Submitted on

Хроника

Библиографски раздел
Обсъдени научни трудове

Втори международен конгрес по балканистика

Free access
Статия пдф
1646
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Вторият международен конгрес по балканистика се състоя в Атина от 7 до 13 май 1970 г. Макар и немного, изминалите пет години след Първия между народен конгрес по балканистика бяха достатъчни, за да се постигнат нови научни резултати в сравнителното изучаване на историята, литературата, езика, фолклора и други области от духовния живот на народите в Югоизточна Европа. Строго погледнато, такъв напредък е отбелязан в отделните клонове на балканознанието, колкото неравномерен и неравностоен да е той в областта на историята и литературата, на езикознанието и фолклора, на изкуствознанието и етнографията. Сравнително по-малки са постиженията на сравнителната литература по балканистика, за което причините са преди всичко обективни - липса на установени в миналото по-трайни традиции, погрешни насоки на буржоазната компаративистика, недостатъчен брой специалисти, които да се чувствуват свободно в историята най-малко на три от литературите в Югоизточна Европа и т. н.
Submitted on
Библиографски раздел
Обсъдени научни трудове

Втори международен симпозиум „Търновска книжовна школа”

Free access
Статия пдф
2282
  • Summary/Abstract
    Резюме
    От 20 до 23 май 1976 г. във Велико Търново се състоя Вторият международен симпозиум Търновска книжовна школа, организиран от Института за балканистика при БАН и Великотърновския университет „Кирил и Методий". Четири години след Първия симпозиум на същата тема в старата българска столица отново се срещнаха видни наши и чуждестранни учени, за да продължат размяната на мнения във връзка с пробле матиката на Търновската книжовна школа. В симпозиума взеха участие гости от еди надесет страни, сред които бяха акад. Д. С. Лихачов (СССР), проф. Г. Сване (Дания), проф. Й. Русек (Полша), проф. Д. Трифунович и проф. А. Младенович от Югославия, проф. В. Келару и проф. Й. Лаудат (Румъния), проф. Д. Фрайданк (ГДР), проф. Х. Кайперт (ГФР), проф. А. И. Рогов, д-р Л. А. Дмитриев, д-р Е. И. Демина, ст. н. е. О. А. Князевская и др. от СССР, д-р Е. Благоева от Чехословакия и други учени от Румъния, САЩ и Япония. От българска страна участвуваха акад. П. Динеков, чл.-кор. Е, Георгиев, чл.-кор. 1 Вж. сб. Търновска книжовна школа. С., БАН, 1974. 161 11 Литературна мисъл, кин. 5 Д. Ангелов, проф. Д. Мирчева, проф. В. Велчев, проф. Б. Ст. Ангелов, проф. П. Русев, проф. В. Тъпкова-Заимова, доц. Г. Данчев, доц. А. Давидов и много научни работници от Софийския университет „Климент Охридски“, Института за балканистика, Института за история, Института за български език, Института за литература, Института за изкуствознание и Института за музикознание при БАН, Великотърновския университет „Кирил иМетодий", Шуменския висш педагогически институт и музейни работници от Габрово. Задачите на Втория международен сим позиум Търновска книжовна школа бяха значително разширени в сравнение със за дачите на Първия симпозиум. Тематиката на докладите беше съсредоточена главно върху дейността на учениците и последо вателите на патриарх Евтимий Търновски. Целта на симпозиума беше да се изтъкне широкото разпространение на идеите на Търновската школа, нейното общобалканско и международно културно значение.
Submitted on

Проблеми на художествения превод

Библиографски раздел
Проблеми на художествения превод

Втори национален преглед на творчеството на младите преводачи

Free access
Статия пдф
3157
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Твърдението, че преводът е изкуство, при това - трудно, отговорно и високоблагородно изкуство, вече почти не среща противници. Все по-често се заглеждаме в имената на хората, които правят най-много за сближаването на световните култури, все по-убедено говорим за достиженията на българската преводаческа школа. През последните години Съюзът на пре водачите в България завоюва изключителен авторитет сред творческите съюзи, авторитет, основаващ се върху достойни дела. Особено значение в рамките на Съюза има създаденият преди четири години Кабинет на младия преводач, който първоначално обединяваше 80 души млади преводачи, а днес наброява повече от 200 от цялата страна. Кабинетът включва не само майсторите на художествения превод, но и синхронните преводачи, преводачите на научно-тех ническа литература, теоретиците на превода. През 1977 г. се състоя първият преглед на творчеството на младите български преводачи. Тогава бяха набелязани някои основни насоки за работа, бяха изтъкнати някои общи слабости ипътищата за преодоляването им, споменаха се за първи път имената на хора, които сега, по време на Втория преглед, вече имат зад гърба си сериозни творчески постижения. Вторият национален преглед на творчеството на младите български преводачи се проведе от 18 до 20 ноември 1981 г. в една от залите на хотел „Витоша-Ню Отани" в София. Интересът към прегледа от страна на културната ни общественост бе много голям; за това говорят и мно гобройните публикации в литературния печат, предаванията по радиото и телевизията. Организаторите на прегледа - Централният комитет на Димитровския комсомол, Сьюзът на преводачите в България, Националният клуб на младата художественотворческа инте лигенция и Кабинетът на младия преводач -- бяха осигурили сериозни и задълбочени докла ди, които предизвикаха оживени разисквания, бяха се постарали да подготвят добре и Кръглата маса, посветена на проблема „Вярност на превода към оригинала". В разискванията и обсъжданията взеха участие много видни български преводачи, писатели, журналисти, изпъл нени с добро чувство и загриженост за професионалната подготовка на своите по-млади коле ги. В словото си при официалното откриване председателят на Съюза на преводачите в Бъл гария Леда Милева каза: „Съюзът на преводачите в България ясно съзнава своите задачи и своя дял в цялостния културен процес в приобщаването на нашия съвременник към духовните ценности на всички народи, в осъществяването на научно-техническия прогрес, за разширяване то на международните връзки и утвърждаването на престижа на България... Няма съмнение, че с най-добрите си творчески изяви младите преводачи продължават високите традиции на българската преводаческа школа."

Submitted on

Обсъдени научни трудове

Библиографски раздел
Обсъдени научни трудове

Втори международен конгрес по българистика - София, 1986

Free access
Статия пдф
3892
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В работата на Втория международен конгрес по българистика взеха участие учени от 38 страни, бяха изнесени над 1300 доклада. В пленарните за седания бяха засегнати редица въпроси, свързани с историята и особеностите на българския език (акад. Вл. Георгиев, проф. Р. Бернар (Франция), проф. П. Кирай (Унгария), старобългарската кул тура и утвърждаването народностното и националното съзнание (акад. Хр. Христов, проф. д. и. н. Г. Г. Литаврин (СССР), съвременната българ ска история и култура (акад. В. Хаджиниколов, проф. д. и. н. Г. И. Черняевски (СССР), проф. д-р М. Семов). Проблемите на българската лите ратура бяха предмет на три доклада, като бяха отбелязани различни моменти от развитието на българския литературен процес. Акад. П. Зарев в своя доклад на тема „Нацио налното и универсалното значение на българската литература" разгледа отделни страни от облика на нашата литература. Той подчерта нейната ро долюбива насоченост, социалното и напрежение и революционен подем, определящи нейната бор- беност, спря се на автобиографичния и характер, психологическата и дълбочина и критичност, дъл боката и връзка с историческото битие на бъл гарския народ Проф. Р. Пикио (Италия) разглежда някои ли тературни и езикови аспекти на старобългар ската традиция, доразви своята идея за пара дигматичната" функция на старобългарската ли- тература и изрази мнение за разграничаване на понятията старобългарски език", апостолически славянски диалекти" и религиозен славянски език, като очерта ролята на старобългарския език като език-модел" за славянското средновековие. Акад. П. Динеков проследи някои особености в развитието на българската литература в доклада си „Литература и народна съдба“. Той посочи обществената отзивчивост на българските писатели, очерта някои от основните типологически линии в българския литературен процес. Изтъкна връзката между подема на българската литература през ІХ-Х в., историческия оптимизъм на Въз раждането и борбата за ново, социалистическо общество, отбеляза отражението на народните страдания във време на големи исторически изпитания.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Литературни легенди - втори стазим (текст за Петър Динеков)

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    One of the first articles of the Bulgarian philologist Petar Dinekov Literary Legends (1937) provides the occasion for this analysis. Petar Dinekov wrote about the risks of making-up scientific legends for literature for the first time in Bulgarian scholarship, before its ideological stagnation in the period after 1944. This way of critical thinking and volition of re-examination of the historiography in the field of literary knowledge are defined as ‘first stasim’ of the drama of the Bulgarian humanitarian thought where Dinekov brings the academic history of literature in question. Scrutinizing Dinekov’s ideas, in terms of the last changes in the Bulgarian humanitarian context (after the crash of the communist regime’s ideology in 1989); we can speak about ‘second stasim’ in the literary history researches and about some kind of a reinforced scholarly interest in the problems of the folklore. This article analyzes Petar Dinekov’s history-theoretical conception about the place of the folkloristic in the humanitarian academic corpus. The actual question about the contemporary borderline position of the folkloristic is discussed in the following perspectives: 1. Folkloristic between “expert” knowledge of literary history and ethnography, on the one hand, and “ideological” knowledge of eclectic science as anthropology and philology – on the other hand. 2. Crossroad position of the folkloristic researches – between romantic-nationalistic intellectual project of philology and Euro-expansionistic intellectual project of anthropology. The third perspective discusses the place of the folkloristic between literary-philological understanding (about oral and written word) and ethno-anthropological knowledge about custom and nature of living.
Subscribe to Втори