Резюме
Някъде Арагон бе пожелал биографията му да се сведе до следните данни: «Арагон Луи, роден в Париж в 1897 г., още живее. ...» Живее... и човек може да се срещне с него. Чух Арагон, преди да го видя. Дълбок и плътен глас, който придава на най-обикновените думи особено звучене. - Заминавам с Елза в Бретан за един месец, тя има тъй нужда от почивка... - Трябва срочно да предам един ръкопис... - Три дни ще бъда зает на пленума на ЦК... И най-после: Елате! Голяма виеща се стълба, после още една, вътрешна, тясна като в кула. На перилото е мон тиран някакъв странен апарат, нещо като подвижно столче. После разбрах, че това при способление е било измислено, за да може Елза да излиза, понякога, тъй рядко. «Нали разбирате, тя не може да изкачи всичките тези стъпала. Това бе двадесет дни, преди да се за творят очите на Елза. «Снощи за първи път от дълго време ходихме на кино, за да гледаме послед ния филм на моя приятел Бунюел.» Побелял и внушителен като планинска преспа, Арагон е така непосредствен и близьк, че неловкостта и респектът, с които пристъпих неговия праг, се стопиха неусетно още с първите му думи. - Искате да видите над какво работя? Илюстрациите на «Анри Матис». Повече от 500 за двата тома. Това не е обикновено художествено оформление, картините са част от плытта на романа, нали знаете... Забавените думи, незавършеното изречение са въпрос към събеседника сякаш да се убеди, че го разбират. От стената ме гледат очите на Елза. Един портрет: «На Елза Триоле, Анри Матис, ноември 46». Светлите, живи очи се усмихват. - Романът е готов. Но всичко върви тъй бавно... Трябва да излезе от печат до края наго дината, ако го видя догодина на пролет, ще бъда щастлив. .. Въпросите ми кръжат доста далеч от новата му книга. Те получават ясен, изчерпателен от говор, а мисълта на писателя тече и се влива пак в «Анри Матис». Романът е готов, но Арагон продължава да мисли, да мечтае за него.