академия

На 7 октомври, т. г. Научният съвет при Института за литература обсъди труда на акад. Михаил Арнаудов „Из историята на Българската академия на науките. Българското книжовно дружество в Браила (1869- 1876)". В рецензиите си ст. н. сътрудник Георги Димов и Николай Тодоров дават утвърди телна оценка на труда, като посочват подробно неговите достойнства и същевременно правят някои препоръки за подобряването му. В рецензията си Георги Димов изтъква каква задача си епоставил авторът на тру да - да изследва дългогодишния процес на съзряване на идеята за организиране на един научен център, в резултат на който се създава Книжовното дружество в Браила. В труда е проследена дейността на този културен център за един определен период - до 1876 г., когато то фактически престава да съществува, а дейността му бива възобновена след Освобождението при други обществено-исторически и културни условия. На твърде широк план и при използу ване на богат фактически материал акад. М. Арнаудов се спира на усилията на българите за самостоятелен просветен и научно-културен живот от началото на 19 век и по такъв начин изложението на много места се превръща в история за развитието изобщо на духовния живот през Възраждането. Широката ерудираност на автора му е позволила да изгради изследването си на срав нително-историческа основа - той запознава читателя с подобни явления в съседни и по-далечни страни, които са могли да послужат като пример на нашите възрож денски дейци. Вещ познавач на онази епоха, авторът свободно борави с историческите извори, изнася материали от различно естество, почерпени от периодичния печат, от кореспонденции, от общокнижовни и литературни трудове или от предишни изследвания. Така читателят има възможност да види как идеята за организиране на специални общества или центрове със задача да работят за издигането на българската просвета, образование, култура и т. н. се подема от едни или други дейци, какво съдържание се влага в нея, в каква конкретна форма те искат да осъществяват ро долюбивите си начинания. Авторът разглежда културно-просветните явления на фона на обществената действителност. Обстойно са изложени трудностите, които съпътствуват реализирането на това дело. Правдиви мисли са изказани и за борбата между двете течения в емиграцията.

Българската академия на науките заема първостепенно място в културния живот на нашата страна. В нейния състав влизат най-изтъкнатите представители на българската наука, тя е организирала научни институти във всички области на съвременното знание, нейните членове и сътрудници участвуват не само най-важните изследвания вътре в страната, но и в научния живот в чужбина, многобройни международни конгреси, конференции, симпозиуми и т. н. Към това трябва да се прибави огромната издателска дейност, която академията осъществява; тази дейност започва още с нейните наченки - като Българско книжовно дружество в Браила, основано в 1869 г., но размерите, до които достигнала днес, представляват изключително явление в историята на българB ската наука и култура. Ние не винаги този факт. e B достатъчно оценяваме Ако се върнем към годините, когато се полагат основите на бъдещата Българска академия на науките, не можем да не отбележим едно важно обстоятелство: тя е рожба на българското национално възраждане. Нейното създаване не ерезултат на декрет, издаден от една власт, а на дълъг процес, изразен многобройни разсъждения и предложения, в разнообразни проекти и почини. Идеята за Българска академия на науките се ражда във великия устрем на нашия народ към просвета и културен напредък: още през епохата на Възраждането тя трябва да въплъти просветните идеали на народа и също така да даде силен тласък на неговото културно развитие. В това отношение нашата страна повтаря историята на академиите в Европа - те възникват през XV в., в епохата на италианския ренесанс („Платоновата академия“ във Флоренция, „Академиа антиквариа" в Рим и т. н.).

За Централния институт за литературна история при Германската академия на нау ките в Берлин стана вече традиция да провежда ежегодни разширени съвещания, на които заедно с други литературоведи от ГДР, историци и културни дейци да обсъжда своите трудове. Съвещанието, състояло се от 8 до 12 май 1972 г. (на тема „Световното литературно наследство и социалистическото общество"), заема особено място в тази поредица от творчески срещи не само защото на него се направи равносметка на постигнатото през целия пръв етап от работата на института, започнал през 1969 г., когато той се създаде, но и защото в него участвуваха голям брой чуждестранни учени, които взеха отношение към редица важни теоретически иметодологически въпроси от общ интерес, тясно свързани със следващия етап в научната дейност на института. На поканата на Ръководството на Централния институт се отзоваха повече от 40 изтъкнати литературоведи от академичните литературни институти на Съветския съюз, Чехословакия, Полша, България и Унгария, както и двама френски учени, членове на Френската комунистическа партия. Така съвещанието придоби характер на международен форум на марксистко-ленинската литературоведческа мисъл. Четири колективни труда, изработени от сътрудниците на Централния институт в периода от 1969 г. насам, доставиха конкретен материал от различни литературни спохи и от различни национални литератури за разискването на основни проблеми на съхраняването и оползотворяването на хуманистическото и социалистическото литературно наследство. При това главното вни мание бе насочено към обсъждането на диалектиката от актуалност и историзъм, от традиция и новаторство, на отношението между традиция и световния революционен процес. Генералният методологически въпрос: как литературоведите би трябвало да разкрият хуманистическото и социалистичес кото литературно наследство, че то да въздействува върху читателите от развитото социалистическо общество с цялата си непосредственост и свежест, как традицията да се превърне в неизчерпаем извор за понататъшното развитие на социалистическото изкуство, бе залегнал в основата на главния доклад, За смисъла на традицията в световния революционен процес. Отношението на Брехт към традицията", изнесен при откри ването на съвещанието от акад. проф. Вернер Митенцвай, директор на Централния 146 институт за литературна история. Той изтъкна, че при определянето на отношението към традицията и при оценка на литературното наследство трябва да се изхожда винаги от конкретното, от реалния исторически процес и от равнището на формиране на социалистическото съзнание. Затова литературоведите трябва да подлагат непрекъс нато на проверка своята досегашна методология. И другите доклади, изнесени на първия ден на съвещанието - Главни линии на литературоведческите изследвания в Съ ветския съюз от акад. проф. М. Храпченко и „Национални традиции. Новаторство и социалистическа синтеза в лириката. Атила Йожеф и неговото влияние над съвременната унгарска лирика" от акад. проф. М. Саболчи, - третираха проблемите на литературното наследство в тясна връзка с акту алните въпроси на марксистко-ленинското литературознание. Оживена дискусия по поставените в тези доклади основни въпроси, илюстрирани чрез конкретни примери, се разгърна през следващите дни на съвещанието в секциите, в които се разискваха отделните Трудове. В секцията, в която бе обсъден трудьт Френско просвещение“, в центъра на дис кусията бе поставен въпросът за значението на френската литература от XVIII в., за днешното социалистическо общество. Френското просвещение се разглежда в труда като идеологически израз на процеса на разпадане на феодалното съсловно общество и на постепенното завземане на политическата власт от буржоазията на базата на разгръща шите се капиталистически производствени форми. Затова и цялата литература на Просвещението се явява като носител на ново светоусещане, на нова представа за света и човека. В стремежа си да обхване и отрази промените през XVIII в. и свързаните с тях класови противоречия Просвещението преодолява метафизичното и теологично све торазбиране и подготвя с това политическата еманципация на третото съсловие. Така то допринася за историческия прогрес. Авторите на труда са си поставили за задача да разкрият диалектиката от буржоазни класови интереси и всеобща човешка репрезентативност в различните области на просве щенческото светоразбиране и оттук да отговорят на въпроса, защо и по какъв начин Просвещението е запазило своето значение и след възникването на класовите противоречия между буржоазията и пролетариата чак до днес.

Тазгодишната поредна конференция на Централния институт за история на литературата в Берлин, проведена на 10 и 11 април, постави на обсъждане актуални проблеми, свързани с развитието на съвременната литература и по-специално на социалистическата лирика от 60-те години насам. С това решително обръщане към литературната продукция в нашата съвременност институтът-домакин даде израз на стремежа за по-тясно свързване на научноизследователската работа с литературната практика, за утвържда ване на принципа на единство на литературноисторическата и литературнокритическата страна в литературоведческата дейност. За уясняване на редица дискусионни въпроси на конференцията бяха поканени и поети на ГДР. Активното участие на видни литературоведи от Съветския съюз, Чехословакия, Полша, Унгария, България и Колумбия, както и за пръв път на една делегация от Виетнам даде възможност за оживен диалог между поети илитературни критици на ГДР, започнал след VIII конгрес на ГЕСП, в интернационален контекст. В своите реферати учените-гости осветлиха националноспецифичните тенденции в развитието на лириката в периода на изграждането на развитото социалистическо общество и върху една съвременна тема творчески се размениха опит и мнения между литературоведите от социалистическите страни. Какво по-точно трябва да се разбира под темата „Светът в социалистическото стихотворение“, изясни пленарният реферат на д-р Силвия Шленщедт от института-домакин с подзаглавие „Интернационални аспекти в по-новата лирика на ГДР": „Ние се отнасяме към стихотворението като израз на активно отношение на човека към предметния свят като особена езикова репрезентация на обществените отношения... Ние се интере суваме от отношението на поета към природната и обществената действителност като субективна дейност. Защото едва посредством творчеството на поета светът прониква в стихотворението.

This essay has two entwined purposes. First, on a practical level, it analyzes the hierarchy of Slavic languages and literatures in American academia and some of the means by which it is created and perpetuated. It also covers the mechanisms used to promote Western literatures as superior to Russian literature. The main issue at this level is the unenviable place of Bulgarian Studies, especially Bulgarian language and literature, in the context of Slavic Studies in the US. Second, on a theoretical level and using the peripheral status of Bulgarian Studies as a springboard, the inquiry investigates the relationship between "major" and "minor" literatures and cultures and the role of academia and the media in creating this division of power. In clarifying the two objectives, the essay details various academic aspects such as: some general principles of paid higher education, language teaching in American academia, the value of scholarly degrees obtained in the West and in Eastern Europe, the American academic job market, the function of some scholarly organizations and journals, certain rhetorical and narrative means of writing post-modern literary histories, and the role of ideological and other cliches and biases in presenting Bulgarian culture in the US. The essay also shows how in American academia and media "minor" cultures are presented as things-in-themselves rather than things-for-themselves. The inquiry's conclusion speaks critically of the role of Bulgarian intellectuals after the dismantling of communism, and hypothesizes that the obscurity of Bulgarian Studies could be overcome within the dialectics among a) symbolically marked reality, b) narratives, and c) reading, interpretation, and action. The study's overall theoretical approach is in the Continental critical tradition, i.e., first, it presents things as they are and explains their man-made nature (deconstruction), and, second, it offers a better alternative (emancipation). The genre of the study is the marginalia, because this subsidiary scholarly genre is an exemplary implement for deconstruction and emancipation. The essay partakes in several disciplines: post-communist studies, theory of education, literary studies, narratology, Slavic Studies, Bulgarian Studies, semiotics, philosophy, theory of reading, and theory of action.