младата

Произведенията на младото поколение германски писатели пораждат напоследък все по-оживен и заслужен интерес сред литературната общественост и читателските кръгове в ГДР. Те са в центъра на творческите дискусии, когато се обсъжда литератур ното отражение на непосредственото социалистическо ежедневие ина оформящите се в него нови морални качества на човешките отношения. От тези произведения се изхожда и когато се говори за някои тенденции в литературния процес, за търсения на посвоеобразни изразни средства - езикови, стилови и композиционни, както и за ново ,, жизнено чувство" в литературата. Не може, разбира се, да става и дума за някакви идео логически или принципни творчески различия между различните поколения писатели на ГДР. Наистина по-старото поколение, което като нссител на пролетарско-революцион ните традиции оказа неоценими заслуги за създаването на социалистическата германска литература, в своите нови произведения по-рядко разработва проблематиката на нашето съвремие в цялата му противоречивост и своеобразие. Обикновено границата на него вата тематична амплитуда е1945 т. (Има, разбира се, и изключения като Ханс Мархвица, Вили Бредел и особено Ана Зегерс. Нейният роман Решението", известен в превод и на българския читател, е една вълнуваща епопея за годините 1947-1951, т.е., за онзи решаващ етап от най-новата история на ГДР, когато бе създадена, развива се и укрепна първата германска работническо-селска държава.) Средното поколение, макар и твърде оредяло от времето на фашизма и войната, е по-активно в овладяването на съвременната тематика. Достатъчно еда се споменат само творбите на Франц Фюман или „Любовна история" от Юри Брезан, роман, който според критиците принадлежи към най-хуба вото, създадено тук в последно време. И все пак най-голям стремеж към актуална про блематика, най-голямо приобщаване с новото време и идентифициране с новото обще ство на ГДР се чувствува в творчеството на младите писатели. Те продължиха създа лите се от 1952 до 1959 г. традиции в овладяването на социалистическата действителност на днешния, по-висок етап от развитието на германската литература.

Младите, ония, които сега дебютират в българската белетристика, имат редкия шанс да се учат на художествено майсторство не само от класиците, но и от редица значителни съвременни творци като Емилиян Станев, Георги Караславов, Йордан Радичков, Камен Калчев, Богомил Райнов, Павел Ве жинов, Николай Хайтов, Андрей Гуляшки, Ивайло Петров, Георги Мишев, Генчо Стоев..., да дишат атмосферата на един небивал подем на жанровете художествената ни проза, която непрестанно се обогатява с нови, разнообразни, самобитни таланти. Защото разцветът на белетристиката е най-очевидният и безспорен факт в съвременния ни литературен живот. Нейното тематично, жанрово и стилово многообразие е резултат от едно дълбоко и богато вътрешно осмисля, и движение. На този плътен и колоритен фон проявите на най-младите понякога ни изглеждат плахи, неуверени опити, склонни сме да ги отречем и да забравим пякогашните дебютни несполуки на мнозина значителни творци. И През последните няколко години нашата белетристика се обогати с нови произведения от Емилиян Станев, Йордан Радичков, Камен Калчев, Ивайло Петров, Блага Димитрова, Богомил Райнов, Андрей Гуляшки, Дико Фучеджиев, Атанас Наковски, Димитър Вълев, Вера Мутафчиева, Любен Дилов, Дончо Цончев, Кольо Георгиев, Кольо Николов и редица други, в които се поставят жизнено и остро съществени проблеми на съвременността и се разрешават в една или друга степен задълбочено и интересно, на различно художествено равнище, но почти винаги с професионална вещина и сръчност. Най-плодоносно е развитието на белетристите от средното поколение, които са вече в творческа зрелост, в разцвета на духовните си сили и постигат безспорни и значителни художествени завоевания в областта на романа, новелата късия разказ. Но и всред многочислената плеяда на представителите на младото поколение вече се откроиха няколко имена, няколко сериозни постижения, в които съвременните социално-психологически проблеми се разрешават оригинално, с нов поглед и актуално идейно-философско преосмис ляне. Става дума за книгите на Станислав Стратиев („Самотните вятърни мелници“ и „Дива патица между дърветата“), на Любен Петков („Зелените хълмове“), на Владимир Зарев („Неспокойни чувства“ и „Така хубаво, мъчително, безкрайно"), на Георги Марковски (Желязната стълба"), на Георги Данаилов („Деца играят вън")... Това са безспорно талантливи белетристи със свой вътрешен свят, със свой поглед върху живота и с оправдано авторско самочувствие.

Състоянието Сабина Беляева на на съвременната белетристика, отразяваща проблемите нашето село, се характеризира с разнообразни идейно-естетически търсения, които изместиха остарелите конфликти в прозата на 50-те и началото на 60-те години. Динамиката на социалните процеси днес повече от всякога изисква от писателя изострен усет към актуалните въпроси на деня и богата социоло гическа култура, за да открие и извлече от жизненото многообразие новите закономерности и тенденции на обществения процес. Активно преобразя вайки света, човекът обогатява своя исторически опит, засилва се аналитич ността във всички области на материалното и духовното битие, а с това и в литературата като форма на национално самопознание, която отхвърля ста тиката и емпиризма на битоописателството. Едно качествено ново идейнохудожествено равнище в изображението на съвременното село очертава стре межа да се предусетят перспективите на социалния процес, плодотворните насоки с оглед жизнените интереси на народните маси в прогресивния ход историята. Тази тенденция - към своеобразно художествено усвояване прогнозиране на действителността внася ново съдържание в една от основ ните естетически категории - народността, и се явява вододелна граница му на И критерий за съвременност при изследването на най-новата И ни белетристика. Интересен материал за наблюдения в тази насока представлява прозата на Васил Попов и Димитър Вълев. Основание да ги разгледаме върху обща плоскост се явяват преди всичко сходните тематични предпочитания. Познали хуманистичните традиции, създадени от Елин Пелин и Йовков, простотата и първичната неподправеност на човешките изживявания в творбите на Илия Волен и Ст. Ц. Даскалов, безпощадния психологически анализ съ B Караславовата проза от 30-те години и трагизма на непреодолимо-болезнените сблъсъци между старото и новото у Андрей Гуляшки и Ивайло Петров, Двамата търсят жизнен материал в един нов момент от историята на българ ското село, в условията на пълна и окончателна победа на кооперативния строй. Дребното, разпокъсано и изостанало селско стопанство е преустроено върху социалистически основи - тая лаконична, трезва равносметка за твореното от нашия селянин обобщава извънредно широк кръг явления. Разглежданите книги на В. Попов и Д. Вълев се появиха през изминалите десе тина години; съвсем естествено всеки от тях избра определени моменти жизненото многообразие и ги видя от свой зрителен ъгъл. Общият за цялата съвременна литература стремеж да се огледа явлението от много страни, да се отрази сложността на времето, в което живеем, естествено доведе до екви валентни жанрово-структурни изменения. В „Корени“ и в сборниците 106 OT за за хората от Юга се явиха цикличните връзки, които ги сближават и с оглед на общи формални особености. Циклизацията на разказа дойде като закономерно явление в литературния процес, свидетелствуващо за диалектиката на беле тристичните жанрове. Изведена като формален жанров критерий при подбора на разглежданите творби, тя представлява благодатна основа за интересни художествено-тематични паралели.

Сега за младата поезия е като че ли по-лесно да се пише. Най-малко, защото самото й съществуване е несъмнено. А беше време, когато - със или без основания - се спореше има ли млада поезия въобще. Две заглавия на критически статии, отделени почти с десетилетие, илюстрират добре тази атмосфера: „Иде ли смяна?" (вж. Пламък, 1967, кн. 3) и „Поезията, която дълго ще наричаме „млада“ (вж. Литературен фронт, бр. 5, 1976). Едва ли обаче причините за тревогата на критиката бяха еднакви. В сре дата на 60-те години се разиграваше творческата драма на т. нар. „втора априлска вълна" (Нил Гилевич), попаднала в сянката на ярките си предшественици и извоювала с мъчителни, до време незабелязвани усилия поетическата си суверенност. Десетина години по-късно безпокоеше главно липсата на безспорни дебюти. REK Сигурно нашата позиция на съвременници ни кара да надценяваме хронологически разлики, които от гледна точка на литературния историк ще са просто незабележими. Но факт е - в самия край на 60-те години се появиха първи сти хосбирки като „Седмица“ (1968) на Иван Цанев и „Място за моето лице“ (1968) на Марин Колев, като „Късо пътуване“ (1969) на Екатерина Йосифова... - не претендирам за изчерпателност. Своеобразно подчерта ролята си на „граница" 1970 г., щедро донесла появата на Калин Донков с „Априлски хълмове", на Ка лина Ковачева с „Трябва да те има", на Борислав Геронтиев с „Име на песен"... С какво ще се запомни началото на следващото десетилетие? Освен противоречивия, но респектиращ с творческата си дързост дебют на Биньо Иванов - До другата трева" (1973) - в неговия актив можем да впишем няколко първи книги, каквито обикновено наричаме, обещаващи": Неделя (1971) на Андрей Андреев, „Моментално фото" (1972) на Виктор Самуилов и „Златните момичета" (1972) на Рада Александрова, „Да повикаме щурците“ (1974) на Славчо Донков... Отделен въпрос е, че някои от авторите им оправдаха надеждите на критиката със следващите си стихосбирки, други - засега не, трети чакат втората си книга. Но при цялата еластичност на понятия като „ярък“ или обещаващ дебют, колкото и субективно да е оцветена разликата между тях, прави впечатление, че през 1975 г. се откроиха горе-долу толкова нови имена, колкото за четирите години преди това: Марин Георгиев със „Село", Таньо Клисуров с „Южна гара“, Петър Борсуков с „Лоза на двора", Иван Голев с Бяла пеперуда" и др. После дойдоха „Тежък характер" (1976) на Миряна Башева и „Разчетен надпис" (1976) на Георги Белев, „Вечерен тромпет“ (1977) на Борис Хри стов и „По пладне, някъде в началото“ (1977) на Георги Борисов, „Зимна птица" (1978) на Янаки Петров и „Квартал Надежда“ (1978) на Александър Томов