таланта

За себе си Смирненски би могъл да изрече думите на Яворов: „Аз не живея аз горя." За 25 години сякаш е изживял няколко човешки живота. В почуда се питаме как е успял да остави такова богатство, разнообразно и завършено творчество до тази възраст, на която други писатели едва започват. И при това в съ щото време е изпълнявал толкова много странични задължения - партийни, чиновнически, редакторски. Удивление буди и неговата начетеност. За школуването на големия талант благотворна роля е изиграло общуването с първомайстори на нашата и световната литература. В настоящата статия ще проследим неговите творчески контакти с четирима измежду любимите му поети - Пушкин, Лермонтов, Яворов, Дебелянов. Още на ученическата скамейка Смирненски е омагьосан от руската класика. Учителят по руски език Владимир Дякович обстойно запознава учениците си с нейните най-големи постижения, въвежда ги в извисения свят на руските художници. Дякович е много взискателен, а и поетът проявява извънреден интерес към руския език. Той дружи и с един русин - Иван Иванич Зумер, сътрудник на „Българан“, който му помага да усвои езика. „Христо много бързо схващаше, той добре превеждаше. Много бързо запомняще стихове на руски. "1 От данните, събрани в сектор Смирненски, а и от разговори с приятели на поета проличава колко солидно той е познавал руската литература още катоу ченик. Борис Понев си спомня, че се е опитвал да превежда стихотворения от поетите-декабристи Рилеев и Кюхелбекер. Тези преводи обаче не са запазени. В ранните опити, когато перото е неукрепнало, когато творецът още няма своя физиономия, чуждото влияние веднага може да се разпознае. Начеващият автор обикновено търси опора у любимите майстори, защото неговите стъпки са несигурни. Често той не е в състояние да изрази мислите и настроенията, които са го завладели, и прибягва до помощта на някои от сродните по дух творци, започва да им подражава. Такова неасимилирано влияние от страна на наши чужди писатели откриваме и в ранното творчество на Смирненски. То подпомага твърде много неговия растеж. Още в ранните опити личи стремежът му да учи от руските класици. През 1917 г. превежда стихотворението на Пушкин „Десетата заповед" (Смях и сълзи, 1917, бр. 12). Този първи опит на Смирненски в 1 По устни сведения на Зумер. И ce 13 преводното изкуство не е особено сполучлив. Младият поет не е спазил размера на оригинала, нито разположението на римите. Той е променил и смисъла. У Пушкин откровената изповед на лирическия герой за неговата слабост пред съ блазните завършва с победа на нравственото начало: