Submitted on

Из чуждестранните литератури

Библиографски раздел
Из чуждестранните литератури

За „новата школа” на антиромана

Free access
Статия пдф
760
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Най-новите течения на модернизма гра витират към все по-решително освобож даване от формите на конкретно-историческото, на предметното и реалното. Те отстъпват пред тенденцията към абстрактно изкуство, която ги лишава от живите краски на художественото многообразие, тласка ги към въплъщение на отвлечените същности“, извън тяхната индивидуална форма на проявление и съществувание. Съединен с един самоцелен техницизъм, абстракционизмът пренебрегва сетивнопредметната вестетическа реалност“ и обри ча на разпадане човешкия образ в изку ството. Известно еколко широк терен са завоювали абстракционистите в модерната живо пис. От платната на много съвременни художници изобразителността епредизви кателно прогонена и е провъзгласен самостойният интерес на твореца към неговите технически, оптически и колоритови проблеми, посредством които той установява контакт с духа на времето и с неговата научност". Художникът прескача образното, посредническото звено между идея та и въплъщението, за да достигне направо До скритата субстанция", до отвлечения смисъл. И тогава под непонятните плете ници, под хаотичните цветни петна, линии игеометрически фигури ние четем обозна чения като: „Вертикално", "Устрем“, „Ек спресия", "Страст". Това ескок направо в царството на абстрактните същности", на мислимото" - без старомодното посредничество на обектите. Един от умните теоретици и практици на тази тенденция в литературата, Херман Брох, пише: Във всички изми в последна сметка е на лице един общ процес: емпиричният и слу чаен обект се заменя чрез нещо такова, чиито последни корени стигат до логич ното и до Платоновата идея". И понеже Платон в своя проект за идеалната държава не отреждаше завидно място за творците, тъй като те боравят с грубите, емпирични исетивни форми на реалността, със сен- ките" на нещата, отдалечавайки се от тях ната висша иидеална същност, от света на идеите", то сега неговите модерни последо 132 ватели са решили да спасят честта на изкуството, като го освободят от неговия предметен език и го въздигнат в сан на медиум, който разговаря направо с тайнствения свят на същностите“, на идеите". Но доколкото все пак изкуството трудно може да се отърве от своя двойник" - предметното, индивидуалното и конкрет ното, иначе ще престане да бъде изкуство - то функциите на двойника" сега основ но се преосмислят. Образът губи своята относителна самостоятелност като отражение на обективни неща и става единствено. . символ на субективното. Той попада в плен на волната игра на асоциациите, на капризите на субективизма, на една деформираща архитектоника. Предметно-сетивното получава нова тоналност, тъй като реалността на обекта се превръща в обикновен заме стител на абстрактното и в изпълнител на орнаментални функции. Поради това и обектът може да бъде изнасилван и дефор мирван до безкрайност" (Х. Брох). През последното десетилетие абстракционизмът увеличи амбициите си, разпростря пипала и върху литературата. Той иска да осигури теоретико-познава телна база на своите експерименти, про веждайки ги под знака на едно най-ново, ултра-съвременно художествено познание". Най-странните негови творения се определят претенциозно като шифър на Модерната душа“, като адекватен израз на модерния човек. Защото този човек представлява едно. . . несъществуващо, безформено, неосезаемо, но страдащо съще ство" (Клод Мориак).

    Ключови думи
    новата, школа, антиромана
Submitted on
Библиографски раздел
Обсъдени научни трудове

Втори международен симпозиум „Търновска книжовна школа”

Free access
Статия пдф
2282
  • Summary/Abstract
    Резюме
    От 20 до 23 май 1976 г. във Велико Търново се състоя Вторият международен симпозиум Търновска книжовна школа, организиран от Института за балканистика при БАН и Великотърновския университет „Кирил и Методий". Четири години след Първия симпозиум на същата тема в старата българска столица отново се срещнаха видни наши и чуждестранни учени, за да продължат размяната на мнения във връзка с пробле матиката на Търновската книжовна школа. В симпозиума взеха участие гости от еди надесет страни, сред които бяха акад. Д. С. Лихачов (СССР), проф. Г. Сване (Дания), проф. Й. Русек (Полша), проф. Д. Трифунович и проф. А. Младенович от Югославия, проф. В. Келару и проф. Й. Лаудат (Румъния), проф. Д. Фрайданк (ГДР), проф. Х. Кайперт (ГФР), проф. А. И. Рогов, д-р Л. А. Дмитриев, д-р Е. И. Демина, ст. н. е. О. А. Князевская и др. от СССР, д-р Е. Благоева от Чехословакия и други учени от Румъния, САЩ и Япония. От българска страна участвуваха акад. П. Динеков, чл.-кор. Е, Георгиев, чл.-кор. 1 Вж. сб. Търновска книжовна школа. С., БАН, 1974. 161 11 Литературна мисъл, кин. 5 Д. Ангелов, проф. Д. Мирчева, проф. В. Велчев, проф. Б. Ст. Ангелов, проф. П. Русев, проф. В. Тъпкова-Заимова, доц. Г. Данчев, доц. А. Давидов и много научни работници от Софийския университет „Климент Охридски“, Института за балканистика, Института за история, Института за български език, Института за литература, Института за изкуствознание и Института за музикознание при БАН, Великотърновския университет „Кирил иМетодий", Шуменския висш педагогически институт и музейни работници от Габрово. Задачите на Втория международен сим позиум Търновска книжовна школа бяха значително разширени в сравнение със за дачите на Първия симпозиум. Тематиката на докладите беше съсредоточена главно върху дейността на учениците и последо вателите на патриарх Евтимий Търновски. Целта на симпозиума беше да се изтъкне широкото разпространение на идеите на Търновската школа, нейното общобалканско и международно културно значение.
Submitted on
Библиографски раздел
Научни съобщения

Формирането на българската белетристика и френската романтическа „неистова” школа

Free access
Статия пдф
2930
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Проблемът за романтизма в българската литература от епохата на Възраждането привлича днес зоркото внимание на българските изследователи. В съвременното българско литературознание той започва да се разработва от края на 50-те години след дискусията за реализма, разгърнала се в Съветския съюз през 1957 г., и в която се изтъква значението на романтизма за развоя на световната литература. За това допринасят и появилите се наскоро след дискусията дъл боко съдържателни трудове на видни български и съветски слависти, които безусловно съдей ствуват да бъде привлечено вниманието към проблема за романтизма в българската литература и за неговото изясняване, Специално внимание се обръща на изследването на романтизма в българската литература от епохата на националното Възраждане. И това е естествено, защото именно в този период романтизмът се разкрива най-ярко и е отражение не само на националното възраждане, но е и важен фактор в неговото развитие. Той има прогресивен характер, тъй като появата и развоят му се стимулират от борбата за политическа и духовна независимост, от стремежа да се пробу ди националното самосъзнание. Проблемът за романтизма в българската литература от епохата на Възраждането, разработен плодотворно, макар и еднозначно в трудовете на Е. Георгиев, П. Динеков, В. Велчев, Д. Леков, Б. Ничев, И. Конев, Кр. Генов и други български изследователи, изисква за своето по-нататъшно всестранно осветление максимално конкретно проникване в художествената същ ност на изучавания материал. Може да се предполага, че много нови неща ще даде възприемането на романтизма в конкретно-поетическия контекст на европейската литература наред с идейнотипологическите му съотношения. Статията ни е посветена на един от тези аспекти, които се разкриват, когато към изучавания проблем се подхожда от позицията на историческата поетика. Нашата основна мисъл и предложение се състоят в това, да се диференцира и разгледа като един от творческите и хронологически белези, като същностна художествено-типологическа характеристика на романтизма т. нар. „неистова" поетика. Задачата на дадената статия се състои в това, да покаже, че една от линиите в развитието на българската белетристика в периода на създа ването й (60-те години на XIX в.) е тясно свързана с въздействието на френската романтическа „неистова" школа. Най-силно отражение поетиката на тази школа намира в повестите на родоначалника на националната белетристика Васил Друмев и съвременника му Илия Блъсков.
Submitted on

Научни съобщения. Документи

Библиографски раздел
Научни съобщения

Чипровската книжовна школа

Free access
Статия пдф
3052
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В статията си „Българската литература през XVII в." (Литературна история. Кн. 1, 1977) акад. П. Динеков, проследявайки развитието на литературното творчество на българските католици през XVII в., основателно констатира, че „католическата литература в България не е установена библиографски, не са проучени отделните писатели и съчинения, не е изяснен въпро сът за мястото на католическата литература в цялостната система на българската национална литература" (с. 10). С настоящия обзорен опис се прави пръв опит да се запълни, макар отчасти, тази празнота в нашата литературна история и да се предизвика интерес у специалистите към по-нататышни проучвания на този немаловажен въпрос на нашето духовно творчество. Описът обхваща само католическите литературни произведения, написани до края на XVII в. в средището на българския католицизъм - Чипровец - и тези, създадени през XVIII и XIX в. извън пределите на българските земи, плод на чипровския политически и културен климат и традиции, образуващи в своята цялост книжовното течение - Чипровската книжовна школа. Другите католически литературни произведения (на павликяните-католици от Пловдивско и от Дунавския край и на тези от Банат) ще бъдат обект на следващи обзорни описи. След излизането от печат на „История на България, съставена през 1761 г." от българския францисканец Бл. Клайнер (изд. на БАН, 1978), вече определено може да се говори за „Чипровска книжовна школа". Нейните върхове „Абагара" на Ф. Станиславов, богословските, философските и историческите произведения на П. Богдан, Я. Пеячевич, Кр. Пейкич, Фр. Пеячевич, Бл. Клайнер, Е. Ферменджин и др., пътеписите и богатото епистоларно наследство недвусмислено сочат, че тя не е случайно и лишено от обществено значение явление в нашата културна история, а книжовно течение с дълготрайна и интензивна творческа дейност, богато по съдър жание и с ярко изразен национален облик. Характеризира се със следните по-главни особености: а) възникнала е и се е развивала под влиянието на външни исторически фактори; б) произведенията и в по-голямата си част са на чуж ди езици; в) дейците и са били български католически духовници, сред които е имало и неколцина приобщени чужденци; г) не е имала връзка с други български книжовни школи и изобщо с местните православни литературни традиции; д) била е политически ангажирана в активна борба за защита интересите на българския народ през XVII и XVIII в.; е) отличава се с богатството на жанровете; ж) в продължение на два века е творила в изгнание, и др. а. Зародила се е през XIV в. в стария Чипровец със скромната задача да задоволява потребностите на католическото богослужене на малкото местни католици, запазили вярата си от XIV в., и да улеснява връзките им със Св. престол. Решителен тласък за нейното излизане извън тесните стени на Чипровския католически молитвен дом е получила с идването в България в края на XVI в. на босненски францискани, изпратени да проведат решенията на Тридентския събор (1545-1563 г.). За кратко време тези мисионери увеличили броя на българското католическо царство, покръствайки хиляди павликяни-еретици от Пловдивско и от Дунавския край - най-просветената и най-прогресивната част от българския народ през Средновековието.
Submitted on

Научни съобщения

Библиографски раздел
Научни съобщения

900 години от основаването на Петричката книжовна школа

Free access
Статия пдф
3515
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Петричката книжовна школа е основана отот Йоан Философ (по произход грузинец) през 1084 г. - една година по-късно от изграждането на Петричкия (Бачковския) манастир. Тази литературна школа има пряко влияние както върху българската, така и върху грузинската ду ховна култура и книжнина. Особено силно според Ш. Нуцубидзе е влиянието на нейния основа тел върху творчеството на Руставели и други изтъкнати мислители от XII в. И. Д. Панц хава отбелязва: „Светогледът на Шота Руставели през XII в., формирал се под силното въздействие на идеите на Петрици (т. е. Петрички" - Е. Д.), е отразявал вече новите социално-икономически условия в Грузия, новите демократични идеи на епохата. В този смисъл И. Бицадзе говори за знаменитата петриционска литературна школа". Шко лата е била средише на светска и църковна образованост. Защо тази школа (по думите на Ш. Нупубидзе академия") и нейният основател носят българско име, ще видим по-долу.
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Последен влог в старобългаристиката („Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата школа” от Пеньо Русев)

Free access
Статия пдф
3609
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Проф. д-р Пеньо Русев работи на научното поприще цели 45 години. От първата си научна публикация през 1937 г. до сетния си дъх през 1982 г. той се труди активно и остави значително научноизследователско дело. То включва 260 заглавия на книги, монографии, студии, статии, рецензии, които могат да се систематизират в няколко направления: опе ративна критика, история и теория на литературата, сравнително литературознание, пси хология на художественото творчество и на художественото възприемане, теория на информацията. Във всяка една от тези сфери на науката проф. Русев прави свой съществен влог, отличаващ се с оригиналност и задълбо ченост. Многопосочността на неговите науч ни занимания не накърнява проникновеното третиране на изследваните от него проблеми. С еднаква вещина той работи и в областта на литературната история, и в областта на психологията на художественото творчество. Неговите най-значителни приноси са тъкмо в тези две области на науката. По-странични те му занимания с литературна критика и тео рия на информацията само допълват и обогатяват основните му научни трудове. Именно те го нареждат сред учените литературоведи, допринесли за развитието и издигането на българската литературна наука. Доминиращо направление в цялостната научноизследователска дейност на проф. П. Русев е историята на българската литература. Интересите и проучванията му в тази насока са не само най-дълготрайните, но и най-плодоносните, защото многовековното развитие на родната литература предоставя на учения многообразен материал за работа и възможност за широко разгръщане на науч ноизследователските способности. Литератур ната история отговаря в най-голяма степен на творческия натюрел на проф. Русев, тъй като у него преобладава подчертан стремеж към издирване, събиране и осмисляне на историко-литературните факти и явления, склон ност към интерпретацията им в тяхната вза имовръзка, способност да се видят и оценят те както в рамките на конкретните общественополитически и културно-исторически условия, 110 които са ги родили, така и в развитието на литературния процес през вековете. За лите ратурния историк П. Русев е характерно насочването предимно към непроучени или недостатъчно изследвани въпроси от историята на българската литература, към писатели и творби, които трасират пътя на нейното развитие. И още една присъща само нему чер та - широкия диапазон на историко-литературните му интереси и занимания. Той е от малцината наши учени, които с еднакъв успех изследват и старата, и новата българска литература. Трудно е да се каже кой от двата дяла в хилядолетното развитие на българската литература се радва на по-голямата му любов и предпочитания като изследвач. Важ ното е, че в разработването и на старобълга ристичните, и на новобългаристичните лите ратурни проблеми проф. Русев прави свой съществен принос, отличаващ се с оригиналност в подхода и трактовката на фактите и явленията, със задълбоченост и последователност на научните тези, с методологическа правомерност и принципна взискателност.
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Страници от историята на Търновската книжовна школа от Георги Данчев

Free access
Статия пдф
3692
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Историко-литературните изследвания на проф. д-р Георги Данчев са естествено и непосредствено свързани с двадесетилетието, което вече има зад себе си Великотърновския университет (отначало педагогически инсти тут) „Братя Кирил и Методий". Отначало като асистент, а след това като титулярен преподаватет по средновековна българска литература Георги Данчев, така да се каже, по необходимост се налагаше да бъде най-вече историк на Търновската книжовна школа. И с течение на годините той наистина стана неин научен летописец. Заедно с редица други научни приноси в тази област на нашето ли тературно минало най-ново свидетелство за привързаността му към тази тематика е последната му книга със скромното заглавие Страници из историята на Търновската книжовна школа". Трудът е замислен и осъществен като равносметка на достигнатите от автора резултати най-вече около живота и творчеството на книжовника и писателя Владислав Граматик и на неговия съвременник и покровител, също книжовник и писател, пославянчения потомък на византийски аристократи Димитър Кантакузин. Тия двама толкова значителни творци наистина не са работили в Търново, но въпреки това са пряко свър зани с него, защото са продължители на ония тематични и художествени начала, които са характерни за творчеството на патриарх Евтимий и Григорий Цамблак. Достатъчно е да се припомни, че в сборниците на Владислав Граматик се намират редица съчинения на двамата именити търновци, а също така преписи на Пространното житие на Константин-Кирил Философ, което, както може да се съди от „История во кратце о болгарском народе словенском" на йеросхимонах Спиридон Габровски (издадена през 1900 г. от акад. В. Н. Златарски), патриарх Евтимий е приемал за достоверен историче ски извор.
Subscribe to школа