В светлината на решенията на XXII конгрес на КПСС

Днес никой не би могъл да си представи победата, която социалистическата революция завоюва сред една трета от човечеството, без ръководството на комунистическите партии. Дори буржоазните политици през последно време започнаха да си служат с плитка пропаганда: те зая вяват, че са не толкова против социализма, колкото против „хегемонията на комунистическите партии". Очевидно за тези господа не е останало скрито, че политиката на Комунистическата партия е първоосновата на социалистическото строителство, живецът на всички негови успехи. Толкова по-учудващо е обстоятелството, че някои политически ръководители, назоваващи себе си привърженици на марксизма-ленинизма, и склонни да отстояват теорията за самотека на социалистическото строителство, не скриват намеренията си да превърнат Комунстическата партия в дискусионен клуб. Дълбоко враждебни на марксизма, подобни опити демобилизират работническата класа, внушават и изчаквателна" пози ция вместо активност в борбата срещу империалистите и войнолюбците.

Едва ли има момент от обществения живот след Втората световна война, през който реакционните сили да не са се противопоставяли на напредъка в социалистическите страни. Мирното състезание, както се казва на политически език, на двата огромни, противоборещи се свята - светът на мира и социализма и на капитализма и войната - се нарушава непрекъснато. Противосоциалистическата пропаганда бе особено злостна по време и след унгарските събития. С особена ревност се нападат социалистическата култура и социалистическото изкуство. С тези нападки, естествена и закономерна проява на оня дух на разложение, който господствува сред някои среди на духовния живот в капиталистическите страни, се борят най-видните представители на съвременната реалистична литература. Естествено, ние не очакваме признаване на нашата култура и обич към нашата литература от страна на меценатите“, „ценителите“ и „покровителите“ на изкуството, които се подвизават на Запад. Разбираме добре, че, претърпели политическо поражение в Унгария, те дирят ревани на друга плоскост - културния живот. Наши съюзници на Запад са ония творци, чието дело, велико и плодоносно, се подхранва от близостта до народа и от реалистичната традиция.