Публикувана на
Free access
Резюме

Едва ли има момент от обществения живот след Втората световна война, през който реакционните сили да не са се противопоставяли на напредъка в социалистическите страни. Мирното състезание, както се казва на политически език, на двата огромни, противоборещи се свята - светът на мира и социализма и на капитализма и войната - се нарушава непрекъснато. Противосоциалистическата пропаганда бе особено злостна по време и след унгарските събития. С особена ревност се нападат социалистическата култура и социалистическото изкуство. С тези нападки, естествена и закономерна проява на оня дух на разложение, който господствува сред някои среди на духовния живот в капиталистическите страни, се борят най-видните представители на съвременната реалистична литература. Естествено, ние не очакваме признаване на нашата култура и обич към нашата литература от страна на меценатите“, „ценителите“ и „покровителите“ на изкуството, които се подвизават на Запад. Разбираме добре, че, претърпели политическо поражение в Унгария, те дирят ревани на друга плоскост - културния живот. Наши съюзници на Запад са ония творци, чието дело, велико и плодоносно, се подхранва от близостта до народа и от реалистичната традиция.



* * * Против ревизионизма в естетиката

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    3
    -
    6
    Брой страници
    4
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Проблемна област
    Резюме

    Едва ли има момент от обществения живот след Втората световна война, през който реакционните сили да не са се противопоставяли на напредъка в социалистическите страни. Мирното състезание, както се казва на политически език, на двата огромни, противоборещи се свята - светът на мира и социализма и на капитализма и войната - се нарушава непрекъснато. Противосоциалистическата пропаганда бе особено злостна по време и след унгарските събития. С особена ревност се нападат социалистическата култура и социалистическото изкуство. С тези нападки, естествена и закономерна проява на оня дух на разложение, който господствува сред някои среди на духовния живот в капиталистическите страни, се борят най-видните представители на съвременната реалистична литература. Естествено, ние не очакваме признаване на нашата култура и обич към нашата литература от страна на меценатите“, „ценителите“ и „покровителите“ на изкуството, които се подвизават на Запад. Разбираме добре, че, претърпели политическо поражение в Унгария, те дирят ревани на друга плоскост - културния живот. Наши съюзници на Запад са ония творци, чието дело, велико и плодоносно, се подхранва от близостта до народа и от реалистичната традиция.