Пръв

Българският комунист Димитър Гачев, наследил теоретическата принципиалност инепримиримост на благоевци, изцяло се Формира като изкуствовед и историк на естетиката в СССР. Особено активен за неговото развитие беше периодът от 1930 до 1937 г. След това култът на лич ността не само затормози, но и прекъсна трагически неговата творческа дейност. Гачев изпита върху плещите си въздействието на сили, по същество чужди и враждебни на социализма, които нанесоха толкова много поражения не само в политико-икономическия, но и в интелектуалния живот на нашето общество. Но той си остана верен до сетния дъх на комунизма, на великата съветска родина, отиде си с мечта да строи комунизма в България. ХХ конгрес в СССР и Април ският пленум у нас върнаха, наред с много други, и културните ценности, които съз даде гачев, в съкровищницата на социалистическата култура.

Като връх в националноосвободителните борби преди Освобождението, като народно движение с изключителни исторически последици и националнонравствено въздействие Априлското въстание става основна тема в българската литература през първите години след Освобождението. Литературната история отбелязва обаче определена последователност в художественото овладяване на темата от различните литературни жанрове. Най-бързо и спонтанно откликва лириката, още по време на самото въстание и непосредствено след него. От началото на 80-те години (след Вазовата „Епопея на забравените" (1881- 1884) усилията се пренасят към епичните жанрове - през 1884 г. се появява първият том от монументалните художествени мемоари на 3. Стоянов „Записки по българските въстания", а през 1889 г. излиза първата част от романа на Вазов „Под игото“ - най-значителната белетристична творба за Априлското въ стание, първият роман в българската литература, който отговаря на високи художествени изисквания и един от най-хубавите романи в нея и до днес. По-конкретното вглеждане в литературния процес през 80-те години обаче показва, че значителността и грандиозността на темата подтиква българския писател доста по-рано, още в самото начало, когато Априлското въстание започва да определя тематическата насоченост на творческите му усилия, да се обърне към възможностите, които романната форма му разкрива за художествено изображение на народния живот и националноосвободителните борби. През 1881 г. излиза романът на Атанас П. Шопов „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“, който, макар да няма идейно-художествените достойнства на „Под игото“, поставя интересни проблеми не само с оглед историческата правдивост на изображението, но и с оглед появата и развитието на романа като жанр в българската литература. „Десетдневно царуване“ на А. П. Шопов има приоритет по време както пред „Записки по българските въстания" на 3. Стоянов, така и пред „Под игото“ на Вазов. При това романът на А. П. Шопов не отминава незабелязано нито от читателите, които с интерес го следят още когато се печата като подлистник във в. „Българский глас“, нито от критиката, и което е особено важно - от Ив. Вазов и 3. Стоянов, които реагират живо и еднакво отрицателно, макар и по различни причини. „Десетдневно царуване" на А. П. Шопов има приоритет още в едно отношение - той е първият български роман, преведен в чужбина.

The paper aims at analyzing the images of the Bulgarian National Revival heroes in the Grand narrative, manufactured during the socialism. The heroes of the National Revival epoch were re-thought as predecessors of the socialist activists, using various propaganda procedures: neutralization of the attempts, made by the previous regime for establishing intellectual genealogy between it and the heroes from XIX c.; forging of particular slogans; re-shaping of school and university curricula; introducing anniversaries and commemoration practices; even founding research institutions. In the period of so called mature socialism, the national heroes were successfully integrated and re-used for the purposes of the new, nationally-oriented phase of the regime. Post-socialist attempts to re-think the national pantheon were not able to re-fashion the National Revival part of the narrative, whose kernel kept on being marked with unparalleled dignity, high moral and selflessness.