трудове

Известното украинско списание „Все світ" в първия си брой на тази година публикува статия за големите заслуги на академик Тодор Павлов в областта на марксистко-ленинската естетика. В статията се изтъква, че името на българския учен е добре известно на украинския читател, който не един път е срещал неговите филосфоски и литературно-естетически статии на руски език. Статията е написана по повод похвалната инициатива на Държавното издателство за художествена литература в Киев, което за първи път издава на украински език отделен обемист сборник с литературно-критически и естетически студии под общо заглавие „Питання теорії та исторії літерутури" (Проблеми на литературната теория и история).

В две заседания (на 15 и 22 ноември м. г.) на научния съвет при Института за литература бяха обсъдени трудовете за Славистичния конгрес на Емил Геор гиев - Общи закономерности в развитието на славянските литератури"; Кую Куев - Идеята за славянско единство в поезията на Петър Прерадович" и на Георги Димов - „Тра дициите на руската революционно-демократическа естетика във формирането и развитието на българската литературна критика". На заседанията присъствуваха повече от 30 научни работници, сътрудници и литературоведи, които взеха активно уча стие в разискванията. Двете обсъждания се председателствуваха от директора на Института за литература Георги Цанев По докладите за Славистичния конгрес се изказаха: Кр. Генов, Б. Ничев, П. Динеков, Л. Минкова, В. Смоховска-Петрова, Г. Вълчев, Ефрем Каранфилов, Ст. Каролев, Ил. Конев, Ив. Цветков, М. Николов, А. Тодоров и др. Накрая председателствуващият Г. Цанев обобщи изказванията. По доклада на Ем. Геор гиев той изтъкна, че авторът се е заловил с много трудна задача - да установи общи закономерности в развитието на славянските литератури и затова може би не е разрешил всички въпроси по темата. Нужно е Ем. Георгиев да заостри още повече вниманието си върху социалистическия реализъм и марксистиленинската методология, да изтгели на преден план специфичните закономерности в разви тието на славянските литератури, да изясни някои неточни положения, да се съкратят дългите цитати и авторът да се съобрази с бележките на изказалите се. По доклада на К. Куев председателству ващият отбеляза, че работата е актуална и интересна, наситена с материали из живота и творчеството на Петър Прерадович. Г. Цанев изказа мнението, че трудът би спечелил повече, ако е систематизиран по проблеми, но и в тоя си вид работата трябва да се сбие и стегне. Изтъкна се, че докладът на Георги Димов е правилно построен, убедителен, не се посочват само факти, а се разработват задълбочено въпросите за влиянието на руската революционно-демократическа естетика във формирането и развитието на българската литературна критика. Препоръча се на автора да направи някои допълнения.

На 16. І. т. г. в секцията по българска литература до Освобождението бяха обсъдени три работи: на Илия Конев - Христо Ботев в сръбската и хърватската литература, на Дочо Леков - Интересът на Каравелов към фолклора и етнографията на славянските народи, и на Стефка Таринска - Развитието на фейЛето на през епохата на Възраждането. Изказаха се: проф. П. Динеков, С. Баева, Д. Леков, Ст. Таринска, П. Тотев, Б. Ничев. Работата на Ил. Конев се оцени положително с оглед на интересната тема и нейната разработка. Като най-ценна бе посочена главата за влиянието на Ботевата поезия върху творчеството на хърватския поет Август Харамбашич. На автора бе препоръчано да внесе по-голяма системност и съразмерност в изложението и да увеличи анализирането на приме рите

На 7 октомври, т. г. Научният съвет при Института за литература обсъди труда на акад. Михаил Арнаудов „Из историята на Българската академия на науките. Българското книжовно дружество в Браила (1869- 1876)". В рецензиите си ст. н. сътрудник Георги Димов и Николай Тодоров дават утвърди телна оценка на труда, като посочват подробно неговите достойнства и същевременно правят някои препоръки за подобряването му. В рецензията си Георги Димов изтъква каква задача си епоставил авторът на тру да - да изследва дългогодишния процес на съзряване на идеята за организиране на един научен център, в резултат на който се създава Книжовното дружество в Браила. В труда е проследена дейността на този културен център за един определен период - до 1876 г., когато то фактически престава да съществува, а дейността му бива възобновена след Освобождението при други обществено-исторически и културни условия. На твърде широк план и при използу ване на богат фактически материал акад. М. Арнаудов се спира на усилията на българите за самостоятелен просветен и научно-културен живот от началото на 19 век и по такъв начин изложението на много места се превръща в история за развитието изобщо на духовния живот през Възраждането. Широката ерудираност на автора му е позволила да изгради изследването си на срав нително-историческа основа - той запознава читателя с подобни явления в съседни и по-далечни страни, които са могли да послужат като пример на нашите възрож денски дейци. Вещ познавач на онази епоха, авторът свободно борави с историческите извори, изнася материали от различно естество, почерпени от периодичния печат, от кореспонденции, от общокнижовни и литературни трудове или от предишни изследвания. Така читателят има възможност да види как идеята за организиране на специални общества или центрове със задача да работят за издигането на българската просвета, образование, култура и т. н. се подема от едни или други дейци, какво съдържание се влага в нея, в каква конкретна форма те искат да осъществяват ро долюбивите си начинания. Авторът разглежда културно-просветните явления на фона на обществената действителност. Обстойно са изложени трудностите, които съпътствуват реализирането на това дело. Правдиви мисли са изказани и за борбата между двете течения в емиграцията.

На две последователни заседания Науч ният съвет на Института за литература при БАН обсъди и прие за печат труда на Васил Колевски „Патосът на Октомври“, посветен на 50-годишнината от Великата октомврий ска социалистическа революция. В своята рецензия Ангел Тодоров подчерта значимостта на темата, даде положи телна оценка на труда и направи извода, че влиянието на съветската литература върху българската е една дълбока закономерност за активизирането и развитието на цялата наша култура и литература. От тази позиция авторът разглежда и въпроса за отражението и приемането на съветската литература в българските прогресивни периодични литературни издания от 1917 до 1944 година. Ангел Тодоров направи кратък обзор на застъпения в книгата материал, подчерта неговата широта, систематизация и оценка от съвременно научно гледище. Той охарактеризира изследването като сериозно и компетентно написано. Направи и някои критични бележки.

В бележките към том IV от съчиненията на Кирил Христов, издание на БП, 1967, на стр. 714 е отбелязано: По-съществени беле тристични и публицистични произведения на Кирил Христов, които не включваме в на стоящия том, са следните: (Следват 2 и половина страници, в които се изброяват въпросните произведения на Кирил Христов). След тях, на стр. 716, следва нова бележка, в която се казва: „От статиите, литературните бележки и рецензии на Кирил Христов не поместваме следните: (следват нови десет страници, в които се изброяват непоместените в тоя том статии, литературни бележки и рецензии на Кирил Христов, печатани през разни времена в различни вестници, спи сания и други издания.) Сред многото имена на повече или по-малко известни автори, за които е писал Кирил Христов, се среща името и на Любомир Бобевски. Полюбопитствувах да зная какво може да пише Кирил Христов за тоя шумен някога автор на множество патриотарски стихотворения и маршове, найпопулярен от които беше „О Добруджански край", и потърсих списанието, в което е пе чатана статията за него.

На 15 октомври т. г. научният съвет при Института за литература обсъди труда на проф. Куйо Куев „Азбучната молитва в славянските литератури". В рецензията на акад. Петър Динеков се подчертава сериозността на задачите, които си поставя това изследване: да се реши сложният въпрос за авторството на творбата, да се издирят нови преписи, да се подготви реконструиран текст, приближаващ се максимално до оригиналния текст, да се направи научно из- дание на всички познати преписи. Подчер тава се голямата заслуга на проф. Куев за издирването от 1960 г. насам на голям брой нови преписи. Трудът е разделен на две части: изследване на творбата и публикация на всички 32 преписа. След като се спря на всички засегнати в изследването проблеми, рецензентът подчерта: „Пред нас е едно сериозно, богато аргументирано изследване на важна творба от старата българска литература. Проучването е направено 166 компетентно, в спорните въпроси се навлиза сигурно и с категорична яснота, проблемите се решават върху основата на богата аргу ментация и с необходимата научна осведо меност. " В изказванията на Лиляна Грашева, Стефан Кожухаров, Дора Мирчева се изтъкнаха качествата на труда, направиха се препоръки и бележки. След това научният съвет прие за печат ръкописа.