Уводна

Централният комитет на Българската комунистическа партия поздравява сърдечно българските писатели, творците на новата българска литература. Българската комунистическа партия и целият български народ се гордеят със своята народна интелигенция, която в борбата против фашизма и капитализма не склони глава пред златото и куршума, която и днес отдава всичките си сили и способности за разцвета на нашата социалистическа Родина. Излезли от недрата на трудещия се народ, българските писатели в голямото си болшинство винаги са били негови верни синове. Мнозина от тях активно и с цялата си душа участвуваха в борбата против фашизма и капитализма, бяха преследвани, интернирани, затваряни, сражаваха се в партизанските отреди, а някои отдадоха и живота си. В голямото си болшинство българските писатели нямаха и нямат други интереси освен интересите на Партията и народа. Мечтите на народа и Партията бяха и си остават и техни мечти. Тази жива връзка на писателите с народа и Партията определя дълбокореалистичния характер и комунистическата насоченост на българската литература, тя е изворът на истинското творческо вдъхновение.

Днес никой не би могъл да си представи победата, която социалистическата революция завоюва сред една трета от човечеството, без ръководството на комунистическите партии. Дори буржоазните политици през последно време започнаха да си служат с плитка пропаганда: те зая вяват, че са не толкова против социализма, колкото против „хегемонията на комунистическите партии". Очевидно за тези господа не е останало скрито, че политиката на Комунистическата партия е първоосновата на социалистическото строителство, живецът на всички негови успехи. Толкова по-учудващо е обстоятелството, че някои политически ръководители, назоваващи себе си привърженици на марксизма-ленинизма, и склонни да отстояват теорията за самотека на социалистическото строителство, не скриват намеренията си да превърнат Комунстическата партия в дискусионен клуб. Дълбоко враждебни на марксизма, подобни опити демобилизират работническата класа, внушават и изчаквателна" пози ция вместо активност в борбата срещу империалистите и войнолюбците.

Нашата художествена литература има богато реалистична традиция. Тя се развива под непрекъснатото въздействие на прогресивните обществени тенденции на времето, носи в себе си онова социално съдържание, което назрява в живота. Тази народностна реалистична линия се поддържа от силен отред творци и преди Освобождението, и след Освобождението. Влиянието на живота и на напрегнатите борби на народа за свобода, правда, човечност, красота извисява идейно художествената ни литература. Даже през периоди, когато са се разпространявали упадъчни школи и течения у нас, реалистичната линия не престава, създават се забележителни творби. Класическата ни литература е изпълнявала с голяма отговорност задачама да осветлява живота, да казва истината, да зове напред, да въздействува практически върху умовете и сърцата. Разнообразни по тематика, по идеен свят, по възпитание, по художествена изява писатели като Ботев, Любен Каравелов, Петко Славейков или Вазов, Яворов, Елин Пелин са рисували образи и герои из средите на народа, черпили са вдъхновение от съдържанието и проблематиката на народните борби, от ония важни за епохата конфликти, които са отразявали настъпателното движение на живота.

Всякога, когато е започвало ново списание, се еговорело за причините, поради които то се явява на свят. И ние сме принудени да започнем с такова обяснение. И то с дълбокото убеждение, че „Литературна мисъл“, като списание специално за естетика, литературна критика и литературна история наистина се ражда от една необходимост. У нас настъпва постепенно голямо творческо оживяване. Все по-настойчиво излизат напред проблеми, които в миналото са били занемарявани, но от чието осветляване се е чувствувало нужда. Списанието ще поставя на обсъждане основните въпроси на естетиката. На неговите страници ще бъдат изяснявани закономерностите на художественото творчество, мястото на субекта в изкуството, качествата и особеностите на „естетичното“. Особено внимание списанието ще обърне на проблемите, свързани с психологията на творческия процес. Тази важна област остана почти за целия период след Девети септември извън полезрението на нашето литературознание. И вината за някои неправилни преценки и нездрави насоки трябва да се търси и в пресъхналия интерес към проблемите на психологията на творчеството.