Давид

Обучаван ли си, Давид, да боравиш с оръжие, преди да станеш партизанин? - В нашата ремсова група понякога виждахме пистолет, някой стар, негоден пистолет. Разглобявахме го, и това е. Никаква друга подготовка не съм имал. При това аз не бях служил войник и затова отидох съвсем неподготвен в отряда. Неподготвени идваха почти всички мла дежи. В Балкана се полагаше усилие да се запознаем с оръжието. Учехме се да сглобяваме и разглобяваме пистолети, разни видове пушки. Твърде рядко провеждахме стрелби с учебна цел. Нали трябва да се пестят патроните. Нали наоколо слухти полиция и жандармерия. Изобщо, аз не мога да се похваля, че съм бил добър стрелец, добър боец в тоя смисъл. А за партизанина е важно да умее да стреля точно и да разбира някои военни работи. При нас беше силен ентусиазмът, идеализмът. И ние давахме излишни жертви поради неопитност. Тези, които бяха служили, естествено бяха по-добри партизани. Те умееха да си пробиват път през блокади. Умееха да поразяват точно врага и бяха по-неуязвими. Но аз, както казах, не бях никакъв стрелец. ОТОА Веднъж на една читателска среща в провинцията взе думата заместник-командирът на нашия отряд, който седеше редом с мен в президиума. - Като ходехме на поход, спомням си, че по време на почивките Давид се отделяше в храстите, вадеше молив и бележник и нещо си пишеше. Навярно, стихове. А един път - тук старият партизанин се поокашля и погледна към мен - решихме да проведем учебна стрелба с пушки. Поставихме цигарена кутия на един бук и на разстояние от двайсет метра всеки от нас трябваше да стреля. Пръв опита командирът, но не успя да улучи. Стрелях и аз - също без резултат. Като дойде неговият ред - заместник-командирът се обърна пак към мен с една блага усмивка и ме посочи на публиката, която изръкопляска, - той залегна на земята и внимателно се прицели. Когато след изстрелите проверихме попаденията, оказа се, че Давид единствен е улучил центъра на кутията. Ние казахме тогава, че това е случайно, но при втори изстрел Давид пак улучи. Аз засрамено наведох глава. Лъже старецът - си казах - или меме бърка с някой друг. Много ясно си спомням тази стрелба, аз не само кутията, но и дървото не можах да улуча! Ето как се създават митове и легенди. .. Но не го опровергах. - Ти при Леваневски ли получи пушка? - Не. В първа дружина на бригада „Васил Левски". Там бяха взели оръжие при една акция. На мен ми дадоха дълга (българска) пушка, с която не се разделих чак до Девети септем ври. Освен това получих и една ръчна бомба. Аз пък я дадох при акцията в с. Розовец на един другар и така завърши нейният живот. Ние нямахме шмайзери, както в някои други отряди. Имахме само една картечница. Но и при това положение, сравнявайки се с партизанските единици в цялата страна, ние бяхме сравнително добре въоръжени. Всеки от нас притежаваше пушка или пистолет.

The paper explores a problem from the premises of biblical hermeneutics while making use of literary studies devices. There is one major question which it pursues: Why was King David, the most prominent character of Hebrew Biblical history, depicted as a shepherd boy in 1 Samuel 16-17? How to read the implications of shepherd symbolism in his story? In order to find answers, the paper first discusses some problems of biblical authorship, especially of the kind, most often called "The Deuteronomistic Historian". It then goes to other shepherd characters among the patriarchs and to their interpretation by the rabbinic sages and Josephus in "Jewish wars", proceeding to the New Testament and the figure of Jesus Christ. Gradually it becomes clear that the answers are to be found not in the field of some (more or less) historical reality but in relation to the legendary imagination which fueled the very creation of biblical history, and then continued to reproduce itself in Western arts and popular culture - up to the present day.