писателите

СОФИЯ, 1977 - с тези координати ще бъде записано в историята едно значително събитие в борбата за мир, за щастливо бъдеще на планетата. Столицата на една малка страна, познала ужасите на робството и войната, извоювала с кръв правото си на свободно развитие по пътя на социализма, стана символична столица на писателите от цял свят - част от духовния авангард на човечеството. „Мирът - надежда на планетата" - под този девиз се събраха писатели от различни националности, творци с различни мирогледни, естетически и политически убеждения. Обединяваше ги нещо по-голямо - искрената загриженост за бъдещето на света и човека, за мира като единствена възможна алтернатива на всеобщото унищожение, както бе изтъкнато и в приветствията на др. Л. Бреж нев и др. Т. Живков. Тази среща отново припомни, че изконна същност в призванието на всеки творец е хуманизмът, неговата активна съпричастност с вълненията и тревогите на неговото време. Защото винаги в цялата хилядолетна човешка история истинският творец еносел гордото бреме на отговорността за съдбата на човечеството - не само пред настоящето, но най-вече пред бъдещето. Цялата история на нашата планета ни е завещала един красноречив символ - фигурата на твореца като духовен водач на своя народ и човечеството, като безстрашен рицар в защита на човешките въжделения. Едва ли можем да си припомним значителен писател, който да не е воювал със своите творби за мир и хуманизъм, за свободно всестранно развитие на човека, който да не се е борил против всичко, което спъва това развитие. Но ако цялата човешка история категорично доказва колко отговорна е ролята на писателя, то нашето време направи тази отговорност още по-осезаема, още по-неотменнна. В една епоха, когато неведнъж е пророкувана „смъртта на изкуството" и неговото „освобождаване" от връзките с живота, когато опитите на отделни направления да се дехуманизира литературата стават все по-настойчиви, макар и все така неуспешни, истинският творец все по-силно усеща своята отговорност. Защото с развитието на средствата за масово унищожение пра старата дилема „мир или война" се превърна в избор на живот или смърт за цялото човечество. Може ли писателят да остане безучастен в нашето време, което не оставя място за илюзии, което безапелационно издига като единствена алтернатива пред всеобщото унищожение и гибелта на човечеството мира? Писателите, събрани на международната среща в София, бяха категорични в своя отговор: върховно задължение за твореца е да се бори за мир, за предотвра тяване на войната. Защото това му диктува неговият хуманизъм, неговата същ ност на човек и писател. На срещата в София се събраха творци от различни континенти, от различни националности, живеещи в страни с различен обществен строй, представители на различни естетически възгледи, на различни национални литератури... Но всички разлики отстъпиха пред онова, което сближава и съюзява хората в бор3 бата им за бъдещето на света. Така срещата на писателите се превърна в един висок форум, от който прозвуча гласът на човешката съвест. Защото големият творец винаги е съвестта на своето време. Така международната среща на писателите се превърна в значително събитие в живота на нашия континент, в реално продължение на линията към мир и сътрудничество между народите, начертана в Хелзинки. И нейната значимост е още по-голяма, защото този път в защита на мира, в защита на бъдещето на човечеството прозвуча гласът на майсторите на културата:

Проф. д-р Пеньо Русев работи на научното поприще цели 45 години. От първата си научна публикация през 1937 г. до сетния си дъх през 1982 г. той се труди активно и остави значително научноизследователско дело. То включва 260 заглавия на книги, монографии, студии, статии, рецензии, които могат да се систематизират в няколко направления: опе ративна критика, история и теория на литературата, сравнително литературознание, пси хология на художественото творчество и на художественото възприемане, теория на информацията. Във всяка една от тези сфери на науката проф. Русев прави свой съществен влог, отличаващ се с оригиналност и задълбо ченост. Многопосочността на неговите науч ни занимания не накърнява проникновеното третиране на изследваните от него проблеми. С еднаква вещина той работи и в областта на литературната история, и в областта на психологията на художественото творчество. Неговите най-значителни приноси са тъкмо в тези две области на науката. По-странични те му занимания с литературна критика и тео рия на информацията само допълват и обогатяват основните му научни трудове. Именно те го нареждат сред учените литературоведи, допринесли за развитието и издигането на българската литературна наука. Доминиращо направление в цялостната научноизследователска дейност на проф. П. Русев е историята на българската литература. Интересите и проучванията му в тази насока са не само най-дълготрайните, но и най-плодоносните, защото многовековното развитие на родната литература предоставя на учения многообразен материал за работа и възможност за широко разгръщане на науч ноизследователските способности. Литератур ната история отговаря в най-голяма степен на творческия натюрел на проф. Русев, тъй като у него преобладава подчертан стремеж към издирване, събиране и осмисляне на историко-литературните факти и явления, склон ност към интерпретацията им в тяхната вза имовръзка, способност да се видят и оценят те както в рамките на конкретните общественополитически и културно-исторически условия, 110 които са ги родили, така и в развитието на литературния процес през вековете. За лите ратурния историк П. Русев е характерно насочването предимно към непроучени или недостатъчно изследвани въпроси от историята на българската литература, към писатели и творби, които трасират пътя на нейното развитие. И още една присъща само нему чер та - широкия диапазон на историко-литературните му интереси и занимания. Той е от малцината наши учени, които с еднакъв успех изследват и старата, и новата българска литература. Трудно е да се каже кой от двата дяла в хилядолетното развитие на българската литература се радва на по-голямата му любов и предпочитания като изследвач. Важ ното е, че в разработването и на старобълга ристичните, и на новобългаристичните лите ратурни проблеми проф. Русев прави свой съществен принос, отличаващ се с оригиналност в подхода и трактовката на фактите и явленията, със задълбоченост и последователност на научните тези, с методологическа правомерност и принципна взискателност.

Between 1871 and 1887 Georg Brandes delivered his lectures on "The Main Movements in 19th Century European Literature", where he not only launched the notion "the break of modernity" as the primary task of Scandinavian men of letters, but also stirred the cultures of Denmark, Norway and Sweden, pushing them towards a greater polemicity, topical problems, an increasingly categorical departure from the Romantic legacy and a greater proximity to the spiritual and aesthetic movements in Europe, for the overcoming of the provincial reticence and isolation. The Scandinavian literatures were permeated by new European tendencies, while the notion of loneliness broadened its meaning and became a key concept for the spirit of the time. The study analyses the basic types of loneliness principally distinguished by the researchers and their specific projection in the Scandinavian North, the changes induced by the various epochs. A special emphasis is laid on the attitude to loneliness - conceived not merely as an emotional state as an idea, an outlook to people and the world, - in the greatest representatives of the "break of modernity" in the region such as Ibsen, Bjornson, Schilan, Lie, Garborg in Norway, Strindberg, Jejerstam, Benediktson-Algren, Hanson - in Sweden, Jakobsen, Bang, Jelerup, Pontopidan in Denmark, almost without exception felt the strong influence of philosopher Kirkegaard, the "spiritual father" of that dynamic literary movement. The pattern from Romanticism through Naturalism to New Romanticism, applied to the personal and artistic development of its exponent, eloquently outlines its basic trends until the early 90s of the 19th century, when Knut Hamsun entered literature to take up in his turn the subject of loneliness, transforming it into a dimension of the increasingly important problem of the interrelation between Man and Nature, of the need for a balance between the biological and the spiritual. With his novels a new type of loner entered 20th century.