Симпозиум

От 10 до 12. XI. 1970 г. в София се състоя симпозиум по въпросите на българския фолклор, организиран от Института за литература, Института за етнография и Института за музика при БАН. В работата на симпозиума взеха участие фолклористи, етнографи, музиковеди и литературоведи от София, Велико Търново, Пловдив, Пазарджик, както и видни фолклористи от СССР, Чехословакия, Румъния. Бяха прочетени 44 доклада и научни съобщения, които засягаха различни аспекти на проучването на българския фолклор - методи на събиране и записване, проучване на творците и носителите, история и съвременно състояние на българската фолклористика, отношения между фолклор и литература, фолклор и музика, фолклор и обред и пр. Директорът на Института за литература проф. Стойко Божков откри с кратко слово пленарното заседание. Той говори за значението на народното творчество за националната ни култура и за отговорността на нашата наука за неговото събиране, описване и запазване. С подчертан интерес бе изслушан докладът на акад. Петър Динеков „Българската фолклористика след Втората световна война". Като направи обстоен преглед на наследството, което нашата марксистка фол клористика получи от миналото чрез делото на редица възторжени събирачи и на компетентни и добросъвестни учени, акад. П. Динеков набелязва основните етапи в развитието на тази наука след 9. ІХ. 1944 г.: изучаване на съвременния фолклор, проучване на творците и носителите на фолклора, изчерпателно събиране на юнашкия епос и хайдушките песни, проучвания върху отделни фолклорни жанрове, върху историята на българската фолклористика, на връзките между литература и фолклор, на художествения метод на фолклора и пр. Преценявайки постиженията на българската фолклористика, акад. П. Динеков изтъкна голямото значение на опита на съветската фолклористика в тази насока. В доклада бяха набелязани и ред важни и належащи въпроси, свързани с бъдещото и развитие: да се продължи изследването на българското народно творчество с оглед отражението на социалния живот и националната съдба във фолклора, на отношението между национално и интернационално, на ролята на фолклора в народния живот, на специ фични естетически и творчески проблеми. Беше подчертана неотложността на някои конкретни въпроси, като написване история на българската фолклористика, създаване на речник на българския фолклор и осо бено издаването на списание по въпро сите на българския фолклор. На състоянието на фолклорните проучвания у нас бяха посветени докладите на Райна Кацарова и Николай Кауфман „Развитие на българската музикална фолклористика" и на Христо Вакарелски „Бъл гарското народно изкуство - състояние и изследвания". Д-р В. Гашпарикова (ЧССР) информира симпозиума за съвременното състояние на фолклористиката в Словакия. В доклада на Кръстьо Генов „Проф. М. Арнаудов като фолклорист" бе дадена висока оценка на приноса на акад. Михаил Арнаудов за събирането и изслед ването на българския фолклор. Като живо доказателство за значението на проучванията на големия наш фолклорист бе и докладът на Георги Данчев, който изнесе сведения за организираната от ВПИ „Кирил и Методий" фолклорна експедиция в Еленско по следите на акад. М. Арнаудов и за интересните резултати от нея. С внимание и искрено вълнение бе изслушано обръще нието на акад. М. Арнаудов към симпозиума на тема „Из историята на българската фолклористика". Работата на симпозиума протече в две секции - поетически фолклор“ и „музи кален фолклор“. С оглед интересите на читателите ще се спрем предимно на онези Доклади, които разглеждат важни методо логически въпроси или разработват проблеми, свързани с отношенията между фол клор и литература. Всички доклади, изне сени на симпозиума, ще бъдат издадени в отделен том.

От 8 до 10. V. 1973 г. в Балчик се проведе Вторият национален симпозиум по пробле мите на българския фолклор и народните традиции, организиран от Института по фолклористика, Етнографския институт, Института за музикознание при БАН и Окръж ния съвет за изкуство и култура в гр. Тол бухин. В работата на симпозиума взеха участие фолклористи, етнографи и музиковеди от София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград, както и видни фолклористи от СССР, Чехословакия, ГДР, Югославия. На заседанията присъствуваха и членовете на редколегията на международното реферативно списание „Демос". Бяха прочетени 26 доклада и научни съобщения, които за сягаха важни аспекти на проучването на българския фолклор - отношения между фолклор и научни традиции, фолклор и съвременна култура, методологически и ме тодически основи на регионалните проучвания на народната култура, съвременно състояние на традиционния фолклор и пр. Симпозиумът беше открит от ст. н. сътр. Стефана Стойкова, научен секретар на Инсти тута по фолклористика. В краткото си встъ пително слово проф. В. Хаджиниколов, директор на Етнографския институт, се спря на значението на народното изкуство и на народната култура, които със своите основни черти - демократизъм, патриотизъм, колективизъм, с високите си естетически достойнства влизат по право в съвре менната социологическа култура. Той изтъкна, че за да бъдат изпълнени отговорните задачи, които нашата съвременност поставя пред науката, е необходимо цялостно събиране и задълбочено проучване на фолклорните и етнографските материали. От името на окръжното ръководство и на трудещите се от Толбухински окръг първият заместник председател на ОНС Теменуга Янкова поздрави участниците в симпозиума и им пожела успешна и творческа работа. Темата „Фолклорът и народните традиции в Добруджа" обедини докладите от първи те две заседания. С интерес бе изслушан основ ният доклад „Фолклорът на Добруджа - специфика и общонационални черти" на 176 Д. Тодоров. В него бяха обобщени резул татите от работата на група фолклористи и етнографи, които през 1970-1971 г. пред приеха едно широко проучване на народната култура в тази област. Проследявайки исто рията на миграцията на населението, състава и характера на фолклорния репертоар на различните групи заселници, Д. Тодоров стига до извода, че Добруджа пази чертите на общобългарската фолклорна песенна кул тура, като спецификата се проявява предимно в ареала на разпространението и интензив ността на битуването на отделните мотиви. В останалите доклади бяха обстойно раз гледани различни аспекти от комплексната основна тема: съвременни проучвания на народната култура в Добруджа (Л. Дуков), характер на обичайната система (М. Васи лева), специфика на материалната култура (Г.Михайлова), музикален фолклор (Е. Стоин), музикален фолклор на бесарабските българи и на добруджанците (Н. Кауфман), народни танци в Добруджа (Р. Кацарова и А. Илиева) и пр. Всички доклади, изнесени на симпозиума, ще бъдат издадени в отделен том, поради което тук с оглед на интересите на читателите ще се спрем по-подробно на онези доклади, които разглеждат важни методологически въпроси или разработват проблеми, свързани с фолклора като словесно изкуство. Твърде полезен в методологическо от ношение доклад „Маркс и Енгелс за актуал ното значение на традиционната песен бе изнесен от Х. Щробах (ГДР). В него са събрани старателно и анализирани изказ ванията на класиците на марксизма.

Интересът на културната общественост в ГДР към литературното дело на Иван Вазов бе изявен и на симпозиума, посветен на 125- годишнината от неговото рождение в столицата на ГДР. Той бе организиран от Българ ския културен център в Берлин с участието на Българо-германската комисия по българистика на 2. Х. 1975 г. Симпозиумът бе открит скратко слово от А. Вълнарова - директор на Българския културен център. Пръв говори проф. Х. Валтер от Лайпцигския университет. Той отбеляза голямото значение на Вазов за българската литература. Проф. Е. Георгиев, член-кор. на БАН и председател на българогерманската комисия за българистика, изнесе доклад на тема: „Иван Вазов - велик народен поет". Докладът на Д. Ендлер от Лайпцигския университет бе посветен на съвременната българска литература и на ролята, която играе в развитието и Вазовото творчество. В. Вълчев, ст. н. с. в Института за литература при БАН и зав. музея „Иван Вазов" в София, разгледа участието на Иван Вазов в развитието на европейския литературен процес. Докладът на Е. Стайчева, гл. ас. при Катедрата по немска филология в СУ „Климент Охридски", бе посветен на връзката между Вазовата поема ,,В царството на самодивите" и поемата на Хайне „Германия“. Накрая д-р К. Гутшмид от Хумболтовия университет в Берлин прочете част от обширно изследване на диалектните думи в романа „Под игото".

От 20 до 23 май 1976 г. във Велико Търново се състоя Вторият международен симпозиум Търновска книжовна школа, организиран от Института за балканистика при БАН и Великотърновския университет „Кирил и Методий". Четири години след Първия симпозиум на същата тема в старата българска столица отново се срещнаха видни наши и чуждестранни учени, за да продължат размяната на мнения във връзка с пробле матиката на Търновската книжовна школа. В симпозиума взеха участие гости от еди надесет страни, сред които бяха акад. Д. С. Лихачов (СССР), проф. Г. Сване (Дания), проф. Й. Русек (Полша), проф. Д. Трифунович и проф. А. Младенович от Югославия, проф. В. Келару и проф. Й. Лаудат (Румъния), проф. Д. Фрайданк (ГДР), проф. Х. Кайперт (ГФР), проф. А. И. Рогов, д-р Л. А. Дмитриев, д-р Е. И. Демина, ст. н. е. О. А. Князевская и др. от СССР, д-р Е. Благоева от Чехословакия и други учени от Румъния, САЩ и Япония. От българска страна участвуваха акад. П. Динеков, чл.-кор. Е, Георгиев, чл.-кор. 1 Вж. сб. Търновска книжовна школа. С., БАН, 1974. 161 11 Литературна мисъл, кин. 5 Д. Ангелов, проф. Д. Мирчева, проф. В. Велчев, проф. Б. Ст. Ангелов, проф. П. Русев, проф. В. Тъпкова-Заимова, доц. Г. Данчев, доц. А. Давидов и много научни работници от Софийския университет „Климент Охридски“, Института за балканистика, Института за история, Института за български език, Института за литература, Института за изкуствознание и Института за музикознание при БАН, Великотърновския университет „Кирил иМетодий", Шуменския висш педагогически институт и музейни работници от Габрово. Задачите на Втория международен сим позиум Търновска книжовна школа бяха значително разширени в сравнение със за дачите на Първия симпозиум. Тематиката на докладите беше съсредоточена главно върху дейността на учениците и последо вателите на патриарх Евтимий Търновски. Целта на симпозиума беше да се изтъкне широкото разпространение на идеите на Търновската школа, нейното общобалканско и международно културно значение.

Едно голямо научно начинание, каквото е написването на многотомна история на бъл гарската литература, изисква голяма и отговорна подготвителна работа. След разгърнатия методологически семинар на дневен ред излезе не по-малко дискусионният въпрос за периодизацията на българската литература. В критериите, с които изследваме историческия развой на литературата, се оглежда пялата идеологическа, методологическа и критическа концептуалност на нашето литературознание. От периодизацията зависи композицията на едно такова голямо дело, в което вземат участие много изследователи, а това определя и голямата практическа важ ност на поставената проблема. Задачата за изготвянето на една научно издържана пе риодизация се усложнява от ненормалното, дори трагично развитие на нашата литература, в която не може да се открие ярко проведена хронологическа последователност, а се наблюдава синхронно съществуване на литературни явления, които в Европа заемат последователно няколко века. Ето защо Институтът за литература проведе от 3 до 5 май т. г. голям международен симпозиум по проблемите на периодизацията на българската литература. Бяха поканени да вземат участие видни учени от чужбина - слависти-българисти и изкуствоведи: проф. Пе тер Юхас (Унгария), проф. Б. А. Шейкевич, Г. Д. Гачев, И. Караганов (СССР), проф. Паул Корня (Румъния), В. Бехиньова (Чехословакия), доц. Т. Домбек (Полша), Войчех Га лонска (Полша) и др. В работата на симпозиума активно се включи целият колектив на института, както и научни работници и преподаватели от Софийския университет и дру гите висши учебни заведения в България, изтъкнати изкуствоведи, литературни критици. Както се очакваше, въпросите на периодизацията не можеха да бъдат разглеждани извън проблемите, които стоят пред литературознанието. Във всички доклади беше ярко подчертана тенденцията, отделните литературни периоди да бъдат обосновавани не в рамките само на гражданската история, а като се отчита процесуалното разви гие като проява на вътрешни закономерности. В тази връзка бяха и най-съществените различия, различия, произтичащи от различните методоло гически позиции. Докато възгледът за пряката зависимост на литературата от общественото развитие не беше застъпен на симпозиума, то другите две възможни алтернативи - тезата за иманентното развитие и тезата за едновременното действие на два реда закони - вътрешни и обществени, бяха представени в най-разнообразни вариации. Така дори и в сравнително частния проблем за периодизацията като подводно течение се усещаха най-актуалните проблеми на нашето литературознание. Макар че докладите следваха един ред, определен от хронологията на развитието, т. е. от традиционна гледна точка, нито един период от досега застъпените в литературната история не остана неатакуван. Изказани бяха различни доводи за и против всички гранични точки, дори и за такива, които доскоро бяха считани за установени, като началото и края на старобългарската литература, началото и края на Възраждането. Симпозиумът започна делова работа с Доклада на акад. Петър Динеков „Периодизация на старата българска литература". Той отбеляза решени и нерешени въпроси на старата литература. Решен е въпросът за фолклора - той не може да бъде включен в общата историческа схема поради оскъдните све дения, с които разполагаме за неговото развитие. Но проблемата за взаимните връзки между народно и лично творчество остава. Решен е и въпросът за материала, който трябва да бъде включен в старобългарската литература. П. Динеков посочи, че въпросът за нача лото на българската литература е решен - делото на Кирил и Методий. Но освен това обособява се един предходен етап - първобългарски надписи от VIII и началото на ІХ в. на гръцки език. Динеков посочи големите трудности в определянето на горната граница на старобългарската литература. Той подчерта, че за да се различи и определи средновековната литература, трябва да за почне проучване на нейната структура, жанрова система, поетика, стил и пр. По вътрешната периодизация той предложи само едно изменение - границата на периода XIIIXIV в. да се премести до първите три десетилетия на XV в., за да се обхване напълно дейността на Търновската школа. Докладчикът подчерта и особената важност на въпроса за мястото на старобългарската литература в общата история на литературата.

От 28 май до 30 май т. г. в Италия проведе своята работа Третият италианско-бъл гарски симпозиум. Организирана от Неаполския Ориенталски институт и БАН, тази научна среща между италиански и български слависти бе посветена на проучването на българско-италианските културни взаимоот ношения от Средновековието до наши дни и бе свързана с 25-годишнината от смъртта на основоположника на българистиката в Италия проф. Енрико Дамиани. Симпозиумът бе тържествено открит в Голямата аула на Ориенталския институт в Неапол от ректора на института проф. Нуло Миниси в присъствието на професорското тяло, официални представители на градските и обществените държавни власти, италианската църква, дъщерята на проф. Дамиани, делегати и многобройни студенти. В словото си проф. Нуло Миниси изтъкна богатите традиции на културно и научно общуване Между нашите два народа и посочи значе нието на Симпозиума като израз на признание към забележителното дело на италианския българовед проф. Енрико Дамиани и като залог за още по-тясно сътрудничество между италиански и български колеги в име то на мира и прогреса. Проф. Георги Димов прочете приветст вие-адрес на акад. Ангел Балевски до ректора на института проф. Нуло Миниси, с което председателят на БАН пожела успешна и ползотворна работа на всички участници в италианско-българския симпозиум. Проф. Крумка Шарова, научен секретар на БАН, връчи почетния медал „Сто години БАН", с който Президиумът на БАН удостоява проф. Нуло Миниси, ректор на Ориенталския институт в Неапол, за личните му заслуги за развитието на българистиката в Италия. Присъствуващите, изпълнили аулата на института, със задоволство посрещнаха този израз на признание, който проф. Нуло Миниси прие с благодарност. Първия доклад от работната програма на симпозиума на тема „Проф. Енрико Дамиани и България" изнесе проф. Георги Димов. Обстойно българският учен се спря на богатата и плодотворна дейност на италианския славист проф. Енрико Дамиани като основоположник на българистиката в Италия, неин Възторжен тълкувател-популяризатор, дългогодишен професор по италианска литература в Софийския университет и главен редактор на редица италианско-български списания и големи литературни поредици. Проф. Георги Димов отбеляза, че проф. Енрико Дамиани - „учен-хуманист и демократ, извърши огромна пионерска работа за запознаване на италианската културна общественост, пък и на западния свят изобщо със завоеванията на националната ни творческа мисъл и в заклю чение очерта широките перспективи, които съществуват днес за продължаване и разширяване на българо-италианското сътрудни чество. Сам най-активен изразител на тези научни контакти между нашите два народа и нашите две култури, проф. Георги Димов е първият учен, който след проф. Енрико Дамиани води систематичен курс по българска литература в Неаполския ориенталски институт и е начело на всеки почин за съв местна изследователска дейност. Ето защо неговият доклад беше изслушан с подчертано внимание и бе приет най-радушно от всички присъствуващи, между които бяха и неговите многобройни студенти-българисти, някои от които вече работят върху дипломни работи, посветени на българската литература. В края на заседанието посетихме аудиториите, където се провеждат занятията със студентите-българисти, а също така и Биб лиотеката на Семинара по български език и литература, обогатена неотдавна с 500 тома български книги - дар от България на института.