Ръкописното

Вдъхновеният пролетарски поет само за няколко години творческа дейност създава ярки и безсмъртни творби, изумителни по своето многообразие и идейно-тематично богатство, висока художественост и сила. Всички близки и приятели на поета разказват за учудващата лекота, с която твори. За няколко минути, на коляно, или използувайки гърба на свой приятел, той написва цяло стихотво рение, с точно определен обем, за да попълни колоните на вестника. Пише нав сякъде и при всякакви обстоятелства - в бозаджийницата, в клуба, в редакцията, докато печатарят чака да му бъде дадено готовото стихотворение, на улицата - върху парче откъснат афиш или случайно попаднал лист хартия. „Той беше роден поет и ненадминат импровизатор - пише Светослав Минков. - Във всеки миг можеше да напише стихотворение на каквато и да е тема. Творческата мъка беше непозната за него. Мисълта и въображението му бяха постоянно озарени от някаква неспирна ракетна феерия от рими. Той се шегуваше рими, сърдеше се дори в рими. Стихотворенията си даваше направо за печат. Само на коректура поправяше тук-там по някоя дума. "1 B Поетът не пази и съхранява ръкописите си, щедро пилее бисерите на своето творчество, не го вълнуват мисли за поетическото безсмъртие. Раздава на прия тели и познати свои творби, пише в албуми и тетрадки посвещения и стихове, подписва публикуваните си работи с безброй псевдоними, някои от които и до днес не могат да се установят. Често подписва и свои творби с имена на приятели, още по-често изцяло преработва техни стихотворения и както свидетелствуват приятелите му, макар и да носят техния подпис, са съвършено нови творби. Творчеството му е оценено високо още приживе, стиховете му се декламират на всички работнически вечеринки и утра, но високата оценка на марксическата критика и признанието на трудещите се не оказват влияние на голямата скромност на поета. Когато публиката възторжено аплодира и вика автора да излезе на сцената, той е успял да изчезне от салона. А много от стихотворенията, които е дал в ръкопис на декламаторите, не са достигнали до нас. От рецитираните стихотворения е запазен ръкописът на „Вечният карнавал" с означение „За декламаторския курс. Хр. Смирненски 1921 г." Но колко други авторски ръкописи са изчезнали. Оригиналът на пиесата „Стачка“, изнесена на работническа вечеринка от хор „Г. Кирков", не е запазен. Намерен е машинописен препис, направен от хористите, но дали той предава точно текста, не може да се установи.