Октомври

Събитията, които изменят живота, изменят и мисленото на хората, изменят техния духовен мир, изменят техните схващания за прекрасното и грозното, за възвишеното и низкото. Изменят и художественото мислене, което получава словесно-образно въплъщение в литературата. Литературата е сеизмограф за извършващите се промени в живота на народите. Тя улавя новите явления и ако те са семена в гънките на плодни бразди, им дава живот. При това създава подходяща форма, за да вмести новото съдържание. Великата октомврийска социалистическа революция е най-голямото от тези събития, които изменят живота. Естествено бе тя да стане преломен момент в развитието на изкуството и литературата, особено на тези народи, които бяха засегнати в по-голяма степен от нея. Такива бяха славянските народи, не само тия в Съветския съюз, но и тия извън него. За славянските народи в Съветския съюз - руси, украинци и белоруси - тук няма да говоря. Преломът, който настъпва в тяхното общо и литературно развитие с Великия Октомври, е общоизвестен, явен за всички. Ще насоча вниманието към литературите на славянските народи извън Съветския съюз.

На две последователни заседания Науч ният съвет на Института за литература при БАН обсъди и прие за печат труда на Васил Колевски „Патосът на Октомври“, посветен на 50-годишнината от Великата октомврий ска социалистическа революция. В своята рецензия Ангел Тодоров подчерта значимостта на темата, даде положи телна оценка на труда и направи извода, че влиянието на съветската литература върху българската е една дълбока закономерност за активизирането и развитието на цялата наша култура и литература. От тази позиция авторът разглежда и въпроса за отражението и приемането на съветската литература в българските прогресивни периодични литературни издания от 1917 до 1944 година. Ангел Тодоров направи кратък обзор на застъпения в книгата материал, подчерта неговата широта, систематизация и оценка от съвременно научно гледище. Той охарактеризира изследването като сериозно и компетентно написано. Направи и някои критични бележки.

Великият Октомври промени не само общественото съзнание, мисленето и душевността на милиони хора в света, но създаде за тях ясен и точен отговор на мъчителния въпрос за изход от капиталистическото робство. Победата на Октомври се превърна в мироглед, в многозначителна страница на историята, в цялостна система на идейност и чувства, на възприемане на жизнените яв ления.

Мисля, че това е една от най-сложните теми за всеки гражданин, който има активно отношение към обществените въпроси. Това е толкова по-сложно за убедения в гражданската мисия на литературата писател. Защото взривът на Октомврийската социалистическа революция не само помете цялата мрачна царско-помешчическа сграда на най-черна несправедливост и полицейщина в Русия, но предизвика широка детонация по цялото земно кълбо. Тя измени хода на историята върху нашата планета. И това сътресение се почувствува особено силно в страни като нашата, дето винаги е имало социални вълнения и дето народът взима активно участие в политическия живот на страната. Социалистическото движение в България още много отпреди Октомврийската революция беше се наложило вече като политически фактор и това даде отражение върху цялата ни национална култура.

Проблемите за развитието и перспективите на съвременната литература, за социалистическия реализъм, за неговия генезис и общите му закономерности, за националното своеобразие на отделните литератури, за техните връзки и взаимодействия придобиват изключително важно значение. Те се намират в центъра на вниманието на литераторите от социалистическите страни, а също и на литературоведите марксисти от капиталистическите страни. Появиха се много изследвания както от общотеоретически, така и от конкретно-исторически характер. Все по-често към тези проблеми са принудени да се обръщат и реакционните буржоазни литератори.

Този трус бе единичен, ала достатъчно силен, за да разтърси цялата планета. Необикновен. И неподражаем, защото бе пръв. .. Подготвян от цялото развитие на човече ството, той го оплоди, за да се роди зарята - не, а слънцето на голямата световна надежда. Тя бе доскоро утопия", бе бродещ призрак", от който се бояха панически папи и императори, крале и полицаи, царе и магнати. Те и сега се боят. И затова влизаха и вли зат в свещен съюз за борба срещу тази ве лика надежда, превърната от болшевиките в непобедима сила... Ала въпреки всички кръстоносни походи срещу нея, въпреки елитните армии на оная Европа, която ги изпрати на Изток, въпреки всички заклинания и анатеми, днес, както никога, по-ярко пламенеят неугасимите огнове на Октомври, а идеите на Маркс и Ленин шествуват победоносно дори и над оня свят, който е за жаднял да прегърне тяхното знаме.

Октомврийската революция, която раз- търси целия свят и предизвика коренни про- мени в обществено-политическия живот на редица страни, тласна по нов път и духовното развитие на народите. За българския народ тя изигра съдбоносна роля, като определи до голяма степен по-нататъшното му икономическо и културно развитие. Достатъчно е да надзърнем в българската литература от ония революционни години, за да почувствуваме неотразимата мощ на новите духовни двига тели на националното ни съзнание, създадени от руската революция. След 1917 година, целият културен и литературен живот в Бъл гария коренно се променя, в произведенията на литературата отново нахлува народът и родината, променя се светоусещането на бъл гарския писател, създава се качествено нова литература на социалистическия реализъм, засилва се демократично-реалистичното начало в творчеството на почти всички значителни творци... Тези процеси са твърде дълбоки и сложни, те в различна степен за сягат различните творци и стават достъпни и понятни само чрез непосредственото запоз наване с художествените творби, родени пряко или косвено от Великия Октомври. В това отношение новоизлезлият белетристичен сборник „Октомври“ е значителен принос. Той илюстрира основния, неопровержим процес на дълбоко идейно и естетическо пре- устройство в българската литература и въз- раждането на нейните революционни традиции. Този сборник излиза по случай 50-годишнината на Великата октомврийска социа листическа революция под редакцията на Здравко Сребров, Йордан Радичков, Камен Калчев, Невяна Стефанова и Розалия Ликова исъдържа по една творба от тридесет и седем изтъкнати български белетристи.

Една петдесетгодишнина налага равносметка. Търсим я във всички публикации, посветени на Октомврийската революция. Сборникът „Октомври и българската литера тура" съдържа статии, спомени, изследвания, които не са подготвени специално за търже ствения случай, печатани са и преди. Съб рани сега, тези материали припомнят вълне нията отпреди пет десетилетия и в същото време са доказателство за трайния интерес на нашите писатели към Октомври и съветската литература. Бележат насоките, по които се движи научноизследователската мисъл, заета с големия проблем за българо-съветските литературни взаимоотношения.

Не се колебая още в заглавието и в след ващите редове така да квалифицирам книгата на Васил Колевски „Патосът на Октомври (Съветската литература в българския пролетарски и антифашистки литературен печат 1917-1943)“, защото извършената от автора работа, посветена на важен въпрос от литературните взаимоотношения между Съветския съюз и България, каквито и недостатъци да има, е на научно равнище и свидетелствува за сигурно познаване на материала и пробле мите, за добросъвестно и близко отношение към една не толкова лесна задача. По време на буржоазно-фашистката дик татура у нас пролетарският и антифашистки литературен печат бе току-речи единственото място, където съветската литературно-теоретическа и естетическа мисъл и художествено литературната продукция на съветските писатели можеха по-пълно или по-осакатено - в зависимост от поведението на цензурата - да бъдат представяни и оценявани и където същевременно намираше израз влиянието им върху нашата комунистическа литературна мисъл и практика. Поради това съвсем есте ствено е, при разработката на темата за съ ветската литература в България, вниманието на изследователя да се насочи преди всичко към прогресивните вестници и списания.

Въздействието на Октомврийската социалистическа революция и на съ ветската художествена литература не предполага само разпространение на идеи, превеждане и четене на книги. Това е може би чисто външната страна на тоя сложен и дълбоко противоречив процес. Но и като „външна страна" тя също има своето място и значение. Не по-малко важно е обаче да се видят идейно-естетическите промени, които настъпват в творческото развитие на отделни наши писатели и в литературата като цяло след Октомври. Нов аспект в това отношение представлява начинът, по който се откликва у нас на първите октомврийски събития. Защото новото изкуство, новото произве дение означава преди всичко откриване на нова форма, от една страна, а, от друга - отказ от „старите“ правила с цел да се изявят новите. И не само това. Никога новото не се ражда изведнъж, обратно - дълго се натрупват ония елементи, от които то ще „кристализира“. Новото наследява и същевре менно издига на по-високо стъпало онова, което е подготвило неговата поява.

В първите месеци на 1918 г. аз командувах един оръдеен взвод от гробищата на Тулча. Аз нямам вина за това, че съм се бил срещу свои братя! Но като преглеждах писмата на войниците, от южния фронт вече пишеха на своите познати от „северния": „Тъмен облак се задава, откъм гора, от Балкана!" (Това писмо го запомних и разбрах, че войниците вече знаят за руската революция). Тя беше извършена току преди няколко месеца: царят свален и властта преминала в работническо-селските съвети. Това много допадна на войниците и нашите два фронта вече се огънаха от войнишката умора. Лятото премина в люти сражения на южния фронт: при Яребична, при Дойран и завоя на реката Черна. Тогава ние не можехме да узнаем, че начело на революцията е застанал Ленин. Но за войниците бе достатъчно, че започва революция!…

Стара истина е, че където майстори са зидали - за новаците е трудно. Ала въпреки всичко за сериозния изследовател на литературната история винаги ще се открие неизследван терен. В това ни убеждава и литературният дебют на Любомир Павлов. Неговото научно дирене се свързва с тема колкото актуална, толкова и експлоатирана от теоре141 тико-критическата мисъл. Това е сравнително нова, но твърде невралгична област в науката, където са пробвали своите пера много наши, съветски и чуждестранни учени. Това обстоятелство само до известна степен улеснява, но в повечето случаи затруднява всеки, който е решил да направи самостоятелен научен принос, да внесе своя интерпретация или новопривлечен доказателствен материал. Опитът на Любомир Павлов има своята безспорна научна стойност, защото авторът открива своя тема - за положителния герой в съветската и в нашата пролетарска литература, - защищава я с по-нов научен материал, като достига до точни обобщения и изводи. Неговите „Встъпителни думи“, както и „Вместо заключение" носят повече или помалко ординерен характер. Те по-скоро въ веждат в темата или окрупнено сумират резултатите от научните наблюдения. В заключителната глава Павлов ни сродява с духовните пориви на световната естетическа мисъл, с цялостния, макар и противоречив литературен процес. Посочва ни поляризиращия принос на съветската художествена мисъл за прогресивната консолидация на писателските сили. От по-общ характер е и глава първа: „Нов етап на българо-руските литературни връзки", където уедрените линии на обобщение по-малко се докосват до аналитични или синтетични детайли в научното дирене. Фрагментарните истини се осланят на основополагащите теоретични принципи на марксист ко-ленинската естетика. Затова авторът е по-лаконичен, неизчерпателен и декларативен в своите постановки.

В началото на месец септември през 1920 година, когато Октомврийската социалистическа революция в Русия още не беше затихнала, Смирненски публикува знаменитото си стихотворение „Червените ескадрони“. Там има такива куплети: Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони погледи са приковани със надежда и любов. Свил десницата корава, целий свят се днес изправя стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов. e Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, вий - развихрени предтечи на безоблачните дни! С буря, молния и грохот възвестете гордий поход на възбунените роби, на червените вълни! Величието на това стихотворение и значението му в българската литература не толкова в блестящо и игриво написаните строфи, а че в тези строфи е въ плътено движението на една епоха, движението на разкрепостяващия се човешки род, който пристъпя към осъществяване на вековните си идеали. В историята на нашата планета няма друго събитие по взрива си равно на Октомврийската социалистическа революция. Събитие, което така издъно да измени хода в развитието на рода човешки. Човечеството е преживяло много въстания и няколко революции. И всички са потушавани с кървава жестокост. Защото са посягали върху присвоените права на едно малцинство от хора, което охолствува от безправието над мнозинството. Но тия въстания и революции не са излизали извън частнособственическото разбиране за обществените отношения. И затова само донякъде са налагали решаването на големите социални въпроси. И обществата си оставаха пак със стария частнособственически строй, с експлоататорската система и с класовите си и национални противоречия. Октомврийската революция по това се различава от всички големи и малки социални взривове до нея, че тя удари в корена системата на човешкия гнет и създаде първообраза на бъдещото човешко равноправие върху нашата планета. Това изумително проникновено е доловил младият Смирненски и вдъхновено го е изпял в стихотворението си.