селска

Състоянието Сабина Беляева на на съвременната белетристика, отразяваща проблемите нашето село, се характеризира с разнообразни идейно-естетически търсения, които изместиха остарелите конфликти в прозата на 50-те и началото на 60-те години. Динамиката на социалните процеси днес повече от всякога изисква от писателя изострен усет към актуалните въпроси на деня и богата социоло гическа култура, за да открие и извлече от жизненото многообразие новите закономерности и тенденции на обществения процес. Активно преобразя вайки света, човекът обогатява своя исторически опит, засилва се аналитич ността във всички области на материалното и духовното битие, а с това и в литературата като форма на национално самопознание, която отхвърля ста тиката и емпиризма на битоописателството. Едно качествено ново идейнохудожествено равнище в изображението на съвременното село очертава стре межа да се предусетят перспективите на социалния процес, плодотворните насоки с оглед жизнените интереси на народните маси в прогресивния ход историята. Тази тенденция - към своеобразно художествено усвояване прогнозиране на действителността внася ново съдържание в една от основ ните естетически категории - народността, и се явява вододелна граница му на И критерий за съвременност при изследването на най-новата И ни белетристика. Интересен материал за наблюдения в тази насока представлява прозата на Васил Попов и Димитър Вълев. Основание да ги разгледаме върху обща плоскост се явяват преди всичко сходните тематични предпочитания. Познали хуманистичните традиции, създадени от Елин Пелин и Йовков, простотата и първичната неподправеност на човешките изживявания в творбите на Илия Волен и Ст. Ц. Даскалов, безпощадния психологически анализ съ B Караславовата проза от 30-те години и трагизма на непреодолимо-болезнените сблъсъци между старото и новото у Андрей Гуляшки и Ивайло Петров, Двамата търсят жизнен материал в един нов момент от историята на българ ското село, в условията на пълна и окончателна победа на кооперативния строй. Дребното, разпокъсано и изостанало селско стопанство е преустроено върху социалистически основи - тая лаконична, трезва равносметка за твореното от нашия селянин обобщава извънредно широк кръг явления. Разглежданите книги на В. Попов и Д. Вълев се появиха през изминалите десе тина години; съвсем естествено всеки от тях избра определени моменти жизненото многообразие и ги видя от свой зрителен ъгъл. Общият за цялата съвременна литература стремеж да се огледа явлението от много страни, да се отрази сложността на времето, в което живеем, естествено доведе до екви валентни жанрово-структурни изменения. В „Корени“ и в сборниците 106 OT за за хората от Юга се явиха цикличните връзки, които ги сближават и с оглед на общи формални особености. Циклизацията на разказа дойде като закономерно явление в литературния процес, свидетелствуващо за диалектиката на беле тристичните жанрове. Изведена като формален жанров критерий при подбора на разглежданите творби, тя представлява благодатна основа за интересни художествено-тематични паралели.