гледна точка“, по думите на Т. Адорно се съпътствува с разрастване на „масовата култура" и с нейната псевдоидеологизация. Съвременната западна естетика не е в състояние да се справи с художествените и антихудожествените феномени на своето време - от една страна, „масовата култура" се подлага на остра критика, а, от друга, се подкрепя всячески. И това е характерен белег, смята Ат. Натев, за идеологическата хипертония на западната естетическа мисъл. А „абсурдизмът" в съвременното изкуство създаде и силни художествени творби. Но тъй като абстрактното изкуство изоставя „всяка гледна точка", пази се да не се превърне в „пощальон на идеи", неговите произведения внушават, че злото е непоправимо, че единственото „защитно средство на човека в буржоазния свят е неговото бездействие. Силата на абстрактното изкуство, отбелязва Натев, е в безпощадността на критиката, в неговото противопоставяне на потребителските ламтежи, поощрявани от „масовата култура“.

Нашата литературна смяна винаги се е радвала на вниманието на партията обществеността, на грижите, които се полагат за нейното творческо израстване и укрепване от редица творчески организации, политически и обществени институции - Съюза на българските писатели, Комитета за култура, Димитровския комсомолски младежки съюз и др. Ярък израз на грижите за младата литература, на последователното прилагане на априлската линия на БКП в областта на изкуството и културата бе и Третата национална конференция на Младите литературни творци. Конференцията се проведе в един момент, когато осезаемо се чувствуваше нуждата от задълбочено обглеждане на младата литература, на положителните тенденции и неплодотворните отклонения в нейното развитие. Значителният интервал от време, който я дели от Втората национална конференция (1965), доведе до качествени изменения в самата млада литература. В нея се оформи едно значително ядро от утвърдени млади поети, белетристи, драматурзи, критици, чиито най-добри постижения говорят за навлизането на младите автори отговорните години на творческата зрелост. Успоредно с това в последните години дебютираха редица млади автори, които още с първите си изяви заслужено предизвикаха интереса на читателите и литературната ни общественост. B Като цяло младата литературна смяна продължава традициите на българската литература, следва примера както на непосредствените си предшественици - априлското поколение поети, днешното средно поколение в белетристиката, - така и на нашите класици. И същевременно търси нови проекции на литературните ни традиции, стреми се да ги обнови с оглед на новите обществени условия. Защото младата литература е тясно свързана със съвременността, с новото в живота ни, което търси своя израз в изкуството. Пред младите литературни творци стои високоотговорна задача: да продължи и доразвие успехите на литературата ни, да стане мост между настоящето и бъдещето. Защото днешната литературна смяна е утрешният ден на българската литература. Именно затова Третата национална конференция на младите литературни творци се превърна в задълбочен и откровен разговор по пробле мите и постиженията на младата литература. Третата национална конференция на младите литературни творци се откри на 30 ноември 1977 г. с кратко слово от първия секретар на ЦК на ДКМС Бойчо Щерянов. Приветствие от името на Комитета за култура прочете з. д. к. Иван Славков, член на Председателството на комитета. След това думата бе дадена на акад. Пантелей Зарев, председател на СБП, който изнесе основния доклад „Проблеми и достижения на младата литература“.

На 6 и 7 дек. 1979 г. в заседателната зала на парк-хотел „Москва" се състоя Международна научна конференция по слу чай 70-годишнината от рождението на Н. Вапцаров. Тя беше организирана от Института за литература при БАН и Съюза на българските писатели. В нейната работа взеха участие видни български литературоведи и писатели, а също така братът на поета - Борис Вапцаров, съпругата на поета - Бойка Вапцарова и др. За голямата популярност на Вапцаровото дело в чужбина говори фактът, че от общо 38 доклада и изказвания, изнесени на конференцията, 18 принадлежаха на литератори от чужбина. Като гости на конференцията присъствуваха културни дейци от 25 страни на света: Леонид Леонов, Евгени Винокуров, Едуардас Межелайтис, Олег Шестински, Владимир Фирсов, Виктор Хорев, Галина Илина, Нина Пономарьова, Светлана Шерлаимова, Улмаз Улмарбеков (СССР); Вилем Завада, Дана Хронкова, Хелена Бринзова, Ян Кошка, Ян Пиларж, Щефания Партошова (Чехословакия); Ярослав Ивашкевич, Юзеф Ленарт, Мария Гизгес, Тимон Пьотровски, Еугениуш Кабац (Полша); Гюнтер Дайке, Волфганг Кьопе, Уве Бергер (ГДР); Марин Со- реску, Николай Моток (Румъния); Максайн Кюмин, Уилиам Мередит (САЩ); Пиер Гамара, Пиер Сегерс, Шарл Добжински (Фран ция); Артюр Оло, Раймон Детре (Белгия); Николас Гилен, Раул Риверо (Куба); Абели Артис Генер, Едуардо Сунига, Мануел Идалго (Испания)), Джеймс Олдридж (Великобри тания); Яков Брантинг (Швеция); Кетил Хаууге, Сири Свердрул Лунден (Норвегия); Лео- нардо Манчино (Италия); Ервин Фишер (ФРГ); Ежиту Гонсалвиш (Португалия); Золтан Ки- рай (Унгария); Петер Миларт (Австрия); 136 Демирташ Джейхун, Кемал Йозер (Турция) Ахмад Сулейман ал Ахмад, Мохамед Харари (Сирия); Чонголийн Чимид (Монголия); Ганга Присад Вимал, Сати Кумар (Индия); Нгуен Сан (Виетнам); Грей Гейтенбай, Дороти Лайнсей (Канада). В почетния президиум заеха местата си: секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов, зам.-председателят на Държавния съвет Георги Джагаров, завеждащият отдел „Наука и образование" при ЦК на БКП Никола Стефанов, първият зам.-председател на Комитета за култура Любомир Левчев, пред седателят на Националния комитет за защи та на мира Георги Димитров - Гошкин, председателят на Съюза на българските писатели акад. Пантелей Зарев -зам.-предсе дател на БАН, изтъкнати деятели на изкуството и културата.

На 9 и 10 май 1980 г. в Токио бе прове дена ХХV международна конференция на ориенталистите в Япония. Работата на конференцията протече в следните четири секции: 1. Източна религия и философия. 2. Японска литература. 3. История на Изтока. 4. Източно изобразително изкуство и музика. Бяха проведени и два семинара: „Икономиката на Китай през времето на управлението на династията Чинг“ и „Възприятие на теа търа Кабуки". В работата на конференцията взеха участие 44 представители от 15 страни: от САЩ - 19, от Япония - 7, по двама от Австралия, Тайланд, Индия, Ю. Корея и Израел, по един от ФРГ, Швейцария, СССР, Китай, Тайван, Индонезия, Коста Рика и България. Ще се опитам накратко да представя докладите в литературната секция, в които се проявиха и някои от основните направления в изследването на японската литература напоследък. Преди всичко правят впечатление разширението на диапазона на литературните изследвания и повишеният интерес към нови, неразглеждани досега проблеми и произве дения. Докладът на Нуанг Пае Ганг от Ю. Корея бе озаглавен „Исторически контекст и митологична структура на „Ямасачи и Умисачи“. „Ямасачи (планинско съкровище") и Умисачи („морско съкровище")" еедин от Митовете, включени в първото писмено произведение на японската литература „Коджики" („Записки за древните времена") от 712 г. В изказването си докладчикът се спря накратко на елементите, върху които е изграден митът и направи опит за разглеждане на архитипалната му структура. Докладът на Марк Харбисън от САЩ бе посветен на най-древната форма в япон151 ската поезия - вака" (букв. „японска песен" - петистишия). Успоредно с развитието на ,, вака" през етапа на Ранното Средновековие в Япония (IX-XII в.) се развива и литературната критическа мисъл, свързана с пробле мите на тази поетическа форма. Докладчикът се спря на трактата на известния поет и критик Минамото Тошийори (1033-1129) с оглед на важността на литературния исторически анализ за съвременната литературна критика. Това представлява известно противопоставяне на досегашните изследвания на американските японисти, провеждани независимо от традициите на японската литературна критика. На два от най-интересните и специфични жанра в японската класическа литература - „лирично-философски есета“ и „лирически дневници" бяха посветени докладите на Рубен Герлинг от Израел „Есето „Цуре-дзуре гуса („Записки от скука") и японският будизъм" и на Цветана Кръстева от България „Лич ностното начало в лирическия дневник „Товадзу-гатари“ („Нечакана повест"). Лирично-философските есета („дзуйхицу") и лирическите дневници (никки бунгаку") са едни от първите чисто японски литературни жанрове, възникнали през златния век“ на японската литература (периода Хейан - IXXII в.) в резултат на създаването на японската писменост, кана". Те продължават да се развиват и през периода на развитото средновековно общество в Япония, когато личностният характер на произведенията от тези два жанра се засилва в резултат на въздействието на будизма с неговата проповед за преходността и недълговечността на човешкия живот, като характерна черта на литературата през този период е самовглъбяването“, „самоанализът" („джишьосей"). Докладите, посветени на две от найинтересните произведения през периода на развитото средновековно общество в Япония, третираха някои проблеми, свързани с разви тието и трансформирането на традициите в тези два жанра. Интерес предизвиква и докладът на Марк Джюъл от САЩ, „Аспекти на повествователната структура в произведенията на Идзуми Кьока". Идзуми Кьока (1873—1939) е известен писател-романтик, който в своите произведе ния продължава традициите на еротичната и Фантастичната литература от периода Едо (1600-1868). Докладчикът разгледа елементите на повествователната структура (тема, персонажи, сюжет, гледна точка) в тяхното съот ношение с два основни тематични мотива в произведенията на Идзуми Кьока: появата на свръхестествени същества и двойственото съдържание на женските образи - доброже лателност и злонамереност. Последният доклад в секцията по литература на тема: „Относно феноменологията на Кендзабуро Ос" бе изнесен от Ърл Джексън от САЩ. Кендзабуро Ое (1930) е един от найизвестните писатели в съвременната японска литература. Докладчикът се спря на проблема инди вид - външен свят" в есеистиката на писа теля, посветена на преживяванията от неговото детство (Втората световна война), като предложи една тройна структура: индивид, външен свят и междинен микрокосмос, съз даден от индивида в резултат на неспособността му да възприема цялостно заобикаляшата го действителност.

На 23 и 24 април 1981 г. в София се проведе Национална комплексна конференция на младите литературоведи, организирана от комсомолското дружество при Института за литература към БАН с участието на млади научни сътрудници, асистенти, аспиранти и филолози-специалисти от Института за литература, Софийския университет „Климент Охридски", Пловдивския университет „Паи сий Хилендарски", Висшия педагогически институт - Шумен, Института за чуждестранни студенти „Гамал Абдел Насър" - София и Националния музей на българската литература. Тя беше посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държа ва и на ХII конгрес на БКП. На проведените три заседания в продължение на два дни бя ха изслушани 26 научни доклада и съобщения по различни проблеми на старобългарската, възрожденската и новата българска литература, на сравнителното литературознание и Литературната теория и се състояха оживе ни разисквания. В областта на старата и възрожденската българска литература бяха изнесени няколко доклада, които показаха засиления интерес на младите литературоведи към въпросите на литературата ни от Средновековието и Възраждането и умението им да навлязат в дълбочината на сложната и проблематика. Анисава Милтенова от Института за литература прочете доклада „Някои проблеми на взаимното проникване на старобългарските апокрифи", в който разгледа сборниците със смесено съдържание от XV-XVI в., разклатили йерархията на жанровете през епохата и подготвили със своите белетристични елементи почвата за дамаскините. Тя подчерта, че подробното изучаване на тези сборници ще хвърли нова светлина върху българската литература от XVIII в. и Възраждането. Н. с. Елена Томова от Института за литература в доклада си на тема „Жанрови особе ности на житията за Стефан Неман" разгле да трите жития, посветени на сръбския жу пан Стефан Неман, основател на Хилендарския манастир в Атон, и посочи, че със сил ния си белетристичен елемент и връзка с фолклора тези жития нарушават каноните на житийния жанр и се превръщат в образец на средновековната сръбска художествена проза. В своя доклад „Мотивът за отпадането на Сатанаил" в старобългарската литерату ра" Димитринка Димитрова от Института за Литература изтъкна, че този мотив, който е В същност мотивът за злото, е широко разпространен в средновековната българска литература, води началото си от староеврейската демонология и намира широко отражение и в нашите апокрифи. Докладът на Сергей Райчинов от Института за литерату ра, озаглавен „Антимохамедански съчине ния в южнославянските литератури", беше посветен на един слабо разработен у нас проблем - проблема за съчиненията с антиМохамеданска тематика в българската и сръбската литература през XVI—XVIII в., които стават особено актуални след падането на Цариград под османска власт през 1453 г. Мая Янкова от Националния музей на бъл гарската литература направи научно съоб щение на тема „Неизвестен ръкописен сборник от края на XVII в.“, като посочи, че става дума за сборник със слова на Йоан Синайски и Петър Дамаскин от 1621 г., в който се дават напътствия за живота на християните и в правописно отношение се открива руско влияние. Румяна Дамянова от Института за литература („Социо-културните функции на писмата през ХІХ в.") изтъкна, че през тази епоха писмата са важно средство за социална комуникация и ролята им се определя от конкретните нужди на българското възрожденско общество, защото в много от тях има важни социално-философски обобщения, предчувствия, размисли и изводи на авторите. В доклада си „Българската възрожденска читателска публика" Катя Станева от Инсти тута за литература посочи, че този въпрос още не е разглеждан самостоятелно в бъл гарската литературна науа. Тя под черта, че през Възраждането твореът се стреми към широка читателска аудитория, за да пробужда у нея патриотично чувство и пряко обшува с читателя, а произведенията му имат винаги определен социален адресат.

итература при БАН се проведе Третата на ционална комплексна младежка научна конференция по проблемите на литературознанието. В нея взеха участие млади научни работници от Института за литература, Националния музей на българската литература, СУ „Кл. Охридски“, ВТУ „Кирил и Методий", ПУ „П. Хилендарски“ и Полувисшия педа гогически институт „Д-р П. Берон" в Шумен. Бяха изнесени 29 доклада из областта на старата, възрожденската, новата и съвременната българска литература, сравнителното литературознание, чуждите литератури и теорията, на литературата, които очертаха главните насоки в творческите търсения на младите български литературоведи. Конференцията беше открита от доц к. ф. н. Симеон Хаджикосев - замест ник-директор на Института за литература при БАН. В своето приветствено слово той изтъкна, че младостта означава преди всичко възможност за творческа реализация на изследователите във всички области на науката и пожела плодотворна работа на конференцията като значителен научен форум за тяхната изява. Значителна част от докладите бяха посве тени на старата и възрожденската българска литература. Димитринка Димитрова от Института за литература („Космогоничната тема тика в старобългарската ератоапокритическа литература. Основни аспекти") анализира редица творби от средновековната ни книж нина, пресъздаващи картината на света във философски план в тясна връзка с апокри фите и фолклора. Н. с. к. ф. н. Елена Томова от Института за литература („Житията на свети Иван Рилски и руският старопечатен Пролог") разгледа слабо разработения в бъл гарското литературознание въпрос за отношението между тези жития и руския старопе чатен Пролог от ХVII в. Ас. Мария Шнитер (ПУ „П. Хилендарски") в доклада си „За ня кои форми на взаимодействие между офи циална и народна литература и култура през Късното средновековие" проследи активните процеси на средновековна комуникативност по линията „, официалност - народност" на ли тературата. Мая Янкова от Националния музей на българската литература („Интере сът към старите писмени паметници" през Възраждането") изтъкна приноса на възрожденските книжовници за издирване и публикуване на старобългарски ръкописи. Ас. Красимир Кунчев (Полувисш педагогиче ски институт „Д-р П. Берон" - Шумен) в доклада си „Аспекти на повествователната характеристика в белетристиката на Караве лов" въведе термина зрителна позиция", тъждествен на „гледна точка". Камен Михай лов от Института за литература („Устната традиция във възрожденския литературен процес") анализира устно разпространява ните през Българското възраждане редица нефолклорни произведения. В доклада на Пенчо Раянов (ЕСПУ „Д. Матевски" - Плов див) „Някои наблюдения върху фолклора в сп. „Български книжици" беше направен критически преглед на публикуваните в спи санието фолклорни произведения и статии по 179 фолклорни въпроси. Ас. Илиана Петрова (ВТУ „Кирил и Методий") - Побългаре ните повести на Карамзин" - сравни трите възрожденски повести Сирота Цветана", „Невянка, болярска дъщеря“ и „Злочеста Кръстинка". В центъра на конференцията бяха докла дите по нова и съвременна българска литература. Ас. Живко Ж. Иванов от ПУ „П. Хи лендарски“ („Времето и пространството в патриархалния свят. Върху материал от бъл гарската литература през 80-те и 90-те години на XIX в.") анализира отражението на двата типа българско село - патриархалното и новото - в нашата литература. К. Ф. н. Светла Гуляшка-Балканска от Института за ли тература (, За псевдонима на Стоян Михайловски „De Profundis") разгледа поемата на писателя „Suspiria de Profundis" във връзка с посочения псевдоним. Аспирантката от СУ Кл. Охридски" Милена Кирова (, Творче ската връзка между Д. Дебелянов и А. Самен в светлината на едно конкретно литературно сравнение") сравни „Легенда за разблудната царкиня" от Дебелянов и стихотворението „Вечер" от Самен. К. Ф. н. Александър Йор данов от Института за литература („Тайният глас" в поезията на Николай Лилиев") разгледа социалния адресат на Лилиевата лирика. К. Ф. н. Едвин Сугарев от Института за литература (Към психологията на модерни стичното изкуство") очерта особеностите на Модернистичното съзнание и естетика. Алберт Бенбасат от Националния музей на българската литература (Творчески взаимовръзки между Н. Вапцаров и А. Попов") разгледа паралелите в поезията между двамата творци. Ралица Маркова (Институт за литерату тура) в доклада си „Испанската гражданска война от 1936-1939 г. в творчеството на Д. Димов" анализира непроучени аспекти от „Испанската тематика" на писателя. Аспи рантът от СУ „Кл. Охридски" Запрян Козлуджов (Разказвачът в прозата на Н. Хайтов. Особености на неговото присъствие") разкри същността на сказовия повествовате лен тип у нашия писател.

На 20. ХІ. 1985 г. в Института за литература при БАН се проведе Национална науч на конференция, посветена на възрожден ския общественик и писател Неофит Бозвели по случай 200 години от рождението му. В нея взеха участие изтъкнати изследователи на литературата, културата и борбите на нашия народ през епохата на Възраждането. Конференцията бе открита от акад. П. Дине ков. Във встъпителното си слово той очерта мащабите на личността и делото на Бозвели, набеляза редица неизследвани и слабо проучени проблеми, свързани с неговия живот и творчество, изтъкна трудностите при анализирането на литературните изяви на народ ния трибун. В доклада си „Книжовното дело на Бозвели - трагично-бунтовна летопис на народна и лична съдба“ проф. д-р Г. Димов проследи развитието на Бозвели като творец и общественик, разширяването на неговия политически и литературен опит и извисяване то му като изключително богата индивидуал ност, която дълбоко въздействува върху умовете и сърцата на съвременниците си. Наблюденията и изводите на проф. Димов бяха подкрепени и доразвити от доклада на проф. д-р В. Трайков. В него задълбочено бяха осветлени взаимоотношенията между Бозвели и неговия бележит съгражданин, ученик и последовател Г. Раковски. Проф. Д. Леков в своя доклад „Бозвели в диалога на поколенията" анализира присъствието на писателя и общественика в ду ховното и творческото битие на различните генерации преди Освобождението, ролята му при формирането на школско-педагогическата интелигенция от 20-те и 30-те години и на литературното поколение от 40-те 60-те го дини. Проф. д-р Ил. Конев в доклада си изтък на, че диалозите на Бозвели отразяват рази скваните до него в дискусионен план акутни въпроси на българската действителност и това определя приноса му в изявата на дискусионното начало в книжнината ни от втората четвърт на миналия век, а също така поя снява своеобразието на диалозите и представя в по-пълна светлина сродството му с кни жовници като Н. Рилски, К. Фотинов, К. Огнянович, Г. Кръстевич и други автори на типично дискусионни произведения, 178 В доклада „Н. Бозвели и гръцкото просве щение" ст. н. с. к. и. н. Надя Данова чрез редица нови данни, получени при задълбо чен анализ и текстуални сравнения на книги от Свищовското читалище и „Славеноболгарское детоводство", значително разшири кръ га от гръцки автори, четени и използувани от Бозвели, с което се обогати характеристиката му на широко образован за времето си творец. В тази насока бяха и изводите на ст. н. с. к. ф. н. Ил. Тодоров. В доклада си „Н. Бозвели и руската литература" авторът изнесе изключително интересни факти за запазени непубликувани архивни материали, които са свидетелство за задълбочена работа на Бозвели с руски източници и разкриват неговите трайни литературни интереси, ши рок литераурен кръгозор, формиран и под непосредственото влияние на руската кул тура. В доклада на Н. Аретов също бяха на правени някои нови уточнения - след Бероновия буквар повествователните творби в „Славеноболгарское детоводство" (1 ч.) са втора печатна публикация у нас на антични автори. В докладите на Данова, Тодоров и Аретов литературното дело на Бозвели бе разгледано в по-широк литературен контекст, бяха потърсени връзките му с чужди лите ратури и бе изтъкната голямата художестве на култура на писателя. Ст. н. с. к. ф. н. В. Смоховска актуали зира делото на Бозвели, превърна го в наш съвременник. Чрез анализ на диалога „Любо питнопростий разговор" тя откри Бозвели като критик на обществено-политическия жи вот, обърна внимание на някои специфични черти на българската възрожденска действи телност и литература, поднесени във форми, които трябва да се разшифроват, за да се види тяхната връзка с общоевропейски идеи илитературни направления. В доклада „Първата биография на Н. Бозвели" патосът на авторката ст. н. с. С. Баева беше насочен към нов прочит на последното произведение на П. Р. Славейков, започнал своите литературни изяви под влияние на великия котленец и останал негов последо вателен ученик до края на живота си. Н. с. к. и. н. В. Димова разгледа връзките на Н. Бозвели със сръбската общественост през 30-40-те години на миналия век и изне се нови данни за отпечатването и разпространението на „Славеноболгарское детоводство" в Сърбия.