Международна

През втората половина на м. август м. г. във Варшава, по инициативата на ститута за литературни изследвания на Полската академия на науките, се състоя пър вата международна конференция по въпросите на поетиката, в която взеха участие литературоведи, лингвисти и фолклористи от Съветския съюз, Полша, Чехословакия, България, Румъния, Унгария, Германската демократична република, Съединените щати, Англия, Франция, Холандия, Израел. В програмата на конференцията бяха включени доклади на видните съветски учени академици и професори В. В. Виногра дов, А. И. Ефимов, Н. И. Жинкин и Д. С. Лихачов, но в конференцията взеха уча стие само последните двама. Полски литературоведи и лингвисти, начело с организа торите на конференцията С. Жулковски, М. Р. Майенова и К. Вика, взеха участие с доклади от всички области на поетиката. Твърде деен в работата на конференцията бе световно известният полски лингвист проф. Ю. Курилович. Най-многочислена беше делегацията на САЩ, ръководена от видния лингвист и славист проф. Р. Якобсон, който взе участие в разискванията по повечето доклади. Между участниците в конфе ренцията бяха познатият чешки славист и българист проф. К. Хоралек, румънският академик-литературовед Т. Виану, немският славист и фолклорист, професор в Йенския университет Х. Пойкерт, холандският славист, сега професор в Калифорния Схонефелд и мн. др. България беше представена от Петър Динеков, Любомир Андрейчин, Стоян Джуджев и Емил Георгиев. В продължение на 10 дена, в утринни и следобедни заседания бяха прочетени 50 доклада и направени около 120 изказвания по тях. Докладите бяха групирани тематично, така че всеки ден се прочитаха и обсъждаха доклади от една определена област. Трудно е в една информация като нашата да бъдат обхванати поставените на конференцията проблеми. Те бяха наистина многобройни и разнообразни и засягаха всички области на поетиката, като се свързваха и с близките области. Бе създадена подходяща атмосфера за резултатна научна работа. Владееше методът на убеждението, на аргументите. Само рядко прозвучаваше остър полемичен тон, разкриващ основни мирогледни противоречия и различни схващания по за поставените въпроси. Тъй като у нас терминът „поетика" не е особено популярен, а някои го смятат дори остарял, като включват съдържанието на тая дисциплина в теорията на литерату рата, за нашия читател не е безинтересно изяснението на самото понятие и съдържа ние на тоя клон от литературознанието. Изяснява го може би доста пълно тематиката на докладите, които набелязваме в информацията си. Немският професор Х. Пойкерт (ГДР) пътем формулира в доклада си оная концепция за понятието, която приема: уче ние за същността, жанровете и формите на поетическото творчество и за пръсъщите им съдържание и изобразителни средства, което чрез сравнително наблюдение над отделните произведения привежда към определението на типологическите особености жанровите закономерности.

Комитетът за класически проучвания Ейрене (Мир), учреден от академиите на социалистическите страни по покана на българския комитет при Н РБ, устрои тази пролет Шестата си международна конференция в Пловдив. На конференцията се събраха много гости от чужбина, специа листи в различни области на науката за класическата древност. Те бяха очаровани, че заседават в град, който въпреки силно биещия пулс на социалистическата индустрия е запазил като хилядолетни свидетели на своето минало следи от тракийската, гръцката и римската култура, а в Археологическия си музей съхранява уникалното и прочуто по цял свят златно съкровище от Панагюрище. Всички чуж денци без съмнение са отнесли в своята родина най-възторжени впечатления и от новия живот тук и от старото ухание, което се носеше от античността. Организационният комитет на конференцията, начело със своя председател акад. Вл. Георгиев бе попаднал на отличната идея да назове заседателните зали на отделните секции в хотела с четирите стари имена на Пловдив: Пулпудева, Филипополис, Евмолпиада и Тримонциум. Заседанията започнаха на 24 и продъл жиха до 29 април 1962 година. Тук българските лингвисти, историци, литератори и археолози се срещнаха с изтъкнати свои колеги от СССР, Унгария, Румъния, Чехословакия, Полша, ГДР и Югославия. Като гости присъствуваха и двама западни учени - Пиер шантрен, председател на Френската академия за надписи и литература и Роналд Сайм (Англия), генерален секретар на международния съвет по фи- лософия и хуманитарни науки към ЮНЕС- ко.

За Централния институт за литературна история при Германската академия на нау ките в Берлин стана вече традиция да провежда ежегодни разширени съвещания, на които заедно с други литературоведи от ГДР, историци и културни дейци да обсъжда своите трудове. Съвещанието, състояло се от 8 до 12 май 1972 г. (на тема „Световното литературно наследство и социалистическото общество"), заема особено място в тази поредица от творчески срещи не само защото на него се направи равносметка на постигнатото през целия пръв етап от работата на института, започнал през 1969 г., когато той се създаде, но и защото в него участвуваха голям брой чуждестранни учени, които взеха отношение към редица важни теоретически иметодологически въпроси от общ интерес, тясно свързани със следващия етап в научната дейност на института. На поканата на Ръководството на Централния институт се отзоваха повече от 40 изтъкнати литературоведи от академичните литературни институти на Съветския съюз, Чехословакия, Полша, България и Унгария, както и двама френски учени, членове на Френската комунистическа партия. Така съвещанието придоби характер на международен форум на марксистко-ленинската литературоведческа мисъл. Четири колективни труда, изработени от сътрудниците на Централния институт в периода от 1969 г. насам, доставиха конкретен материал от различни литературни спохи и от различни национални литератури за разискването на основни проблеми на съхраняването и оползотворяването на хуманистическото и социалистическото литературно наследство. При това главното вни мание бе насочено към обсъждането на диалектиката от актуалност и историзъм, от традиция и новаторство, на отношението между традиция и световния революционен процес. Генералният методологически въпрос: как литературоведите би трябвало да разкрият хуманистическото и социалистичес кото литературно наследство, че то да въздействува върху читателите от развитото социалистическо общество с цялата си непосредственост и свежест, как традицията да се превърне в неизчерпаем извор за понататъшното развитие на социалистическото изкуство, бе залегнал в основата на главния доклад, За смисъла на традицията в световния революционен процес. Отношението на Брехт към традицията", изнесен при откри ването на съвещанието от акад. проф. Вернер Митенцвай, директор на Централния 146 институт за литературна история. Той изтъкна, че при определянето на отношението към традицията и при оценка на литературното наследство трябва да се изхожда винаги от конкретното, от реалния исторически процес и от равнището на формиране на социалистическото съзнание. Затова литературоведите трябва да подлагат непрекъс нато на проверка своята досегашна методология. И другите доклади, изнесени на първия ден на съвещанието - Главни линии на литературоведческите изследвания в Съ ветския съюз от акад. проф. М. Храпченко и „Национални традиции. Новаторство и социалистическа синтеза в лириката. Атила Йожеф и неговото влияние над съвременната унгарска лирика" от акад. проф. М. Саболчи, - третираха проблемите на литературното наследство в тясна връзка с акту алните въпроси на марксистко-ленинското литературознание. Оживена дискусия по поставените в тези доклади основни въпроси, илюстрирани чрез конкретни примери, се разгърна през следващите дни на съвещанието в секциите, в които се разискваха отделните Трудове. В секцията, в която бе обсъден трудьт Френско просвещение“, в центъра на дис кусията бе поставен въпросът за значението на френската литература от XVIII в., за днешното социалистическо общество. Френското просвещение се разглежда в труда като идеологически израз на процеса на разпадане на феодалното съсловно общество и на постепенното завземане на политическата власт от буржоазията на базата на разгръща шите се капиталистически производствени форми. Затова и цялата литература на Просвещението се явява като носител на ново светоусещане, на нова представа за света и човека. В стремежа си да обхване и отрази промените през XVIII в. и свързаните с тях класови противоречия Просвещението преодолява метафизичното и теологично све торазбиране и подготвя с това политическата еманципация на третото съсловие. Така то допринася за историческия прогрес. Авторите на труда са си поставили за задача да разкрият диалектиката от буржоазни класови интереси и всеобща човешка репрезентативност в различните области на просве щенческото светоразбиране и оттук да отговорят на въпроса, защо и по какъв начин Просвещението е запазило своето значение и след възникването на класовите противоречия между буржоазията и пролетариата чак до днес.

Тазгодишната поредна конференция на Централния институт за история на литературата в Берлин, проведена на 10 и 11 април, постави на обсъждане актуални проблеми, свързани с развитието на съвременната литература и по-специално на социалистическата лирика от 60-те години насам. С това решително обръщане към литературната продукция в нашата съвременност институтът-домакин даде израз на стремежа за по-тясно свързване на научноизследователската работа с литературната практика, за утвържда ване на принципа на единство на литературноисторическата и литературнокритическата страна в литературоведческата дейност. За уясняване на редица дискусионни въпроси на конференцията бяха поканени и поети на ГДР. Активното участие на видни литературоведи от Съветския съюз, Чехословакия, Полша, Унгария, България и Колумбия, както и за пръв път на една делегация от Виетнам даде възможност за оживен диалог между поети илитературни критици на ГДР, започнал след VIII конгрес на ГЕСП, в интернационален контекст. В своите реферати учените-гости осветлиха националноспецифичните тенденции в развитието на лириката в периода на изграждането на развитото социалистическо общество и върху една съвременна тема творчески се размениха опит и мнения между литературоведите от социалистическите страни. Какво по-точно трябва да се разбира под темата „Светът в социалистическото стихотворение“, изясни пленарният реферат на д-р Силвия Шленщедт от института-домакин с подзаглавие „Интернационални аспекти в по-новата лирика на ГДР": „Ние се отнасяме към стихотворението като израз на активно отношение на човека към предметния свят като особена езикова репрезентация на обществените отношения... Ние се интере суваме от отношението на поета към природната и обществената действителност като субективна дейност. Защото едва посредством творчеството на поета светът прониква в стихотворението.

От 7 до 12 октомври т.г. в Дома на журналистите - Златни пясъци се състоя между народна конференция на тема „Актуални проблеми на съвременната българска литература", организиран от Института за литература при БАН. Присъствуваха изтъкнати специалисти по български език и литература, преводачи от СССР, Унгария, Полша, ГДР, Чехословакия, Югославия, Румъния, ГФР, Гърция, Италия. В работата на конфе ренцията взеха участие акад. Георги Цанев, проф. Михаил Бъчваров, проф. Куйо Куев и други наши учени и критици. Доклад за българския роман след Девети септември 1944 г. изнесе Тончо Жечев, директор на Института за литература. Развитието на разказа и повестта през последните тридесет години разглежда Кръстьо Куюмджиев. На литературознанието бе посветен докладът на Георги Димов. Прочетени бяха също докладите: „Лириката през тридесетилетието" от Здравко Петров, „Проблеми на новата българска драматургия" от Ваня Бояджи ева и „Съвременната българска литература за деца и юноши" от Николай Янков. Мнозина от присъствуващите българисти споделиха свои наблюдения и преценки за развитието на нашата литература през го дините на народната власт, както и за съвре менното и състояние. Д-р Дитмар Ендлер (ГДР) направи обстойно изказване, просле дявайки отношението на съвременната проза към традициите. С точни и богати познания за миналото на българския роман, д-р Енд лер проследи върховите постижения на нашата нова романистика. В началото на изказването си той се спря на творби от Димитър Талев и Георги Караславов, които разкриват съдбата на няколко поколения герои, и причисли тези произведения към „семейния роман". След това видният бъл гарист от ГДР разгледа творби от Димитър Димов, Николай Хайтов, Антон Дончев, Камен Калчев, Емилиян Станев и др., ко1 Всички доклади са отпечатани в кн. 4/1974 на сп. „Литературна мисъл" в съкра тен вид. ито бележат нови моменти от прогреса на съвременната българска проза. На някои от най-значителните произве дения на драматургията се спря Нина Пономарьова (СССР). Тя изтъкна постиженията в изображението на новия човек, направи ин тересни съпоставки с конфликти и проблеми, застъпени в различни драматургични произведения в Съветския съюз. Войтех Галонз ка (Полша) сподели свои мисли върху пре ливането на поезия и проза през последните две десетилетия. Той напомни бързия разцвет на българската поезия след 1956 г. и сравнително по-бавното реагиране на прозата. Но пък вече от дълго време тя заема главното място. В. Галонзка напомни огром ната популярност на разказа, като се спря подробно върху книгите на Йордан Радичков и особено на сборника „Барутен буквар", в който полският българист открива белези на епопея. След това той разгледа особе ности в произведения на Емилиян Станев, Вера Мутафчиева и др. С изказвания по различни проблеми на съвременната българска литература участвуваха също Виктория Захаржевска (СССР), Добри Вичев (ГДР), Бранко Властелица (Югославия), проф. Константин Велики (Румъния), Луиджи Дела Гата (Италия), както и критиците Стефан Елефтеров, Сабина Беляева, Светлозар Игов и Михаил Неделчев.

СОФИЯ, 1977 - с тези координати ще бъде записано в историята едно значително събитие в борбата за мир, за щастливо бъдеще на планетата. Столицата на една малка страна, познала ужасите на робството и войната, извоювала с кръв правото си на свободно развитие по пътя на социализма, стана символична столица на писателите от цял свят - част от духовния авангард на човечеството. „Мирът - надежда на планетата" - под този девиз се събраха писатели от различни националности, творци с различни мирогледни, естетически и политически убеждения. Обединяваше ги нещо по-голямо - искрената загриженост за бъдещето на света и човека, за мира като единствена възможна алтернатива на всеобщото унищожение, както бе изтъкнато и в приветствията на др. Л. Бреж нев и др. Т. Живков. Тази среща отново припомни, че изконна същност в призванието на всеки творец е хуманизмът, неговата активна съпричастност с вълненията и тревогите на неговото време. Защото винаги в цялата хилядолетна човешка история истинският творец еносел гордото бреме на отговорността за съдбата на човечеството - не само пред настоящето, но най-вече пред бъдещето. Цялата история на нашата планета ни е завещала един красноречив символ - фигурата на твореца като духовен водач на своя народ и човечеството, като безстрашен рицар в защита на човешките въжделения. Едва ли можем да си припомним значителен писател, който да не е воювал със своите творби за мир и хуманизъм, за свободно всестранно развитие на човека, който да не се е борил против всичко, което спъва това развитие. Но ако цялата човешка история категорично доказва колко отговорна е ролята на писателя, то нашето време направи тази отговорност още по-осезаема, още по-неотменнна. В една епоха, когато неведнъж е пророкувана „смъртта на изкуството" и неговото „освобождаване" от връзките с живота, когато опитите на отделни направления да се дехуманизира литературата стават все по-настойчиви, макар и все така неуспешни, истинският творец все по-силно усеща своята отговорност. Защото с развитието на средствата за масово унищожение пра старата дилема „мир или война" се превърна в избор на живот или смърт за цялото човечество. Може ли писателят да остане безучастен в нашето време, което не оставя място за илюзии, което безапелационно издига като единствена алтернатива пред всеобщото унищожение и гибелта на човечеството мира? Писателите, събрани на международната среща в София, бяха категорични в своя отговор: върховно задължение за твореца е да се бори за мир, за предотвра тяване на войната. Защото това му диктува неговият хуманизъм, неговата същ ност на човек и писател. На срещата в София се събраха творци от различни континенти, от различни националности, живеещи в страни с различен обществен строй, представители на различни естетически възгледи, на различни национални литератури... Но всички разлики отстъпиха пред онова, което сближава и съюзява хората в бор3 бата им за бъдещето на света. Така срещата на писателите се превърна в един висок форум, от който прозвуча гласът на човешката съвест. Защото големият творец винаги е съвестта на своето време. Така международната среща на писателите се превърна в значително събитие в живота на нашия континент, в реално продължение на линията към мир и сътрудничество между народите, начертана в Хелзинки. И нейната значимост е още по-голяма, защото този път в защита на мира, в защита на бъдещето на човечеството прозвуча гласът на майсторите на културата:

За децата обикновено казваме, че те са нашата надежда за бъдещето; в тях виждаме утрешното въплъщение на своите стремежи и усилия, вярваме, че те ще превърнат в реалност недостигнатото от нас. И ако всеки поотделно е готов да направи всичко за радостта и щастието на своите деца, то и човечеството е длъжно да не забравя отговорността си пред своя утрешен ден - пред децата от цял свят.

На 6 и 7 дек. 1979 г. в заседателната зала на парк-хотел „Москва" се състоя Международна научна конференция по слу чай 70-годишнината от рождението на Н. Вапцаров. Тя беше организирана от Института за литература при БАН и Съюза на българските писатели. В нейната работа взеха участие видни български литературоведи и писатели, а също така братът на поета - Борис Вапцаров, съпругата на поета - Бойка Вапцарова и др. За голямата популярност на Вапцаровото дело в чужбина говори фактът, че от общо 38 доклада и изказвания, изнесени на конференцията, 18 принадлежаха на литератори от чужбина. Като гости на конференцията присъствуваха културни дейци от 25 страни на света: Леонид Леонов, Евгени Винокуров, Едуардас Межелайтис, Олег Шестински, Владимир Фирсов, Виктор Хорев, Галина Илина, Нина Пономарьова, Светлана Шерлаимова, Улмаз Улмарбеков (СССР); Вилем Завада, Дана Хронкова, Хелена Бринзова, Ян Кошка, Ян Пиларж, Щефания Партошова (Чехословакия); Ярослав Ивашкевич, Юзеф Ленарт, Мария Гизгес, Тимон Пьотровски, Еугениуш Кабац (Полша); Гюнтер Дайке, Волфганг Кьопе, Уве Бергер (ГДР); Марин Со- реску, Николай Моток (Румъния); Максайн Кюмин, Уилиам Мередит (САЩ); Пиер Гамара, Пиер Сегерс, Шарл Добжински (Фран ция); Артюр Оло, Раймон Детре (Белгия); Николас Гилен, Раул Риверо (Куба); Абели Артис Генер, Едуардо Сунига, Мануел Идалго (Испания)), Джеймс Олдридж (Великобри тания); Яков Брантинг (Швеция); Кетил Хаууге, Сири Свердрул Лунден (Норвегия); Лео- нардо Манчино (Италия); Ервин Фишер (ФРГ); Ежиту Гонсалвиш (Португалия); Золтан Ки- рай (Унгария); Петер Миларт (Австрия); 136 Демирташ Джейхун, Кемал Йозер (Турция) Ахмад Сулейман ал Ахмад, Мохамед Харари (Сирия); Чонголийн Чимид (Монголия); Ганга Присад Вимал, Сати Кумар (Индия); Нгуен Сан (Виетнам); Грей Гейтенбай, Дороти Лайнсей (Канада). В почетния президиум заеха местата си: секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов, зам.-председателят на Държавния съвет Георги Джагаров, завеждащият отдел „Наука и образование" при ЦК на БКП Никола Стефанов, първият зам.-председател на Комитета за култура Любомир Левчев, пред седателят на Националния комитет за защи та на мира Георги Димитров - Гошкин, председателят на Съюза на българските писатели акад. Пантелей Зарев -зам.-предсе дател на БАН, изтъкнати деятели на изкуството и културата.

Отново София стана столица на световната борба за мир, на волята на народите да надмогнат угрозата на ядреното самоунищожение и да заживеят в мир, дружба и приятелство. В един момент, когато силите на реакцията отново са в настъпление, опитвайки се да провалят постигнатото в Хелзинки; когато се възражда призракът на студената война - а от нея до смъртоносния термояд рен конфликт има само една крачка - и на надпреварата във въоръжаването; когато американският империализъм в желанието си да играе ролята на све товен жандарм опасно изостря международната обстановка, балансирайки по ръба между мира и катастрофата - в този тревожен, отговорен и напрегнат момент отново от София прозвуча гласът на цялото човечество: в защита на мира, в защита на живота на Земята, в защита на бъдещето. Три събития от международен мащаб, чийто резонанс тепърва ще набира сила, ознаменуваха есента на 1980 г. Може би най-крупното от тях бе Световният парламент на народите за мир. Пет дни заседаваха делегати от различни страни, хора с различни политически и религиозни убеждения, с различни професии - обединени обаче от съзнанието, че мирът еединствената гаранция за бъдещето на планетата. На многобройните пленарни заседания и разговори около кръглата маса бяха изнесени потресаващи факти за злодеяния на китайския режим във Виетнам, на режима на Пол Пот - Йенг Сари в Кампучия, на военните хунти в Салвадор, Чили, Уругвай и другаде; за злостната кампания на дезинформация, подета от западния печат, радио и телевизия, и преследванията срещу прогресивни журналисти; за опасностите, които крие новата военна стра тегия на САЩ... Много и различни са заплахите за мира и хуманизма, за бъдещето на човечеството и правата на човека. И борбата срещу силите на реакцията трябва да бъде неотстъпна и постоянна. Но в крайна сметка неин естествен фокус си остава борбата за мир, защото само в мирни условия може да се мисли и работи в името на прогреса - това е основният извод, до който стигнаха с пълно единодушие делегатите. И той е залегнал в приетата Харта на Световния парламент на народите за мир, както и в Обръщението, в което се казва: „Откажете се от новите програми за въоръжаване! Прекратете производството на всички видове оръжие за масово унищожение: ракетно-ядрено, неутронно, химическо и всякакво друго! Съкратете военните запаси! Забранете яд реното оръжие! Преговори! Друг избор няма!"

На 27 и 28 ноември 1980 г. в гр. Толбухин се състоя Международна научна сесия по случай 100-годишнината от рождението на Йордан Йовков, организирана от Института за литература при БАН, Съюза на българските писатели, Комитета за култура и Окръж ния комитет на БКП и ОНС - гр. Толбухин. В работата на сесията взеха участие изтъкнати български литературоведи, писатели и лите- ратурни критици от няколко поколения. За големия интерес на световната общественост към делото на големия наш писател-хуманист са показателни докладите и изказванията на редица учени и литератори от чужбина - Испания, Англия, Югославия, Чехословакия, Румъния. Освен това гости на сесията бяха културни дейци и преводачи от СССР, ГДР и Унгария. В почетния президиум на сесията присъст вуваха: от Толбухин-първият секретар на ОК на БКП Димитър Димитров, председателят на Изпълкома на ОНС Костадин Станев, секретарят на ОК на БКП Атанас Илиев, първият секретар на Общинския комитет на БКП Кольо Добрев, първият зам.-председател на ОНС Теменуга Янкова, от София — директорът на Института за литература при БАН проф. д-р Тончо Жечев, зам.-председателят на Съюза на българските писатели Андрей Гуляшки, акад. Петър Динеков, проф. Гочо Гочев, проф. Велчо Велчев, писателите Ивайло Петров, Петър Славински, Любен Петков, Стефан Поптонев, дъщерята и внукът на писателя - Елка Йовкова и Боян Попов, видни деятели на изкуството и културата. Първият секретар на ОК на БКП в Толбу хин Димитър Димитров прочете поздравител143 но писмо до Юбилейната научна сесия от първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на Народна република Бъл гария др. Тодор Живков. Проф. Тончо Жечев благодари от името на присъствуващите за поздравлението на др. Тодор Живков и подчерта, че неговите думи ще вдъхновяват по-нататъшните изследвания на делото на големия наш писател Йордан Йовков. След това проф. Т. Жечев откри Между народната научна сесия с кратко встъпително слово, в което се спря на проблемата за поя вата и утвърждаването на Йовков в българската белетристика. Той изтъкна, че вече с отминало времето, когато нашата литературна история и критика противопоставяше Йордан Йовков на Елин Пелин в желанието си да определи кой от двамата трябва да бъде поставен на първо място в областта на бъл гарския разказ. Нашата култура отдавна въз прие идеята, че и Й. Йовков, и Е. Пелин са два върха в развитието на българската Литература.

На 9 и 10 май 1980 г. в Токио бе прове дена ХХV международна конференция на ориенталистите в Япония. Работата на конференцията протече в следните четири секции: 1. Източна религия и философия. 2. Японска литература. 3. История на Изтока. 4. Източно изобразително изкуство и музика. Бяха проведени и два семинара: „Икономиката на Китай през времето на управлението на династията Чинг“ и „Възприятие на теа търа Кабуки". В работата на конференцията взеха участие 44 представители от 15 страни: от САЩ - 19, от Япония - 7, по двама от Австралия, Тайланд, Индия, Ю. Корея и Израел, по един от ФРГ, Швейцария, СССР, Китай, Тайван, Индонезия, Коста Рика и България. Ще се опитам накратко да представя докладите в литературната секция, в които се проявиха и някои от основните направления в изследването на японската литература напоследък. Преди всичко правят впечатление разширението на диапазона на литературните изследвания и повишеният интерес към нови, неразглеждани досега проблеми и произве дения. Докладът на Нуанг Пае Ганг от Ю. Корея бе озаглавен „Исторически контекст и митологична структура на „Ямасачи и Умисачи“. „Ямасачи (планинско съкровище") и Умисачи („морско съкровище")" еедин от Митовете, включени в първото писмено произведение на японската литература „Коджики" („Записки за древните времена") от 712 г. В изказването си докладчикът се спря накратко на елементите, върху които е изграден митът и направи опит за разглеждане на архитипалната му структура. Докладът на Марк Харбисън от САЩ бе посветен на най-древната форма в япон151 ската поезия - вака" (букв. „японска песен" - петистишия). Успоредно с развитието на ,, вака" през етапа на Ранното Средновековие в Япония (IX-XII в.) се развива и литературната критическа мисъл, свързана с пробле мите на тази поетическа форма. Докладчикът се спря на трактата на известния поет и критик Минамото Тошийори (1033-1129) с оглед на важността на литературния исторически анализ за съвременната литературна критика. Това представлява известно противопоставяне на досегашните изследвания на американските японисти, провеждани независимо от традициите на японската литературна критика. На два от най-интересните и специфични жанра в японската класическа литература - „лирично-философски есета“ и „лирически дневници" бяха посветени докладите на Рубен Герлинг от Израел „Есето „Цуре-дзуре гуса („Записки от скука") и японският будизъм" и на Цветана Кръстева от България „Лич ностното начало в лирическия дневник „Товадзу-гатари“ („Нечакана повест"). Лирично-философските есета („дзуйхицу") и лирическите дневници (никки бунгаку") са едни от първите чисто японски литературни жанрове, възникнали през златния век“ на японската литература (периода Хейан - IXXII в.) в резултат на създаването на японската писменост, кана". Те продължават да се развиват и през периода на развитото средновековно общество в Япония, когато личностният характер на произведенията от тези два жанра се засилва в резултат на въздействието на будизма с неговата проповед за преходността и недълговечността на човешкия живот, като характерна черта на литературата през този период е самовглъбяването“, „самоанализът" („джишьосей"). Докладите, посветени на две от найинтересните произведения през периода на развитото средновековно общество в Япония, третираха някои проблеми, свързани с разви тието и трансформирането на традициите в тези два жанра. Интерес предизвиква и докладът на Марк Джюъл от САЩ, „Аспекти на повествователната структура в произведенията на Идзуми Кьока". Идзуми Кьока (1873—1939) е известен писател-романтик, който в своите произведе ния продължава традициите на еротичната и Фантастичната литература от периода Едо (1600-1868). Докладчикът разгледа елементите на повествователната структура (тема, персонажи, сюжет, гледна точка) в тяхното съот ношение с два основни тематични мотива в произведенията на Идзуми Кьока: появата на свръхестествени същества и двойственото съдържание на женските образи - доброже лателност и злонамереност. Последният доклад в секцията по литература на тема: „Относно феноменологията на Кендзабуро Ос" бе изнесен от Ърл Джексън от САЩ. Кендзабуро Ое (1930) е един от найизвестните писатели в съвременната японска литература. Докладчикът се спря на проблема инди вид - външен свят" в есеистиката на писа теля, посветена на преживяванията от неговото детство (Втората световна война), като предложи една тройна структура: индивид, външен свят и междинен микрокосмос, съз даден от индивида в резултат на неспособността му да възприема цялостно заобикаляшата го действителност.

От 23 до 25 октомври 1984 г. за пети път парк-хотел „Москва" в столицата гостоприемно отвори вратите си, за да посрещне участниците в Международната писателска среща „Мирът - надежда на планетата“. Тържественият звън на мемориалната камбана предизвести началото на едно събитие с отзвук сред широки обществени среди по всички краища на планетата. Може би найточно значението и смисълът на този висок форум могат да се почувствуват в приветствените думи, с които генералният секретар на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Константин Черненко се обърна към участниците в срещата: „Девизът на вашата среща е „Мирът - надежда на планетата". И наистина животът на нашата планета, нейното бъдеще зависят от това, ще бъде ли запазен мирът. Надпреварата във въоръжаването, и преди всичко в ракетно-ядреното въоръжаване, заплашва да излезе извън контрола на човека. Започналите тази надпревара реакционни империалистически сили развиват производството на все по-нови и все по-разрушителни системи оръжие, разполагат ракети за нанасяне първия удар на европейска територия, пристъпват към милитаризация на Космоса, засилват конфронтацията със социалистическите страни. "

На 20 и 21. ХІ. 1984 г. беше проведена Международна научна сесия „Любен Каравелов - живот и дело", организирана от Българската академия на науките, Софийс кия университет „Климент Охридски", Бъл гарското историческо дружество и Дружеството на филолозите-българисти. Присъству ваха видни дейци на българската наука и изтъкнати българисти от чужбина, между които: акад. П. Зарев, проф. Г. Димов, акад. П. Динеков, проф. Кр. Шарова, проф. Д. Леков, проф. В. Злиднев (СССР), проф. 3. Урбан (ЧССР), проф. К. Велики (СРР), ст. н. с. А. Улунян (СССР), н. с. Н. Зуева (СССР), н. с. Е. Шатохина (СССР), ст. ас. В. Спасова (Италия) и др. Пленарното заседание, проведено в Голе мия салон на БАН, бе открито от акад. П. Зарев, който се спря на условията и процесите, подготвили зрелия период на Българското възраждане - време, в което една от централните фигури е Л. Каравелов. След това думата беше дадена на акад. П. Динеков, който изнесе доклад „Л. Каравелов - лич ност и съдба“. Проследявайки основните моменти от живота на големия възрожденец, докладчикът разгледа неговото изграждане като борческа личност в Русия, възприемането на идеите на времето, отношенията със съвременниците. Беше изтъкнат протестният и бунтарски характер на творчеството му. Проф. Г. Димов говори по темата „Л. Каравелов и развитието на българската национална литературно-теоретична мисъл. Ав торът се спря на възгледа на възрожденския деец за тясната връзка между национална литература и национална съдба и ролята на твореца в този процес. Бяха посочени неговите критични прозрения - принципи на мате риалистическата естетика. „Л. Каравелов за ролята на науката“ - този проблем представи проф. В. Павлова. Тя потърси онези същест вени възгледи и произтичащите от тях методи на практическа работа, които руската научна мисъл в средата на XIX в. предостави на българския писател-революционер. От този Ъгъл на зрение бяха обяснени и усилията на Л. Каравелов за активна журналистическа работа като средство за изменение на дейст вителността. Проф. Кр. Шарова в доклада си „Л. Каравелов в историята на Българското възраждане" анализира трудните условия за работа в Русия, Сърбия и Румъния, както и възможностите за разгръщане на индивида в тях. Докладчикът подробно разгледа отношенията между Л. Каравелов и В. Левски, полемизирайки със схващането за същест вувала атмосфера на неразбирателство и недоверие между двамата. Проф. Д. Леков в „Л. Каравелов - журналист и публицист" изтъкна основните заслуги на юбиляра като вестникар: осъществил връзката между найважните идеи и наболели въпроси и българс кото общество; издигнал на челно място ре волюционната борба, пречупвайки всички въпроси през нейните нужди и изисквания; наложил нови публицистични критерии, нови норми на журналистическо поведение. В доклада си на тема „Л. Каравелов и книжовноезиковите борби през миналия век ст. н. с. Е. Георгиева посочи, че той създава научни предпоставки, ръководни за процеса на езиковото строителство. Л. Каравелов разграничава синхронния и диахронния аспекти, взема правилно становище по пробле мите за мястото на старобългарската традиция в новобългарския език, за отношението на диалектите към книжовния език. Като свърза историческите възгледи на Л. Каравелов с идеологията му, разяснявайки по такъв начин научно-теоретичните им основи, доц. М. Велева („Историческите възгледи на Л. Каравелов") разви някои основни аспекти в тях. Писателят-революционер се обявява сре щу историческото и каноническо право, има ясно становище за движещите сили на историческия процес - предпочита историята на низините, поставя българската история в контекста на европейската. След пленарното заседание работата на сесията продължи по секции.