Орлин

Едва ли един значителен художествен проблем би могъл да се изчерпи само посредством развитието на главния конфликт. В драматичното произведение, както и в живота, голямото събитие поражда след себе си множество различни случки и конфликти, всеки от които, в една или друга степен, зависи от централното събитие. И наистина развитието на действието значително се обогатява, ако към централната драма се вклю чат и разнообразни допълнителни конфликти. Но когато някои от помощните драми със своите подтеми затъмнят, макар и за малко, основ ната тема, тогава в пиесата настъпва дисхармония, защото се нарушава принципът за единство на действието. В пиесите на класиците всеки герой, дори и третостепенният, си има своя собствена драма, която същевре менно е здраво свързана с основната тема. Различните моменти от развитието на действието, множеството сюжетни нишки и разнообразни драматични характери в истинското драматично произведение се обединяват от единната тема, която драматургът иска да отстои. Според Белински единството на действието съвсем не трябва да се разбира като технологически процес, то означава единство на идейното съдържание: „Простотата, немногосложността и единството на действието, в смисъл на единство на идейното съдържание, трябва да бъдат едни от главните условия на драмата: в нея всичко трябва да бъде насочено към една цел, към едно I направление... Обединяването на всички сюжетни нишки, стълкновения и перипетии от една основна идея придава стройност и отчетливост на композицията - независимо дали е отворена или затворена, дали се състои от множество картини и действия или само от няколко акта. И затова често недостатъчно избистрената драматична тема е причина за много композиционни несъвършенства. Единството на идейното съдържание води до стройна и хармонична композиция, където всяка отделна част, в лемина.

През м. декември т. г. нашата културна общественост чествува 60-та годишнина на един от най-четените у нас и в чуж бина български писатели - Орлин Васи лев. Ярките примери на гражданска и писателска доблест в „Бялата пътека“, „Огненият обръч 1923 г.“, „Мъртвите виновни“, „Дивата гора“, „Хайдутин майка не храни", в драмите „Тревога“, „Любов“ и „Щастие“ и в другите му книги, както и в стотиците публикации в периодичния печат изпра виха отново пред нас многоликата творческа фигура на Орлин Василев. Тридесет и седем години той общува с читателите, предава им своите неспокойни мисли и наблюдения, вълнува ги със своите пре живявания, отразили едно голямо богатство от теми, образи и конфликти. На литературното поле младият Орлин Василев встъпва смело и сигурно. Първите две публикации се появяват в Страшимировия в. „Ведрина“. В бр. 37 от 29 юни 1927 са отпечатани статиите „За проститу цията" с подпис Орлин Василев и „Писмо от една жена", подписано с друг псевдоним Плама Петрова. Наскоро след това в бр. 45 излиза „Поклон" - малък прозаичен откъс, израз на любовта към съветската страна. Първите му отпечатани разкази „Служба" и „В София" се появяват в сборника „Дни и нощи", наред с няколко разкази и стихотворения на Емил Коралов, Тодор Харманджиев, Лъчезар Станчев и Иван Велев. Това е литературната среда, в която отначало попада младият писател. През следващата 1929 г. името му вече се среща често по страниците на в. „Дума“, „Глобус“ и „Вестник на жената". Почти във всеки брой на „Дума“ излизат негови произведения - разкази, очерци и статии, подписани с различни псевдоними - Един огняр, Иван Калев, Тесняк, Рог, Ян или без подпис. Това е и годината на първата му книга - излиза романът „Бялата пътека". Следва я сборникът разкази „Прости сърца" (1930). Двете книги са посрещнати с необикновен интерес и предизвикват остра полемика в партийния литературен печат, която продължава повече от година. В същото време младият писа тел увеличава кръга на вестниците и списанията, в които сътрудничи. Това са „Червена трибуна“, „Мисъл и воля“, „Бъл гарска мисъл“, „Съвременник“, „Съдба“, „Родина“, „Кръгосвет“, „Детска радост“, „Светулка" и др. През 1929 г. в кн. 2 на списание „Светулка" излиза първото разказче за деца „Измамената зима", а в кн. 6 и 7 приказката „Конят Камберата".