молитва

„Азбучната молитва епородила доста оживени спорове в науката и въпреки това някои въпроси, тясно свързани с нея, остават открити, все още не са разрешени. Естествена пред поставка за такова придвижване на въпроса е изнасянето и публикуването на повече мате риали, свързани с творчеството на Константин Преславски и преди всичко отнасящи се пряко за тази забележителна творба на нашата стара литература. Първостепенна задача не само е да се издирят неизвестни досега преписи на „Азбучната молитва", но и да се обнародват понеже досегашните публикации са малко. А това е толкова по-възможно за съчинение от рода на „Азбучната молитва" - твърде кратко по размер. Такава е целта на настоящото съобщение - да направи научно достояние още един непознат досега препис на едно от първите стихотворения в старата българска литература.

На 15 октомври т. г. научният съвет при Института за литература обсъди труда на проф. Куйо Куев „Азбучната молитва в славянските литератури". В рецензията на акад. Петър Динеков се подчертава сериозността на задачите, които си поставя това изследване: да се реши сложният въпрос за авторството на творбата, да се издирят нови преписи, да се подготви реконструиран текст, приближаващ се максимално до оригиналния текст, да се направи научно из- дание на всички познати преписи. Подчер тава се голямата заслуга на проф. Куев за издирването от 1960 г. насам на голям брой нови преписи. Трудът е разделен на две части: изследване на творбата и публикация на всички 32 преписа. След като се спря на всички засегнати в изследването проблеми, рецензентът подчерта: „Пред нас е едно сериозно, богато аргументирано изследване на важна творба от старата българска литература. Проучването е направено 166 компетентно, в спорните въпроси се навлиза сигурно и с категорична яснота, проблемите се решават върху основата на богата аргу ментация и с необходимата научна осведо меност. " В изказванията на Лиляна Грашева, Стефан Кожухаров, Дора Мирчева се изтъкнаха качествата на труда, направиха се препоръки и бележки. След това научният съвет прие за печат ръкописа.

Българската наука присъедини към достоя нията си още един славистичен труд: крупното изследване на К. Куев върху първото българско и изобщо първото славянско стихотворение - Азбучна молитва", спорът за чието авторство почти не е заглъхвал. Приписвано от книжовната традиция най-често на създателя на славянската писменост Константин (Кирил) Философ, това великолепно произведение на словесното изкуство е бивало отнасяно от най-авторитетни специалисти - и то не без сериозни съображения - към творчеството на един писател от Симеоновия кръг: Константин Преславски. Имаме работа с един от ония случаи в историята на науката, когато върху неразрешен, наглед дребен въпрос за век и половина се е натрупала значителна информация, стремително нараснала напоследък, която ни кара да забележим - не без изненада - сериозното общо- и частнометодологическо напрежение, Закономерно създало се в доста обширна област на съответната частна наука. За бързия прираст на новата изворна информация най-голям е приносът на автора - К. Куев. От времето на Добровски и Погодин до 1963 г. славистите са откри вали по един препис на стихотворението средно на 20 години веднъж (1825-1855-1863- 1881-1885-1896). Срещу седемте преписа от тоя период стоят следващите 31, открити и публикувани само през последните десет години; 16 от тях са открити лично от К. Куев, а 26 от тях са обнародвани първи път именно от него (12 от преписите той публикува за първи път тук, в рецензираното съчинение). Явно, новият изворен материал (съпроводен с междувременното откриване на други материали и установяване на нови факти, свър зани по-отблизо или по-отдалече с пробле мата) е сериозна основа за придвижване на научното ни познание към решаването на целия значителен комплекс от въпроси, възникнали с течение на времето. Книгата на К. Куев се състои от две части. В първата част авторът ни запознава с доссгашните открития и издания на Азбучната молитва (1 гл.) и с историята на вековния спор за нейното авторство (II гл.), като излага в четири глави (III-VI) своите доводи в полза на застъпената най-напред от Ундолски теза, че автор на молитвата е Константин Преславски. След един литературен анализ на текста (VII гл.), където закръгля изводите си, авторът проследява подробно разпространението на Азбучната молитва и нейните днешни находища (VIII гл.). Следва подробен текстологичен анализ, в който К. Куев дава всички разночетения на текста към най-ранния от всички текстове (Синодалния препис от XII в.) и реконструира стих по стих предполагаемия „оригинал" (ІХ гл.). В следващата глава (X) авторът събира реконструираните стихове в един „възстановен текст", дава своя превод на молитвата и пълен речник на трийсетте и осем преписа, като подрежда думите по речника на въз становения текст. Във втората част на книгата си К. Куев публикува преписите в хронологичен ред, като придружава всеки от транскрибираните текстове с археографско описание, све дения за евентуалните му досегашни изда ния и посочка за главните му особености. В края на книгата авторът прилага факсимилета на 15 от преписите (едното от тях съдържа само част от текста); трябва да се съжалява, че не са приложени пълните факсимилета на всички 38 преписа (при което загубеният Креховски препис да фигурираше с факсимиле от изданието на Франко). Но явно, вината не е на автора (и за такива важни неща нашите издателства редовно карат авторите да се оправдават с липса на място!). Следват резюме на немски език и показалец (обаче само именен).