85 години от рождението и 60 години от смъртта на Христо Смирненски

Далече там - в красивата територия на моята ранна юношеска възраст - се срещнах с поезията на Христо Смирненски. Помня светлите летни сияния, прохладния дъх на читалищната библиотека, трепета при първия прочит на „Да бъде ден!"... Може би и преди това бях чел или слушал стихове от Смирненски. Може би... Но оная първа лятна среща остана завинаги в паметта ми. И в душата ми остана - с някакъв особен звън на медни тръби, с тъмен тропот на развихрени конници, устремени към хоризонта, с ясен блясък на петолъчни звезди, с къси изстрели по незнайни барикади и с отприщен гняв на многобройни тълпи. И с една необятна и странна музика - музика, която вече години и десетилетия звучи у мен, звучи и ме подема и издига при всяка мисъл за Христо Смирненски, при всеки поглед към портрета му, при всяко споменаване на името му. Защото обичам поезията на Христо Смирненски. И защото смятам, че тази поезия едно от чудесата на българския гений... e „Той е между ония живи явления на изкуството, които имат способността да се обновяват, към които всяко поколение се обръща наново и с нов поглед, за да разбере по-добре него, а чрез него и себе си..." С тези проникновени думи преди години Минко Николов завърши своя литературнокритически очерк, посветен на големия пролетарски поет. Мисля, че те са един от ключовете за проникване в поезията на Христо Смирненски. Тъй като наистина всяко ново поколение преоткрива и ще преоткрива тази поезия, ще се връща към нея, за да разбере както борбите на своите далечни предшественици, така и същността на ония високи примери, които не се раждат всеки ден. В същност осъществяването на Христо Смирненски като автор е станало още в младежките му години при публикуването на много хумористични стихотво рения, подписани с най-различни псевдоними. Но истинският поетически празник на поета е 1 май 1920 г. На този ден в българската литература изгрява неговата ярка и висока звезда. Тогава във в. „Червен смях" се появява стихотворението „Първи май". След време и литературните историци, и почитателите на револю ционната поезия ще пишат, че „Първи май" е великолепен дебют на младия пролетарски поет. И наистина - каква сила, каква свежест, каква поривност и мъжествена категоричност! И каква ясна гражданска позиция!

За себе си Смирненски би могъл да изрече думите на Яворов: „Аз не живея аз горя." За 25 години сякаш е изживял няколко човешки живота. В почуда се питаме как е успял да остави такова богатство, разнообразно и завършено творчество до тази възраст, на която други писатели едва започват. И при това в съ щото време е изпълнявал толкова много странични задължения - партийни, чиновнически, редакторски. Удивление буди и неговата начетеност. За школуването на големия талант благотворна роля е изиграло общуването с първомайстори на нашата и световната литература. В настоящата статия ще проследим неговите творчески контакти с четирима измежду любимите му поети - Пушкин, Лермонтов, Яворов, Дебелянов. Още на ученическата скамейка Смирненски е омагьосан от руската класика. Учителят по руски език Владимир Дякович обстойно запознава учениците си с нейните най-големи постижения, въвежда ги в извисения свят на руските художници. Дякович е много взискателен, а и поетът проявява извънреден интерес към руския език. Той дружи и с един русин - Иван Иванич Зумер, сътрудник на „Българан“, който му помага да усвои езика. „Христо много бързо схващаше, той добре превеждаше. Много бързо запомняще стихове на руски. "1 От данните, събрани в сектор Смирненски, а и от разговори с приятели на поета проличава колко солидно той е познавал руската литература още катоу ченик. Борис Понев си спомня, че се е опитвал да превежда стихотворения от поетите-декабристи Рилеев и Кюхелбекер. Тези преводи обаче не са запазени. В ранните опити, когато перото е неукрепнало, когато творецът още няма своя физиономия, чуждото влияние веднага може да се разпознае. Начеващият автор обикновено търси опора у любимите майстори, защото неговите стъпки са несигурни. Често той не е в състояние да изрази мислите и настроенията, които са го завладели, и прибягва до помощта на някои от сродните по дух творци, започва да им подражава. Такова неасимилирано влияние от страна на наши чужди писатели откриваме и в ранното творчество на Смирненски. То подпомага твърде много неговия растеж. Още в ранните опити личи стремежът му да учи от руските класици. През 1917 г. превежда стихотворението на Пушкин „Десетата заповед" (Смях и сълзи, 1917, бр. 12). Този първи опит на Смирненски в 1 По устни сведения на Зумер. И ce 13 преводното изкуство не е особено сполучлив. Младият поет не е спазил размера на оригинала, нито разположението на римите. Той е променил и смисъла. У Пушкин откровената изповед на лирическия герой за неговата слабост пред съ блазните завършва с победа на нравственото начало:

Вдъхновеният пролетарски поет само за няколко години творческа дейност създава ярки и безсмъртни творби, изумителни по своето многообразие и идейно-тематично богатство, висока художественост и сила. Всички близки и приятели на поета разказват за учудващата лекота, с която твори. За няколко минути, на коляно, или използувайки гърба на свой приятел, той написва цяло стихотво рение, с точно определен обем, за да попълни колоните на вестника. Пише нав сякъде и при всякакви обстоятелства - в бозаджийницата, в клуба, в редакцията, докато печатарят чака да му бъде дадено готовото стихотворение, на улицата - върху парче откъснат афиш или случайно попаднал лист хартия. „Той беше роден поет и ненадминат импровизатор - пише Светослав Минков. - Във всеки миг можеше да напише стихотворение на каквато и да е тема. Творческата мъка беше непозната за него. Мисълта и въображението му бяха постоянно озарени от някаква неспирна ракетна феерия от рими. Той се шегуваше рими, сърдеше се дори в рими. Стихотворенията си даваше направо за печат. Само на коректура поправяше тук-там по някоя дума. "1 B Поетът не пази и съхранява ръкописите си, щедро пилее бисерите на своето творчество, не го вълнуват мисли за поетическото безсмъртие. Раздава на прия тели и познати свои творби, пише в албуми и тетрадки посвещения и стихове, подписва публикуваните си работи с безброй псевдоними, някои от които и до днес не могат да се установят. Често подписва и свои творби с имена на приятели, още по-често изцяло преработва техни стихотворения и както свидетелствуват приятелите му, макар и да носят техния подпис, са съвършено нови творби. Творчеството му е оценено високо още приживе, стиховете му се декламират на всички работнически вечеринки и утра, но високата оценка на марксическата критика и признанието на трудещите се не оказват влияние на голямата скромност на поета. Когато публиката възторжено аплодира и вика автора да излезе на сцената, той е успял да изчезне от салона. А много от стихотворенията, които е дал в ръкопис на декламаторите, не са достигнали до нас. От рецитираните стихотворения е запазен ръкописът на „Вечният карнавал" с означение „За декламаторския курс. Хр. Смирненски 1921 г." Но колко други авторски ръкописи са изчезнали. Оригиналът на пиесата „Стачка“, изнесена на работническа вечеринка от хор „Г. Кирков", не е запазен. Намерен е машинописен препис, направен от хористите, но дали той предава точно текста, не може да се установи.