Преглед

Библиографски раздел

Планетарния трус и вечния огън на Октомври

Free access
Статия пдф
1367
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Този трус бе единичен, ала достатъчно силен, за да разтърси цялата планета. Необикновен. И неподражаем, защото бе пръв. .. Подготвян от цялото развитие на човече ството, той го оплоди, за да се роди зарята - не, а слънцето на голямата световна надежда. Тя бе доскоро утопия", бе бродещ призрак", от който се бояха панически папи и императори, крале и полицаи, царе и магнати. Те и сега се боят. И затова влизаха и вли зат в свещен съюз за борба срещу тази ве лика надежда, превърната от болшевиките в непобедима сила... Ала въпреки всички кръстоносни походи срещу нея, въпреки елитните армии на оная Европа, която ги изпрати на Изток, въпреки всички заклинания и анатеми, днес, както никога, по-ярко пламенеят неугасимите огнове на Октомври, а идеите на Маркс и Ленин шествуват победоносно дори и над оня свят, който е за жаднял да прегърне тяхното знаме.

Редакционни

Библиографски раздел

Пътят на огъня

Free access
Статия пдф
5527
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Измина година, откакто Людмила Живкова физически не есред нас. Но неумолимото време, което я отне от нашето сега и днес", побърза да положи своята избраница на отреденото й високо място в белия пантеон на безсмъртната духовност. „Мислете за мен като за огън“ - казваше тя и ето че пророчеството в думите и се сбъдна: все по-силно гори този огън вътре в нас, все понеобходимо ни е всичко, което тя ни завеща - думите, делата, усещанията. Тази слаба и силна жена се превърна в духовна еманация на най-прекрасното, което е заложено в народопсихологията на българина, тя е едно ведро предчув ствие за бъдещето на нашата нация и въобще за възможностите на интелектуа леца-комунист от ХХІ-я век. Като търсеше най-подходящ модел за своите теоретични построения, като събираше доказателства за правотата и жизнеустой чивостта на идеите си, тя някак неусетно сама се превърна в модел за чувствителността, действеността и нравствеността на всестранно развитата личност. Стре межът към съвършенство беше нейно верую, а в представите и съвършенството нито за миг не се уподоби на алхимическо тайнство, не взе очертанията на херметична категория, Мисленето на тази българка беше планетарно, в съзнанието и националното и общочовешкото съществуваха неразделими, а нейното непобедимо оръжие беше верността и към идеите на дълбоко хуманното марксичес ко познание и дръзновението, с което тя творчески претворяваше тези идеи оглед на необходимостите на нашата епоха. C Людмила Живкова беше на „ти" с историята. В нея сякаш неведоми сили бяха влели мъдрост от кладенеца на времето, та родовата и памет достигаше отвъд пределите на обикновените интелектуални и емоционални човешки възможности, за да предаде на съвременното човечество най-благородните послания на предците, да ги пречупи през призмата на изключителната си духовност, да ги превърне в огнени знаци, които да чертаят пътя ни към бъдещето. В нейния модел на света войната се очертаваше като най-чудовищно престъпление, а бездуховността - като най-ниската точка на дехуманизацията. И тя неуморно изслед ваше онези форми на човешката дейност, които дават най-сигурни надежди за оцеляването на хуманността, за осмислянето на бъдещия живот на хората.
    Проблемна област
    Ключови думи

85 години от рождението и 60 години от смъртта на Христо Смирненски

„Аз много огън хвърлих по земята”

Free access
Статия пдф
3375
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Далече там - в красивата територия на моята ранна юношеска възраст - се срещнах с поезията на Христо Смирненски. Помня светлите летни сияния, прохладния дъх на читалищната библиотека, трепета при първия прочит на „Да бъде ден!"... Може би и преди това бях чел или слушал стихове от Смирненски. Може би... Но оная първа лятна среща остана завинаги в паметта ми. И в душата ми остана - с някакъв особен звън на медни тръби, с тъмен тропот на развихрени конници, устремени към хоризонта, с ясен блясък на петолъчни звезди, с къси изстрели по незнайни барикади и с отприщен гняв на многобройни тълпи. И с една необятна и странна музика - музика, която вече години и десетилетия звучи у мен, звучи и ме подема и издига при всяка мисъл за Христо Смирненски, при всеки поглед към портрета му, при всяко споменаване на името му. Защото обичам поезията на Христо Смирненски. И защото смятам, че тази поезия едно от чудесата на българския гений... e „Той е между ония живи явления на изкуството, които имат способността да се обновяват, към които всяко поколение се обръща наново и с нов поглед, за да разбере по-добре него, а чрез него и себе си..." С тези проникновени думи преди години Минко Николов завърши своя литературнокритически очерк, посветен на големия пролетарски поет. Мисля, че те са един от ключовете за проникване в поезията на Христо Смирненски. Тъй като наистина всяко ново поколение преоткрива и ще преоткрива тази поезия, ще се връща към нея, за да разбере както борбите на своите далечни предшественици, така и същността на ония високи примери, които не се раждат всеки ден. В същност осъществяването на Христо Смирненски като автор е станало още в младежките му години при публикуването на много хумористични стихотво рения, подписани с най-различни псевдоними. Но истинският поетически празник на поета е 1 май 1920 г. На този ден в българската литература изгрява неговата ярка и висока звезда. Тогава във в. „Червен смях" се появява стихотворението „Първи май". След време и литературните историци, и почитателите на револю ционната поезия ще пишат, че „Първи май" е великолепен дебют на младия пролетарски поет. И наистина - каква сила, каква свежест, каква поривност и мъжествена категоричност! И каква ясна гражданска позиция!

    Ключови думи