Submitted on

Из чуждестранните литератури

Библиографски раздел
Из чуждестранните литератури

За „новата школа” на антиромана

Free access
Статия пдф
760
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Най-новите течения на модернизма гра витират към все по-решително освобож даване от формите на конкретно-историческото, на предметното и реалното. Те отстъпват пред тенденцията към абстрактно изкуство, която ги лишава от живите краски на художественото многообразие, тласка ги към въплъщение на отвлечените същности“, извън тяхната индивидуална форма на проявление и съществувание. Съединен с един самоцелен техницизъм, абстракционизмът пренебрегва сетивнопредметната вестетическа реалност“ и обри ча на разпадане човешкия образ в изку ството. Известно еколко широк терен са завоювали абстракционистите в модерната живо пис. От платната на много съвременни художници изобразителността епредизви кателно прогонена и е провъзгласен самостойният интерес на твореца към неговите технически, оптически и колоритови проблеми, посредством които той установява контакт с духа на времето и с неговата научност". Художникът прескача образното, посредническото звено между идея та и въплъщението, за да достигне направо До скритата субстанция", до отвлечения смисъл. И тогава под непонятните плете ници, под хаотичните цветни петна, линии игеометрически фигури ние четем обозна чения като: „Вертикално", "Устрем“, „Ек спресия", "Страст". Това ескок направо в царството на абстрактните същности", на мислимото" - без старомодното посредничество на обектите. Един от умните теоретици и практици на тази тенденция в литературата, Херман Брох, пише: Във всички изми в последна сметка е на лице един общ процес: емпиричният и слу чаен обект се заменя чрез нещо такова, чиито последни корени стигат до логич ното и до Платоновата идея". И понеже Платон в своя проект за идеалната държава не отреждаше завидно място за творците, тъй като те боравят с грубите, емпирични исетивни форми на реалността, със сен- ките" на нещата, отдалечавайки се от тях ната висша иидеална същност, от света на идеите", то сега неговите модерни последо 132 ватели са решили да спасят честта на изкуството, като го освободят от неговия предметен език и го въздигнат в сан на медиум, който разговаря направо с тайнствения свят на същностите“, на идеите". Но доколкото все пак изкуството трудно може да се отърве от своя двойник" - предметното, индивидуалното и конкрет ното, иначе ще престане да бъде изкуство - то функциите на двойника" сега основ но се преосмислят. Образът губи своята относителна самостоятелност като отражение на обективни неща и става единствено. . символ на субективното. Той попада в плен на волната игра на асоциациите, на капризите на субективизма, на една деформираща архитектоника. Предметно-сетивното получава нова тоналност, тъй като реалността на обекта се превръща в обикновен заме стител на абстрактното и в изпълнител на орнаментални функции. Поради това и обектът може да бъде изнасилван и дефор мирван до безкрайност" (Х. Брох). През последното десетилетие абстракционизмът увеличи амбициите си, разпростря пипала и върху литературата. Той иска да осигури теоретико-познава телна база на своите експерименти, про веждайки ги под знака на едно най-ново, ултра-съвременно художествено познание". Най-странните негови творения се определят претенциозно като шифър на Модерната душа“, като адекватен израз на модерния човек. Защото този човек представлява едно. . . несъществуващо, безформено, неосезаемо, но страдащо съще ство" (Клод Мориак).

    Ключови думи
    новата, школа, антиромана
Submitted on
Библиографски раздел
Из чуждестранните литератури

Естетиката пред гроба на... „изкуството”!?

Free access
Статия пдф
761
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За да си съставим известна представа за мътния водовъртеж от проблеми", в който са попаднали днес естетите от САЩ и от Канада, би било достатъчно да прелистим последните книжки на представителното американско тримесечно списание „The Journal of Aestheties and Art Criticism". To e opган на американското дружество за естетика. Негов редактор е директорът на Кливландския музей на изкуството професор Томас Мънро, всепризнат главатар на съвременните американски естети. В мартенския брой, в статията, озаглавена „Мерило за художествена критика в съвременното изкуство" от Лестър Д. Лонгман се казва: „Не еясно какво цениме най-много днес в изкуството. . . Тъй като се страхуваме, че всяко ясно определено Мерило в изкуството би изглеждало дог матично, ние предпочитаме анархия в критичното мислене".
Submitted on

Из чуждестранните литератур

Библиографски раздел
Из чуждестранните литератури

За “аутсайдъра” в американската литература

Free access
Статия пдф
782
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The Autsider 1 - това беше заглавието на първата книга на двадесет и петго дишния общ работник и бивш член на анархистичния съюз Колин Уилсън, която излезе през 1956 г. в Лондон. Уилсън не беше сам. Със своето съчинение той излизаше от името на една група Радикално настроени млади английски автори, които си позволяваха да нарушат злат ното правило на всеки творец: да остави произведението си да говори само за себе си и правеха опит да изяснят теоретично какви са възраженията им срещу примирен чеството в буржоазната литературна традиция. Това обаче така шокира защитниците на добрия тон или както ги нарекоха по-късно „квадратните глави", че те им прикачиха задължаващото прозвище „гневни млади хора". Веднъж нарочени, гневните" направиха всичко възможно да оправдаят прозви щето си. Последваха декларациите, войнствуващите трактати, литературните скандали Страстите се разгаряха. „Гневните" издадоха обща антология с американските против ници на конформизма - представителите на така нареченото „бито поколение". Квад ратните глави“ не оставаха длъжни. Личната трагедия на Норман Майлър, който уби жена си, бе прикачена като конска опашка на флага на течението. ΤΟ Но ето че миналото лято един от „гневните" - Кингсли Амис, излезе в страниците на „Енкаунтър“, обърнат към изминалото десетилетие, за да ни признае, че.. .......една заран цялата пукотевица просто отшумя и безшумно изчезна и ние всички се изпра вихме ограничени в естествените си рамки да бъдем съдени отново единствено творческите си качества". И той се впуска в остра критика против филистерското многословие, което е пренадуло и извратило нещата. 2 На изхода на десетилетието сам Колин Уилсън осъжда увлеченията си по празните големи фрази и теоретическото опростителство на конфликтите, които търси в обществото. 3
Submitted on

Из чуждестранните литератури

Библиографски раздел
Из чуждестранните литератури

Когато оракулите напуснат храма

Free access
Статия пдф
888
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Един литературен седемнайсетгодишен седмичник и един литературно-художествен месечник на седемдесет и осем години ще празнуват не след дълго кръгли юбилеи - годишнини на устремна и неспокойна дейност. Винаги са били централни органи, но никога така спонтанно и проникновено не са обгръщали словашката (и не само словашката) литературна мисъл и художествена практика, както през последните години или по-точно след историческия XXII, конгрес на КПСС. И в » Kulturny život и в „ Slovenske pohlady " намират все по-често място прозорливи синтетични прегледи на литературния процес от изток и запад; на страниците им се разкриват все нови и нови сфери, дръзновения и прояви на неспокойната творческа мисъл. Още с външното си оформление, чуждо на фалшивата поза и абстракция и на статичния и анахроничен натурализъм, двете словашки периодични издания напомнят за своя вътрешен облик. В този конспектиран преглед ще проследя само отделни епизоди от широката размяна на възгледи и полемики за съвременната словашка поезия, проза, за отноше нието между днешното изкуство и традиционния реализъм в „Културни живот" и в сп. „Словенске похляди" през първото полугодие на т. г. Разбира се, тези разговори и полемики не започнаха и не завършиха през изследваното полугодие. Да се чакат обаче заключителни резолюции би означавало да не разбираме характера на новия възродителен литературно-критичен кипеж, който макар и да има някакво начало не обещава да завърши скоро. Историята на словашката литературна критика е тясно свързана с историята на поезията. Само малък процент от словашките литературни критици са били без поетични амбиции. Словашкият класик, прозаикът Ян Калинчиак от средата на миналия век еразкрил своя критически ум не в белетристичната си практика, а в поезията. Светозар Ваянски, поет и прозаик от края на деветнадесети и началото на нашия век, е бил преди всичко критик на поезията. От това време произхожда и критическият идеал: „Добрата критика е ключ, който отваря дверите на храма; тя е и повече от добър който те води за ръка вътре в храма! ключ - умен и ключар, От началото на нашето столетие и особено през 20-те и 30-те години, отделни изтъкнати критици като Франтишек Вотруба и Александър Матушка създават теорията на словашката проза, знаят да четат тая проза". След тях идват и други, които не умеят да четат поезия", а проникновено анализират прозата.
Submitted on

Из чуждестранните литератури

Библиографски раздел
Из чуждестранните литератури

Анри Барбюс, писател-хуманист и войник на мира

Free access
Статия пдф
961
Submitted on
Библиографски раздел
Из чуждестранните литератури

Признаци на обновление в днешната югославска литература

Free access
Статия пдф
962
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сериозен и труден проблем е намирането на новото в съвременната югославска литература. Това се обуславя от голямото многообразие на литературни методи, направления и школи, всяка от тях със свои „семейни" схващания и принципи, със свои талантливи представители и, разбира се, с аргументи, че са носители на новото. А практически не е възможно да се даде обективна оценка още сега на някои от тези творчески методи дали наистина са нови или са само неизживяна мода. (Старото се разпознава лесно!) Всичко това е така, защото поетиката върви след поезията.
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из чуждестранните литератури

Тенденции в младата литература на ГДР

Free access
Статия пдф
978
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Произведенията на младото поколение германски писатели пораждат напоследък все по-оживен и заслужен интерес сред литературната общественост и читателските кръгове в ГДР. Те са в центъра на творческите дискусии, когато се обсъжда литератур ното отражение на непосредственото социалистическо ежедневие ина оформящите се в него нови морални качества на човешките отношения. От тези произведения се изхожда и когато се говори за някои тенденции в литературния процес, за търсения на посвоеобразни изразни средства - езикови, стилови и композиционни, както и за ново ,, жизнено чувство" в литературата. Не може, разбира се, да става и дума за някакви идео логически или принципни творчески различия между различните поколения писатели на ГДР. Наистина по-старото поколение, което като нссител на пролетарско-революцион ните традиции оказа неоценими заслуги за създаването на социалистическата германска литература, в своите нови произведения по-рядко разработва проблематиката на нашето съвремие в цялата му противоречивост и своеобразие. Обикновено границата на него вата тематична амплитуда е1945 т. (Има, разбира се, и изключения като Ханс Мархвица, Вили Бредел и особено Ана Зегерс. Нейният роман Решението", известен в превод и на българския читател, е една вълнуваща епопея за годините 1947-1951, т.е., за онзи решаващ етап от най-новата история на ГДР, когато бе създадена, развива се и укрепна първата германска работническо-селска държава.) Средното поколение, макар и твърде оредяло от времето на фашизма и войната, е по-активно в овладяването на съвременната тематика. Достатъчно еда се споменат само творбите на Франц Фюман или „Любовна история" от Юри Брезан, роман, който според критиците принадлежи към най-хуба вото, създадено тук в последно време. И все пак най-голям стремеж към актуална про блематика, най-голямо приобщаване с новото време и идентифициране с новото обще ство на ГДР се чувствува в творчеството на младите писатели. Те продължиха създа лите се от 1952 до 1959 г. традиции в овладяването на социалистическата действителност на днешния, по-висок етап от развитието на германската литература.
Subscribe to Из чуждестранните литератури