български писатели

Централният комитет на Българската комунистическа партия поздравява сърдечно българските писатели, творците на новата българска литература. Българската комунистическа партия и целият български народ се гордеят със своята народна интелигенция, която в борбата против фашизма и капитализма не склони глава пред златото и куршума, която и днес отдава всичките си сили и способности за разцвета на нашата социалистическа Родина. Излезли от недрата на трудещия се народ, българските писатели в голямото си болшинство винаги са били негови верни синове. Мнозина от тях активно и с цялата си душа участвуваха в борбата против фашизма и капитализма, бяха преследвани, интернирани, затваряни, сражаваха се в партизанските отреди, а някои отдадоха и живота си. В голямото си болшинство българските писатели нямаха и нямат други интереси освен интересите на Партията и народа. Мечтите на народа и Партията бяха и си остават и техни мечти. Тази жива връзка на писателите с народа и Партията определя дълбокореалистичния характер и комунистическата насоченост на българската литература, тя е изворът на истинското творческо вдъхновение.

Най-силно се проявява в представените пиеси за конкурса, уреден по случай стогодишнината на , неуме нието на авторите да пишат драматически произведения, - отдето може да се заключи, че в конкурса не са взели участие известни български писатели. Налице е безпомощността, придружена с неизбежните подслушвания, които се срещат и движат действието едва ли не на всяка представена пиеса. Никаква грамотност не личи в повечето от тия произведе ния. Идеята им изобщо не намира убедително разрешение; сюжетът им е лошо разказан, макар и съвременен: - за живота на нашето село днес - кооперирано или не - подбалканско, тракийско или странджанско, не е ли все едно; за живота на индустриализирания град след национализирането. Действуващите лица не са живи хора. Най-често техният словесен речник се свежда до думи като „изфукал“, „терсене“, „шашма“, „кандардиса", хойка"; ремарките - до стереотипните: в момента влиза Х“, „в момента излиза Z", „в момента свири сирена“. Действуващите лица се движат произволно: влизат, излизат - по желанието на автора; произнасят реплики, които не са по-щастливи от случайно отронената: „Младостта отмина, красотата увяхна... Но дерзай!"

От дълги години видни югославски общественици, литературни критици и историци проявяват интерес към художественото творчество и обществено-политическата дейност на много български писатели. Още преди Освобождението на страниците на сръбския печат се появяват твърде интересни оценки и отзиви за творчеството на Георги Раковски и Любен Каравелов, а така също и мното статии за политическото и културното възраждане на българския народ. Няколко години по-късно, 124 когато и у нас стана възможно по-обстойното проучване на литературата на бъл гарския и на югославските народи, авторитетни сръбски литературни историци написаха специални изследвания за жи вота и дейността на някои български писатели от епохата на Възраждането.