Submitted on
Библиографски раздел
50 години от смъртта на Л. Н. Толстой

Лев Толстой в моята памет

Free access
Статия пдф
738
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първите писателски имена, които съм запомнил още от най-ранна възраст, са имената на Иван Вазов, Пенчо Славейков и Лев Николаевич Толстой. Би трябвало, от чувство за справедливост, да спомена тук и Майн Рид, макар той да стои на определено място в паметта ми, също и в сърцето ми, дето езапазена за него топла благодарност. Обичта ми към П. Славейков започва със стихотвоението му „Цар Самуил“, но още по вече с моята първа и последна среща лично с него в двора на църквата в родния ми град в Македония през месец септември 1908 година, когато аз бях тъкмо на десет години. На особено място и в паметта, и в сърцето ми стои Лев Толстой. Не си спомням точно кое от неговите произведения съм прочел най-напред и още като дете там, в родния ми град, но то беше или „Казаци“ или „Хаджи Мурад", а може би и двете по едно и също време. Ведно с моето Детско непосредствено възхищение, с едно дълбоко чувство на душевно задоволство, на яснота и пълнота, спомням си, че още тогава, с детската си наивност, почувствувах желание да стана писател като Лев Толстой. И дори, с момчешката си самонадеяност, аз не се сдържах и доверих това свое желание на най-близките си другари. На тая ранна въраст ние искаме да приличаме на тия, от които се възхищаваме най-много и които наймного обичаме. И, когато не сме се излъгали в своята обич, тия наши чувства остават непроменени през всичките ни възрасти.
    Ключови думи
    Толстой, моята, Памет
Submitted on

Научни съобщения. Документи

Библиографски раздел
Научни съобщения

Вероятният повод за написването на Моята молитва от Хр. Ботев

Free access
Статия пдф
3139
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Знае се, че Ботев не е търсил теми за своите лирически творби. Че поводът за всяка една от тях е свързан с някакъв факт от непосредствената действителност, с някакво събитие из лич ния му живот. Такъв е случаят с „Хаджи Димитър“, „Обесването на Левски“, „Майци си“, „Дел- ба“, „На прощаване“ и пр. „Моята молитва" оставаше като че ли единствено писана без конкретен повод. Литературните критици се помъчиха да намерят повода за нейното написване. Още в 1925 г. Иван Хаджов (Обществена мисъл, 1925, кн. 3) потърси връзка със стихотворението на княз Вяземски „Русский бог", печатано в сборника „Русская потаенная литература ХІХ столетия" Лондон, 1861: „Това е Бог ухабов, бог мятелей, бог преселочних дорог, бог ночлегов без постелей - вот он, вот он русский бог. богът, когото разумът на автора не може да признае, бог, когото свободолю бивият поет не може да носи „в сърцето и душата". Това е богът на заблудените страдащи и заблудените охолници, на всичко мрачно и грозно в руската земя. Тъкмо такъв, какъвто е небесният бог в „Моята молитва" на Ботева" - пише Ив. Хаджов. Той намира дори любопитни съвпадения от формално естество" между двете творби: „в ритъма, размера на стиховете и пр. Петнадесет години по-късно Малчо Николов потърси връзка между поезията на Ботев и някои образци от руската революционна лирика - Ботевата „Борба“ и „В память юнских дней 48 года" на Морозов, „Елегия“ и „Элегия" на Язиков и др. Като сочи за известна близост", М. Николов подчертава още, че може да говори за някакво влияние в „много ограничен смисъл". Още по-далечно е отношението и на Ботевата „Молитва" към стихотворението на княз Вяземски - Руский бог".

Subscribe to моята