Япония

На 9 и 10 май 1980 г. в Токио бе прове дена ХХV международна конференция на ориенталистите в Япония. Работата на конференцията протече в следните четири секции: 1. Източна религия и философия. 2. Японска литература. 3. История на Изтока. 4. Източно изобразително изкуство и музика. Бяха проведени и два семинара: „Икономиката на Китай през времето на управлението на династията Чинг“ и „Възприятие на теа търа Кабуки". В работата на конференцията взеха участие 44 представители от 15 страни: от САЩ - 19, от Япония - 7, по двама от Австралия, Тайланд, Индия, Ю. Корея и Израел, по един от ФРГ, Швейцария, СССР, Китай, Тайван, Индонезия, Коста Рика и България. Ще се опитам накратко да представя докладите в литературната секция, в които се проявиха и някои от основните направления в изследването на японската литература напоследък. Преди всичко правят впечатление разширението на диапазона на литературните изследвания и повишеният интерес към нови, неразглеждани досега проблеми и произве дения. Докладът на Нуанг Пае Ганг от Ю. Корея бе озаглавен „Исторически контекст и митологична структура на „Ямасачи и Умисачи“. „Ямасачи (планинско съкровище") и Умисачи („морско съкровище")" еедин от Митовете, включени в първото писмено произведение на японската литература „Коджики" („Записки за древните времена") от 712 г. В изказването си докладчикът се спря накратко на елементите, върху които е изграден митът и направи опит за разглеждане на архитипалната му структура. Докладът на Марк Харбисън от САЩ бе посветен на най-древната форма в япон151 ската поезия - вака" (букв. „японска песен" - петистишия). Успоредно с развитието на ,, вака" през етапа на Ранното Средновековие в Япония (IX-XII в.) се развива и литературната критическа мисъл, свързана с пробле мите на тази поетическа форма. Докладчикът се спря на трактата на известния поет и критик Минамото Тошийори (1033-1129) с оглед на важността на литературния исторически анализ за съвременната литературна критика. Това представлява известно противопоставяне на досегашните изследвания на американските японисти, провеждани независимо от традициите на японската литературна критика. На два от най-интересните и специфични жанра в японската класическа литература - „лирично-философски есета“ и „лирически дневници" бяха посветени докладите на Рубен Герлинг от Израел „Есето „Цуре-дзуре гуса („Записки от скука") и японският будизъм" и на Цветана Кръстева от България „Лич ностното начало в лирическия дневник „Товадзу-гатари“ („Нечакана повест"). Лирично-философските есета („дзуйхицу") и лирическите дневници (никки бунгаку") са едни от първите чисто японски литературни жанрове, възникнали през златния век“ на японската литература (периода Хейан - IXXII в.) в резултат на създаването на японската писменост, кана". Те продължават да се развиват и през периода на развитото средновековно общество в Япония, когато личностният характер на произведенията от тези два жанра се засилва в резултат на въздействието на будизма с неговата проповед за преходността и недълговечността на човешкия живот, като характерна черта на литературата през този период е самовглъбяването“, „самоанализът" („джишьосей"). Докладите, посветени на две от найинтересните произведения през периода на развитото средновековно общество в Япония, третираха някои проблеми, свързани с разви тието и трансформирането на традициите в тези два жанра. Интерес предизвиква и докладът на Марк Джюъл от САЩ, „Аспекти на повествователната структура в произведенията на Идзуми Кьока". Идзуми Кьока (1873—1939) е известен писател-романтик, който в своите произведе ния продължава традициите на еротичната и Фантастичната литература от периода Едо (1600-1868). Докладчикът разгледа елементите на повествователната структура (тема, персонажи, сюжет, гледна точка) в тяхното съот ношение с два основни тематични мотива в произведенията на Идзуми Кьока: появата на свръхестествени същества и двойственото съдържание на женските образи - доброже лателност и злонамереност. Последният доклад в секцията по литература на тема: „Относно феноменологията на Кендзабуро Ос" бе изнесен от Ърл Джексън от САЩ. Кендзабуро Ое (1930) е един от найизвестните писатели в съвременната японска литература. Докладчикът се спря на проблема инди вид - външен свят" в есеистиката на писа теля, посветена на преживяванията от неговото детство (Втората световна война), като предложи една тройна структура: индивид, външен свят и междинен микрокосмос, съз даден от индивида в резултат на неспособността му да възприема цялостно заобикаляшата го действителност.