Редакционни

Списание „Литературна мисъл" навърши четвърт век и от тази годи на навлиза в своята двадесет и шеста годишнина. Ако си послужим с баналното, но закономерно сравнение, за човека тази възраст е все още само подстъп към зрелостта, а за историята - нищожно малка величина. Ала за краткия срок на съществуването си сп. „Литературна мисъл направи достатъчно, за да си извоюва достойно място в развитието на съвременната българска култура, в подема на нашето литературознание и критика през последните десетилетия. И в крайна сметка - да бъде не само плод на априлското извисяване в цялостния обществен живот на България, но и да даде реален принос в реализирането на марксистко-ленинската априлска линия на БКП в областта на изкуството, културата и хуманитарните науки. Защото - в случая съвпадението съвсем не е случайно, а закономерно-символично - сп. „Литературна мисъл е органично свързано с Април 1956. И нашата годишнина ни припомня друга една годишнина, чествувана преди по-малко от година от целия български народ: двадесет и пет годишнината от историческия Априлски пленум на ЦК на БКП. Едва ли е необходимо да припомняме огромното му значение, потвърдено от възходящото развитие на родината ни през последния четвърт век; едва ли има нужда да подчертаваме огромната му роля за извисяването на социалистическата ни култура, литература и литературознание. Но не можем да не кажем със законна гордост, че сп. „Литературна мисъла е в буквалния смисъл на думата рожба на Април 1956. Тази голяма чест - отговорност - е в основата както на досегашните постижения, така и на но- И И вите, качествено по-високи задачи, които си поставя сп. „Литературна мисъл“. За неговата роля в развитието на нашата литературна наука през последния четвърт век, за приноса му като организатор на българските литературоведи критици от всички поколения и трибуна за изявата им може да се говори много. Защото исторически факт е, че освобождаването от оковите на догматизма, творческото разкрепостяване и развитие на марксистко-ленинската естетика, литературна теория, история, критика в годините след Априлския пленум протече до голяма степен на страниците на сп. „Литературна мисъл“. Това не е някаква особена заслуга, още по-малко подценяване на направеното от другите литературни издания, а просто доказателство, че е динственото у нас специализирано издание за естетика, литературна те ория и истори я се е оказало на висотата на задачите, които са му поставени. Много и много са конкретните им измерения и тук е трудно да се споменат дори главните. Защото това може да бъде системното и задълбочено разработване на теорията на метода на социалистическия реализъм - навярно главната задача в работата на списанието; но може да бъде и новата марксическа интерпретация и оценка на литературното наследство (именно на страниците на сп. „Литературна мисъл" получиха нов прочит редица от най-сложните и противоречиви творчески личности в историята на нашата литература, именно тук бе дадено място на задълбочени нови интерпретации на творчеството на великите наши писатели-революционери); а може да бъде и системното разработване на същностни проблеми на теорията на литературата; макар че може да бъде подчертаното внимание, което се отделя на съвременната ни литература с желанието да се анализират развойните и процеси, да се очертаят открояващите се творчески индивидуалности, да се осмисли развитието на отделните литературни родове в сложното им взаимодействие и жанрова дифузия…

Измина година, откакто Людмила Живкова физически не есред нас. Но неумолимото време, което я отне от нашето сега и днес", побърза да положи своята избраница на отреденото й високо място в белия пантеон на безсмъртната духовност. „Мислете за мен като за огън“ - казваше тя и ето че пророчеството в думите и се сбъдна: все по-силно гори този огън вътре в нас, все понеобходимо ни е всичко, което тя ни завеща - думите, делата, усещанията. Тази слаба и силна жена се превърна в духовна еманация на най-прекрасното, което е заложено в народопсихологията на българина, тя е едно ведро предчув ствие за бъдещето на нашата нация и въобще за възможностите на интелектуа леца-комунист от ХХІ-я век. Като търсеше най-подходящ модел за своите теоретични построения, като събираше доказателства за правотата и жизнеустой чивостта на идеите си, тя някак неусетно сама се превърна в модел за чувствителността, действеността и нравствеността на всестранно развитата личност. Стре межът към съвършенство беше нейно верую, а в представите и съвършенството нито за миг не се уподоби на алхимическо тайнство, не взе очертанията на херметична категория, Мисленето на тази българка беше планетарно, в съзнанието и националното и общочовешкото съществуваха неразделими, а нейното непобедимо оръжие беше верността и към идеите на дълбоко хуманното марксичес ко познание и дръзновението, с което тя творчески претворяваше тези идеи оглед на необходимостите на нашата епоха. C Людмила Живкова беше на „ти" с историята. В нея сякаш неведоми сили бяха влели мъдрост от кладенеца на времето, та родовата и памет достигаше отвъд пределите на обикновените интелектуални и емоционални човешки възможности, за да предаде на съвременното човечество най-благородните послания на предците, да ги пречупи през призмата на изключителната си духовност, да ги превърне в огнени знаци, които да чертаят пътя ни към бъдещето. В нейния модел на света войната се очертаваше като най-чудовищно престъпление, а бездуховността - като най-ниската точка на дехуманизацията. И тя неуморно изслед ваше онези форми на човешката дейност, които дават най-сигурни надежди за оцеляването на хуманността, за осмислянето на бъдещия живот на хората.