Фолклор

В своето сравнително доста дълго раз- витие, от 1842 г., когато Ив. А. Богоров издава първата сбирка с български на- родни песни и пословици, българската фолклористика е постигнала значителни успехи не само по отношение на събирането и издаването на фолклорни мате риали, но също и на тяхното изследване. Една важна празнина обаче, която до скоро оставаше незапълнена в нея, беше отсъствието на по-значителни цялостни и обобщаващи трудове върху българ- ското писани народно поетично творчество, на- с необходимата научна задълбо ченост и компетентност. Прегледите, по132 местени в миналото предимно в някой помагала по българска литература, като напр. на Ал. Т. Балан в неговата „Бы гарска литература“ (1896) и др., твърже ценни за времето си, днес вече не могат да се използуват напълно поради често остарелите и преодолени в науката въз гледи, които се застъпват в тях, а също ипоради значително по-малкото количе ство материали, върху които са изградени Изтъкнатата празнина в нашата наука българското народно постично творчество беше до голяма степен запълнена пре изминалата 1959 г. с появата на два фот клористични труда с важно значение, именно „Българските народни песни" от проф. Й. Иванов (издание на Института за българска литература при Българската академия на науките) и „Български фолклор" от проф. П. Динеков. Книгата на проф. П. Динеков представя дял първи от цялостния му преглед върху българския фолклор, чийто втори дял предстои да излезе в близко бъдеще. В сравнение с направеното до днес в тая област тя представя твърде сериозен опит да се прецени българското поетично народно творчество от гледището на съвременната прогре сивна наука, като се разяснят и разкритикуват всички остарели пояснения и схващания въз основа главно на опита на съветската фолклористика, която авторът грижливо епроучил.

Като фолклорист Каравелов изминава интересен път на развитие. Негови учители са преди всичко руските и украинските изследователи на народното творчество. Чрез техните трудове той се запознава и с въз гледите на западни учени, на първо място с митологическата школа на Якоб Грим и неговите последователи. Какво е мястото на украинския фолклор в проучванията на Каравелов и какво въздействие му оказва украинската фолклористика? Твърде трудно е да се отдели влиянието на украинската наука от това на руската, защото те са се развивали в изключително тясно единство. Учени от двете националности са работели в близко сътрудничество, както в руски, така и в украински университетски центрове. Нерядко фолклористи от украински произход като О. М. Бодянски се занимават и с руското народно творчество, а руси по националност, като И. И. Срезневски, В. В. Пасек, живели продължително време в Украйна, събират и издават нейния фолклор. И в рамките на Каравеловата дейност по-точно разграничение на тези влияния мъчно може да се постигне дори след едно цялостно проучване на развитието му като фолклорист.

През месец декември 1967 г. в Института за литература Секцията за българска лите ратура до Освобождението обсъди и прие за печат изследванията, представени за сборника „Литература и фолклор". В обсъж дането, проведено под ръководството на проф. П. Динеков, взеха участие: проф. Б. Ст. Ангелов, проф. Г. Димов, д-р Кр. Генов, науч ните сътрудници Б. Ничев, С. Баева, Д. Ле ков, Цв. Унджиева, Л. Грашева, Ст. Таринска и др. Бяха приети за печат тринадесет работи: П. Динеков - Литература и фол клор", Б. Ничев - „Литературно и фолклорно художествено съзнание", Кр. Генов - „Наблюдения върху типологията на българ ската народна поезия", Св. Николова - Патеричните разкази и фолклора", Д. Леков - Фолклорът и формирането на българската белетристика през Възраждането", Цв. Унджиева - Славейковият фейлетон и народното творчество", В. Вълчев - Пенчо Славейков и народното творчество", Ст. Бояджиева - Молба" на Петко Тодоров и Фолклорната традиция", П. Тотев - „Съ временната българска сатира и фолклора", Ив. Койнаков - Ботевата поезия и българ ските народни песни до въоръжената антифашистка борба 1941-1944 г.", Ел. Огня нова - Мама и нейните приказки", Н. Кауфман - „Римуваните стихове в народната ни песен",

Отношението на Пенчо Славейков към народното ни творчество не е от неизяснените и непознати въпроси на неговата мисъл и поезия. Още повече че той е от тези творци, които се насочват към фолклора на своя народ не само пряко - с личното си поетическо творчество, - но и чрез редица изказвания, статии, студии. Това улеснява изучаването на поставения проблем и до известна степен насочва неговото разрешение. Няма да се спирам на възгле дите на Пенчо Славейков за българското народно творчество, изказани теоретически, колкото на тези, които откриваме в творби като „Ралица“, „Чунар“, „Луд гидия“, „Неразделни“, „Лятна вечер "и много други, израсли под пря кото въздействие на народните творения или подхранени от тях. От друга страна, ще се постарая да проследя в каква зависимост се намират публицистичните изказвания на Пенчо Славейков за отношението между таланта на художника и таланта на народния певец; до каква степен е влиянието между тях; до каква степен тези изказвания стават принцип за личното му творчество.

От 10 до 12. XI. 1970 г. в София се състоя симпозиум по въпросите на българския фолклор, организиран от Института за литература, Института за етнография и Института за музика при БАН. В работата на симпозиума взеха участие фолклористи, етнографи, музиковеди и литературоведи от София, Велико Търново, Пловдив, Пазарджик, както и видни фолклористи от СССР, Чехословакия, Румъния. Бяха прочетени 44 доклада и научни съобщения, които засягаха различни аспекти на проучването на българския фолклор - методи на събиране и записване, проучване на творците и носителите, история и съвременно състояние на българската фолклористика, отношения между фолклор и литература, фолклор и музика, фолклор и обред и пр. Директорът на Института за литература проф. Стойко Божков откри с кратко слово пленарното заседание. Той говори за значението на народното творчество за националната ни култура и за отговорността на нашата наука за неговото събиране, описване и запазване. С подчертан интерес бе изслушан докладът на акад. Петър Динеков „Българската фолклористика след Втората световна война". Като направи обстоен преглед на наследството, което нашата марксистка фол клористика получи от миналото чрез делото на редица възторжени събирачи и на компетентни и добросъвестни учени, акад. П. Динеков набелязва основните етапи в развитието на тази наука след 9. ІХ. 1944 г.: изучаване на съвременния фолклор, проучване на творците и носителите на фолклора, изчерпателно събиране на юнашкия епос и хайдушките песни, проучвания върху отделни фолклорни жанрове, върху историята на българската фолклористика, на връзките между литература и фолклор, на художествения метод на фолклора и пр. Преценявайки постиженията на българската фолклористика, акад. П. Динеков изтъкна голямото значение на опита на съветската фолклористика в тази насока. В доклада бяха набелязани и ред важни и належащи въпроси, свързани с бъдещото и развитие: да се продължи изследването на българското народно творчество с оглед отражението на социалния живот и националната съдба във фолклора, на отношението между национално и интернационално, на ролята на фолклора в народния живот, на специ фични естетически и творчески проблеми. Беше подчертана неотложността на някои конкретни въпроси, като написване история на българската фолклористика, създаване на речник на българския фолклор и осо бено издаването на списание по въпро сите на българския фолклор. На състоянието на фолклорните проучвания у нас бяха посветени докладите на Райна Кацарова и Николай Кауфман „Развитие на българската музикална фолклористика" и на Христо Вакарелски „Бъл гарското народно изкуство - състояние и изследвания". Д-р В. Гашпарикова (ЧССР) информира симпозиума за съвременното състояние на фолклористиката в Словакия. В доклада на Кръстьо Генов „Проф. М. Арнаудов като фолклорист" бе дадена висока оценка на приноса на акад. Михаил Арнаудов за събирането и изслед ването на българския фолклор. Като живо доказателство за значението на проучванията на големия наш фолклорист бе и докладът на Георги Данчев, който изнесе сведения за организираната от ВПИ „Кирил и Методий" фолклорна експедиция в Еленско по следите на акад. М. Арнаудов и за интересните резултати от нея. С внимание и искрено вълнение бе изслушано обръще нието на акад. М. Арнаудов към симпозиума на тема „Из историята на българската фолклористика". Работата на симпозиума протече в две секции - поетически фолклор“ и „музи кален фолклор“. С оглед интересите на читателите ще се спрем предимно на онези Доклади, които разглеждат важни методо логически въпроси или разработват проблеми, свързани с отношенията между фол клор и литература. Всички доклади, изне сени на симпозиума, ще бъдат издадени в отделен том.

Сред българските народни приказки се откроява група сюжети, международни по разпространение, пародийни по характер, които заемат посредни ческо място по отношение на вълшебните, авантюрните и битовите приказки както откъм идейно съдържание, така и с оглед на естетическата им природа. При по-внимателно вглеждане в тях се открива нещо твърде интересно, нещо в повече в сравнение с обикновения хумор. Прозира своеобразен интелектуали зъм, който стихийно долавя и се старае да изрази диалектиката на света или по-точно на обществото, естествено на нивото на конкретни негови прояви. Често тези сюжети сполучливо осъществяват единството на скептичната мъд рост на основната идея с яснотата и остроумието на фабулното развитие и изис каността на сюжетното построение, стигаща на места до нови художествени открития. Един от сюжетите на тази група е отдавна известният и много проучван сюжет за Doktor Allwissend.1 Тук необходимостта ме заставя да предам с ня колко думи фабулата. Според най-стария български вариант една жена имала мъж пияница, който пропивал всичко, и тя едва изхранвала децата си. Като знаела, че царят убивал всички хекими, които не успявали да го излекуват, решила да се отърве от мъжа си, като го обявила за хекимин. Той обаче знаел, че царят бил болен от любов по една хубавица, и го излекувал, като наредил да се махне портретът и от стаята му. Станал пръв хекимин. Излекувал жената на един от царедворците, като подкупил един от слугите в болницата. Станал хекимин над хекимите. Царят на съседното царство се разболял от мерак по изгубения си пръстен. Мнимият доктор трябва да го излекува, т. е. да намери пръстена под страх от смъртно наказание. Решил да посветува" 40 дни при царя, преди да го убият, и поискал 40-дневен срок, като всеки ден му носят печено агънце и вино тригодишно. Всеки ден, като му носели яденето, казвал: „Останаха 39 още и т. н. Броял още колко дни му остава да живее. Слугите, които му при служвали, били откраднали пръстена и помислили, че брои крадците. Признали му и му го дали, а той казал на царя, че го с глътнало кученцето му и уж го извадил от него. Царят заповядал да избият всички други магьосници и хекими.

От 8 до 10. V. 1973 г. в Балчик се проведе Вторият национален симпозиум по пробле мите на българския фолклор и народните традиции, организиран от Института по фолклористика, Етнографския институт, Института за музикознание при БАН и Окръж ния съвет за изкуство и култура в гр. Тол бухин. В работата на симпозиума взеха участие фолклористи, етнографи и музиковеди от София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград, както и видни фолклористи от СССР, Чехословакия, ГДР, Югославия. На заседанията присъствуваха и членовете на редколегията на международното реферативно списание „Демос". Бяха прочетени 26 доклада и научни съобщения, които за сягаха важни аспекти на проучването на българския фолклор - отношения между фолклор и научни традиции, фолклор и съвременна култура, методологически и ме тодически основи на регионалните проучвания на народната култура, съвременно състояние на традиционния фолклор и пр. Симпозиумът беше открит от ст. н. сътр. Стефана Стойкова, научен секретар на Инсти тута по фолклористика. В краткото си встъ пително слово проф. В. Хаджиниколов, директор на Етнографския институт, се спря на значението на народното изкуство и на народната култура, които със своите основни черти - демократизъм, патриотизъм, колективизъм, с високите си естетически достойнства влизат по право в съвре менната социологическа култура. Той изтъкна, че за да бъдат изпълнени отговорните задачи, които нашата съвременност поставя пред науката, е необходимо цялостно събиране и задълбочено проучване на фолклорните и етнографските материали. От името на окръжното ръководство и на трудещите се от Толбухински окръг първият заместник председател на ОНС Теменуга Янкова поздрави участниците в симпозиума и им пожела успешна и творческа работа. Темата „Фолклорът и народните традиции в Добруджа" обедини докладите от първи те две заседания. С интерес бе изслушан основ ният доклад „Фолклорът на Добруджа - специфика и общонационални черти" на 176 Д. Тодоров. В него бяха обобщени резул татите от работата на група фолклористи и етнографи, които през 1970-1971 г. пред приеха едно широко проучване на народната култура в тази област. Проследявайки исто рията на миграцията на населението, състава и характера на фолклорния репертоар на различните групи заселници, Д. Тодоров стига до извода, че Добруджа пази чертите на общобългарската фолклорна песенна кул тура, като спецификата се проявява предимно в ареала на разпространението и интензив ността на битуването на отделните мотиви. В останалите доклади бяха обстойно раз гледани различни аспекти от комплексната основна тема: съвременни проучвания на народната култура в Добруджа (Л. Дуков), характер на обичайната система (М. Васи лева), специфика на материалната култура (Г.Михайлова), музикален фолклор (Е. Стоин), музикален фолклор на бесарабските българи и на добруджанците (Н. Кауфман), народни танци в Добруджа (Р. Кацарова и А. Илиева) и пр. Всички доклади, изнесени на симпозиума, ще бъдат издадени в отделен том, поради което тук с оглед на интересите на читателите ще се спрем по-подробно на онези доклади, които разглеждат важни методологически въпроси или разработват проблеми, свързани с фолклора като словесно изкуство. Твърде полезен в методологическо от ношение доклад „Маркс и Енгелс за актуал ното значение на традиционната песен бе изнесен от Х. Щробах (ГДР). В него са събрани старателно и анализирани изказ ванията на класиците на марксизма.

Свързано ли е творчеството на Й. Йовков с българския фолклор? Всеки без колебание би отговорил „да“. Така отговарят и литературоведите. Логично следва въпросът „как". На него обикновеният читател сам не би могъл точно да отговори, а литературната наука още не е предложила цялостен отговор. Ако нещо енаправено, то засяга само някои от по-частните проблеми, обединявани от този въпрос, а именно: „какво“, „колко“, „къде“, „доколко“, „защо“, „с какъв ефект". *** Българската литературна история разполага с факти, отговарящи срав нително подробно на първия подвъпрос - какво“, т. е. кои конкретни фолк лорни произведения. Те са събрани главно в книгата на Д. Минев в резултат от прилагането на психобиографическия метод при изследване творчеството на големия наш белетрист - какви фолклорни произведения е искал Йовков, кога, от кого; кой, кога, какво му е изпратил. Тази книга съдържа сведения, допълвани от мемоарно-анкетната книга на проф. Сп. Казанджиев,2 свързани с отговора и на подвъпроса „защо“, но не и цялостен отговор на този въпрос. От тях можем да съдим какви възможности е имал писателят да влезе в досег с българския фолклор, как се е отнасял към него на младини, какво е било отношението на зрелия Йовков към народното творчество. Оттук нататък въпросът за отношението между творчеството му и фолклора е разглеждан от нашите литературоведи или твърде общо, или твърде бегло. И В една статия е невъзможно да се отговори цялостно и подробно на въп роса как не само поради ограничения обем, но най-вече поради почти пъл ната непроученост на неговите подвъпроси. Тук само ще поставим някои от тези подвъпроси и ще предложим някои отговори. Ще започнем с по-външните" проблеми, свързани с проникването в тек ста - описване на материала, анализ на равнището на фабулата и сюжета, на композицията (във връзка с нея ще докоснем и някои проблеми, свързани със смисъла, със семантиката).

В началото на юни 1975 г. излезе първата книжка на „Български фолклор", издание на Института за фолклор при Бъл гарската академия на науките. Ние приветствуваме появата на най-младия наш събрат, с който се увеличава семейството на литературоведските списания. Встъпителната статия на главния редак тор Петър Динеков „Българската фолкло ристика пред нови задачи" напомня за постиженията и традициите на нашата наука за народното творчество, приноса на автори като Марин Дринов, Ив. Д. Шишманов, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов и др., а след това проследява развитието на различните центрове за изучаване на фолк лора, докато се стигне до създаването на специален Институт за фолклор през 1973 г. Разпокъсаната дейност, липсата на единно ръководство, както и на специално периодично издание вече са преодолени. В уводната статия Петър Динеков пише: „Една от големите задачи на Института за фолклор е народното творчество да бъде показано като една от най-важните съставки на българската национална култура, като едно от най-големите духовни достояния на българския народ, като израз на неговия художествен гений, като идейно и образноемоционално богатство, което е играло огромна роля в неговата вековна историче ска съдба. Пред новото издание, което ще има четири книжки годишно, се откриват перспективи на обединително звено за всич ки български фолклористи, които работят в научните институти, висшите учебни за ведения и други научни средища. Редак цията си поставя за цел да разработва най- актуалните проблеми на фолклористичната наука, да представя постиженията на бъл- гарската фолклористика у нас и в чужбина, да прави преценка на досегашното разви тие на нашата наука в обобщителни ста. тии и критически отзиви и рецензии, да информира за развитието на фолклористи ката в света и др. Предвижда се участието на всички български специалисти, както и на видни учени от чужбина. Първата книжка на „Български фолк лор" представя убедително усилията на редакцията да създаде сериозно издание с широк обхват на проблеми и автори. Поместени са следните статии: „Върху мето дите за изследване на фолклора" от Виктор Гусев (Ленинград), „Проблеми на терминологията на българската народна разказна проза" от Росица Ангелова, „Идеята за социална справедливост в българската народна балада" от Лиляна Богданова, „Върху един въпрос от поетиката на вълшебната приказка от Любомира Парпу лова и „Научното дело на проф. Цветана Романска“ от Стефана Стойкова. Под рубриката „Научни съобщения и материали“ едадено място на интересната статия на Стоил Кошов „Лоши пожелания (клетви) от Разложко". В раздела „Преглед" са включени информации за различни прояви у нас и в чужбина - симпозиуми, сесии и др. Рецензията на Тодор Ив. Живков разглежда появилия се през 1971 г. труд „Български юнашки епос". Тази книга, оценена като едно от най-сериозните постижения на българската фолклористика след Девети септември 1944 г., представлява том 53 от авторитетния „Сборник за народни умотворения и народопис". Актуалният подход на редакцията към проблемите на фолклористиката, която бе лежи подем в много страни, вероятно ще предизвика интерес към новото издание не само у нас, но и в чужбина. Спретнатото оформление, включването на съдържание на руски и френски език, улеснява чита теля. Пожелаваме на „Български фолклор" научни постижения, многобройни чита тели и дълголетие.

След класическия труд на Йордан Иванов „Богомилски книги и легенди" апокрифната проблематика у нас се асоциира с върхови моменти от родната ни култура. По тази причи на у нас погледът на изследователя неизменно се отклонява от следенето на генеалогията на апокрифите в първоодейските им и гръ ко-християнските варианти, за да се вдълбо чи в стихията на родната ни култура. И. Иванов се занимава изключително с богомилските моменти в познатите у нас апокрифи, Ем. Георгиев озаглави своя обзор „Литература на изострени борби в средновековна България" иотново постави акцент върху социално протестната им същност. Донка Петканова в новата си книга „Апокрифна литература и фолклор" също така тръгна от първоюдейската художествена природа на апокрифа, за да стигне до творчеството на презвитер Еремия и тематичните цикли в народната приказка и песен с народно-социалната им осмисленост. В трудовете на бъл гарските изследователи генеалогичното изу чаване отстъпва на втори план, за да се застъпи развитието им на родна почва и да се обхва не широката вълна на вливането им в народната култура. В такъв смисъл в своето моно- графично изследване Д. Петканова не отстъпва от традицията и извървява пътя от първоюдейските апокрифи до българската народноприказна легенда. Още в началото трябва да се отбележи, че книгата представлява докторска дисертация, която за изданието е доближена до подготовката на широката публика - на места осезателно есъкратена, а научният апарат опростен. Съобразяването с читателя не езасегнало съдържателната цялост, монографичния вид, научното отношение и общата концепция са запазени. 134 После дователността на анализа и отношението към материала са определени до го ляма степен от изискванията на типологичес кия подход. Търсенето на фолклорните ко рени и художествената специфика на апокриФа еизисквало пространствено-временно разпростиране от библейските царе до ХІХ в. и от древна Юдея и Етиопия до северните европейски брегове. Но тази почти неогра ничена двумерна перспектива е вкарана в границите на българската проблематика и изследването, след кратък увод, започва с разглеждане на Индекса на забранените книги като свидетелство за проникване на апокрифната книжнина в средновековна България. Извороведската стойност на т. нар. Погодинов и Киприанов индекс (преписи от български индекси, изброяващи познатите апокриф ни произведения, съответно от XI и XIV в.) се приема като основа за очертаване състоя нието на апокрифното многообразие у нас. В забележка на с. 27-28 са посочени и невклю чените в индексите апокрифни творби, като Тивериадското море, Български апокрифен летопис, Видение на пророк Исайя за послед ните години и др., които в голямата си част представляват оригинални български произ ведения. Нерегистрираните в индексите произведения се посочват за пръв път, но фактът е оставен без коментар. Подходът при изуча ване на апокрифите да се тръгва от индекси те е методологически плодотворен - анализът им ще позволи да се очертае хронологическата последователност на проникването и актуализацията на апокрифния фонд.

Названието „легенда" се появява още преди възникването на фолклористиката. То е латинско по произход и води началото си от книжовните традиции на средновековните манастири в Западна Европа. Според техните обичаи всеки ден в трапезарията на монасите бил прочитан поучителен разказ - житие на патрона на деня - апостол, светец, мъченик или отшелник. В празнични дни били четени и епизоди от живота на Христос, Дева Мария и др. Всяка лекция започвала с формулата „Hodie legenda est vita..."; „днес следва да се прочете житието...", от която по-късно се обособило и названието легенда“: „нещо което е предназначено да бъде прочетено". Разказите, четени в продължение на една година, образували специални сборници, някои от които станали много популярни и придобили широко разпространение. Най-известен сред тях е един сборник, съставен в края на XIII век и по-късно получил названието „Legenda aurea“ („Златна легенда“). Това название отразява вече съществуващата практика разказите, включвани в подобни сборници, да се наричат „легенди". Според Ю. Кшижановски то „представя думата „legenda" със значение на „legendarium", т. е. сбирка от легенди, ако, разбира се, „legenda" не е множе ственото число на съществителното от среден род legendum" - нещо, предназначено да бъде прочетено". При възникването си наименованието „легенда" означа ва разказ с религиозно съдържание, който се възприема като достоверен. С постепенното отпадане на строгата вяра в истинността на описваните събития той започва да се възприема повече откъм неговата художествена и поучителна страна, схваща се като иносказание“, като „притча". Сравнителните изследвания, започнали през миналия век, довеждат до осъзнаването на две важни обстоятелства: първо, че независимо от принадлежността им към религиозната книжнина, подобни повествования не винаги са в съответствие с канона, нито пък са исторически достоверни и корените им трябва да се търсят в апокрифите и фолклора; второ, че в основата им е фантастичното, чудесният елемент. Сред тях се откриват много „странствуващи" мотиви и сюжети, което доказва универсалното им разпространение и връзката им с устната традиция. Така се очертават основните характеристики на легендата, определящи нейното значение в съвремен ната фолклоръстика. Според дефиницията на Г. А. Левинтон „легендите.... 1 Krzyžanowski. Legend in literature and Folklore. - Fabula, 1967, Bd. 9, H. 1, р. 111. 85 като група фолклорни произведения се обединяват от наличието в тях на еле менти на чудесното, фантастичното, но възприемано като достоверно, станало на границата между историческото и митическото време или в историческото времеСледователно легендата е основана на измислицата и в нея преобладава фантастичният елемент. Център на нейното повествование е чудото. Разка зът се определя не от историческите факти, а от съхранените в традицията мотиви и сюжети. В този смисъл легендите са продукт на „фабулативното творчество, те съдържат повтарящи се фабули.