Редакционни

Когато си припомня миналото, човек обикновено се удивлява, че тъй бързо са се изнизали годините. Когато обаче трябва да сравни стара, обедняла България с новото, което вижда на всяка крачка, неволно възкликва: Нима само петнадесет години са изминали?!" Нашата социа листическа революция не смени названията на месеците с брюмер“ и „термидор", но промени коренно трудовия делник на хората, измени пейзажа на страната, създаде нов бит. Със законна гордост сравняваме цифрите на производството и националното богатство с онова, което българското стопанство притежаваше, или за което не можеше и да се мечтае преди двадесетина години. И все пак най-голямата наша гордост не проличава от икономическите диаграми и статистическите показатели; нея ще разбере само този, който почувствува свободния творчески размах на трудо вия човек, неговото достойнство на хазайн в собствената си страна. Между нас няма вече нито един честен гражданин, който да не знае, че първопричината за всички досегашни и залогът за всички бъдещи успехи еединството между Комунистическата партия и народа.

В кн. 3 на сп. „Литературна мисъл" и кн. 1 на сп. Език и литература" проф. Велчо Велчев е публикувал „две" статии, едната- „Пушкин в българската литература", а другата - А. С. Пушкин и българската литература". Кориците ни уверяват, че Книжките са дадени за печат в един и същи ден, а текстът - че авторът е имал доброто желание да вземе хонорар от две места, без, разбира се, да сподели желанието си с редакторите. „Двете" статии се различават предимно по това, че тук-там някое и" се епревърнало в „но" или някое „Макар" в „при все че", както и по някои незначителни изменения и съкращения. Главната заслуга на проф. Велчев към „Литературна мисъл е, че е удължил статията с две страници. Подведена от Велчо Велчен, редакцията на списание „Литературна мисъл“ е поднесла на читателите печатан и друга де материал. Ето защо тя счита за свой дълг да им се извини, макар вината да пада изцяло върху етиката на професора.

Едва ли има момент от обществения живот след Втората световна война, през който реакционните сили да не са се противопоставяли на напредъка в социалистическите страни. Мирното състезание, както се казва на политически език, на двата огромни, противоборещи се свята - светът на мира и социализма и на капитализма и войната - се нарушава непрекъснато. Противосоциалистическата пропаганда бе особено злостна по време и след унгарските събития. С особена ревност се нападат социалистическата култура и социалистическото изкуство. С тези нападки, естествена и закономерна проява на оня дух на разложение, който господствува сред някои среди на духовния живот в капиталистическите страни, се борят най-видните представители на съвременната реалистична литература. Естествено, ние не очакваме признаване на нашата култура и обич към нашата литература от страна на меценатите“, „ценителите“ и „покровителите“ на изкуството, които се подвизават на Запад. Разбираме добре, че, претърпели политическо поражение в Унгария, те дирят ревани на друга плоскост - културния живот. Наши съюзници на Запад са ония творци, чието дело, велико и плодоносно, се подхранва от близостта до народа и от реалистичната традиция.