мотив

Културно-просветното възраждане и националноосвободителното движе ние издигнаха чувството за родината у българина в непреходна ценност, в найскъпо достояние. Върховен поетически израз това чувство намери в поезията на Христо Ботев. В последната си поетическа творба, когато бе вече близо до края на своя кратък, труден и вдъхновен живот, великият поет стигна до висшия синтез на това чувство: О, майко моя, родино мила... В своята знаменита елегия за гибелта на Васил Левски Ботев не само намира най-висок синтез на чувството към родината-майка, той създава и широко обобщен, монументален образ. Този образ е ненадминат в нашата поезия по дъл бочина и сила на чувството. Той еверен на възрожденската поетическа традиция и същевременно по поетическото си съвършенство бележи качествено нов момент в нейното развитие. В интересната си статия „Към историята на един мотив в българската поезия" Тончо Жечев развива подробно тази мисъл и проследява историята на мотива за родината в нашата поезия. „Поетите на нашето възраждане - пише той - непосредствено, естествено и пълноценно чувствуват своята родина като майка и своята майка като родина... Кръвното родово чувство... засяга не само неговия физически носител, но и най-абстрактната формация от този род, майката на всички ни, нашата родина... Ботев чув ствува отечеството като нещо живо, реално, нещо, към което принадлежи, както към майка си в Калофер."1 Вазов също до края на живота си запазва ненакърнено своето чувство към родината. „ В това негово чувство - пише Т. Жечев - присъствуват всичките звена на една здрава и единна верига - майка, семейство, роден град, родина. "2 Вазов е последният поет с възрожденско съзнание. След него този мотив претърпява сложно развитие, дълбоки, коренни промени в поезията на Смирненски, на Яворов, на Гео Милев, на Димчо Дебелянов и Лилиев, на Димитър Подвързачов и Никола Вапцаров. Представата за този мотив, за този образ в българската поезия ще се обогати, ако се разгледа той по-детайлно В Ботевите стихотворения и ако зрителният лъч се обърне към Ботевите предходници и съвременници поети. Особено интересно би било да се проучи как възрожденският читател го възприема, какви „необходими връзки" съществуват в неговото съзнание между образите на майка и родина.

Един от най-известните, но слабо проучени мотиви в поезията на европей ския символизъм е темата за не познатата жена. В западноевропейската литература го утвърждава „предтечата" на символизма Бодлер със стихотворението си „На една минувачка", четиридесет и трето поред в цикъла „Сплин и идеал" на единствената му стихосбирка „Цветята на злото" (1857). То не е сред възловите творби на Бодлер, очертаващи контурите на неговата поетика. Може би поради това не го откриваме и сред преводите на Георги Михайлов, който сам принадлежи към кръга на българските символисти популяризира поезията на Бодлер в годините на най-високия подем на направлението у нас. И Сонетът, На една минувачка" е поставен от поета в цикъла „Сплин и Идеал" между прочутия сонет,,Слепците“, вдъхновен от картината на Брьогел Стари „Притча за слепците“, и стихотворението „Скелетът-орач". Със „Слепците“ свързва сонетната форма, чиято традиция остава непоклатима във френската поезия още от епохата на Плеядата и Ронсар. Ето как гласи оригиналът интересуващия ни сонет:

Between 1871 and 1887 Georg Brandes delivered his lectures on "The Main Movements in 19th Century European Literature", where he not only launched the notion "the break of modernity" as the primary task of Scandinavian men of letters, but also stirred the cultures of Denmark, Norway and Sweden, pushing them towards a greater polemicity, topical problems, an increasingly categorical departure from the Romantic legacy and a greater proximity to the spiritual and aesthetic movements in Europe, for the overcoming of the provincial reticence and isolation. The Scandinavian literatures were permeated by new European tendencies, while the notion of loneliness broadened its meaning and became a key concept for the spirit of the time. The study analyses the basic types of loneliness principally distinguished by the researchers and their specific projection in the Scandinavian North, the changes induced by the various epochs. A special emphasis is laid on the attitude to loneliness - conceived not merely as an emotional state as an idea, an outlook to people and the world, - in the greatest representatives of the "break of modernity" in the region such as Ibsen, Bjornson, Schilan, Lie, Garborg in Norway, Strindberg, Jejerstam, Benediktson-Algren, Hanson - in Sweden, Jakobsen, Bang, Jelerup, Pontopidan in Denmark, almost without exception felt the strong influence of philosopher Kirkegaard, the "spiritual father" of that dynamic literary movement. The pattern from Romanticism through Naturalism to New Romanticism, applied to the personal and artistic development of its exponent, eloquently outlines its basic trends until the early 90s of the 19th century, when Knut Hamsun entered literature to take up in his turn the subject of loneliness, transforming it into a dimension of the increasingly important problem of the interrelation between Man and Nature, of the need for a balance between the biological and the spiritual. With his novels a new type of loner entered 20th century.

The paper explores a problem from the premises of biblical hermeneutics while making use of literary studies devices. There is one major question which it pursues: Why was King David, the most prominent character of Hebrew Biblical history, depicted as a shepherd boy in 1 Samuel 16-17? How to read the implications of shepherd symbolism in his story? In order to find answers, the paper first discusses some problems of biblical authorship, especially of the kind, most often called "The Deuteronomistic Historian". It then goes to other shepherd characters among the patriarchs and to their interpretation by the rabbinic sages and Josephus in "Jewish wars", proceeding to the New Testament and the figure of Jesus Christ. Gradually it becomes clear that the answers are to be found not in the field of some (more or less) historical reality but in relation to the legendary imagination which fueled the very creation of biblical history, and then continued to reproduce itself in Western arts and popular culture - up to the present day.