Знаме

Знае се, че един от първите (ако не и най-първият) читатели и съдници на Ботеви стихотворения е Петко Славейков. На него Ботев е изпратил тетрадка стихотворения, изгорели в Стара Загора заедно с много други ръкописи и книжа на Славейков, както свидетелствува син му Пенчо. В неговия вестник „Гайда", г. III, бр. 19 от 15 април 1867 г., стр. 312 се явява първото обнародвано Ботево стихотворение Майце си". За него най-вероятно се отнасят думите на Славейков в „Македония", бр. 33 от 13 юли 1868 г.: „Едного само познавам от младите наши момък с поетиче ски способности..." Но с отиването си в Букурещ Ботев повече не потърсва страниците на Славейкови издания. Застанал на други, социал-революционни позиции, той не може дори и снизходително да посреща някои от поетическите изповеди на Славейков, който, работейки в Цариград под носа на турските власти, не е могъл във всичко да съпътствува заддунавските си събратя по перо. И той не епощаден от Ботев в хумористично-сатиричното стихотворение „Защо не съм?"

За децата обикновено казваме, че те са нашата надежда за бъдещето; в тях виждаме утрешното въплъщение на своите стремежи и усилия, вярваме, че те ще превърнат в реалност недостигнатото от нас. И ако всеки поотделно е готов да направи всичко за радостта и щастието на своите деца, то и човечеството е длъжно да не забравя отговорността си пред своя утрешен ден - пред децата от цял свят.

The paper aims at analyzing the images of the Bulgarian National Revival heroes in the Grand narrative, manufactured during the socialism. The heroes of the National Revival epoch were re-thought as predecessors of the socialist activists, using various propaganda procedures: neutralization of the attempts, made by the previous regime for establishing intellectual genealogy between it and the heroes from XIX c.; forging of particular slogans; re-shaping of school and university curricula; introducing anniversaries and commemoration practices; even founding research institutions. In the period of so called mature socialism, the national heroes were successfully integrated and re-used for the purposes of the new, nationally-oriented phase of the regime. Post-socialist attempts to re-think the national pantheon were not able to re-fashion the National Revival part of the narrative, whose kernel kept on being marked with unparalleled dignity, high moral and selflessness.